ЦЕНАТА НА ЕДНА ПЕРЛА

Един петел видял в градината си перла, която светела под слънчевите лъчи с красиви отблясъци. Втурнал се лакомо към нея, изровил я и се опитал да я глътне. Когато забелязал, че блестящият предмет не е кралицата на оризовите зърна, я изплюл. Той наистина проверил перлата, но каква проверка било това?!

За негова голяма изненада, перлата го повикала с човешки глас и с присъщия си изящен аристократизъм, му разказала историята си:

„Виж ме добре. Аз съм блестяща скъпоценна перла. Паднах случайно от една чудесна огърлица в пръстта на тази градина. Не във всички морета по света има перли като мен. Само случайността ме хвърли в твоите крака.

Всъщност, аз съм голяма рядкост… Ако се осмелиш да ме разгледаш с очите на мъдростта, ще забележиш хилядолетната красота. Аз съм извор на чудеса.”

Но петелът изкукуригал гордо: „Бих те взел и бих те дал, ако някой поиска да те замени за едно оризово зърно.”

С това категорично решение в малкото си сърчице, петелът се изпъчил и невъзмутимо се отдалечил.

Ориенталска приказка

PsycheGoldenBox

John William Waterhouse (1849-1917) Psyche Opening the Golden Box, 1903

Красотата и добротата не могат да бъдат обяснени. Те се възприемат с помощта на фини сетива, които ни дават достъп до невидимите измерения на човешкото общуване. Обикновените думи няма как да опишат истинската ценност, защото това което е най-ценно е “невидимо за очите”.  Не хабете думите си, ако сте изправени срещу някой, чието кредо не резонира с вашето. В такава ситуация може да изпитате ефекта на бумеранга. Подбирайте внимателно не само посланията си, но също и техния адресат.

ЦЕНАТА НА ЕДНА ПЕРЛА

Advertisements

Посвещение

Stars-Galaxies-l

“Нищо не може да има битие, ако вече не е съществувало.” Емпедокъл

Общуването е вълшебното ни време за чудеса, но контактите между хората нерядко се превръщат в невъзможно усилие, в мъчителен път по стръмното.

Колко често не си даваме сметка за силата на спонтанността, за експресивната мощ на думите, които изпращаме в пространството, за трансфера на емоциите върху всичко наоколо. Рядко осъзнаваме как във всеки миг от деня, бавно и неусетно, ние моделираме света вътре в себе си. Един свят, чрез който запечатваме историите от собственото си бъдеще. Свят, който сътворява смисъл и се бори за спасението на надеждата.

Превръщането на битието в смисъл може да се случи нерядко извън осъзнаването на самия процес. Създаваме мисъл-форма, преминаваща в лоното на една метареалност, в живот „сам по себе си“. Това е смисълът, с който диша нашето време, неравноделното психологическо време… В моментите на връхлитащата сърцето ни метафизична енергия – една енергия на проглеждането, която ни превзема изцяло – ние се събуждаме за друг живот. Всъщност, заживяваме в бъдещето, вървейки по пътя, който банално наричаме Съдба.

Връщането към спомена е опит да усетим нашата вътрешна истина. Когато започнем да виждаме случилото се назад във времето, погледът ни става различен: рязко обръщаме хоризонта, осветяваме сянката, грижливо “почистваме” чувствата от погледи и съмнения… Изваждаме на показ своята най-дълбинна реалност. Всеки спомен е врата към автентичния Аз – тук и сега. Роден в миналото, той може да има битие във всеки един миг. Да бъде пълноценно сливане с хората, с които някога сме били близки. Всъщност споменът е среща, продължаваща в миналото, днес и завинаги…

Когато чуем отново думите и погледнем с очите на душата този красив и странен свят, всичко в живота ни може да се промени. Преоткривайки смисъла, ние получаваме като подарък особено откровение и сила. Привързваме се все по-силно към хората и събитията,  докоснали сърцето в собствената ни гравитация. В един кратък миг осъзнаваме, че това са срещи от съвсем различен порядък.

Ден след ден… Стъпка по стъпка… Разбираме завета, който ни е завещан. Запечатваме в сърцето думите, с които никога не сме сами.

Думите, подобни на мълния, проникваща в неразрушимата материя.

Думите от Светлина, синхронично озаряваща неосъзнатата ефирност на времето и пространството.

Carl Gustav Jung

Carl Gustav Jung

Jung recalled his first reflections on the idea of synchronicity back in time to the influence of Albert Einstein, who held a professorship in Zurich in 1910-1913. Jung wrote: “Professor Einstein was my guest on several occasions… These were very early days when Einstein was developing his first theory of relativity, and it was he who first started me off thinking about a possible relativity of time as well space, and their psychic conditionality. More than thirty years later, this stimulus led to my relation with the physicist Professor W. Pauli and to my thesis of psychic synchronicity.”

According to Jung, we should have to assume that events in general are related to one another on the one hand as causal chains, and on the other hand by a kind of meaningful cross-connection.

It’s never late to open our senses and “see” the interconnectedness of the world in its full beauty. And there is a special moment in our life when all this starts. What a journey…

 

Revealing Synchronicity