АЛХИМИЯ НА МЪЛЧАНИЕТО

 

Venus-Embellished_MichaelParkes

Venus Embellished, Michael Parkes

Когато всички фази в една връзка преминат, на масата сяда Мълчанието. Като четвърти за бридж. Най-важният. Без него същинската игра не може да започне. И ето че сме се подредили в кръг – Гневът, Болката и Самотата. Във всеки от нас има частица от другия. Ние сме равни, ние сме едно.

Събрали сме се на вечеря, но е толкова трудно да преглътнем случващото се. Докато танцувахме абсурдния си танц, се изтощихме от очаквания. Едва намираме сили, и все пак започваме последната игра. Тази с Мълчанието, което в началото е просто свидетел на нашите уморени жестове.

Гневът остана без думи и не вдигна тост. Болката не отпи от чашата с вино, защото вече бе кисело от дългото чакане. Самотата леко докосна едно от блюдата – твърде богата бе трапезата за пръстена, който свиваше стомаха й. Бавно и категорично Мълчанието се потопи в естествената си среда – неподвижността и празнотата.

Движим се с различна скорост през ефирната материя на общуването, без да надникваме отвъд очевидното. Оплетени в ежедневното взимане-даване често не разбираме кога сме преминали границата на насищане, потъвайки в тежестта на имането. В това състояние, губим сензитивността си, ставаме твърде самоуверени, не виждаме фрапиращи детайли, бременни сме с изисквания. Искаме още, и още, и още. Искаме щастие…

Циклите в природата имат начало и край, както и истината в една връзка. Преминавайки през различни нива на съществуване, тя се бори за живота си. Историята й винаги е нова, а краят има много лица. За виждащите, той не е обикновен край. Той е възкресение и сътворяване, когато всички условия са налице. Гневът, болката и самотата съществуват а приори – нали са продукт на ума.

Първи пада гневът – една светкавична смърт в последната битка. Следва го болката – като сълза, като катарзис и освобождение. Но само, когато усетим времето да спира напълно, сме готови за самотата – достолепно елегантна в дрехи от злато и скъпоценни камъни. Тя е необходимата духовна алхимия, която призовава благородните сили и ги интронизира. Винаги прецизна в полирането на ръбовете, извайва новите сплави още в нивото на астрала. Подготвя ни бавно за Мълчанието, напластяващо стъпка по стъпка новото, неочакваното и несравнимото.

Мълчанието не търси нищо и не се нуждае от никого. Идва точно навреме, когато всички карти са вече на масата. Движи се без придружители, но винаги следвано от сянката на тишината. Прегръща ни, когато казваме сбогом на оръжията. Застива в космическо блаженство и ни обръща към самите себе си. Опитомява бавно егото ни, оставяйки на тръгване своя подарък – винаги различен, но безценен като търпението, вечността и истината.

Мълчанието е всичко и нищо едновременно. Отива си така, както е дошло – неусетно, незабележимо и напълно естествено. Сяда на трона в сърцето ни и негова е последната дума: прости. То казва всичко беззвучно, дарявайки ни с безпощадна яснота точно преди да изгрее Новата луна.

Казват, Мълчанието е злато…

Advertisements

UNNOTICED

Your silence takes me all the way to Infinity.
Your silence dreams in my Heart unrecognizable.
Your silence welcomes every shadow with Love.

It is the resonance that only I can hear in the middle of the night.

The silence knows how…
To wake me up,
To caress me,
To kiss my Soul and smile with Love.
Forever…

You always mesmerize me at Sunrise.
The silence in my chest.
This rhythm of the heart.
Your silence at the core of my whole being…

François Pascal Simon Gérard, Cupid and Psyche, 1798

François Pascal Simon Gérard, Cupid and Psyche, 1798

The Voice of Silence

Nikolay Rainov, Landscape

Nikolay Rainov, Landscape

Before the soul can see,
the harmony within must be attained,
and fleshly eyes be rendered blind
to all illusion.

Before the soul can hear,
the image (Man)
has to become as deaf
to roarings as to whispers,
to cries of bellowing elephants
as to the silvery buzzing
of the golden fire-fly.

Before the soul can comprehend
and may remember,
she must unto the silent speaker
be united,
just as the form
to which the clay is modelled
is first united
with the potter’s mind.

For then the soul will hear,
and will remember.
And then to the inner ear will speak
the voice of silence.

Helena Blavatsky

InnerSilence

Odrie

There is a simple way to describe Solitude. We may say, it’s a state of isolation from the others.

Psychologists will base this feeling on the lack of deeper self-awareness and acceptance, but Solitude is an absence of love. It is like a stranger we’ve met before – in the generations back in time.

In silence… These are precious moments when we have a choice.

To find a way to nourish our roots.

To forgive.

To experience the InnerSilence and start loving it.

To learn.

Feel this moment! As long as it takes…