Love, Beauty and Action

Nicholas Roerich, Scarlet Sails

Nicholas Roerich, Scarlet Sails

“Art will unify all humanity. Art is one – indivisible. Art has its many branches, yet all are one. Art is the manifestation of the coming synthesis, Art is for all. Everyone will enjoy true art. The Gates of the ‘Sacred Source’ must be wide open for everybody, and the light of art will influence numerous hearts with a new love. At first this feeling will be unconscious, but after all it will purify human consciousness. How many young hearts are searching for something real and beautiful! So, give it to them. Bring art to the people – where it belongs. We should have not only museums, theatres, universities, public libraries, railway stations, and hospitals, but even prisons decorated and beautified. Then we shall have no more prisons.

The values of great art are victoriously traversing all storms of earthly commotions. Even the ‘earthly’ people already understand the vital importance of active beauty. And when we proclaim: Love, Beauty, and Action, we know verily that we pronounce the formula of the international language. And this formula, which now belongs to the museum and stage, must enter everyday life. The sign of beauty will open all sacred gates. Beneath the sign of beauty we walk joyfully. With beauty we conquer, through beauty we pray, in beauty we are united. And now we pronounce these words – not on the snowy heights, but amidst the turmoil of the city. And realising the path of true reality, we greet with a happy smile the future.”

Nicholas Roerich

Advertisements

The Fundamental Question of Our Identity

 “Our job is to be an awake people…utterly conscious, to attend to our world.” Louis Owens, Native American

We must recognize that the society of the future is going to be shaped more by talented individuals than by capital. The “talentism” is replacing the capitalism. We all bear global responsibility and thus need a global identity to enable us to cope with the multicultural and environmental challenges. What characterizes really talented people is more than their outstanding professionalism. Through training and experience, they have learned to foster within themselves all the various identities that are necessary today. These types of people are adept at rapidly assimilating into new environments.

Abraham Maslow On Integrity, Spiritual Growth and Self-Actualization
Characteristics of the Self-Actualized Person:
Resistance to enculturation

Artist: Jose De la Barra

Artist: Jose De la Barra


In spite of the ability to see beyond the confines of culture and era, the Self-actualized individual is resistant to enculturation. These people live according to their own standards and do not accept the rules of others. According to Maslow they are less flattened out, less molded.

On Multicultural Identity

multi-cultural-audience

Предизвикателствата на глобализиращия се свят създават социо-културни условия за възникването на нов тип идентичност, чрез която хората биха могли да интегрират в едно цяло разнородни психологически натрупвания. В многобройни изследвания и доклади се анализират вътрешните взаимодействия между базисните ценностни ориентации, нагласите към разнообразния опит и въздействия на културните системи, преживяванията и натрупаните актуални способности и умения за декодиране и преработка на символната реалност. Според Питър Адлер, мисленето и поведението на хората все по-често ще се ръководи от три основни принципа:

Първо. Всяка култура притежава своя собствена вътрешна кохерентност, интегритет и логика. Тя е съставена от взаимнопреплитащи се системи от ценности, атитюди, вярвания и норми, които формират и придават значимост на индивидуалната и колективната идентичност.

Второ. Нито една култура не е изначално по-добра или по-лоша от другите. Всички културни системи са еднакво валидни и представляват вариации на културния опит на човечеството.

Трето. Всички хора са до известна степен културно обвързани. Всяка култура осигурява до определена степен чувство за идентичност, регулации на поведението, усещане за обособеност в глобалната схема на социума.

Интересен акцент върху „универсалния човек” поставя Джон Уолш, който описва този все по-често срещащ се личностен профил като непрестанно изследващ интелектуалните измерения на света и културите, но също така и центриран върху глобалните и универсални ценности. Без да пренебрегва културното многообразие, такъв човек се концентрира върху различията, върху най-значимите и отличаващи дадена култура особености. Той я обогатява, допълва и приобщава към своята система до момента, в който се създаде гещалт в собственото му психично и социално пространство.

Многобройни са изследванията върху социално-психологическите аспекти на мултикултурализма, които насочват анализите към една основна тенденция във формирането новия човек –тенденция, свързана със самата структура и процеса на създаване на неговата идентичност. Според Адлер, това е човек, по-скоро подвластен на динамиката и флуидността на непрестанно променящата се реалност, човек, който проявява пластичност и мобилност. Човек, непрестанно отворен към промени и мултивариативност и на когнитивно, и на поведенческо ниво. Тази личност притежава високо ниво на самоосъзнатост, готова е да приеме и да „преговаря” с всяка форма на реалността. Тя е едновременно принадлежаща към и извън съответната фиксирана културна реалност, тя е на „границата“ и формира междинна територия, която обитава временно и към която е непривързана. Идентичността на новия човек е фундаментален за неговото съществуване и развитие въпрос, а културната идентичност е пространството, лежащо в основата й.

Друг мост към идеята за възникването на новата мултикултурна идентичност прави Антъни Уолъс, който я определя като „многомерно образувание“. Според него тя е като образ, като сложно преплетен възел или вътрешен лабиринт в сърцевината на самата личност и по този начин е интеграция на биологичното, социалното и философското поле, в които функционира отделния индивид. Тези „интеграционни образувания“ формират уникални вътрешни културни натрупвания и позволяват на индивида да се разположи по своеобразен строго специфичен начин в обществото. Те бележат индивидуалните граници на личността и нейната способност да се приобщава или разграничава в рамките на различни културни реалности и системи. Тези процеси са в същността си психосоциални и бележат нашия стремеж към задоволяване на редица висши потребности като потребността от любов, приемане, признание, сътрудничество, приписване на статус, принадлежност, от включване във взаимоотношения с другите. Това са основни лостове в процеса на социализация и енкултурация на личността, но те са важни и за процеса на структуриране на по-висшите форми на индивидуално съзнание или т.нар. „психофилософски матрици“ на културната реалност.

Мърдок също обръща поглед към тези параметри на индивидуалното съзнание и ги определя като изключително важни. Според него, това са индивидуалните нагласи и отношение към въпросите на живота и смъртта, съдбата и съществуванието, природата на знанието, значението на реалността и човешкия опит, етиката, митологията, природата на душата, космологията и др. Макар и предмет на изследване от страна на историята и етнографията, тези феномени на индивидуално ниво са значими, според него, именно чрез индивидуалния „прочит“ на културната идентичност в нейното психофилософско измерение.

Според Питър Адлер новата културна идентичност е тридименсиална. Той формулира три нива на личностна интеграция и анализ – психобиологично, психосоциално и психофилософско. Тези три нива функционират заедно, като се проявяват и регулират в културното поле на индивида със средствата на наградите и наказанията, табутата и митовете, както и чрез дълбинните мотивационни вериги на личността. Така единството на природа, общество и космос се интегрира в Аз-образа и самосъзнанието на индивида. А този синтез от своя страна се модулира от една по-мощна динамика на културата, вкл. и на ежедневно ниво – чрез символите, ритуалите и артефактите, продукт на определени социални представи и ценностни ориентации. Те от своя страна са функция на универсалните мотиви, заложени в психиката на всеки един индивид. Както знаем от изследванията на Маслоу, мотивационните процеси се променят с възрастта и се организират йерархично в зависимост от индивидуалните приоритети в съответния етап от жизнения път на личността. Те са динамично обуславяща развитието на личността променлива и заедно със социо-културните образувания имат ключова роля за конструирането и реконструирането на индивидуалния Аз-образ.

Адлер описва това вътрешно пространство на мултикултурния човек като лабиринт от „образи“ или „социални представи“ за човека, обществото, природата и културата. Мултикултурният човек не е обект на определена култура, а точно обратното – той разчита на културата, като на средство, с което да поддържа и развива своята собствена „относителност“ и интегритет.  Така трите мотивационни нива – психобиологично, психосоциално и психофилософско придвижват личността в своеобразния лабиринт от събитийни потоци. Идентичността на мултикултурния човек постепенно се превръща в по-слабо йерархизирана и структурирана същност. Поради тази причина потребностите, мотивите, стремежите, нагласите и очакванията са постоянно адаптиращи се към актуалния контекст, в които функционира Аз-а. Тази гъвкавост и пластичност на личността й позволява да поддържа широк спектър от средства за адаптация и приспособяване, които се подкрепят от няколко стабилни и непроменяеми линии на съществуване на Аз-а.

Концепцията на Робърт Лифтън разглежда мултикултурната идентичност като динамична психична реалност, като състояние на преход от една интегралност към друга, като един постоянен процес на научаване и забравяне.  Мултикултурният човек непрекъснато прекроява и пресъздава своята идентичност, той експериментира и изследва, загубва, изоставя и намира отново пространството, съответстващо и актуално на предизвикателствата пред неговата психика. За Лифтън този човек е една непрестанно променяща се конфигурация от лоялности и идентификации, който постоянно преформулира своя Аз-образ в съответствие с актуалния си опит и формите на контакт със света.  Според него мултикултурната идентичност е цялост без граници – нейните параметри не са фиксирани или предвидими, те са винаги временни и отворени към промяна. Личността на мултикултурния човек е способна на кардинални трансформации в някакво субективно значимо измерение, поради което тя не поддържа постоянен „характер“ и може да понася динамично променящи се социо-психологични стилове на изява. Мултикултурният човек не губи връзката с културата, от която произхожда, но той се научава да гледа на нея „отвън“, през призмата на наблюдателя, потопен в динамиката и ситуационната неангажираност, както и чрез критическия преглед на случващото се – тенденции-контрапункт на мисленето и възприятията от времето на тоталитарните социални системи и идеологии.

to-be-continued