Този специален момент


Промяната идва бързо.

Като намигване.

Като събуждане за нов ден.

Идва отвън и за миг пренастройва честотите ни.

Тя може да е отговорът на казана дума или внезапно заминаване.

Понякога ни изчаква зад сцената…

Промяната се настанява незабележимо, но е напълно реална в подсъзнанието.

Случва се постоянно – когато сме будни и когато спим. 

Тя е във всеки наш миг и никога не спира.

Мисълта за промяна може да дойде и като вътрешно убеждение. Като резултат от приятелски съвет или амбициозни послания за повече смелост да скочим в празното. Но когато тази идея стане наше ежедневно утвърждение, значи сме сериозни.

Да, има един специален момент, в който решаваме да сменим ритъма и този момент е различен за всеки. Поемаме в различни посоки и завъртаме колелото. За някои той е като сбъдната мечта и това е красиво, но понякога той е белязан от раздялата с удобното. Когато той ни посети, ясно усещаме, че вече сме някъде другаде, че сме се разминали с нещо. Точно тогава си обещаваме да се намерим отново. Решаваме да променим нещо.

Ако това ти звучи познато, значи си на точното място.

Запознай се с промяната.

Промяната в теб…

„Всичко се променя и всичко ще се промени. Понякога това отнема известно време.“ 

Дон Мигел Руис









The old maxim “Know thyself” appears far back in time. It is traditionally ascribed to ancient Greece. The saying was engraved on the forecourt of the Temple of Apollo at Delphi, also known as the Oracle of Delphi. It was later adopted by Socrates and Plato, who grappled with the mysterious nature of knowledge and identity. Legend tells that the Seven Sages of ancient Greece, philosophers, statesmen and law-givers who laid the foundation for western culture, gathered together in Delphi and encapsulated their wisdom into this command.

According to Plato, Solon, one of the Seven Sages, received his education in Egypt. Although Egyptian quotations on “Know thyself” have surfaced in modern times, it is impossible to ascertain their authenticity. It is likely that Ancient Egypt emphasized Self-knowledge, especially in relation to the journey into the afterlife, a topic widely explored in the burial texts, including the Coffin Texts. Therefore, it is probable that the early Greeks imported their philosophical foundation from the banks of the Nile.

The call to Self-knowledge also appears in the east, independently, as far as we can tell, from its Greek emphasis. The Hindu scriptures bring the Self into prominence, speaking of its realization as the means to immortality. Even in farther east, in Imperial China, Confucius draws from the ancient texts of the I-Ching and calls for a system of Self-government, which implies Self-knowledge.

Thus, the call to knowing the Self is universal historically and cannot easily be attributed to a single individual or even a single culture. In modern times, two of the most prominent protagonists of “Know thyself” are Osho and Jung.

Swim like a #SWAN

Black swan

Although the swan is very often perceived as one of the symbols of pure love, I would like to attract your attention to a different aspect of the legend. There is something else in the character of these magical birds. Something that makes them so marvelous and attractive, always showing elegance and serenity that start from within. These gracious creatures fuse their sophisticated aura into the still waters in silence. Drifting away peacefully, the swans leave us in a special feeling of relaxed concentration.

It seems that swans show perfect control, but such control is an illusion we can easily relate to our own experience. Bringing joy and love to the world, they reveal naturally the beauty of the inner power. Just like them, we go through subtle invisible journeys – no matter, how conscious is the feeling of this process. Do we realize the depth of our intuitive flow, do we understand fully the outcome for the people, close to us?

This inner contentment is a sign of maturity and relaxed mindset. This is not just a state of mind or… some kind of supreme personal performance. It is part of the everyday life, when we become aware of the games our mind can play. Gradually, with time, it brings to surface the finest beauty of the self. The self, aspiring to excellence.

What is at the core? Some answers can build a meaningful story, while others can surely point at relevant questions. The question of “Who are we?” poses a simple, yet fundamental search that has to be respected during every major personal shift. We are in a full dynamic – conscious or subconscious, but are we learning the habit of withdrawing from the active mode? Are we capable of switching from one condition to another?

Let’s recollect and refresh the hidden memories about ourselves in this present moment.

Some speakers will start the conversation with a note about personal branding. Put another way, branding is quite popular these days and many people think, we should purposely build our personal “brand”. Missing this effort, we may lose our direction and identity, according to them. But…

Who are you?

We can approach this fundamental question in many ways. And it is inevitable, if we want to survive or win. So let’s start with the
This is the easiest part – we all have our good qualities to demonstrate, communicate and be proud of. And we love talking about them.

Much more important issues will surface by summarizing our
Usually, they appear after the number 10 in the list. We step a little out of our comfort zone, but still trying to keep the “good face” on. This is obvious, as the self-respect is under fire.

The next level of the game is reached, when we are asked about our
While some of us may feel the power and the excitement of the protagonist in his/her own show, others may not have enough reasons to strive toward popularity or power. Success is not a goal for them. Just the opposite and this is the most interesting part, I think.

Finally, we will have to wrap up the
The issue here is more about the deep context inside us – do we know what we really NEED? At the end of the day, we will have to solve this eternal dilemma: how our needs are related to the constant re-evaluation of our ambitions. Will that change our matrix?

Learn to practice SWAN. Learn to “swim”, following the curves of the Strengths, Weaknesses, Ambitions and Needs and you will become a Master of the inner change. In fact, swans are one of the best examples nature provides to show us this amazing transformation. It is worth mentioning here the name of Hans Christian Andersen – one of the most famous storytellers of Change. His beautiful fairytale “The Ugly Duckling” is a story for adults. The ugly duckling was not just a survivor… it became so much more. A brilliant example of a noble character, wisdom and courage.

Just like you…

 Swan Lake

To Have or To Be?

Transformational Leadership – a Special State of Being

St. Martin and the Beggar, Unknown Master

St. Martin and the Beggar, Unknown Master

Изследванията върху лидерството датират от векове, назад във времето. Популярните термини „стратегия“ и „тактика“ са част от речника на мислители и императори от най-дълбока древност. Преди цели 25 столетия, китайският философ и пълководец Сун Дзъ, автор на най-знаменития военен трактат на всички времена, разкрива тайните на военното майсторство с проникновение и дълбочина, на които и до днес се възхищават поколения лидери и иноватори.  В „Изкуството на войната“, той ни завещава едно поетично описание: „Да откъснеш есенен стрък, не е  проява на голяма сила. Да виждаш слънцето и луната, не е признак на остър взор. Да чуеш трясъка на гръмотевицата, не е свидетелство за добър слух. Древните са наричали умен пълководец онзи, който не само побеждава, но и го постига с лекота“.

Трансформиращият лидер предоставя на своя екип една лекота и очевидност на съществуването, които са свързани в най-чист вид с реалността на цялото. Той прегръща промяната естествено, с проникновението на далновиден визионер. Този цялостен, холистичен подход към нещата, му е вътрешно присъщ, защото трансформиращата енергия не познава граници. Нейните параметри и интензивност се задават единствено от силата на източника. Този подход е всъщност нещо много повече – той е начин на мислене, отношение, степен на ангажираност. Мултикултуралистите, от своя страна, биха го дефинирали като процес на създаване на висок контекст.

И тъй като говоря от позицията на психолог, не мога да не припомня името на Ерих Фром – социален психолог, неофройдист и хуманист, в чийто контекст, истинската трансформираща сила е тази, която възниква от състоянието да „бъдеш“, а не от ситуация, в която „имаш“. Да, тук е вероятно едно директно противопоставяне на личността и нейния властови статус. Наличието на позиция, облечена във власт е едно от условията за сила на присъствието, но пътят – до самия му край, извървяват само  истински способните и подготвените. Това са лидерите, опитомили един почти животински инстинкт за разпознаване на истината – и като емоция, и като замисъл. Те са надарени с вътрешна мъдрост, високи етични стандарти, висши психични способности и социална интелигентност. Новите лидери.

Американският психолог Бърнард Бас, който е сред най-известните изследователи по темата акцентира върху 4 основни типа въздействие на трансформационния лидер – идеализирано влияние, вдъхновяваща мотивация, интелектуална стимулация, индивидуализиран подход. Образът на Наполеон Бонапарт, например, е добра илюстрация за идеализирано влияние. То е в основата на връзките, които се създават автоматично, поради факта на възникващото безусловно доверие между страните. Такъв лидер се превръща в модел за подражание, в емблема на бранда или корпорацията. Той е невидимата причина да се чувстваме привързани и дори зависими, да се стремим да даваме всичко от себе си, да правим дори жертви в името на търсения резултат. Когато е налице такава връзка, хората от екипа се стремят да преоткриват непрекъснато своето уникално място, да изкачват своя професионален Еверест всеки ден.

Различните лица на лидерството носят закодирани в себе си и механизмите за реализация на съответните способности и ресурси. Дали сме въплъщение на лекотата, присъща на Майстора, или в контраст с нея, сме в плен на невротично натрапливата пристрастеност към детайла (щрих от портрета на перфекциониста), са само две от възможните крайни състояния. Защото, той – лидерът, е най-важната фигура в това поле на взаимоотношения, сходни с познатите ни от физиката сили на привличане и отблъскване. Той е този, който променя средата, хората и правилата на играта. Не само за да оцелее, но и за да пресътвори мечтата. Съвременният лидер е въплъщение на изкуството на трансформацията.

Тя предполага работа с фините и дълбинни нива на взаимодействие между хората, средата и процесите в организацията. Тя е в сърцето на корпоративната култура, но без нея няма как да се случи нито мисията, нито визията за един проект.  В контекста на всички теории за мотивацията от Маслоу насам, своето запазено място има тъкмо умението ни да създаваме и артикулираме адекватно тази визия – за себе си, за времето, за групата и другите, за целта. Това е Майсторство, което осъществява задачата във всеки работен момент от времевата перспектива. Ако един екип няма пред себе си ясно очертана визия, той няма как да достигне до крайния успех. Все по-често обаче, трансформиращите лидери са изправени пред предизвикателства, които ги принуждават да преформулират отново и отново приоритети, партньорства и цели. Все по-често? Всеки ден!

„Като приемаме хората такива, каквито са, ние не им позволяваме да се развиват. Когато се отнасяме с тях, като че ли са такива, каквито биха искали да са, правим от тях това, което  могат да бъдат”, ни припомня една максима на Гьоте – сега маркер за още един важен акцент в контекста на транформационното лидерство. Посредством интелектуална стимулация, трансформиращите лидери успяват да извадят от подчинените си много повече, отколкото самите те са предполагали. Този тип лидерски интервенции са в основата на поддържането на креативния дух на екипа. Те предоставят интелектуалната свобода да бъде оспорен всеки постулат. В такива ситуации не се търси съгласие на всяка цена. За трансформационния лидер, дебатът и консенсусът са сред предпочитаните средства за постигане на конструктивни колективни решения. Те са извор на иновации, които могат да изведат компанията или екипа в по-висока орбита.

Такъв лидер по-скоро би останал в сянката на подчинените си, защото знае, че постиженията на екипа са инстинския двигател на неговия успех. Знае, че високите позиции на хората, с които работи, са основата за развитието на неговите способности в завоюването на нови територии. Той се намесва в решаващи за компанията ситуации, поема отговорността за непопулярни решения, обикновено плаща цената и в крайна сметка е възможно да „обядва“ съвсем сам.

За милиони хора по света, продължава да е необичайно странен факта, че Стив Джобс вече не може да направи поредното си съобщение за иновация. Той бе истински пример за трансформиращ лидер, който оставя следи задълго „след това“. Неговият стил на живот, неговите житейски принципи и бизнес тактики ще продължат да се изучават и повтарят в публичното пространство подобно на будистка мантра, възпяваща гениалността и простотата. Гениалност и простота, с които ни вдъхновяват и редица световно известни експерти в предприемачеството, науката, военното изкуство и финансовата сфера. За Питър Дракър, корпоративната култура има решаваща роля по отношение на стратегията. За Сун Дзъ, спазването на моралния закон предрешава победата над многохилядна армия, за Дийпак Чопра индивидуалните способности могат да издигнат или препънат един проект, но смирението и благодарността трябва да бъдат основата на човешките отношения във всеки екип.

Трансформационният лидер отиграва всички положения – за него няма изключения. Той е надраснал личните пристрастия и проекции и не допуска безпринципни коалиции. Той е равно отдалечен от всички, справедлив и емоционално овладян. За него етиката е върховната мяра за здравословното състояние на организацията и екипа, които ръководи. Трансформационното лидерство е много повече от инструмент за „управление на промяната“, то е смисълът на времето и отношенията, в които сме потопени. То е самата промяна.

A bamboo version of "The Art of War"

A bamboo version of “The Art of War”

Днес, 23 март, се навършват 114 години от рождението на Ерих Фром – един от най-забележителните учени и хуманисти на миналия век. Това кратко есе е написано в негова памет.

Красавицата и звярът

Има различни страхове. И тяхната емоционална маска зависи от степента на потъване в илюзията. Като в тъжен карнавал.

Когато контролираме само частично себе си или ситуацията, ние подсъзнателно изпитваме нужда да завладеем нова територия. Тренираме методично. Премисляме дълго.  Нисък старт и сме свръхконцентрирани. За някакви стотни от секундата, вече сме метри напред и преодоляваме първото препятствие.

Нещо подобно се случва и с психиката ни, когато усещаме заплаха за целостта си. Тогава започваме да полагаме усилия – едновременно осъзнати и съзидателни. А щом говорим за страх – те не винаги са нещо познато или удобно.  Разполагат се малко по-далеч от навика, който бихме прегърнали с охота.

Всяко преодоляно вътрешно препятствие ни доближава до новото ни състояние. Всеки следващ метър е все по-лесен и по-лесен. Важен е първия скок! Първата точка на срещата между волята и постоянството. Моментът, в който си казваме: Няма връщане назад.

Увереността от преодоляването на препятствията пред нас, нараства с всяка секунда от спринта. Като при 100 метра бягане с препятствия. И вече сме там, където полунаистина, полунашега мечтаехме да бъдем. Сега очите ни виждат по-ясно. Можем дори да поспрем, без да се обвиняваме за това. Заслужили сме си свежата струя кислород, нахлуваща в дробовете ни. Наслаждаваме се на безценно състояние. Състоянието, в което преживяваме победата. Не просто поредната, а тази, която постигнахме сами, побеждавайки не кой да е, а себе си.

Изправяме ли се често лице в лице с гнева, омразата, завистта, ревността? Всъщност, в сърцевината на тези чувства лежи някаква форма на страх – нашата ранена вътрешна хармония. 

Заложено е в природата ни да търсим баланс, затова и всяка битка с това чувство, ни позволява да добавим към сметката си нова, съживяваща доза себеуважение и сила. И ако все още не сме придобили достатъчно увереност, можем да започнем с някаква малка промяна. Да сложим нови дрехи или грим, например. Да изпием лековитата билка. Да се смирим. Да се върнем в детството, когато не можехме да затворим очи без чудната магия от книгите. Помните ли тази приказка?

Няма как да се справим със страха, ако не го обикнем. Най-напред трябва да се влюбим в звяра и тихо да го умиротворим. Така направи Бел…


Beauty And The Beast, Scott Gustafson

22 Отворени Врати


Няма специални врати за бедите и щастието в човешката съдба. Те идват, щом човек сам ги повика като възнаграждение за доброто или злото, следвайки така, както сянката следва материята.

Из “Трактатът “Тай Шан”, Анонимен автор от династията Сун (1127-1279)


Всяка сутрин се събуждаме и започваме да планираме деня си. Задаваме си въпроси, мечтаем или просто се радваме на пътя, който се открива пред нас. Всеки ден се изправяме пред своя Портал на щастието. Изправяме се пред 22 отворени врати и поредната възможност да направим нов избор.

Това е едномесечна програма за постигане на повече удовлетвореност и радост в живота. Можетe да тествате всяко едно от посланията по 1 ден в седмицата, проверявайки истинността му – бъдете осъзнати за смисъла му и чувствата, които то предизвиква. Съгласни ли сте с него? Импонира ли на вашия темперамент или ценностна система? Вярвате ли в това?

Наблюдавайте за знаци на промяната около себе си, защото те ще се появят по-скоро, отколкото очаквате. Погледнете на всеки от тези 22 дни като на още една възможност да започнете нещо отначало.


Изследвайте своя вътрешен свят. Възползвайте се и от най-новия ни онлайн курс. Вижте повече: Душата е творецът

1. Отворете сърцето си за истината. Приемете я. Каквато и да е тя.
2. Бъдете подвижни, не потъвайте в негативни емоционални състояния.
3. Обграждайте се с добронамерени и открити хора, които внасят усмивка и спокойствие във вашия ден. Инвестирайте в нови приятелства.
4. Бъдете конкретни в плановете си.
5. Празнувайте всеки успех, който сте постигнали.
6. Научете повече за позитивното претълкуване и го използвайте активно като техника за самопрограмиране.
7. Освободете се от излишните товари, с които сте се нагърбили. Ако въпреки това се чувствате претоварени, помислете за нова скала на приоритетите.
8. Следвайте вярното темпо.
9. Вдъхновявайте другите да дават най-доброто от себе си – така и вие ще се чувствате подкрепени.
10. Поддържайте „чисти” отношения с хората. Бъдете откровени по ненараняващ начин.
11. Отворете очите си за силата и красотата на живота. Огледайте се.
12. Всеки ден практикувайте щедрост, благородство и доброта.
13. Променете начина си на общуване – изслушвайте търпеливо.
14. Обикнете самотата, влезте в себе си и попътувайте.
15. Не подценявайте неизвестността – вземайте предпазни мерки навреме.
16. Преди да се скарате с някого, си спомнете, че всеки има право да бъде това, което е.
17. Отделяйте достатъчно време в грижа за най-близките и особено за децата – те са изворът на „жива“ вода.
18. Не бъдете излишно строги към себе си и навреме се освобождавайте от някои ограничения.
19. Отворете се за новото и му се радвайте – движете се напред.
20. Поддържайте позитивна нагласа към всичко случващо се в живота ви, независимо колко тежко е изпитанието. Дайте си време.
21. Ако осъзнавате безсилието си, не се колебайте да потърсите помощ.
22. Спортувайте, дишайте, медитирайте.



“Нищо не може да има битие, ако вече не е съществувало.” Емпедокъл

Общуването е вълшебното ни време за чудеса, но контактите между хората нерядко се превръщат в невъзможно усилие, в мъчителен път по стръмното.

Колко често не си даваме сметка за силата на спонтанността, за експресивната мощ на думите, които изпращаме в пространството, за трансфера на емоциите върху всичко наоколо. Рядко осъзнаваме как във всеки миг от деня, бавно и неусетно, ние моделираме света вътре в себе си. Един свят, чрез който запечатваме историите от собственото си бъдеще. Свят, който сътворява смисъл и се бори за спасението на надеждата.

Превръщането на битието в смисъл може да се случи нерядко извън осъзнаването на самия процес. Създаваме мисъл-форма, преминаваща в лоното на една метареалност, в живот „сам по себе си“. Това е смисълът, с който диша нашето време, неравноделното психологическо време… В моментите на връхлитащата сърцето ни метафизична енергия – една енергия на проглеждането, която ни превзема изцяло – ние се събуждаме за друг живот. Всъщност, заживяваме в бъдещето, вървейки по пътя, който банално наричаме Съдба.

Връщането към спомена е опит да усетим нашата вътрешна истина. Когато започнем да виждаме случилото се назад във времето, погледът ни става различен: рязко обръщаме хоризонта, осветяваме сянката, грижливо “почистваме” чувствата от погледи и съмнения… Изваждаме на показ своята най-дълбинна реалност. Всеки спомен е врата към автентичния Аз – тук и сега. Роден в миналото, той може да има битие във всеки един миг. Да бъде пълноценно сливане с хората, с които някога сме били близки. Всъщност споменът е среща, продължаваща в миналото, днес и завинаги…

Когато чуем отново думите и погледнем с очите на душата този красив и странен свят, всичко в живота ни може да се промени. Преоткривайки смисъла, ние получаваме като подарък особено откровение и сила. Привързваме се все по-силно към хората и събитията,  докоснали сърцето в собствената ни гравитация. В един кратък миг осъзнаваме, че това са срещи от съвсем различен порядък.

Ден след ден… Стъпка по стъпка… Разбираме завета, който ни е завещан. Запечатваме в сърцето думите, с които никога не сме сами.

Думите, подобни на мълния, проникваща в неразрушимата материя.

Думите от Светлина, синхронично озаряваща неосъзнатата ефирност на времето и пространството.

Да се самопрограмираме за успех

Въпрос: Да започнем с най-важното, което ни е нужно, за да поставим едно ново начало? Как бихме могли да се заредим с идеи и енергия още от първите дни на новата година? Можем ли да се самопрограмираме за успех?

Струва си наистина да насочим вниманието си към няколко важни направления и да се вгледаме най-напред в старата година. Като начало нека се запитаме дали усвоихме изкуството да искаме от себе си и от живота? Поставихме ли си цел, бяхме ли постоянни в усилията си или се спряхме някъде по средата? Защото изкуството да можеш да поискаш, всъщност е изкуството да бъдеш постоянен в целта и усилията си. Да искаш нещо означава да „се споразумееш” с Времето,  определено, за да се извърви един път.

Втората важна част в този преглед бих искала да свържа с изкуството на благодарността и нашата способност да изпитваме щастие от това, което сме постигнали или научили.  Много често сме толкова заети да работим и да изкачваме стъпалата все по-нагоре и по-нагоре, че забравяме да се спрем и да се порадваме на успеха си. За да имаме и други успехи, и за да поддържаме тази позитивна линия, за нас е изключително важно да умеем и да получаваме. Само давайки си сметка точно докъде сме стигнали и какво сме придобили, можем да продължим и по-нататък.

На трето място нека се запитаме още нещо. Ако честно се погледнем „отвътре”, можем ли да кажем, че се харесваме? Можем ли да усетим каква е окраската на чувството, което изпитваме към самите себе си. С какво чувство се връщаме назад във времето?

Въпрос: Можем ли според вас, да програмираме за успех и нашите лични контакти, да „преобърнем” целия този калейдоскоп от хора, с които сме в някакви взаимоотношения?

Не винаги може да се стигне до такива „преврати” в една сложна система, каквато са нашите партньорства, или поне не за кратък период. А дали въобще това е нужно?  Всичко това са фактори, които влияят и развиват нашата емоционална интелигентност – така безспорно ставаме по-зрели и добри. Ние можем да се научим да развиваме своята вътрешна мъдрост – и това става като непрекъснато трупаме личен опит, вкл. и чрез отношенията ни с другите и преживените емоции.

Все пак е добре да се погрижим и за целия списък от близки и по-далечни приятели и роднини. Да се запитаме – какво беше качеството на връзките ни? Можем ли да се похвалим с добрите си взаимоотношения или обратно – с годините те сякаш намаляват все повече и повече? Появяват ли се нови? Дали поддържаме атмосфера на обич в нашия дом и нима това не е основата на нашия живот? Какъв е статусът на интимното ни партньорство или сме оставили нещата да се случват от само себе си. Научихме ли се да изпитваме удоволствие от контактите си, да се отпуснем и да освободим изказа на чувствата си? Автентични ли сме или се страхуваме да бъдем себе си?

И тъй като много съм говорила за общуването, само ще загатна, че трябва ясно да си дадем сметка за нашите базисни способности и умения в тази посока – да изслушваме другите, да ги разбираме и да развиваме по-висока степен на толерантност и приемане. Да сме по-точни и деликатни, което пък е възможно само ако предварително добре сме „чули” позицията на човека срещу нас. Колко по-лесно би работил един екип, ако можехме да подтиснем егото си и да се „предадем”.

Въпрос: Кои според вас са най-важните качества, които трябва да развием, за да се превърнем в творци на собствения си живот? Можем ли да постигнем осезаема промяна в това отношение само за една календарна година?

Тук ще спомена  способността ни за творчество и вземането на нестандартни решения, както и нашата нагласа към благотворителността и изкуството да даваш. Без творчество няма развитие, няма прогрес, няма движение. Креативността е тази, която осмисля нашите усилия като цялостни и завършени личности. Разбира се, творчеството променя духовната ни вибрация и ни облагородява. Но също така, изкуството ни „разширява” и балансира. Не случайно, в нашия език се говори за хората с „широко сърце”. Такива са хората, които се грижат за другите, даряват или безкористно помагат. От ясновидски наблюдения е известен фактът на активирането на сърдечния център в такива ситуации, при което се увеличава и енергийния поток, излъчван от тази част на енергийното тяло.

Креативността е свързана и с добротата и способността ни да чувстваме различния по-близо до себе си. Животът ни може да се преобърне само, когато наистина започнем да даваме и то активно, а не само да мислим и да говорим за това. Именно способността ни да променяме и подобряваме живота на другите е тази, която ще ни изведе до съвсем ново светоусещане и дори излекува. И това не е някаква нова „парадигма“. За хората с повече опит в благотворителността, вероятно е наистина лесно да се зарадват на това, което са постигнали. Може би е добре в началото на годината да се замислим за мъдростта и силата на „даването”…



Отговори на Магдалена Герева на въпросите на радиоводещата Дора Башакова




Мисията на този блог е да представи решаващата роля на психологията за разбирането на принципите и взаимоотношенията между индивидите, планетарните, системните и космическите субекти. Дълбинното разбиране за психологическата наука като начин на свързване и техника за разбиране и проявяване на вътрешната светлина, е един начин да се докоснем до истината за себе си и света около нас. Тя подпомага личността в нейните духовни търсения и стремеж към съвършенство.

Така както във физиката говорим за енергийни вълни, така и човекът, като цялостна и интегрирана био-психо-социална система, ако вложи енергията си в постигането на една цел, то без съмнение би могъл да я постигне. Всяка мисъл е енергия, чиято природа е да се движи и трансформира непрестанно. Преминавайки през различни честоти, тя постига относително устойчиво състояние и чрез силата на намерението слиза по един естествен начин във все по-плътни реалии.

Нищо не произлиза от нищото. При определени условия, можем да получим достъп до знанието по енергиен път, защото винаги има връзка между това, което е било и това, което е. Отваряйки се, достигаме до по-високите вибрации на живота и безкрайната потенция на духа, привличайки всичко необходимо за формирането на цялостен образ на това, към което е насочено вниманието ни. Подобен е механизмът и на отблъскване на обстоятелства, събития и хора, които не са в хармония с нашето осъзнато или не съвсем осъзнато вътрешно намерение.

Отношението към психологията като към фундаментална наука за човека и неговите взаимотношения я издига до ранга й на водеща в разбирането на закона за причината и следствието. От Нютон, през Айнщайн, Фройд и Юнг до Алис Бейли и Люсил Седеркранс, човекът винаги се е стремил да следва своя неугасим стремеж към себепознание и търсене на истината, т.е. към индивидуация, ако си послужим с термина на Юнг.  Психологията е наука за обективното познание, което лежи скрито и отвъд емоционалната сфера, изкривяваща възприятията.  Ние усещаме емоциите най-напред в тялото си, но чак след като нервните импулси предадат информацията до мозъка, получаваме яснота за случилото се и нашето отношение към него.

Средно на ден, през главата ни преминават около 15 000 мисли и всички те са носители на определено качество на енергията. Променяйки същността и посоката им, ние променяме и съответстващото проявление чрез материята, а от там и хоризонта, до който можем да достигнем в своите непрестанни търсения. Съгласно теорията на хаоса, ефектът на пеперудата (наименование въведено за първи път от Едуард Лоренц) е чувствителната зависимост на дадено явление от началните условия. Според него, една малка променлива в дадена нелинейна система може да доведе до големи амплитуди в състоянието й на по-късен етап. Всъщност, ние живеем в енергийно-информационно поле, където ежедневно произвеждаме „мисъл-форми“ – динамични енергийни субстанции с определена форма, цвят и вибрация. Те се материализират с различна скорост и качество и това зависи от вложения в тях енергиен потенциал и намерение. Колкото по-ясни са те, толкова по бърза и устойчива е материализиращата се същност на първоначалния тласък.

Когато пеперудата разтвори крилe, може би в далечна страна се вихри ураган. Когато посеем добри семена, някъде вече се берат добрите плодове. Когато благославяме определено място с любяща енергия, то процъфтява и създава радост и щастие за много хора. Случайността на някакво събитие, феномен или отношения е само привидна, отложена причинно-следствена връзка, която не сме осъзнали напълно в момента на нейното посяване. Тя е узряването на един акт от миналото в точното време и на точното място. Тя е резултат от ефекта на пеперудата.