wite horses

Once upon a time there lived a king who had a most beautiful but rampantly wild horse. The beast could not be tamed. The king decreed that he would handsomely reward anyone who could subdue his stallion. Prompted by thoughts of wealth many people came. Each man tried to match the horse with strength, but none was strong enough to overcome the animal by mere force. Even the mightiest were thrown off or injured.

Some time passed until one day the king saw the horse meekly obeying a newcomer’s instructions. The king was amazed, and demanded to know how this man had succeeded where so many others had failed. The horse tamer replied: “Instead of fighting your stallion, I let him run freely to his heart’s content, following his own impulses. Eventually he became fatigued and submissive. It was then no problem to befriend your horse and gain command.”

It is the same with the mind. If we  fight and wrestle with the mind, we will never achieve mastery over it. The method to adopt is simmilar to that of the wise horse tamer – let the mind follow its impulses and tendencies without restriction until it becomes ready and willing to accept your authority. Give the mind free rein. Do not suppress it, but merely watch and get to know it. We must observe, analyze and respect whatever thoughts or experiences come into the mind.

Swami Satyananda Saraswati

Befriending the mind

Advertisements
Carl Gustav Jung

Carl Gustav Jung

Jung recalled his first reflections on the idea of synchronicity back in time to the influence of Albert Einstein, who held a professorship in Zurich in 1910-1913. Jung wrote: “Professor Einstein was my guest on several occasions… These were very early days when Einstein was developing his first theory of relativity, and it was he who first started me off thinking about a possible relativity of time as well space, and their psychic conditionality. More than thirty years later, this stimulus led to my relation with the physicist Professor W. Pauli and to my thesis of psychic synchronicity.”

According to Jung, we should have to assume that events in general are related to one another on the one hand as causal chains, and on the other hand by a kind of meaningful cross-connection.

It’s never late to open our senses and “see” the interconnectedness of the world in its full beauty. And there is a special moment in our life when all this starts. What a journey…

 

Revealing Synchronicity

Херман Хесе

Херман Хесе

С романа си “Игра на стъклени перли” Хесе ни пренася в тайната игра на музите. През 1950 г. той казва: “Европейската душа е създала музиката – този въплътен порядък, този върховен символ на цялото достойно преклонение, на всичко, към което трябва да се стремим. Излишен е въпросът способни ли са изкуството и прекрасното да направят човека по-добър и по-силен; те непрекъснато, подобно на звездното небе, ни напомнят за светлината, порядъка, хармонията, смисъла в хаоса.”

Неговата нагласа към това най-висше от всички изкуства въплъщава и юнгианската теза за сянката като подсъзнателен субстрат, живеещ във всеки човек. Именно музиката, според Хесе е пътят тя, сянката, да бъде демитологизирана във времето, дадено на един човешки живот. Музиката, не само като естетически, но и най-вече като философски и морален израз на най-дълбинната наша същност. Музиката, като най-висша вибрация на мъдростта, хармонизираща крайностите на душата.

И още:

“Произходът на музиката е твърде далечен. Тя възниква от отмереността и се корени във великото единно начало. Великото единно начало създава два полюса; двата полюса дават силата на тъмнината и светлината… Съвършената музика има своите извори. Тя се поражда от равновесието. Равновесието се поражда от справедливостта, справедливостта – от смисъла на света. Затова за музиката можем да говорим само с човек, разбрал смисъла на света.”

             

Херман Хесе,

запечатал чрез “Игра на стъклени перли” своята мечта за всемирно единство в един въображаем и мечтан свят на извисеност и красота.

Играта на стъклени перли