Пегас и музите

Pegasus (1)

Scott Gustafson, Pegasus and the Muses

Когато говори за синхроничността, Юнг често припомня ситуации около възникването на тази идея и връзката й с теорията на относителността на Алберт Айнщайн, който защитава професура в Цюрих през 1910-1913 година. По време на многобройните им срещи в този период, именно той, първи е започнал да говори за относителността  не само по отношение на времето и пространството, но също така и за тяхната връзка като психологически обусловени. Юнг работи в продължение на 30 години върху тази теория, определяйки я като действие на акаузален принцип, свързващ едновременното проявление на две психофизични явления. Наличието на синхроничност предполага, че значимите съвпадения на физични и психологични феномени стоят отвъд диадата „причина-следствие“.

Редовно практикуващите различни методи за самоусъвършенстване, често споделят, че след определен период от време, започват да се натъкват на все повече ситуации и преживявания от такъв характер. Постепенно животът ни сякаш се насища с неслучайни съвпадения, уж случайни срещи или дори – с внезапно сбъднати желания. Отключва се поток от енергия, която ни отвежда абсолютно непланирано на места, на които трябва да бъдем и то в точно определен момент. Така срещаме точните хора, купуваме подходящата книга, чуваме песен с ясно послание, или сънуваме сън, който ще видим наяве след години.

Интересни аналогии в тази посока можем да открием и в заключенията на Карл Густав Юнг по отношение на Оракулът “И Дзин”. В предговора, възложен на Юнг през 1948 година от американските издатели на  превода от китайски на „И Дзин. Книга на промените“, той казва: “Тази книга трябва да види бял свят за тези, които с нейна помощ ще съзрат някакво ново знание.” И още преди това: “Оракулът „И Дзин” предлага своите услуги без всякакви доказателства и резултати, но не се рекламира и неохотно се разкрива; той, като частица от природата,  чака, докато го събудят. Той не предлага знание и могъщество, а видимо е подходяща книга за тези, които се стремят към самопознание, мъдрост и деятелност, ако такава е необходима. Той нищо не обещава, и по никакъв начин не носи отговорност в случай, че някой си направи погрешни изводи. За да се прибегне към този метод се изисква интелигентност. За да си глупав, не се изисква, както е известно, да владееш някакво изкуство.” (Цюрих 1948 год., превод Shi-jian, източник: http://iztoknazapad.com/?page_id=441)

Тези проявления на живота се осъзнават в даден момент, но до такова ниво на себереализация можем да достигнем само чрез вътрешното търсене и усъвършенстване, шлифовайки диаманта в сърцето. Заниманията с медитация са само една от възможните техники, които успокояват ума, носят вътрешен мир, освобождават ни от ненужни пориви – и позитивни, и негативни, а в дългосрочен план развиват с кристална яснота приоритетите и мисията в живота ни. Тогава постигаме и еднонасоченост на волята. Тайната е в балансирания и хармоничен живот вътре в самите нас и взаимоотношенията ни, а медитацията е само един от начините да го постигнем.

Разбира се,  най-напред  е необходимо да изчистим вътрешното си пространство и да прегърнем онова равно и спокойно темпо, понякога почти непостижимо в хаоса. Ако притихнем във вътрешната тишина, тя ще отвори сетивата, с които да възприемем и „видим“ знаците на синхроничността. Ако постигнем разширяване на съзнанието и успеем да го поддържаме в неговата оптимална функция „тук и сега“, то може да ни се стори, че всичко около нас се развива в друго измерение – без усилие, без пречки, без трудни въпроси…

Когато медитираме редовно, нашата аура става по-плътна и чиста, вибрира с по-висока скорост, съответно това се случва и с енергийните центрове в нея. Не е тайна, че всеки от тях има съответна психична функция, като някои от тези центрове са маркери за интелигентността и познавателните способности на личността. Удължаването на състоянието на разширено съзнание и събуждането на енергията „кундалини“ са именно процесите, които стимулират еволюцията на тялото и душата. Те неминуемо довеждат до драстични електрохимични реакции в мозъка, повлияват ендокринните жлези и работата на всички наши органи и системи. Без еволюцията на тялото и мозъка, не е възможно да се случи пренастройване в управлението от по-високо ниво, развитие на интуитивната интелигентност и връзка със свръхсъзнанието, ако използваме терминологията на Зигмунд Фройд.

Древните притчи разказват за връзката „душа-тяло“, описвайки я като подобна на тази между коня и неговия ездач. За да бъде конят успешно и майсторски насочван, ездачът също трябва да е добър. В древногръцкия мит, Пегас може да ни издигне до седмото небе, но ако прецени, той може и да ни хвърли от гърба си. Не е ли това митично пътуване доста сходно с пътуването към нашите вътрешни висини? Когато медитираме и съзнателно развиваме способностите си, ние даваме енергия на душата и успяваме да постигнем сила и интегритет, спокойствие, яснота и, разбира се, именно този контрол върху физическото и останалите фини тела.

Има и други учени, които анализират синхроничността и нейната връзка с обединението на физическия и психичния свят.  Волфганг Паули, Пол Дейвис, Дейвид Пийт са част от физиците, изследвали и коментирали явлението синхроничност. Според Дейвид Пийт  „синхроничностите разкриват отсъствието на разделение между физическия свят и нашата вътрешна психическа реалност. По такъв начин, относителната рядкост на синхронистични преживявания в нашия живот показва не само степента, в която ние сами се фрагментираме от общото поле на съзнанието, но също така и степента, в която се самоизолираме от безкрайния и удивителен потенциал на по-дълбоките редове на ума и реалността. Според Пийт когато ние преживяваме една синхроничност, това, което реално изпитваме, е „човешкият ум, действащ за момент в своя истински ред и разпростиращ се навсякъде в обществото и природата, движещ се през редове на увеличаваща се изтънченост, достигащ източника на ума и материята в самата творческа способност“ („Холографската вселена“, Майкъл Толбот).

Карл Густав Юнг описва в своите трудове многобройни случаи с пациенти, които именно в такива критични периоди на израстване и трансформация започват да се натъкват на чести и значими съвпадения, съпровождащи неочаквани и нови прозрения, периоди на настъпване на смърт или раждане, дори значими професионални промени. Юнг забелязва, че те достигат върха си, когато новото разбиране или прозрение се появи на повърхността на съзнанието на пациента. Т.е. той свързва функционално духовната еволюция, процесът на осъзнаване и трансформация с процесите на лечение и усъвършенстване на личността, с нейното цялостно израстване и помъдряване.

Работата върху себе си, вниманието и грижата, с които се отнасяме към нашето вътрешно дете, разбирането ни за контекста около нас, са все важни усилия – част от ежедневната работа на душата. Никога не е късно да се отворим и да „видим“ дълбоката взаимосвързаност на света около и вътре в нас – неговата красота и любовта, които струят от всички посоки. Вероятно всеки от нас има един специален и много личен момент в живота си, когато всичко това започва да се случва осъзнато. Съвсем на живо…

Advertisements

Hypnosys in day-to-day life

Mala

Mala

 

 

 

 

 

 

Although most of us believe that hypnosis is merely a system in which a hypnotists induces a trance state in his subject, many have grasped the fact that hypnosis is, and always has been, one of the fundamental facts of life within the human condition. Every day we are hypnotized by or are hypnotizing someone. We are continually being brainwashed by the media, newspapers, advertising, cinema, and other people’s ideas, opinions and belief systems, as to what we should and should not believe. We are being hypnotized because hypnosis involves programming the subconscious mind with data so as to effect certain changes within the psyche.

It is the mind which makes us like and dislike, which drives our life in a certain direction so as to fulfil our ambitions and desires programmed by our parents, friends, society and culture. At the same time we are constantly hypnotizing ourselves, reinforcing absorbed material. This is called autohypnosis. We think one thing about ourselves or others and by constantly repeating this over and over in our minds we come to actually believe it. This is the basis of many forms of psychiatric illness characterized by delusion, denial, and in severe cases, psychosis.

To overcome hypnosis, our state of waking sleep, we must gradually decondition ourselves by becoming aware of our mental process. In order to regain control we have to use various techniques. Meditation is one of these and autohypnosis is another. We cannot stop the hypnotic process because it is an integral part of our lives and so ingrained that we must first take time to become acquinted with it in all its manifestations, both externally and internally. To deal effectively with such a large problem we need certain tools or tricks. We use a thorn to dig out a thorn and when the work is finished we throw both away. Thus we must use a combination of authohypnosis and meditation practices to wake up and become better people.

Meditation is essential to aid the process of becoming aware of programming and reprogramming, because it is in essence a process of inner awareness and it is only by becoming internally aware that we can start the work. However, the processes of meditation and autohypnosis are opposed, so that when we reach a certain stage of consciousness we have to drop autohypnosis and proceed with meditation alone.

Swami Satyananda Saraswati

Meditation: A Worldwide Culture

Divine

 

 

 

 

 

 

In meditation one tries to make himself pure and humble so as to be open to something higher and divine. We may well wonder for what purpose so many people, from varying cultures and religions would want to disassociate themselves from their senses and fix their full awareness on one object, one thought or feeling.

In higher states of meditation what each person experiences is basically the same despite wide differences that may exist in cultural backgrounds and expectations. If there is ever to be unity amongst our religions, it may just be that meditation will bridge the gap between all faiths.

Meditation will never become a religion, nor a replacement for religion, but it will be commonly practiced by people of all religions and for basically the same purpose. There will be greater acceptance and understanding, and rather than the emphasis being on differences, the similarities will be stressed.

Swami Satyananda Saraswati

wite horses

Once upon a time there lived a king who had a most beautiful but rampantly wild horse. The beast could not be tamed. The king decreed that he would handsomely reward anyone who could subdue his stallion. Prompted by thoughts of wealth many people came. Each man tried to match the horse with strength, but none was strong enough to overcome the animal by mere force. Even the mightiest were thrown off or injured.

Some time passed until one day the king saw the horse meekly obeying a newcomer’s instructions. The king was amazed, and demanded to know how this man had succeeded where so many others had failed. The horse tamer replied: “Instead of fighting your stallion, I let him run freely to his heart’s content, following his own impulses. Eventually he became fatigued and submissive. It was then no problem to befriend your horse and gain command.”

It is the same with the mind. If we  fight and wrestle with the mind, we will never achieve mastery over it. The method to adopt is simmilar to that of the wise horse tamer – let the mind follow its impulses and tendencies without restriction until it becomes ready and willing to accept your authority. Give the mind free rein. Do not suppress it, but merely watch and get to know it. We must observe, analyze and respect whatever thoughts or experiences come into the mind.

Swami Satyananda Saraswati

Befriending the mind