ОТВЪД ТЕРАПИЯТА

michael_parkes_swan_lake2

Michael Parkes, Swan Lake

Без да броди по света, човек може да опознае целия свят. Без да поглежда през прозореца, може да види небето. Колкото по-надалеч отива, толкова по-малко узнава. 

Лао Дзъ

Простотата не е просто недостижим идеал; тя не е нещо, което звучи хубаво, но на практика е неприложимо и неуместно. Това е качество, което израства заедно с личностното осъзнаване и от съзнанието за безкрайните потенциални възможности на вътрешния живот. Разумът може да бъде “убиец на реалността”, както казва източната мъдрост. И действително, нечий разум може да бъде така погълнат от заплетените детайли на конкретна карта, че да загуби от поглед целостността и автентичните ценности. В този случай, разумът е враг на истината и служи само за превратно тълкуване на настоящите проблеми с маса смущаващи и ненужни детайли.

И все пак, разумът може да служи като инструмент на Висшия “Аз”, когато връзката между тях е силна и непрекъсната, когато тялото наистина се превръща в превозно средство на душата. Само тогава той помага да се освети иначе бездънната реалност на живота и индивидуалната съдба в нейните възможно най-реални очертания.

Качеството на всеки терапевтичен диалог е повлиян от много фактори, но несъмнено сред най-важните са способността за дълбока концентрация и житейските идеали на консултиращия. Неговата безпогрешна интуиция е вълната, която се слива с невидимото енергийно поле и долавя аурата на тази дисхармония непринудено и безболезнено. Въпреки, че личността може да осъзнава донякъде същността на проблема, това е само върхът на айсберга. Случващото се е като драскотина по повърхността, в сравнение с цялата сила на съответния период от развитие и съзряване на Аз-а. Дълг на терапевта е да обясни и извади това значение и смисъл, и да помогне за пренасочване на вниманието към извършващия се основен процес.

Юнг нееднократно е посочвал в своите трудове, че това, с което нямате съзнателен контакт, ви се случва като “съдба”. То изглежда, че ви се случва, но всъщност вие не поемате никаква отговорност за това или не признавате участието си в изявата му. Колкото по-силен е контактът на личността с вътрешния  живот, толкова повече може да ви предложи и психотерапията – не някакъв сюрприз, начин да управлявате съдбата си, или подобно на рецепта от готварска книга – нещо, което да нахрани моментния глад. Тя е по-скоро средство за дълбинно разбиране на етапите на себеразвитие, които трябва да приемем и да използваме като благоприятна възможност за личностна трансформация. Това разбиране трябва да се случи във вътрешния свят на клиента и да му отвори очите – отвъд сетивата и триизмерната реалност.

Улавянето на силуета на тази простота; нишката, която свързва причината и следствието, здравето и болестта, миналото и бъдещето е най-важния момент в терапевтичния контакт. Той трябва да бъде разпознат и от двете страни. Именно тогава се случва това прищракване на механизма, измерващ времето и пространството в диалога. Тогава и само тогава сме на път да видим цялата картина, а не само нейните кодове. Отваряйки широко портите на страданието, всъщност отхвърляме фатализма и приемаме да излекуваме съдбата. Проглеждаме и наистина виждаме.

The Healing Process

The healing process is about drastically expanding our perception of the universe from our usual selfish, ego-centered and narrow-minded standpoints. Our perception may change forever if we get even one glimpse of that underlying, all pervading reality and discover that happiness is already here in abundance.

That source has always been beyond measurements and any scientific experiments, however sophisticated one. When Love is associated with Spirit, it has nothing to do with relationships with others, because Love sees no ‘others’. Love sees the whole world as ‘myself’.

Loving oneself is not selfish because love can never be a possession. True love can only be received and given freely. When we love our self, this love simply radiates out through our being. Whatever we do, will be permeated with love; whoever we meet, will feel and be touched by this love. Love is the fragrance of oneness and wholeness. Love is the only thing that can heal. The biggest enemy of love is not hate, its opposite, but fear. Fear resides in the unconscious and our animal nature. Only love can illumine the darkest corners of our soul with joy.

Wright Barker, Circe, 1889

Wright Barker, Circe, 1889

Circe is a goddess of magic, described in Homer’s Odyssey as “The loveliest of all immortals” who lived on the island of Aeaea. Circe, a figure from Greek mythology whose father was Helios and her mother – an ocean nymph is best known for her vast knowledge of drugs & herbs.

Your Healing Power

“Women have always been healers. They were the unlicensed doctors and anatomists. They were abortionists, nurses and counselors. They were the pharmacists, cultivating healing herbs, and exchanging the secrets of their uses. They were midwives, traveling from home to home and village to village. For centuries women were doctors without degrees, barred from books and lectures, learning from each other, and passing on experience from neighbor to neighbor and mother to daughter. They were called “wise women” by the people, witches or charlatans by the authorities. Medicine is part of our heritage as women, our history, our birthright.”

Barbara Ehrenreich Deirdre English, Witches, Midwives and Nurses: A History of Women Healers

3doctors

The three were students at the Women’s Medical College of Pennsylvania; one of the only places in the world at the time where women could study medicine”

InnerSource

“It is in troubled times that it becomes most important to remember that the wonder of life places the medicine of the Self near where the poison dwells. The gifts always lie near the wounds, the remedies are often made from poisonous substances and love often appears when deep losses become acknowledged.”
Michael Meade

 

Sir Frederic Leighton, Flaming June, 1895

Sir Frederic Leighton, Flaming June, 1895

Ancient and modern masters alike have shown us that mindfulness is the direct path to emotional healing and spiritual awakening. Dreams teach how to recognize the spiritual lessons of each phase of the Journey and urge us to learn. Relaxing our grip on control, our dreams open us to guidance from the InnerSource. Seeing through the illusion of permanence, they teach us to release attachments and grieve the limitations and losses that life imposes. Mindful of our destructive rush to judgment, our dreams move us to embrace compassion for our own suffering—not just that of others. Finally, dreams teach us mindfulness of our impatience so that we may live more consciously and awake in the present moment.

Да се самопрограмираме за успех

Въпрос: Да започнем с най-важното, което ни е нужно, за да поставим едно ново начало? Как бихме могли да се заредим с идеи и енергия още от първите дни на новата година? Можем ли да се самопрограмираме за успех?

Струва си наистина да насочим вниманието си към няколко важни направления и да се вгледаме най-напред в старата година. Като начало нека се запитаме дали усвоихме изкуството да искаме от себе си и от живота? Поставихме ли си цел, бяхме ли постоянни в усилията си или се спряхме някъде по средата? Защото изкуството да можеш да поискаш, всъщност е изкуството да бъдеш постоянен в целта и усилията си. Да искаш нещо означава да „се споразумееш” с Времето,  определено, за да се извърви един път.

Втората важна част в този преглед бих искала да свържа с изкуството на благодарността и нашата способност да изпитваме щастие от това, което сме постигнали или научили.  Много често сме толкова заети да работим и да изкачваме стъпалата все по-нагоре и по-нагоре, че забравяме да се спрем и да се порадваме на успеха си. За да имаме и други успехи, и за да поддържаме тази позитивна линия, за нас е изключително важно да умеем и да получаваме. Само давайки си сметка точно докъде сме стигнали и какво сме придобили, можем да продължим и по-нататък.

На трето място нека се запитаме още нещо. Ако честно се погледнем „отвътре”, можем ли да кажем, че се харесваме? Можем ли да усетим каква е окраската на чувството, което изпитваме към самите себе си. С какво чувство се връщаме назад във времето?

Въпрос: Можем ли според вас, да програмираме за успех и нашите лични контакти, да „преобърнем” целия този калейдоскоп от хора, с които сме в някакви взаимоотношения?

Не винаги може да се стигне до такива „преврати” в една сложна система, каквато са нашите партньорства, или поне не за кратък период. А дали въобще това е нужно?  Всичко това са фактори, които влияят и развиват нашата емоционална интелигентност – така безспорно ставаме по-зрели и добри. Ние можем да се научим да развиваме своята вътрешна мъдрост – и това става като непрекъснато трупаме личен опит, вкл. и чрез отношенията ни с другите и преживените емоции.

Все пак е добре да се погрижим и за целия списък от близки и по-далечни приятели и роднини. Да се запитаме – какво беше качеството на връзките ни? Можем ли да се похвалим с добрите си взаимоотношения или обратно – с годините те сякаш намаляват все повече и повече? Появяват ли се нови? Дали поддържаме атмосфера на обич в нашия дом и нима това не е основата на нашия живот? Какъв е статусът на интимното ни партньорство или сме оставили нещата да се случват от само себе си. Научихме ли се да изпитваме удоволствие от контактите си, да се отпуснем и да освободим изказа на чувствата си? Автентични ли сме или се страхуваме да бъдем себе си?

И тъй като много съм говорила за общуването, само ще загатна, че трябва ясно да си дадем сметка за нашите базисни способности и умения в тази посока – да изслушваме другите, да ги разбираме и да развиваме по-висока степен на толерантност и приемане. Да сме по-точни и деликатни, което пък е възможно само ако предварително добре сме „чули” позицията на човека срещу нас. Колко по-лесно би работил един екип, ако можехме да подтиснем егото си и да се „предадем”.

Въпрос: Кои според вас са най-важните качества, които трябва да развием, за да се превърнем в творци на собствения си живот? Можем ли да постигнем осезаема промяна в това отношение само за една календарна година?

Тук ще спомена  способността ни за творчество и вземането на нестандартни решения, както и нашата нагласа към благотворителността и изкуството да даваш. Без творчество няма развитие, няма прогрес, няма движение. Креативността е тази, която осмисля нашите усилия като цялостни и завършени личности. Разбира се, творчеството променя духовната ни вибрация и ни облагородява. Но също така, изкуството ни „разширява” и балансира. Не случайно, в нашия език се говори за хората с „широко сърце”. Такива са хората, които се грижат за другите, даряват или безкористно помагат. От ясновидски наблюдения е известен фактът на активирането на сърдечния център в такива ситуации, при което се увеличава и енергийния поток, излъчван от тази част на енергийното тяло.

Креативността е свързана и с добротата и способността ни да чувстваме различния по-близо до себе си. Животът ни може да се преобърне само, когато наистина започнем да даваме и то активно, а не само да мислим и да говорим за това. Именно способността ни да променяме и подобряваме живота на другите е тази, която ще ни изведе до съвсем ново светоусещане и дори излекува. И това не е някаква нова „парадигма“. За хората с повече опит в благотворителността, вероятно е наистина лесно да се зарадват на това, което са постигнали. Може би е добре в началото на годината да се замислим за мъдростта и силата на „даването”…

Together

Together

Отговори на Магдалена Герева на въпросите на радиоводещата Дора Башакова

 

ЕФЕКТЪТ НА ПЕПЕРУДАТА

bookStars

Мисията на този блог е да представи решаващата роля на психологията за разбирането на принципите и взаимоотношенията между индивидите, планетарните, системните и космическите субекти. Дълбинното разбиране за психологическата наука като начин на свързване и техника за разбиране и проявяване на вътрешната светлина, е един начин да се докоснем до истината за себе си и света около нас. Тя подпомага личността в нейните духовни търсения и стремеж към съвършенство.

Така както във физиката говорим за енергийни вълни, така и човекът, като цялостна и интегрирана био-психо-социална система, ако вложи енергията си в постигането на една цел, то без съмнение би могъл да я постигне. Всяка мисъл е енергия, чиято природа е да се движи и трансформира непрестанно. Преминавайки през различни честоти, тя постига относително устойчиво състояние и чрез силата на намерението слиза по един естествен начин във все по-плътни реалии.

Нищо не произлиза от нищото. При определени условия, можем да получим достъп до знанието по енергиен път, защото винаги има връзка между това, което е било и това, което е. Отваряйки се, достигаме до по-високите вибрации на живота и безкрайната потенция на духа, привличайки всичко необходимо за формирането на цялостен образ на това, към което е насочено вниманието ни. Подобен е механизмът и на отблъскване на обстоятелства, събития и хора, които не са в хармония с нашето осъзнато или не съвсем осъзнато вътрешно намерение.

Отношението към психологията като към фундаментална наука за човека и неговите взаимотношения я издига до ранга й на водеща в разбирането на закона за причината и следствието. От Нютон, през Айнщайн, Фройд и Юнг до Алис Бейли и Люсил Седеркранс, човекът винаги се е стремил да следва своя неугасим стремеж към себепознание и търсене на истината, т.е. към индивидуация, ако си послужим с термина на Юнг.  Психологията е наука за обективното познание, което лежи скрито и отвъд емоционалната сфера, изкривяваща възприятията.  Ние усещаме емоциите най-напред в тялото си, но чак след като нервните импулси предадат информацията до мозъка, получаваме яснота за случилото се и нашето отношение към него.

Средно на ден, през главата ни преминават около 15 000 мисли и всички те са носители на определено качество на енергията. Променяйки същността и посоката им, ние променяме и съответстващото проявление чрез материята, а от там и хоризонта, до който можем да достигнем в своите непрестанни търсения. Съгласно теорията на хаоса, ефектът на пеперудата (наименование въведено за първи път от Едуард Лоренц) е чувствителната зависимост на дадено явление от началните условия. Според него, една малка променлива в дадена нелинейна система може да доведе до големи амплитуди в състоянието й на по-късен етап. Всъщност, ние живеем в енергийно-информационно поле, където ежедневно произвеждаме „мисъл-форми“ – динамични енергийни субстанции с определена форма, цвят и вибрация. Те се материализират с различна скорост и качество и това зависи от вложения в тях енергиен потенциал и намерение. Колкото по-ясни са те, толкова по бърза и устойчива е материализиращата се същност на първоначалния тласък.

Когато пеперудата разтвори крилe, може би в далечна страна се вихри ураган. Когато посеем добри семена, някъде вече се берат добрите плодове. Когато благославяме определено място с любяща енергия, то процъфтява и създава радост и щастие за много хора. Случайността на някакво събитие, феномен или отношения е само привидна, отложена причинно-следствена връзка, която не сме осъзнали напълно в момента на нейното посяване. Тя е узряването на един акт от миналото в точното време и на точното място. Тя е резултат от ефекта на пеперудата.