“The interpretation of our reality through patterns not our own, serves only to make us ever more unknown, ever less free, ever more solitary.”
Gabriel Garcia Marquez

Самотата може да се определи като състояние на вътрешна вглъбеност и едновременно с това ограничение, което често ни налагат събития или обстоятелства. Пъстрите епизоди на вглеждане в себе си, които лесно ни изваждат от обичайно балансираната емоция, също са част от нашия фин свят, независимо от това как ги припознаваме. Най-лесно е да ги окачествим като чужди, защото самотата е нашата нелека среща с другите и с непознатото. Тя е застоят преди движението, но и движение, застинало в удобните граници.

Редица философски школи интерпретират усещането за свобода и стагнация в живота на човека – вечната дилема, която волно или неволно разгадаваме с времето. Самотата е животът между тези две преживявания и част от процеса на осъзнаване. Състояние на двойнствен живот, разкъсван между фрагменти от истина и илюзия.

Тя е усещане за сблъсък на множествени светове, които сме припознали като свои в едно лично пътуване. Тя е липса на истина и посока в колебанието на идентичността. Код за отчуждение от самите себе си. Нелюбов…

Самотата е и нашето движение между хаос и ред във вечното търсене на автентичността. Състояние на deja vu, чрез което проглеждаме за възприятия, запазили свежестта на отпечатъка вътре в нас. Отпечатъци от време и пространство, които с годините са се превърнали в нещо повече от обикновен спомен.

Жизнеността на толкова много впечатления ни връща към реалността отново и отново. Помага ни да се отворим към една по-различна рефлексия за собственото ни битие и бъдеще и към един свят, в който ще разпознаем душите си. Усещайки сладостта на вътрешното освобождаване, след толкова много опити, уроци и кризи постигаме желаната реалност. А гледката е фантастична – като огледало, в което се оглеждат чудни картини, като награда за преодоляна самота.

shadow-of-its-shadow

#Solitude

Advertisements