ЦЕНАТА НА ЕДНА ПЕРЛА

Един петел видял в градината си перла, която светела под слънчевите лъчи с красиви отблясъци. Втурнал се лакомо към нея, изровил я и се опитал да я глътне. Когато забелязал, че блестящият предмет не е кралицата на оризовите зърна, я изплюл. Той наистина проверил перлата, но каква проверка било това?!

За негова голяма изненада, перлата го повикала с човешки глас и с присъщия си изящен аристократизъм, му разказала историята си:

„Виж ме добре. Аз съм блестяща скъпоценна перла. Паднах случайно от една чудесна огърлица в пръстта на тази градина. Не във всички морета по света има перли като мен. Само случайността ме хвърли в твоите крака.

Всъщност, аз съм голяма рядкост… Ако се осмелиш да ме разгледаш с очите на мъдростта, ще забележиш хилядолетната красота. Аз съм извор на чудеса.”

Но петелът изкукуригал гордо: „Бих те взел и бих те дал, ако някой поиска да те замени за едно оризово зърно.”

С това категорично решение в малкото си сърчице, петелът се изпъчил и невъзмутимо се отдалечил.

Ориенталска приказка

PsycheGoldenBox

John William Waterhouse (1849-1917) Psyche Opening the Golden Box, 1903

Красотата и добротата не могат да бъдат обяснени. Те се възприемат с помощта на фини сетива, които ни дават достъп до невидимите измерения на човешкото общуване. Обикновените думи няма как да опишат истинската ценност, защото това което е най-ценно е “невидимо за очите”.  Не хабете думите си, ако сте изправени срещу някой, чието кредо не резонира с вашето. В такава ситуация може да изпитате ефекта на бумеранга. Подбирайте внимателно не само посланията си, но също и техния адресат.

ЦЕНАТА НА ЕДНА ПЕРЛА

Advertisements
Херман Хесе

Херман Хесе

С романа си “Игра на стъклени перли” Хесе ни пренася в тайната игра на музите. През 1950 г. той казва: “Европейската душа е създала музиката – този въплътен порядък, този върховен символ на цялото достойно преклонение, на всичко, към което трябва да се стремим. Излишен е въпросът способни ли са изкуството и прекрасното да направят човека по-добър и по-силен; те непрекъснато, подобно на звездното небе, ни напомнят за светлината, порядъка, хармонията, смисъла в хаоса.”

Неговата нагласа към това най-висше от всички изкуства въплъщава и юнгианската теза за сянката като подсъзнателен субстрат, живеещ във всеки човек. Именно музиката, според Хесе е пътят тя, сянката, да бъде демитологизирана във времето, дадено на един човешки живот. Музиката, не само като естетически, но и най-вече като философски и морален израз на най-дълбинната наша същност. Музиката, като най-висша вибрация на мъдростта, хармонизираща крайностите на душата.

И още:

“Произходът на музиката е твърде далечен. Тя възниква от отмереността и се корени във великото единно начало. Великото единно начало създава два полюса; двата полюса дават силата на тъмнината и светлината… Съвършената музика има своите извори. Тя се поражда от равновесието. Равновесието се поражда от справедливостта, справедливостта – от смисъла на света. Затова за музиката можем да говорим само с човек, разбрал смисъла на света.”

             

Херман Хесе,

запечатал чрез “Игра на стъклени перли” своята мечта за всемирно единство в един въображаем и мечтан свят на извисеност и красота.

Играта на стъклени перли