Мултикултурна идентичност и трансформация

TORCH-Athens

Rapael, The Scool of Athens

Формирането на мултикултурна идентичност е важен процес в живота не само на отделния човек, но и по отношение на глобалния контекст. Личността разгръща своите специфични способности, тя е агент на промяната в общността и катализатор в общуването между различните култури. Притежава рядко срещащи се таланти. Благодарение на тази своя вътрешна адаптивна система, индивидът е в уникалната позиция да разбира, фасилитира и изследва психокултурната динамика на други системи.

Изграждането и позиционирането на личността с мултикултурна същност се свързва с нейната способност да създава своята собствена идентичност. Както точно е описано от Харолд Тейлър: „появил се е нов вид човек, който все по-често ще започне да се среща. Той е гражданин на една държава, но притежава интуиция на международник. Човек, който добре си спомня отминалото време, но същевременно е способен да осъзнае в пълнота настоящето – „тук и сега“. Тази нова личност притежава дарбата да „различава“ и осъзнава и най-фините нюанси на реалността, както и да разграничава противоположностите, тя е способна да приеме липсата на прецедент. Мултикултурният човек е посветен на работа за бъдещето, която върши с любов, оставайки невъзнаграден от правителствата и академиите, и далеч от високите постове с признание и награди. Той принадлежи към тази част от невидимия свят на писателите, поетите, артистите, учените, юристите, философите, учителите и всички хора, които виждат света като едно цяло и се чувстват свързани с всяка негова частица, без значение колко далече физически е тя.“

В този смисъл и Рот говори за появата на нови транснационални идентичности и синкретични култури. В своите анализи, той изследва дълбоката връзка между индивидуалната идентичност и културата, които вече не биха могли да се развиват върху фиксирани траектории. Те се превръщат в динамични, активно взаимодействащи си сложни матрични системи, между които се осъществява непрекъснат процес на взаимна адаптация и акомодация.

Въпреки, че е трудно да се определи с точност кога в едно общество културните идентичности започват да се превръщат в мултикултурни, наблюденията водят към случаи, когато е разклатена основата на базисната колективна идентичност на отделните групи или културни общности. Такива процеси не са рядкост за общества, изложени на интензивен колективен стрес в следствие на преживяна екологична катастрофа, продължителна икономическа криза, дълбоки регионални, граждански и социални конфликти или военни кризи. В такива условия, мултикултурният човек редефинира своята индивидуална идентичност на едно по-високо ниво на социална, психологическа и културна интеграция, успявайки да запази вътрешния си баланс и интегритет. Такъв човек, като един от най-сложните социо-културни и психологически феномени, ще представлява все по-силно предизвикателство и за обществата, към които принадлежи. Все повече институции ще бъдат ангажирани със социалните проблеми, възникващи в хода на глобализацията – всъщност говорим за трансформация на социалната група, на нацията, на държавата, на региона, на континента. Със същата сила това важи и за правителствата и международните организации в тези променени условия. В една новоосмислена нелинейна реалност е призован новия човек – човекът с мултикултурна идентичност.

Advertisements