The Flower of Life

 Image: Luminokaya

Image: Luminokaya

 

 

 

 

 

 

 

 

The most common form of the “Flower of Life” is hexagonal pattern (where the center of each circle is on the circumference of six surrounding circles of the same diameter), made up of 19 complete circles and 36 partial circular arcs, enclosed by a large circle.

The “Seed of Life” is formed from seven circles being placed with sixfold symmetry, forming a pattern of circles and lenses, which acts as a basic component of the Flower of Life’s design.

The Temple of Osiris at Abydos, Egypt contains the oldest to date example. it is carved in granite and may possibly represent the Eye of Ra a symbol of the authority of the pharaoh. Other examples can be found in Phoenician, Assyrian, Indian, Asian, Middle Eastern, and medieval art.

Drunvalo Melchizedek has called these figures symbols of sacred geometry, asserting that they represent ancient spiritual beliefs, and that they depict fundamental aspects of space and time. Melchizedek claims that Metatron’s Cube may be derived from the Flower of Life pattern, and that the Platonic solids within it were “thought to act as a template from which all life springs”. Melchizedek has been teaching the Flower of Life at workshops since 1985.

Advertisements

Мултикултурна идентичност и трансформация

TORCH-Athens

Rapael, The Scool of Athens

Формирането на мултикултурна идентичност е важен процес в живота не само на отделния човек, но и по отношение на глобалния контекст. Личността разгръща своите специфични способности, тя е агент на промяната в общността и катализатор в общуването между различните култури. Притежава рядко срещащи се таланти. Благодарение на тази своя вътрешна адаптивна система, индивидът е в уникалната позиция да разбира, фасилитира и изследва психокултурната динамика на други системи.

Изграждането и позиционирането на личността с мултикултурна същност се свързва с нейната способност да създава своята собствена идентичност. Както точно е описано от Харолд Тейлър: „появил се е нов вид човек, който все по-често ще започне да се среща. Той е гражданин на една държава, но притежава интуиция на международник. Човек, който добре си спомня отминалото време, но същевременно е способен да осъзнае в пълнота настоящето – „тук и сега“. Тази нова личност притежава дарбата да „различава“ и осъзнава и най-фините нюанси на реалността, както и да разграничава противоположностите, тя е способна да приеме липсата на прецедент. Мултикултурният човек е посветен на работа за бъдещето, която върши с любов, оставайки невъзнаграден от правителствата и академиите, и далеч от високите постове с признание и награди. Той принадлежи към тази част от невидимия свят на писателите, поетите, артистите, учените, юристите, философите, учителите и всички хора, които виждат света като едно цяло и се чувстват свързани с всяка негова частица, без значение колко далече физически е тя.“

В този смисъл и Рот говори за появата на нови транснационални идентичности и синкретични култури. В своите анализи, той изследва дълбоката връзка между индивидуалната идентичност и културата, които вече не биха могли да се развиват върху фиксирани траектории. Те се превръщат в динамични, активно взаимодействащи си сложни матрични системи, между които се осъществява непрекъснат процес на взаимна адаптация и акомодация.

Въпреки, че е трудно да се определи с точност кога в едно общество културните идентичности започват да се превръщат в мултикултурни, наблюденията водят към случаи, когато е разклатена основата на базисната колективна идентичност на отделните групи или културни общности. Такива процеси не са рядкост за общества, изложени на интензивен колективен стрес в следствие на преживяна екологична катастрофа, продължителна икономическа криза, дълбоки регионални, граждански и социални конфликти или военни кризи. В такива условия, мултикултурният човек редефинира своята индивидуална идентичност на едно по-високо ниво на социална, психологическа и културна интеграция, успявайки да запази вътрешния си баланс и интегритет. Такъв човек, като един от най-сложните социо-културни и психологически феномени, ще представлява все по-силно предизвикателство и за обществата, към които принадлежи. Все повече институции ще бъдат ангажирани със социалните проблеми, възникващи в хода на глобализацията – всъщност говорим за трансформация на социалната група, на нацията, на държавата, на региона, на континента. Със същата сила това важи и за правителствата и международните организации в тези променени условия. В една новоосмислена нелинейна реалност е призован новия човек – човекът с мултикултурна идентичност.