In The Beginning Was The Word…

Michael

Michael Parkes, Four Feathersa

The purpose of speech is to express thoughts in word form and communicate with others. Words that are sent forth with the energies of love, compassion, tolerance and goodwill help to build trust between peoples and forge right human relations. Words that wound create separating walls that become barriers to right relations.

Speech may be instinctive and emotional and not “thought through”, it may be measured and “mindful” or a mixture of both aspects. At a higher level there is a quality of speech that flows from the soul which communicates its purpose and intention through its instrument – the threefold personality. Thoughtful and reflective speech is heard from those who have achieved an inner reflective silence insulated from the background noise of the market place.

Let us also reflect on the analogy of the seed, where in the silence and darkness of the soil, it magically germinates to produce a beautiful plant or flower. The energy generated through the ages by groups working with concentrated silence is like a seed in the collective mind and heart. Imagine the silent monastic orders down the ages as a seed, or the silent prayer, meditation and reflective thought of so many creative and intuitive people. In the Pythagorean order neophytes were not permitted to speak for two years; they had to earn the right to speak through reticence.

Wherever we come across right speech we can be sure that the words flow from the Soul or higher Self. Such words serve the greater good and contribute their quota of constructive energy to human progress.

In: Right Speech – http://www.lucistrust.org/…/re…/september_2015/right_speech…

Advertisements

ЕФЕКТЪТ НА ПЕПЕРУДАТА

bookStars

Мисията на този блог е да представи решаващата роля на психологията за разбирането на принципите и взаимоотношенията между индивидите, планетарните, системните и космическите субекти. Дълбинното разбиране за психологическата наука като начин на свързване и техника за разбиране и проявяване на вътрешната светлина, е един начин да се докоснем до истината за себе си и света около нас. Тя подпомага личността в нейните духовни търсения и стремеж към съвършенство.

Така както във физиката говорим за енергийни вълни, така и човекът, като цялостна и интегрирана био-психо-социална система, ако вложи енергията си в постигането на една цел, то без съмнение би могъл да я постигне. Всяка мисъл е енергия, чиято природа е да се движи и трансформира непрестанно. Преминавайки през различни честоти, тя постига относително устойчиво състояние и чрез силата на намерението слиза по един естествен начин във все по-плътни реалии.

Нищо не произлиза от нищото. При определени условия, можем да получим достъп до знанието по енергиен път, защото винаги има връзка между това, което е било и това, което е. Отваряйки се, достигаме до по-високите вибрации на живота и безкрайната потенция на духа, привличайки всичко необходимо за формирането на цялостен образ на това, към което е насочено вниманието ни. Подобен е механизмът и на отблъскване на обстоятелства, събития и хора, които не са в хармония с нашето осъзнато или не съвсем осъзнато вътрешно намерение.

Отношението към психологията като към фундаментална наука за човека и неговите взаимотношения я издига до ранга й на водеща в разбирането на закона за причината и следствието. От Нютон, през Айнщайн, Фройд и Юнг до Алис Бейли и Люсил Седеркранс, човекът винаги се е стремил да следва своя неугасим стремеж към себепознание и търсене на истината, т.е. към индивидуация, ако си послужим с термина на Юнг.  Психологията е наука за обективното познание, което лежи скрито и отвъд емоционалната сфера, изкривяваща възприятията.  Ние усещаме емоциите най-напред в тялото си, но чак след като нервните импулси предадат информацията до мозъка, получаваме яснота за случилото се и нашето отношение към него.

Средно на ден, през главата ни преминават около 15 000 мисли и всички те са носители на определено качество на енергията. Променяйки същността и посоката им, ние променяме и съответстващото проявление чрез материята, а от там и хоризонта, до който можем да достигнем в своите непрестанни търсения. Съгласно теорията на хаоса, ефектът на пеперудата (наименование въведено за първи път от Едуард Лоренц) е чувствителната зависимост на дадено явление от началните условия. Според него, една малка променлива в дадена нелинейна система може да доведе до големи амплитуди в състоянието й на по-късен етап. Всъщност, ние живеем в енергийно-информационно поле, където ежедневно произвеждаме „мисъл-форми“ – динамични енергийни субстанции с определена форма, цвят и вибрация. Те се материализират с различна скорост и качество и това зависи от вложения в тях енергиен потенциал и намерение. Колкото по-ясни са те, толкова по бърза и устойчива е материализиращата се същност на първоначалния тласък.

Когато пеперудата разтвори крилe, може би в далечна страна се вихри ураган. Когато посеем добри семена, някъде вече се берат добрите плодове. Когато благославяме определено място с любяща енергия, то процъфтява и създава радост и щастие за много хора. Случайността на някакво събитие, феномен или отношения е само привидна, отложена причинно-следствена връзка, която не сме осъзнали напълно в момента на нейното посяване. Тя е узряването на един акт от миналото в точното време и на точното място. Тя е резултат от ефекта на пеперудата.