Gary Zukav

Gary Zukav

“Our deeper understanding lead us to a kind of power that loves life in every form that it appears, a power that does not judge what it encounters, a power that perceives meaningfulness and purpose in the smallest details upon the Earth. This is authentic power. When we align our thoughts, emotions, and actions with the highest part of ourselves, we are filled with enthusiasm, purpose, and meaning. Life is rich and full. We have no thoughts of bitterness. We have no memory of fear. We are joyously and intimately engaged with our world. This is the experience of authentic power.

Authentic power has its roots in the deepest source of our being. Authentic power cannot be bought, inherited or hoarded. An authentically empowered person is incapable of making anyone or anything a victim. An authentically empowered person is one who is so strong, so empowered, that the idea of using force against another is not a part of his or her consciousness.

… authentic empowerment is the goal of our evolutionary process and the purpose of our being.”

The Seat of the Soul

Authentic Power

Advertisements

Посвещение

Stars-Galaxies-l

“Нищо не може да има битие, ако вече не е съществувало.” Емпедокъл

Общуването е вълшебното ни време за чудеса, но контактите между хората нерядко се превръщат в невъзможно усилие, в мъчителен път по стръмното.

Колко често не си даваме сметка за силата на спонтанността, за експресивната мощ на думите, които изпращаме в пространството, за трансфера на емоциите върху всичко наоколо. Рядко осъзнаваме как във всеки миг от деня, бавно и неусетно, ние моделираме света вътре в себе си. Един свят, чрез който запечатваме историите от собственото си бъдеще. Свят, който сътворява смисъл и се бори за спасението на надеждата.

Превръщането на битието в смисъл може да се случи нерядко извън осъзнаването на самия процес. Създаваме мисъл-форма, преминаваща в лоното на една метареалност, в живот „сам по себе си“. Това е смисълът, с който диша нашето време, неравноделното психологическо време… В моментите на връхлитащата сърцето ни метафизична енергия – една енергия на проглеждането, която ни превзема изцяло – ние се събуждаме за друг живот. Всъщност, заживяваме в бъдещето, вървейки по пътя, който банално наричаме Съдба.

Връщането към спомена е опит да усетим нашата вътрешна истина. Когато започнем да виждаме случилото се назад във времето, погледът ни става различен: рязко обръщаме хоризонта, осветяваме сянката, грижливо “почистваме” чувствата от погледи и съмнения… Изваждаме на показ своята най-дълбинна реалност. Всеки спомен е врата към автентичния Аз – тук и сега. Роден в миналото, той може да има битие във всеки един миг. Да бъде пълноценно сливане с хората, с които някога сме били близки. Всъщност споменът е среща, продължаваща в миналото, днес и завинаги…

Когато чуем отново думите и погледнем с очите на душата този красив и странен свят, всичко в живота ни може да се промени. Преоткривайки смисъла, ние получаваме като подарък особено откровение и сила. Привързваме се все по-силно към хората и събитията,  докоснали сърцето в собствената ни гравитация. В един кратък миг осъзнаваме, че това са срещи от съвсем различен порядък.

Ден след ден… Стъпка по стъпка… Разбираме завета, който ни е завещан. Запечатваме в сърцето думите, с които никога не сме сами.

Думите, подобни на мълния, проникваща в неразрушимата материя.

Думите от Светлина, синхронично озаряваща неосъзнатата ефирност на времето и пространството.

Да се самопрограмираме за успех

Въпрос: Да започнем с най-важното, което ни е нужно, за да поставим едно ново начало? Как бихме могли да се заредим с идеи и енергия още от първите дни на новата година? Можем ли да се самопрограмираме за успех?

Струва си наистина да насочим вниманието си към няколко важни направления и да се вгледаме най-напред в старата година. Като начало нека се запитаме дали усвоихме изкуството да искаме от себе си и от живота? Поставихме ли си цел, бяхме ли постоянни в усилията си или се спряхме някъде по средата? Защото изкуството да можеш да поискаш, всъщност е изкуството да бъдеш постоянен в целта и усилията си. Да искаш нещо означава да „се споразумееш” с Времето,  определено, за да се извърви един път.

Втората важна част в този преглед бих искала да свържа с изкуството на благодарността и нашата способност да изпитваме щастие от това, което сме постигнали или научили.  Много често сме толкова заети да работим и да изкачваме стъпалата все по-нагоре и по-нагоре, че забравяме да се спрем и да се порадваме на успеха си. За да имаме и други успехи, и за да поддържаме тази позитивна линия, за нас е изключително важно да умеем и да получаваме. Само давайки си сметка точно докъде сме стигнали и какво сме придобили, можем да продължим и по-нататък.

На трето място нека се запитаме още нещо. Ако честно се погледнем „отвътре”, можем ли да кажем, че се харесваме? Можем ли да усетим каква е окраската на чувството, което изпитваме към самите себе си. С какво чувство се връщаме назад във времето?

Въпрос: Можем ли според вас, да програмираме за успех и нашите лични контакти, да „преобърнем” целия този калейдоскоп от хора, с които сме в някакви взаимоотношения?

Не винаги може да се стигне до такива „преврати” в една сложна система, каквато са нашите партньорства, или поне не за кратък период. А дали въобще това е нужно?  Всичко това са фактори, които влияят и развиват нашата емоционална интелигентност – така безспорно ставаме по-зрели и добри. Ние можем да се научим да развиваме своята вътрешна мъдрост – и това става като непрекъснато трупаме личен опит, вкл. и чрез отношенията ни с другите и преживените емоции.

Все пак е добре да се погрижим и за целия списък от близки и по-далечни приятели и роднини. Да се запитаме – какво беше качеството на връзките ни? Можем ли да се похвалим с добрите си взаимоотношения или обратно – с годините те сякаш намаляват все повече и повече? Появяват ли се нови? Дали поддържаме атмосфера на обич в нашия дом и нима това не е основата на нашия живот? Какъв е статусът на интимното ни партньорство или сме оставили нещата да се случват от само себе си. Научихме ли се да изпитваме удоволствие от контактите си, да се отпуснем и да освободим изказа на чувствата си? Автентични ли сме или се страхуваме да бъдем себе си?

И тъй като много съм говорила за общуването, само ще загатна, че трябва ясно да си дадем сметка за нашите базисни способности и умения в тази посока – да изслушваме другите, да ги разбираме и да развиваме по-висока степен на толерантност и приемане. Да сме по-точни и деликатни, което пък е възможно само ако предварително добре сме „чули” позицията на човека срещу нас. Колко по-лесно би работил един екип, ако можехме да подтиснем егото си и да се „предадем”.

Въпрос: Кои според вас са най-важните качества, които трябва да развием, за да се превърнем в творци на собствения си живот? Можем ли да постигнем осезаема промяна в това отношение само за една календарна година?

Тук ще спомена  способността ни за творчество и вземането на нестандартни решения, както и нашата нагласа към благотворителността и изкуството да даваш. Без творчество няма развитие, няма прогрес, няма движение. Креативността е тази, която осмисля нашите усилия като цялостни и завършени личности. Разбира се, творчеството променя духовната ни вибрация и ни облагородява. Но също така, изкуството ни „разширява” и балансира. Не случайно, в нашия език се говори за хората с „широко сърце”. Такива са хората, които се грижат за другите, даряват или безкористно помагат. От ясновидски наблюдения е известен фактът на активирането на сърдечния център в такива ситуации, при което се увеличава и енергийния поток, излъчван от тази част на енергийното тяло.

Креативността е свързана и с добротата и способността ни да чувстваме различния по-близо до себе си. Животът ни може да се преобърне само, когато наистина започнем да даваме и то активно, а не само да мислим и да говорим за това. Именно способността ни да променяме и подобряваме живота на другите е тази, която ще ни изведе до съвсем ново светоусещане и дори излекува. И това не е някаква нова „парадигма“. За хората с повече опит в благотворителността, вероятно е наистина лесно да се зарадват на това, което са постигнали. Може би е добре в началото на годината да се замислим за мъдростта и силата на „даването”…

Together

Together

Отговори на Магдалена Герева на въпросите на радиоводещата Дора Башакова