The Healing Process

The healing process is about drastically expanding our perception of the universe from our usual selfish, ego-centered and narrow-minded standpoints. Our perception may change forever if we get even one glimpse of that underlying, all pervading reality and discover that happiness is already here in abundance.

That source has always been beyond measurements and any scientific experiments, however sophisticated one. When Love is associated with Spirit, it has nothing to do with relationships with others, because Love sees no ‘others’. Love sees the whole world as ‘myself’.

Loving oneself is not selfish because love can never be a possession. True love can only be received and given freely. When we love our self, this love simply radiates out through our being. Whatever we do, will be permeated with love; whoever we meet, will feel and be touched by this love. Love is the fragrance of oneness and wholeness. Love is the only thing that can heal. The biggest enemy of love is not hate, its opposite, but fear. Fear resides in the unconscious and our animal nature. Only love can illumine the darkest corners of our soul with joy.

Wright Barker, Circe, 1889

Wright Barker, Circe, 1889

Circe is a goddess of magic, described in Homer’s Odyssey as “The loveliest of all immortals” who lived on the island of Aeaea. Circe, a figure from Greek mythology whose father was Helios and her mother – an ocean nymph is best known for her vast knowledge of drugs & herbs.

Advertisements

Красавицата и звярът

Има различни страхове. И тяхната емоционална маска зависи от степента на потъване в илюзията. Като в тъжен карнавал.

Когато контролираме само частично себе си или ситуацията, ние подсъзнателно изпитваме нужда да завладеем нова територия. Тренираме методично. Премисляме дълго.  Нисък старт и сме свръхконцентрирани. За някакви стотни от секундата, вече сме метри напред и преодоляваме първото препятствие.

Нещо подобно се случва и с психиката ни, когато усещаме заплаха за целостта си. Тогава започваме да полагаме усилия – едновременно осъзнати и съзидателни. А щом говорим за страх – те не винаги са нещо познато или удобно.  Разполагат се малко по-далеч от навика, който бихме прегърнали с охота.

Всяко преодоляно вътрешно препятствие ни доближава до новото ни състояние. Всеки следващ метър е все по-лесен и по-лесен. Важен е първия скок! Първата точка на срещата между волята и постоянството. Моментът, в който си казваме: Няма връщане назад.

Увереността от преодоляването на препятствията пред нас, нараства с всяка секунда от спринта. Като при 100 метра бягане с препятствия. И вече сме там, където полунаистина, полунашега мечтаехме да бъдем. Сега очите ни виждат по-ясно. Можем дори да поспрем, без да се обвиняваме за това. Заслужили сме си свежата струя кислород, нахлуваща в дробовете ни. Наслаждаваме се на безценно състояние. Състоянието, в което преживяваме победата. Не просто поредната, а тази, която постигнахме сами, побеждавайки не кой да е, а себе си.

Изправяме ли се често лице в лице с гнева, омразата, завистта, ревността? Всъщност, в сърцевината на тези чувства лежи някаква форма на страх – нашата ранена вътрешна хармония. 

Заложено е в природата ни да търсим баланс, затова и всяка битка с това чувство, ни позволява да добавим към сметката си нова, съживяваща доза себеуважение и сила. И ако все още не сме придобили достатъчно увереност, можем да започнем с някаква малка промяна. Да сложим нови дрехи или грим, например. Да изпием лековитата билка. Да се смирим. Да се върнем в детството, когато не можехме да затворим очи без чудната магия от книгите. Помните ли тази приказка?

Няма как да се справим със страха, ако не го обикнем. Най-напред трябва да се влюбим в звяра и тихо да го умиротворим. Така направи Бел…

Beauty_and_the_Beast

Beauty And The Beast, Scott Gustafson

Дървото на желанията

„Веднъж един пътешественик седнал да си почине под едно дърво. Почувствал се крайно изтощен и жаден и се размечтал за малко вода, та да утоли жаждата си. Представил си чист и звънлив поток и какво да види – природата сякаш веднага отговорила на неговото желание. Човекът се обърнал, дочувайки ромона на водата, игриво подскачаща близо до дървото. След като отпил от изворчето, той си помислил, че може би ще е добре и да се нахрани. И отново, като по чудо, в близост до него се появили няколко блюда.

Но ето, че изминало време и нашият герой се почувствал твърде уморен, за да продължи по пътя си. Отново се изпълнил с желание за сладка почивка. Без да забележи, почти естествено и веднага, до него се оказало едно прекрасно и удобно легло, на което той легнал да поспи. Минало доста време, а човекът все още не забелязвал, че всъщност седи под дървото, което изпълнява желания.

Вечерта, когато се събудил мъжът, слънцето вече залязвало и нощта бавно падала. Изведнъж, поради причина на обикновената си човешка природа,  героят бил завладян от особено чувство – чувството на страх. Помислил си: „О, толкова е тъмно! Дали няма отнякъде да се появят тигри и да ме изядат?” Така и станало. Станало както той пожелал…“

Будистка притча

Това е една от любимите ми приказки, които използвам в практиката си, за да въведа темата за силата на нашите намерения. Древната мъдрост ни учи, че енергията следва мисълта и в подкрепа на това всеки от нас може да даде много примери.  Вероятно забързани в ежедневното тичане, пропускаме да си дадем сметка колко често ние наистина получаваме това, от което се нуждаем, и много повече. Дали успяваме да се изпълним с благодарност за всички добри жестове на съдбата и хората около нас. И не сме ли твърде увлечени в преследването на придобивки, забравяйки за истински важното – качеството на нашите усещания за света и самите себе си. Забравете за страха, назовете го смело и съберете сили да го погледнете в очите. Само миг по-късно ще забележите една химера да се отдалечава.

Wish-fulfilling Tree

Wish-fulfilling Tree

Make a wish…