Посвещение

Stars-Galaxies-l

“Нищо не може да има битие, ако вече не е съществувало.” Емпедокъл

Общуването е вълшебното ни време за чудеса, но контактите между хората нерядко се превръщат в невъзможно усилие, в мъчителен път по стръмното.

Колко често не си даваме сметка за силата на спонтанността, за експресивната мощ на думите, които изпращаме в пространството, за трансфера на емоциите върху всичко наоколо. Рядко осъзнаваме как във всеки миг от деня, бавно и неусетно, ние моделираме света вътре в себе си. Един свят, чрез който запечатваме историите от собственото си бъдеще. Свят, който сътворява смисъл и се бори за спасението на надеждата.

Превръщането на битието в смисъл може да се случи нерядко извън осъзнаването на самия процес. Създаваме мисъл-форма, преминаваща в лоното на една метареалност, в живот „сам по себе си“. Това е смисълът, с който диша нашето време, неравноделното психологическо време… В моментите на връхлитащата сърцето ни метафизична енергия – една енергия на проглеждането, която ни превзема изцяло – ние се събуждаме за друг живот. Всъщност, заживяваме в бъдещето, вървейки по пътя, който банално наричаме Съдба.

Връщането към спомена е опит да усетим нашата вътрешна истина. Когато започнем да виждаме случилото се назад във времето, погледът ни става различен: рязко обръщаме хоризонта, осветяваме сянката, грижливо “почистваме” чувствата от погледи и съмнения… Изваждаме на показ своята най-дълбинна реалност. Всеки спомен е врата към автентичния Аз – тук и сега. Роден в миналото, той може да има битие във всеки един миг. Да бъде пълноценно сливане с хората, с които някога сме били близки. Всъщност споменът е среща, продължаваща в миналото, днес и завинаги…

Когато чуем отново думите и погледнем с очите на душата този красив и странен свят, всичко в живота ни може да се промени. Преоткривайки смисъла, ние получаваме като подарък особено откровение и сила. Привързваме се все по-силно към хората и събитията,  докоснали сърцето в собствената ни гравитация. В един кратък миг осъзнаваме, че това са срещи от съвсем различен порядък.

Ден след ден… Стъпка по стъпка… Разбираме завета, който ни е завещан. Запечатваме в сърцето думите, с които никога не сме сами.

Думите, подобни на мълния, проникваща в неразрушимата материя.

Думите от Светлина, синхронично озаряваща неосъзнатата ефирност на времето и пространството.

Advertisements

Да се самопрограмираме за успех

Въпрос: Да започнем с най-важното, което ни е нужно, за да поставим едно ново начало? Как бихме могли да се заредим с идеи и енергия още от първите дни на новата година? Можем ли да се самопрограмираме за успех?

Струва си наистина да насочим вниманието си към няколко важни направления и да се вгледаме най-напред в старата година. Като начало нека се запитаме дали усвоихме изкуството да искаме от себе си и от живота? Поставихме ли си цел, бяхме ли постоянни в усилията си или се спряхме някъде по средата? Защото изкуството да можеш да поискаш, всъщност е изкуството да бъдеш постоянен в целта и усилията си. Да искаш нещо означава да „се споразумееш” с Времето,  определено, за да се извърви един път.

Втората важна част в този преглед бих искала да свържа с изкуството на благодарността и нашата способност да изпитваме щастие от това, което сме постигнали или научили.  Много често сме толкова заети да работим и да изкачваме стъпалата все по-нагоре и по-нагоре, че забравяме да се спрем и да се порадваме на успеха си. За да имаме и други успехи, и за да поддържаме тази позитивна линия, за нас е изключително важно да умеем и да получаваме. Само давайки си сметка точно докъде сме стигнали и какво сме придобили, можем да продължим и по-нататък.

На трето място нека се запитаме още нещо. Ако честно се погледнем „отвътре”, можем ли да кажем, че се харесваме? Можем ли да усетим каква е окраската на чувството, което изпитваме към самите себе си. С какво чувство се връщаме назад във времето?

Въпрос: Можем ли според вас, да програмираме за успех и нашите лични контакти, да „преобърнем” целия този калейдоскоп от хора, с които сме в някакви взаимоотношения?

Не винаги може да се стигне до такива „преврати” в една сложна система, каквато са нашите партньорства, или поне не за кратък период. А дали въобще това е нужно?  Всичко това са фактори, които влияят и развиват нашата емоционална интелигентност – така безспорно ставаме по-зрели и добри. Ние можем да се научим да развиваме своята вътрешна мъдрост – и това става като непрекъснато трупаме личен опит, вкл. и чрез отношенията ни с другите и преживените емоции.

Все пак е добре да се погрижим и за целия списък от близки и по-далечни приятели и роднини. Да се запитаме – какво беше качеството на връзките ни? Можем ли да се похвалим с добрите си взаимоотношения или обратно – с годините те сякаш намаляват все повече и повече? Появяват ли се нови? Дали поддържаме атмосфера на обич в нашия дом и нима това не е основата на нашия живот? Какъв е статусът на интимното ни партньорство или сме оставили нещата да се случват от само себе си. Научихме ли се да изпитваме удоволствие от контактите си, да се отпуснем и да освободим изказа на чувствата си? Автентични ли сме или се страхуваме да бъдем себе си?

И тъй като много съм говорила за общуването, само ще загатна, че трябва ясно да си дадем сметка за нашите базисни способности и умения в тази посока – да изслушваме другите, да ги разбираме и да развиваме по-висока степен на толерантност и приемане. Да сме по-точни и деликатни, което пък е възможно само ако предварително добре сме „чули” позицията на човека срещу нас. Колко по-лесно би работил един екип, ако можехме да подтиснем егото си и да се „предадем”.

Въпрос: Кои според вас са най-важните качества, които трябва да развием, за да се превърнем в творци на собствения си живот? Можем ли да постигнем осезаема промяна в това отношение само за една календарна година?

Тук ще спомена  способността ни за творчество и вземането на нестандартни решения, както и нашата нагласа към благотворителността и изкуството да даваш. Без творчество няма развитие, няма прогрес, няма движение. Креативността е тази, която осмисля нашите усилия като цялостни и завършени личности. Разбира се, творчеството променя духовната ни вибрация и ни облагородява. Но също така, изкуството ни „разширява” и балансира. Не случайно, в нашия език се говори за хората с „широко сърце”. Такива са хората, които се грижат за другите, даряват или безкористно помагат. От ясновидски наблюдения е известен фактът на активирането на сърдечния център в такива ситуации, при което се увеличава и енергийния поток, излъчван от тази част на енергийното тяло.

Креативността е свързана и с добротата и способността ни да чувстваме различния по-близо до себе си. Животът ни може да се преобърне само, когато наистина започнем да даваме и то активно, а не само да мислим и да говорим за това. Именно способността ни да променяме и подобряваме живота на другите е тази, която ще ни изведе до съвсем ново светоусещане и дори излекува. И това не е някаква нова „парадигма“. За хората с повече опит в благотворителността, вероятно е наистина лесно да се зарадват на това, което са постигнали. Може би е добре в началото на годината да се замислим за мъдростта и силата на „даването”…

Together

Together

Отговори на Магдалена Герева на въпросите на радиоводещата Дора Башакова

 

ЕФЕКТЪТ НА ПЕПЕРУДАТА

bookStars

Мисията на този блог е да представи решаващата роля на психологията за разбирането на принципите и взаимоотношенията между индивидите, планетарните, системните и космическите субекти. Дълбинното разбиране за психологическата наука като начин на свързване и техника за разбиране и проявяване на вътрешната светлина, е един начин да се докоснем до истината за себе си и света около нас. Тя подпомага личността в нейните духовни търсения и стремеж към съвършенство.

Така както във физиката говорим за енергийни вълни, така и човекът, като цялостна и интегрирана био-психо-социална система, ако вложи енергията си в постигането на една цел, то без съмнение би могъл да я постигне. Всяка мисъл е енергия, чиято природа е да се движи и трансформира непрестанно. Преминавайки през различни честоти, тя постига относително устойчиво състояние и чрез силата на намерението слиза по един естествен начин във все по-плътни реалии.

Нищо не произлиза от нищото. При определени условия, можем да получим достъп до знанието по енергиен път, защото винаги има връзка между това, което е било и това, което е. Отваряйки се, достигаме до по-високите вибрации на живота и безкрайната потенция на духа, привличайки всичко необходимо за формирането на цялостен образ на това, към което е насочено вниманието ни. Подобен е механизмът и на отблъскване на обстоятелства, събития и хора, които не са в хармония с нашето осъзнато или не съвсем осъзнато вътрешно намерение.

Отношението към психологията като към фундаментална наука за човека и неговите взаимотношения я издига до ранга й на водеща в разбирането на закона за причината и следствието. От Нютон, през Айнщайн, Фройд и Юнг до Алис Бейли и Люсил Седеркранс, човекът винаги се е стремил да следва своя неугасим стремеж към себепознание и търсене на истината, т.е. към индивидуация, ако си послужим с термина на Юнг.  Психологията е наука за обективното познание, което лежи скрито и отвъд емоционалната сфера, изкривяваща възприятията.  Ние усещаме емоциите най-напред в тялото си, но чак след като нервните импулси предадат информацията до мозъка, получаваме яснота за случилото се и нашето отношение към него.

Средно на ден, през главата ни преминават около 15 000 мисли и всички те са носители на определено качество на енергията. Променяйки същността и посоката им, ние променяме и съответстващото проявление чрез материята, а от там и хоризонта, до който можем да достигнем в своите непрестанни търсения. Съгласно теорията на хаоса, ефектът на пеперудата (наименование въведено за първи път от Едуард Лоренц) е чувствителната зависимост на дадено явление от началните условия. Според него, една малка променлива в дадена нелинейна система може да доведе до големи амплитуди в състоянието й на по-късен етап. Всъщност, ние живеем в енергийно-информационно поле, където ежедневно произвеждаме „мисъл-форми“ – динамични енергийни субстанции с определена форма, цвят и вибрация. Те се материализират с различна скорост и качество и това зависи от вложения в тях енергиен потенциал и намерение. Колкото по-ясни са те, толкова по бърза и устойчива е материализиращата се същност на първоначалния тласък.

Когато пеперудата разтвори крилe, може би в далечна страна се вихри ураган. Когато посеем добри семена, някъде вече се берат добрите плодове. Когато благославяме определено място с любяща енергия, то процъфтява и създава радост и щастие за много хора. Случайността на някакво събитие, феномен или отношения е само привидна, отложена причинно-следствена връзка, която не сме осъзнали напълно в момента на нейното посяване. Тя е узряването на един акт от миналото в точното време и на точното място. Тя е резултат от ефекта на пеперудата.