Формирането на мултикултурна идентичност и потребността от копинг стратегии

Multicultural

От социално-психологическа гледна точка, носителят на мултикултурна идентичност преминава през един непрекъснат процес на ориентация – последователно или едновременно, той се движи в различни социални реалности. Тази психокултурна пластичност е важна за оцеляването му, имайки предвид изпитанията, които посреща по отношение нивата на стрес в ежедневието си. Неговите проявления не бива да се бъркат с временните състояния на дистрес, породени от затруднения в крос-културната адаптация.

За какви особености на личността става въпрос?
1. Мултикултурният човек е уязвим. Поддържайки недефинирани граници на Аз-а и адаптивни атитюди и възприятия, той или тя биха могли да почувстват дискомфорт в процеса на разграничаване на значимото и дълбинното от маловажното и повърхностното, отчасти и поради по-високата си толерантност и способност за “различаване”.

2. Мултикултурният човек би могъл да се определи като човек с дифузна идентичност. Той ще трябва да се учи да посреща смущаващи, противоречиви или неразбираеми послания, които от своя страна би могъл да преработи, ако се завърне в лоното на собствената си дълбинна същност и се опита да ги осъзнае и „класифицира“. Ако мултикултурният човек не разполага със стабилен вътрешен център, той не би могъл да издържи на стреса, породен от непрестанните изисквания и въздействия на средата и хората около него, особено ако те са твърде противоречиви, противоположни или взаимноизключващи се.

3. Мултикултурната личност може лесно да загуби чувството си за автентичност, поради множеството роли и състояния, към които е принудена да се адаптира. Те биха могли да се редуцират до такива, които са слабо свързани помежду си или са толкова противоположни, че въобще да не успяват да се срещнат. По такъв начин, тя може да загуби от своята кохерентност и интегритет, както и да дебалансира основни компоненти на идентичността си. Социалните роли са констелации от поведения, зад които стоят нашите потребности, желания, чувства, представи, ценности и концепти. Когато тези роли не се преживяват цялостно, може да се говори за недостатъчна зрялост на опита, обедняване на житейския и социален потенциал на индивида, до намаляване на неговите способности за справяне, както и до ограничаване на социалното пространство, което той активира.

4. Една тревожна за мултикултурния човек тенденция се развива в следствие и на социалните въздействия върху индивида в модерните общества. Относително лесно е човек да се превърне в дилетант без опит, игнориращ значими вътрешни потребности и стремежи, омаловажаващ реални човешки проблеми и стойности. Нерядко, модерните технологични пространства изпитват трудност при оказването на помощ и разрешаването на социални и личностни конфликти. Младите хора в тях могат да страдат от силна уязвимост и несигурност, от неспособност да установят себе си встрани от общия поток. Те могат да останат самотни, слабо сензитивни или неспособни да се ориентират в чувствата си, да бъдат лесно манипулируеми от съответните елити.

5. Възможно е мултикултурният човек да развие нихилистични нагласи към хора с различен жизнен стил и ценностни модели. Би могъл да се отдаде на тотално отричане или да потърси спасение в изолацията. Тези компенсаторни реакции са резултат от непрестанното разрушаване на границите. Пропастта между личността и „значимите други“, с които тя не създава трайни и дълбоки взаимоотношени е в основата на възникването на цинични нагласи, лесно преминаващи в базисна несигурност или апатия.

 

Вижте още:

“Мултикултурна идентичност и трансформация”

See also: Multicultural Identity and Transformation

Advertisements

“The interpretation of our reality through patterns not our own, serves only to make us ever more unknown, ever less free, ever more solitary.”
Gabriel Garcia Marquez

Самотата може да се определи като състояние на вътрешна вглъбеност и едновременно с това ограничение, което често ни налагат събития или обстоятелства. Пъстрите епизоди на вглеждане в себе си, които лесно ни изваждат от обичайно балансираната емоция, също са част от нашия фин свят, независимо от това как ги припознаваме. Най-лесно е да ги окачествим като чужди, защото самотата е нашата нелека среща с другите и с непознатото. Тя е застоят преди движението, но и движение, застинало в удобните граници.

Редица философски школи интерпретират усещането за свобода и стагнация в живота на човека – вечната дилема, която волно или неволно разгадаваме с времето. Самотата е животът между тези две преживявания и част от процеса на осъзнаване. Състояние на двойнствен живот, разкъсван между фрагменти от истина и илюзия.

Тя е усещане за сблъсък на множествени светове, които сме припознали като свои в едно лично пътуване. Тя е липса на истина и посока в колебанието на идентичността. Код за отчуждение от самите себе си. Нелюбов…

Самотата е и нашето движение между хаос и ред във вечното търсене на автентичността. Състояние на deja vu, чрез което проглеждаме за възприятия, запазили свежестта на отпечатъка вътре в нас. Отпечатъци от време и пространство, които с годините са се превърнали в нещо повече от обикновен спомен.

Жизнеността на толкова много впечатления ни връща към реалността отново и отново. Помага ни да се отворим към една по-различна рефлексия за собственото ни битие и бъдеще и към един свят, в който ще разпознаем душите си. Усещайки сладостта на вътрешното освобождаване, след толкова много опити, уроци и кризи постигаме желаната реалност. А гледката е фантастична – като огледало, в което се оглеждат чудни картини, като награда за преодоляна самота.

shadow-of-its-shadow

#Solitude

Swim like a #SWAN

Black swan

Although the swan is very often perceived as one of the symbols of pure love, I would like to attract your attention to a different aspect of the legend. There is something else in the character of these magical birds. Something that makes them so marvelous and attractive, always showing elegance and serenity that start from within. These gracious creatures fuse their sophisticated aura into the still waters in silence. Drifting away peacefully, the swans leave us in a special feeling of relaxed concentration.

It seems that swans show perfect control, but such control is an illusion we can easily relate to our own experience. Bringing joy and love to the world, they reveal naturally the beauty of the inner power. Just like them, we go through subtle invisible journeys – no matter, how conscious is the feeling of this process. Do we realize the depth of our intuitive flow, do we understand fully the outcome for the people, close to us?

This inner contentment is a sign of maturity and relaxed mindset. This is not just a state of mind or… some kind of supreme personal performance. It is part of the everyday life, when we become aware of the games our mind can play. Gradually, with time, it brings to surface the finest beauty of the self. The self, aspiring to excellence.

What is at the core? Some answers can build a meaningful story, while others can surely point at relevant questions. The question of “Who are we?” poses a simple, yet fundamental search that has to be respected during every major personal shift. We are in a full dynamic – conscious or subconscious, but are we learning the habit of withdrawing from the active mode? Are we capable of switching from one condition to another?

Let’s recollect and refresh the hidden memories about ourselves in this present moment.

Some speakers will start the conversation with a note about personal branding. Put another way, branding is quite popular these days and many people think, we should purposely build our personal “brand”. Missing this effort, we may lose our direction and identity, according to them. But…

Who are you?

We can approach this fundamental question in many ways. And it is inevitable, if we want to survive or win. So let’s start with the
Strehgths.
This is the easiest part – we all have our good qualities to demonstrate, communicate and be proud of. And we love talking about them.

Much more important issues will surface by summarizing our
Weaknesses.
Usually, they appear after the number 10 in the list. We step a little out of our comfort zone, but still trying to keep the “good face” on. This is obvious, as the self-respect is under fire.

The next level of the game is reached, when we are asked about our
Ambitions.
While some of us may feel the power and the excitement of the protagonist in his/her own show, others may not have enough reasons to strive toward popularity or power. Success is not a goal for them. Just the opposite and this is the most interesting part, I think.

Finally, we will have to wrap up the
Needs.
The issue here is more about the deep context inside us – do we know what we really NEED? At the end of the day, we will have to solve this eternal dilemma: how our needs are related to the constant re-evaluation of our ambitions. Will that change our matrix?

Learn to practice SWAN. Learn to “swim”, following the curves of the Strengths, Weaknesses, Ambitions and Needs and you will become a Master of the inner change. In fact, swans are one of the best examples nature provides to show us this amazing transformation. It is worth mentioning here the name of Hans Christian Andersen – one of the most famous storytellers of Change. His beautiful fairytale “The Ugly Duckling” is a story for adults. The ugly duckling was not just a survivor… it became so much more. A brilliant example of a noble character, wisdom and courage.

Just like you…

 Swan Lake

To Have or To Be?

Transformational Leadership – a Special State of Being

St. Martin and the Beggar, Unknown Master

St. Martin and the Beggar, Unknown Master

Изследванията върху лидерството датират от векове, назад във времето. Популярните термини „стратегия“ и „тактика“ са част от речника на мислители и императори от най-дълбока древност. Преди цели 25 столетия, китайският философ и пълководец Сун Дзъ, автор на най-знаменития военен трактат на всички времена, разкрива тайните на военното майсторство с проникновение и дълбочина, на които и до днес се възхищават поколения лидери и иноватори.  В „Изкуството на войната“, той ни завещава едно поетично описание: „Да откъснеш есенен стрък, не е  проява на голяма сила. Да виждаш слънцето и луната, не е признак на остър взор. Да чуеш трясъка на гръмотевицата, не е свидетелство за добър слух. Древните са наричали умен пълководец онзи, който не само побеждава, но и го постига с лекота“.

Трансформиращият лидер предоставя на своя екип една лекота и очевидност на съществуването, които са свързани в най-чист вид с реалността на цялото. Той прегръща промяната естествено, с проникновението на далновиден визионер. Този цялостен, холистичен подход към нещата, му е вътрешно присъщ, защото трансформиращата енергия не познава граници. Нейните параметри и интензивност се задават единствено от силата на източника. Този подход е всъщност нещо много повече – той е начин на мислене, отношение, степен на ангажираност. Мултикултуралистите, от своя страна, биха го дефинирали като процес на създаване на висок контекст.

И тъй като говоря от позицията на психолог, не мога да не припомня името на Ерих Фром – социален психолог, неофройдист и хуманист, в чийто контекст, истинската трансформираща сила е тази, която възниква от състоянието да „бъдеш“, а не от ситуация, в която „имаш“. Да, тук е вероятно едно директно противопоставяне на личността и нейния властови статус. Наличието на позиция, облечена във власт е едно от условията за сила на присъствието, но пътят – до самия му край, извървяват само  истински способните и подготвените. Това са лидерите, опитомили един почти животински инстинкт за разпознаване на истината – и като емоция, и като замисъл. Те са надарени с вътрешна мъдрост, високи етични стандарти, висши психични способности и социална интелигентност. Новите лидери.

Американският психолог Бърнард Бас, който е сред най-известните изследователи по темата акцентира върху 4 основни типа въздействие на трансформационния лидер – идеализирано влияние, вдъхновяваща мотивация, интелектуална стимулация, индивидуализиран подход. Образът на Наполеон Бонапарт, например, е добра илюстрация за идеализирано влияние. То е в основата на връзките, които се създават автоматично, поради факта на възникващото безусловно доверие между страните. Такъв лидер се превръща в модел за подражание, в емблема на бранда или корпорацията. Той е невидимата причина да се чувстваме привързани и дори зависими, да се стремим да даваме всичко от себе си, да правим дори жертви в името на търсения резултат. Когато е налице такава връзка, хората от екипа се стремят да преоткриват непрекъснато своето уникално място, да изкачват своя професионален Еверест всеки ден.

Различните лица на лидерството носят закодирани в себе си и механизмите за реализация на съответните способности и ресурси. Дали сме въплъщение на лекотата, присъща на Майстора, или в контраст с нея, сме в плен на невротично натрапливата пристрастеност към детайла (щрих от портрета на перфекциониста), са само две от възможните крайни състояния. Защото, той – лидерът, е най-важната фигура в това поле на взаимоотношения, сходни с познатите ни от физиката сили на привличане и отблъскване. Той е този, който променя средата, хората и правилата на играта. Не само за да оцелее, но и за да пресътвори мечтата. Съвременният лидер е въплъщение на изкуството на трансформацията.

Тя предполага работа с фините и дълбинни нива на взаимодействие между хората, средата и процесите в организацията. Тя е в сърцето на корпоративната култура, но без нея няма как да се случи нито мисията, нито визията за един проект.  В контекста на всички теории за мотивацията от Маслоу насам, своето запазено място има тъкмо умението ни да създаваме и артикулираме адекватно тази визия – за себе си, за времето, за групата и другите, за целта. Това е Майсторство, което осъществява задачата във всеки работен момент от времевата перспектива. Ако един екип няма пред себе си ясно очертана визия, той няма как да достигне до крайния успех. Все по-често обаче, трансформиращите лидери са изправени пред предизвикателства, които ги принуждават да преформулират отново и отново приоритети, партньорства и цели. Все по-често? Всеки ден!

„Като приемаме хората такива, каквито са, ние не им позволяваме да се развиват. Когато се отнасяме с тях, като че ли са такива, каквито биха искали да са, правим от тях това, което  могат да бъдат”, ни припомня една максима на Гьоте – сега маркер за още един важен акцент в контекста на транформационното лидерство. Посредством интелектуална стимулация, трансформиращите лидери успяват да извадят от подчинените си много повече, отколкото самите те са предполагали. Този тип лидерски интервенции са в основата на поддържането на креативния дух на екипа. Те предоставят интелектуалната свобода да бъде оспорен всеки постулат. В такива ситуации не се търси съгласие на всяка цена. За трансформационния лидер, дебатът и консенсусът са сред предпочитаните средства за постигане на конструктивни колективни решения. Те са извор на иновации, които могат да изведат компанията или екипа в по-висока орбита.

Такъв лидер по-скоро би останал в сянката на подчинените си, защото знае, че постиженията на екипа са инстинския двигател на неговия успех. Знае, че високите позиции на хората, с които работи, са основата за развитието на неговите способности в завоюването на нови територии. Той се намесва в решаващи за компанията ситуации, поема отговорността за непопулярни решения, обикновено плаща цената и в крайна сметка е възможно да „обядва“ съвсем сам.

За милиони хора по света, продължава да е необичайно странен факта, че Стив Джобс вече не може да направи поредното си съобщение за иновация. Той бе истински пример за трансформиращ лидер, който оставя следи задълго „след това“. Неговият стил на живот, неговите житейски принципи и бизнес тактики ще продължат да се изучават и повтарят в публичното пространство подобно на будистка мантра, възпяваща гениалността и простотата. Гениалност и простота, с които ни вдъхновяват и редица световно известни експерти в предприемачеството, науката, военното изкуство и финансовата сфера. За Питър Дракър, корпоративната култура има решаваща роля по отношение на стратегията. За Сун Дзъ, спазването на моралния закон предрешава победата над многохилядна армия, за Дийпак Чопра индивидуалните способности могат да издигнат или препънат един проект, но смирението и благодарността трябва да бъдат основата на човешките отношения във всеки екип.

Трансформационният лидер отиграва всички положения – за него няма изключения. Той е надраснал личните пристрастия и проекции и не допуска безпринципни коалиции. Той е равно отдалечен от всички, справедлив и емоционално овладян. За него етиката е върховната мяра за здравословното състояние на организацията и екипа, които ръководи. Трансформационното лидерство е много повече от инструмент за „управление на промяната“, то е смисълът на времето и отношенията, в които сме потопени. То е самата промяна.

A bamboo version of "The Art of War"

A bamboo version of “The Art of War”

Днес, 23 март, се навършват 114 години от рождението на Ерих Фром – един от най-забележителните учени и хуманисти на миналия век. Това кратко есе е написано в негова памет.

In Tune with Time

време

Има красиви сентенции за времето…

Според американската психоложка Вирджиния Сатир, то е своеобразна мярка за зрелостта в един жизнен път: „Когато човек дойде на този свят, той изобщо не знае как да оценява времето. Това се научава бавно, в продължение на години. Натрупването на опит по отношение на времето и неговото използване е един от най-сложните проблеми на човешкото съществуване.“

Крилатата фраза на Левски – „Ние сме във времето, и времето е във нас“ е може би най-брилянтното и лаконично определение на тази философска категория в българската литература. Човекът, с неговото индивидуално усещане и виталност е арената за случване на собственото му психологическо време.

Тялото притежава способността да възприема субективно темповете, отмервани от часовете, минутите и секундите. Тази негова способност се проявява чрез сърдечния ритъм и един изключително чувствителен вътрешен инструмент – сърцето. Как се чувствахте днес? Заети, щастливи, отчаяни? Успявате ли да синхронизирате своите различни скорости на движение? Колко бързо изтича един ваш ден? А дали имахте търпение?

Времето е като холограма, през която можем да преминем в друго пространство. Но думата ми днес е за времето вътре в нас – времето, което преодолява нетърпението, което трансформира и ни води към автентичния АЗ. Играейки, ние го натоварваме със смисъл, освобождаваме се от хватката на самоконтрола и преживяваме усещането за свобода по-пълноценно. Ето за това време си струва да се говори.

Вярното темпо е всъщност вярното отношение към времето. Не бързайте толкова. Всеки разговор за времето е разговор за това как всъщност създаваме мислите, чувствата и действията си. Как обичаме? Как удължаваме живота на времето, посвещавайки се на другите? Защото имаме Време за всичко…

 

Посвещение

Stars-Galaxies-l

“Нищо не може да има битие, ако вече не е съществувало.” Емпедокъл

Общуването е вълшебното ни време за чудеса, но контактите между хората нерядко се превръщат в невъзможно усилие, в мъчителен път по стръмното.

Колко често не си даваме сметка за силата на спонтанността, за експресивната мощ на думите, които изпращаме в пространството, за трансфера на емоциите върху всичко наоколо. Рядко осъзнаваме как във всеки миг от деня, бавно и неусетно, ние моделираме света вътре в себе си. Един свят, чрез който запечатваме историите от собственото си бъдеще. Свят, който сътворява смисъл и се бори за спасението на надеждата.

Превръщането на битието в смисъл може да се случи нерядко извън осъзнаването на самия процес. Създаваме мисъл-форма, преминаваща в лоното на една метареалност, в живот „сам по себе си“. Това е смисълът, с който диша нашето време, неравноделното психологическо време… В моментите на връхлитащата сърцето ни метафизична енергия – една енергия на проглеждането, която ни превзема изцяло – ние се събуждаме за друг живот. Всъщност, заживяваме в бъдещето, вървейки по пътя, който банално наричаме Съдба.

Връщането към спомена е опит да усетим нашата вътрешна истина. Когато започнем да виждаме случилото се назад във времето, погледът ни става различен: рязко обръщаме хоризонта, осветяваме сянката, грижливо “почистваме” чувствата от погледи и съмнения… Изваждаме на показ своята най-дълбинна реалност. Всеки спомен е врата към автентичния Аз – тук и сега. Роден в миналото, той може да има битие във всеки един миг. Да бъде пълноценно сливане с хората, с които някога сме били близки. Всъщност споменът е среща, продължаваща в миналото, днес и завинаги…

Когато чуем отново думите и погледнем с очите на душата този красив и странен свят, всичко в живота ни може да се промени. Преоткривайки смисъла, ние получаваме като подарък особено откровение и сила. Привързваме се все по-силно към хората и събитията,  докоснали сърцето в собствената ни гравитация. В един кратък миг осъзнаваме, че това са срещи от съвсем различен порядък.

Ден след ден… Стъпка по стъпка… Разбираме завета, който ни е завещан. Запечатваме в сърцето думите, с които никога не сме сами.

Думите, подобни на мълния, проникваща в неразрушимата материя.

Думите от Светлина, синхронично озаряваща неосъзнатата ефирност на времето и пространството.