ЕФЕКТЪТ НА ПЕПЕРУДАТА

 “Посей мисъл и ще пожънеш действие, посей действие и ще пожънеш навик, посей навик и ще пожънеш характер, посей характер и ще пожънеш съдба.”  Свами Шивананда

Parkes

Michael Parkes,”Gossamer Wings”

Когато пеперудата разтвори крилe, може би в далечна страна се вихри ураган. Когато посеем добри семена, някъде вече се берат добрите плодове. Когато благославяме определено място с любяща енергия, то процъфтява и създава радост и щастие за много хора. Случайността на някакво събитие е само привидна, отложена причинно-следствена връзка, която не сме осъзнали напълно в момента на нейното посяване. Тя е узряването на един акт от миналото в точното време и на точното място. Тя е резултат от ефекта на пеперудата.

Съгласно теорията на хаоса, ефектът на пеперудата (наименование въведено за първи път от Едуард Лоренц) е чувствителната зависимост на дадено явление от началните условия. Според него, една малка променлива в дадена нелинейна система може да доведе до големи амплитуди в състоянието й на по-късен етап. Теорията на хаоса и чувствителната зависимост от началните условия са описани за първи път от Анри Поанкаре през 1890 година.

Всичко се движи, а понятието покой е илюзия на сетивата по отношение на материята. Лао Дзъ казва, че в неподвижността е концентрирано най-интензивно движение. Енергията и материята са вибрации с различна честота – те не спират никога своите трептения и се променят непрекъснато. Те си взаимодействат, поради което всяка вълна е едновременно причина за дадено проявление на реалността и следствие по отношение на предходното. Всичко вибрира, движи се, живее. Всяко повишаване на скоростта и съответно на вибрацията могат да доведат до навлизане в абсолюта.

Така както във физиката се наблюдават енергийни вълни от различно естество, така и човекът, като цялостна и интегрирана био-психо-социална система, ако вложи енергията си в постигането на една цел, то без съмнение би могъл да я постигне. Всяка мисъл е енергия, която има способността да се движи и трансформира непрестанно. Преминавайки през различни честоти, тя придобива относително устойчиво състояние чрез силата на намерението и нейното естествено слизане в плътните реалии.

Според Айнщайн материята може да се превръща в енергия. Енергията не се създава, нито се унищожава, но преминава от едно състояние в друго. Благодарение на тази закономерност, мисленето също задвижва духовна енергия, която се материализира след определено време. Всичко съществуващо в духовен план неминуемо се проявява, когато узрее моментът. Средно на ден, през главата ни преминават около 15 000 мисли и всички те са носители на определено качество на енергията. Променяйки посоката им, ние променяме и проявлението им в материята, а от там и хоризонта, до който можем да достигнем.

Живеем в енергийно-информационно поле, където ежедневно произвеждаме „мисъл-форми“ – динамични енергийни субстанции с определена форма, цвят и скорост на вибрация. Те присъстват в аурата ни и могат да бъдат видяни от хора с повишена екстрасензорика. Мисъл-формите се материализират с различна скорост и качество и това зависи от вложения в тях енергиен потенциал, емоция, намерение. Колкото по-силни са те, толкова по устойчива е материализиращата се същност на първоначалния тласък.

Творческата спонтанност е важно условие за успешното претворяване на идеите ни. Необходимо е да сме отворени, свободни и да вярваме в това, което правим. Тогава сме способни на чудеса, тъй като имаме достъп до мъдростта на епохите преди нас. Нищо не произлиза от нищото – при определени условия, можем да получим достъп до Знанието по енергиен път, защото винаги има връзка между това, което е било и това, което е. Отваряйки се, достигаме до по-високите вибрации на живота и безкрайната потенция на духа. Като креативни същества, ние лесно можем да променяме траекторията на движение на плановете си в унисон със силата и свободата на волята, която носим. Така променяме резултата, но и създаваме нови причини за начинанията си, осъзнавайки, че сме част от непрекъснатия енергиен кръговрат във вселената.

Бъдете себе си, бъдете свободни и креативни, свържете се с източника вътре във вас и разтворете криле.

 

 

 

Advertisements

АЛХИМИЯ НА МЪЛЧАНИЕТО

 

Venus-Embellished_MichaelParkes

Venus Embellished, Michael Parkes

Когато всички фази в една връзка преминат, на масата сяда Мълчанието. Като четвърти за бридж. Най-важният. Без него същинската игра не може да започне. И ето че сме се подредили в кръг – Гневът, Болката и Самотата. Във всеки от нас има частица от другия. Ние сме равни, ние сме едно.

Събрали сме се на вечеря, но е толкова трудно да преглътнем случващото се. Докато танцувахме абсурдния си танц, се изтощихме от очаквания. Едва намираме сили, и все пак започваме последната игра. Тази с Мълчанието, което в началото е просто свидетел на нашите уморени жестове.

Гневът остана без думи и не вдигна тост. Болката не отпи от чашата с вино, защото вече бе кисело от дългото чакане. Самотата леко докосна едно от блюдата – твърде богата бе трапезата за пръстена, който свиваше стомаха й. Бавно и категорично Мълчанието се потопи в естествената си среда – неподвижността и празнотата.

Движим се с различна скорост през ефирната материя на общуването, без да надникваме отвъд очевидното. Оплетени в ежедневното взимане-даване често не разбираме кога сме преминали границата на насищане, потъвайки в тежестта на имането. В това състояние, губим сензитивността си, ставаме твърде самоуверени, не виждаме фрапиращи детайли, бременни сме с изисквания. Искаме още, и още, и още. Искаме щастие…

Циклите в природата имат начало и край, както и истината в една връзка. Преминавайки през различни нива на съществуване, тя се бори за живота си. Историята й винаги е нова, а краят има много лица. За виждащите, той не е обикновен край. Той е възкресение и сътворяване, когато всички условия са налице. Гневът, болката и самотата съществуват а приори – нали са продукт на ума.

Първи пада гневът – една светкавична смърт в последната битка. Следва го болката – като сълза, като катарзис и освобождение. Но само, когато усетим времето да спира напълно, сме готови за самотата – достолепно елегантна в дрехи от злато и скъпоценни камъни. Тя е необходимата духовна алхимия, която призовава благородните сили и ги интронизира. Винаги прецизна в полирането на ръбовете, извайва новите сплави още в нивото на астрала. Подготвя ни бавно за Мълчанието, напластяващо стъпка по стъпка новото, неочакваното и несравнимото.

Мълчанието не търси нищо и не се нуждае от никого. Идва точно навреме, когато всички карти са вече на масата. Движи се без придружители, но винаги следвано от сянката на тишината. Прегръща ни, когато казваме сбогом на оръжията. Застива в космическо блаженство и ни обръща към самите себе си. Опитомява бавно егото ни, оставяйки на тръгване своя подарък – винаги различен, но безценен като търпението, вечността и истината.

Мълчанието е всичко и нищо едновременно. Отива си така, както е дошло – неусетно, незабележимо и напълно естествено. Сяда на трона в сърцето ни и негова е последната дума: прости. То казва всичко беззвучно, дарявайки ни с безпощадна яснота точно преди да изгрее Новата луна.

Казват, Мълчанието е злато…