On Multicultural Identity

multi-cultural-audience

Предизвикателствата на глобализиращия се свят създават социо-културни условия за възникването на нов тип идентичност, чрез която хората биха могли да интегрират в едно цяло разнородни психологически натрупвания. В многобройни изследвания и доклади се анализират вътрешните взаимодействия между базисните ценностни ориентации, нагласите към разнообразния опит и въздействия на културните системи, преживяванията и натрупаните актуални способности и умения за декодиране и преработка на символната реалност. Според Питър Адлер, мисленето и поведението на хората все по-често ще се ръководи от три основни принципа:

Първо. Всяка култура притежава своя собствена вътрешна кохерентност, интегритет и логика. Тя е съставена от взаимнопреплитащи се системи от ценности, атитюди, вярвания и норми, които формират и придават значимост на индивидуалната и колективната идентичност.

Второ. Нито една култура не е изначално по-добра или по-лоша от другите. Всички културни системи са еднакво валидни и представляват вариации на културния опит на човечеството.

Трето. Всички хора са до известна степен културно обвързани. Всяка култура осигурява до определена степен чувство за идентичност, регулации на поведението, усещане за обособеност в глобалната схема на социума.

Интересен акцент върху „универсалния човек” поставя Джон Уолш, който описва този все по-често срещащ се личностен профил като непрестанно изследващ интелектуалните измерения на света и културите, но също така и центриран върху глобалните и универсални ценности. Без да пренебрегва културното многообразие, такъв човек се концентрира върху различията, върху най-значимите и отличаващи дадена култура особености. Той я обогатява, допълва и приобщава към своята система до момента, в който се създаде гещалт в собственото му психично и социално пространство.

Многобройни са изследванията върху социално-психологическите аспекти на мултикултурализма, които насочват анализите към една основна тенденция във формирането новия човек –тенденция, свързана със самата структура и процеса на създаване на неговата идентичност. Според Адлер, това е човек, по-скоро подвластен на динамиката и флуидността на непрестанно променящата се реалност, човек, който проявява пластичност и мобилност. Човек, непрестанно отворен към промени и мултивариативност и на когнитивно, и на поведенческо ниво. Тази личност притежава високо ниво на самоосъзнатост, готова е да приеме и да „преговаря” с всяка форма на реалността. Тя е едновременно принадлежаща към и извън съответната фиксирана културна реалност, тя е на „границата“ и формира междинна територия, която обитава временно и към която е непривързана. Идентичността на новия човек е фундаментален за неговото съществуване и развитие въпрос, а културната идентичност е пространството, лежащо в основата й.

Друг мост към идеята за възникването на новата мултикултурна идентичност прави Антъни Уолъс, който я определя като „многомерно образувание“. Според него тя е като образ, като сложно преплетен възел или вътрешен лабиринт в сърцевината на самата личност и по този начин е интеграция на биологичното, социалното и философското поле, в които функционира отделния индивид. Тези „интеграционни образувания“ формират уникални вътрешни културни натрупвания и позволяват на индивида да се разположи по своеобразен строго специфичен начин в обществото. Те бележат индивидуалните граници на личността и нейната способност да се приобщава или разграничава в рамките на различни културни реалности и системи. Тези процеси са в същността си психосоциални и бележат нашия стремеж към задоволяване на редица висши потребности като потребността от любов, приемане, признание, сътрудничество, приписване на статус, принадлежност, от включване във взаимоотношения с другите. Това са основни лостове в процеса на социализация и енкултурация на личността, но те са важни и за процеса на структуриране на по-висшите форми на индивидуално съзнание или т.нар. „психофилософски матрици“ на културната реалност.

Мърдок също обръща поглед към тези параметри на индивидуалното съзнание и ги определя като изключително важни. Според него, това са индивидуалните нагласи и отношение към въпросите на живота и смъртта, съдбата и съществуванието, природата на знанието, значението на реалността и човешкия опит, етиката, митологията, природата на душата, космологията и др. Макар и предмет на изследване от страна на историята и етнографията, тези феномени на индивидуално ниво са значими, според него, именно чрез индивидуалния „прочит“ на културната идентичност в нейното психофилософско измерение.

Според Питър Адлер новата културна идентичност е тридименсиална. Той формулира три нива на личностна интеграция и анализ – психобиологично, психосоциално и психофилософско. Тези три нива функционират заедно, като се проявяват и регулират в културното поле на индивида със средствата на наградите и наказанията, табутата и митовете, както и чрез дълбинните мотивационни вериги на личността. Така единството на природа, общество и космос се интегрира в Аз-образа и самосъзнанието на индивида. А този синтез от своя страна се модулира от една по-мощна динамика на културата, вкл. и на ежедневно ниво – чрез символите, ритуалите и артефактите, продукт на определени социални представи и ценностни ориентации. Те от своя страна са функция на универсалните мотиви, заложени в психиката на всеки един индивид. Както знаем от изследванията на Маслоу, мотивационните процеси се променят с възрастта и се организират йерархично в зависимост от индивидуалните приоритети в съответния етап от жизнения път на личността. Те са динамично обуславяща развитието на личността променлива и заедно със социо-културните образувания имат ключова роля за конструирането и реконструирането на индивидуалния Аз-образ.

Адлер описва това вътрешно пространство на мултикултурния човек като лабиринт от „образи“ или „социални представи“ за човека, обществото, природата и културата. Мултикултурният човек не е обект на определена култура, а точно обратното – той разчита на културата, като на средство, с което да поддържа и развива своята собствена „относителност“ и интегритет.  Така трите мотивационни нива – психобиологично, психосоциално и психофилософско придвижват личността в своеобразния лабиринт от събитийни потоци. Идентичността на мултикултурния човек постепенно се превръща в по-слабо йерархизирана и структурирана същност. Поради тази причина потребностите, мотивите, стремежите, нагласите и очакванията са постоянно адаптиращи се към актуалния контекст, в които функционира Аз-а. Тази гъвкавост и пластичност на личността й позволява да поддържа широк спектър от средства за адаптация и приспособяване, които се подкрепят от няколко стабилни и непроменяеми линии на съществуване на Аз-а.

Концепцията на Робърт Лифтън разглежда мултикултурната идентичност като динамична психична реалност, като състояние на преход от една интегралност към друга, като един постоянен процес на научаване и забравяне.  Мултикултурният човек непрекъснато прекроява и пресъздава своята идентичност, той експериментира и изследва, загубва, изоставя и намира отново пространството, съответстващо и актуално на предизвикателствата пред неговата психика. За Лифтън този човек е една непрестанно променяща се конфигурация от лоялности и идентификации, който постоянно преформулира своя Аз-образ в съответствие с актуалния си опит и формите на контакт със света.  Според него мултикултурната идентичност е цялост без граници – нейните параметри не са фиксирани или предвидими, те са винаги временни и отворени към промяна. Личността на мултикултурния човек е способна на кардинални трансформации в някакво субективно значимо измерение, поради което тя не поддържа постоянен „характер“ и може да понася динамично променящи се социо-психологични стилове на изява. Мултикултурният човек не губи връзката с културата, от която произхожда, но той се научава да гледа на нея „отвън“, през призмата на наблюдателя, потопен в динамиката и ситуационната неангажираност, както и чрез критическия преглед на случващото се – тенденции-контрапункт на мисленето и възприятията от времето на тоталитарните социални системи и идеологии.

to-be-continued

Advertisements

Мултикултурализъм и транскултурална психотерапия

earth

Събитията в света днес чертаят една съвсем нова културна карта. Заедно с природните стихии и бедствия, които нарушиха нормалния ритъм на живот на големи маси от хора в различни части от света, не стихва и политическото напрежение в редица горещи точки. Всичко това, на фона на икономическата еволюция, с която се опитваме да се справим, ни въвежда в една нова реалност, неумолимо трансформираща живота ни ден след ден.

Промените буквално избухват, но всъщност те имат своята динамика и предистория. Културата и ценностите са динамични фактори в съзнанието на групово ниво;  религиите като един изключително дълбок и непроменяем слой са белязали всяка социална общност; медиите и процесите на миграция на хора са свързани, а от най-дълбока древност хората се стремят към културна свобода и социална справедливост. Повече от нормално е всеки човек да се стреми и към повече благоденствие за себе си и за близките си. Днес, когато говорим за движението на глобалните потоци от хора, трябва да мислим за флуидността и  несигурността, които е много вероятно да последват. Нивата на сигурност на обществото вече имат много повече измерения.

Медиите, пропагандата, въображението и комуникациите са тези, които създават мощни емоционални форми.  Този „интелектуален” елемент е в основата на силните групови чувства, които движат огромни маси от хора и са генератор на енергия с висок потенциал. Знаем, че е неизбежно тя да бъде трансформирана – въпросът е в какво. Как тази локална енергия ще се глобализира? Това не е игра на думи, но истината погледнато малко по-мащабно е че, днес глобализацията е локална. След епохата на Студената война всички ние се оказваме в един мултицентричен свят, в който нацията-държава според някои съвременни мислители, вече е на доизживяване. Хората все повече се отъждествяват със своя етнос, социална група, диаспорична общност, култура или религия и все по-малко с територията, на която са родени, или с държавата, от която са потеглили на това лично пътуване.

Етническите пространства, разположени в различни части на света вече не са маргинални или малки – те са част от една световна културна динамика, те са интерактивни. Те се самовъзпроизвеждат. В този смисъл културализмът не се съотнася само с понятия като етнос или култура, той е част от едно по-дълбоко усещане за идентичност, от една дълбинна и културно конструирана емоция – можем да го кажем и по Юнг – част от даден архетип, от колективното безсъзнателно. Тези емоции са от едно друго, по-висше измерение и имат своя социален мащаб. Тук говорим за структури от чувства, детерминирани от времето и пространството, от определена събитийност, за клъстъри от чувства, „облечени” в ритуал и традиция.

Така че, днес хората все повече се отъждествяват с определен кръг от хора със сходни на техните убеждения и ценности, към който избират да се приобщят. Така етнопространствата днес създават своя собствена локалност, закони и динамика, и е трудно да бъдат разбрани със средствата на „евклидовото” мислене, ако ми позволите тази метафора. Тези пространства конструират всъщност една или различни наслагващи се „транснации”. Ние сме на прага на един нов световен ред, в който понятията нация, държава и етнос са в процес на фундаментална трансформация.

Много изследователи говорят за виртуалността на света, в който живеем – и тук не става дума само за света доминиран от медиите, пропагандата и интернет, това е света на едно ново социално въображение, което контролира живота ни. Ние сме част от напълно реални енергийни вълни, които носят в себе си потенциали с различна честота, взаимосвързани и непрестанно обуславящи се. Да, говоря за една нематериална реалност – не можем да пипнем с ръка безработицата, нали? Нито да визуализираме чувството на болка, а можем ли да властваме над едно слънчево изригване или електромагнитна буря – не. Това са само 3 примера за реално и едновременно случващи се, коренно различни едно от друго, явления. Пример за това, че сме водени от процеси много по-мощни, неуловими, а за някои и необясними, каквито са икономическите тенденции, емоционалната болка и климатичните процеси. За тази многопластовост и същевременно неуловимост на реалността е думата ми днес.

Но да погледнем какво става с отделния човек в един такъв динамичен и сложен свят.  Темпото става все по-ускорено. И това е напълно синхронично с бума на информационните технологии и новите медии. Все по-голямата популярност на социалните мрежи ги превръщат в агент на комфорта, но и на промяната на индивидуално и групово ниво. Това развитие повлиява драстично света на отделния човек, неговите емоции, неговия стил. Да – откритостта, бързината и гъвкавостта на едно такова общуване е безспорен плюс – ние сме все по-информирани, все по-приобщени, все по-отворени към други култури, религии и различия в начина на живот, но като контрапункт сме и все по-привързани към нашите изконни, първични чувства на принадлежност.

Аз съм сигурна, че на някои, може би им липсва личния контакт с приятелите от социалните мрежи, но все пак положителното е, че там всеки е свободен да изгради един свой мечтан въображаем свят. Човек може да има контрол върху това свое творение. Така че, позитивите мисля са повече. В тези виртуални общества ние виждаме ефектите и на транскултуралната психология. Сега е много по-лесно да се потопим в живота на другите, на различните, да обогатим идентичността си с непознати културни влияния. И това също има своя терапевтичен ефект. При всички случаи е полезно да се усетим в кожата си, да видим себе си отвътре, или през призмата на наблюдателя. Известно е, че много психологически състояния на дискомфорт, тъга и депресия са причинени всъщност от състояния на дезориентация и липса на чувство за реалност.

Новите медии дават голям простор и за глобалните движения за промяна, тези с благородни каузи, а също и с екологичен и социален контекст. Те ни включват в един неустойчив и бързо променящ се свят. Виждаме, как животът просто се случва и всеки е различно готов за това, което застава на пътя му.  И промените не са само виртуални, случват се всъщност съвсем на живо.

Да пожелаем на този красив за всички ни ден и начало на календарната 2014 повече здраве и щастие и на емигрантите и бежанците, особено в светлината на последните събития, развиващи се съвсем близо до нашите географски ширини. Най-важното, според мен, си остава нашата голяма отговорност за това, в което се превръщаме самите ние, за нашия собствен модел на мислене и възприятие за промените около нас. Може би е дошло времето да поработим върху собствените си схеми на функциониране, моделите и целите си, а защо не и върху ценностната си система. Принудени сме да го направим! Затова ни е нужно ново мислене, нови нагласи, нови емоции. Днешният човек е съвсем различен, той сам гради своята нова мултикултурна идентичност. Искам да пожелая на всички и повече доброта, защото ако ние сме добри, тогава можем да се отворим и за другите и да им помогнем да променят живота си.