Този специален момент

kidPlane2

Промяната идва бързо.

Като намигване.

Като събуждане за нов ден.

Идва отвън и за миг пренастройва честотите ни.

Тя може да е отговорът на казана дума или внезапно заминаване.

Понякога ни изчаква зад сцената…

Промяната се настанява незабележимо, но е напълно реална в подсъзнанието.

Случва се постоянно – когато сме будни и когато спим. 

Тя е във всеки наш миг и никога не спира.

Мисълта за промяна може да дойде и като вътрешно убеждение. Като резултат от приятелски съвет или амбициозни послания за повече смелост да скочим в празното. Но когато тази идея стане наше ежедневно утвърждение, значи сме сериозни.

Да, има един специален момент, в който решаваме да сменим ритъма и този момент е различен за всеки. Поемаме в различни посоки и завъртаме колелото. За някои той е като сбъдната мечта и това е красиво, но понякога той е белязан от раздялата с удобното. Когато той ни посети, ясно усещаме, че вече сме някъде другаде, че сме се разминали с нещо. Точно тогава си обещаваме да се намерим отново. Решаваме да променим нещо.

Ако това ти звучи познато, значи си на точното място.

Запознай се с промяната.

Промяната в теб…

„Всичко се променя и всичко ще се промени. Понякога това отнема известно време.“ 

Дон Мигел Руис

Advertisements

KNOW THYSELF

Sokrat

 

 

 

 

 

 

The old maxim “Know thyself” appears far back in time. It is traditionally ascribed to ancient Greece. The saying was engraved on the forecourt of the Temple of Apollo at Delphi, also known as the Oracle of Delphi. It was later adopted by Socrates and Plato, who grappled with the mysterious nature of knowledge and identity. Legend tells that the Seven Sages of ancient Greece, philosophers, statesmen and law-givers who laid the foundation for western culture, gathered together in Delphi and encapsulated their wisdom into this command.

According to Plato, Solon, one of the Seven Sages, received his education in Egypt. Although Egyptian quotations on “Know thyself” have surfaced in modern times, it is impossible to ascertain their authenticity. It is likely that Ancient Egypt emphasized Self-knowledge, especially in relation to the journey into the afterlife, a topic widely explored in the burial texts, including the Coffin Texts. Therefore, it is probable that the early Greeks imported their philosophical foundation from the banks of the Nile.

The call to Self-knowledge also appears in the east, independently, as far as we can tell, from its Greek emphasis. The Hindu scriptures bring the Self into prominence, speaking of its realization as the means to immortality. Even in farther east, in Imperial China, Confucius draws from the ancient texts of the I-Ching and calls for a system of Self-government, which implies Self-knowledge.

Thus, the call to knowing the Self is universal historically and cannot easily be attributed to a single individual or even a single culture. In modern times, two of the most prominent protagonists of “Know thyself” are Osho and Jung.

Swim like a #SWAN

Black swan

Although the swan is very often perceived as one of the symbols of pure love, I would like to attract your attention to a different aspect of the legend. There is something else in the character of these magical birds. Something that makes them so marvelous and attractive, always showing elegance and serenity that start from within. These gracious creatures fuse their sophisticated aura into the still waters in silence. Drifting away peacefully, the swans leave us in a special feeling of relaxed concentration.

It seems that swans show perfect control, but such control is an illusion we can easily relate to our own experience. Bringing joy and love to the world, they reveal naturally the beauty of the inner power. Just like them, we go through subtle invisible journeys – no matter, how conscious is the feeling of this process. Do we realize the depth of our intuitive flow, do we understand fully the outcome for the people, close to us?

This inner contentment is a sign of maturity and relaxed mindset. This is not just a state of mind or… some kind of supreme personal performance. It is part of the everyday life, when we become aware of the games our mind can play. Gradually, with time, it brings to surface the finest beauty of the self. The self, aspiring to excellence.

What is at the core? Some answers can build a meaningful story, while others can surely point at relevant questions. The question of “Who are we?” poses a simple, yet fundamental search that has to be respected during every major personal shift. We are in a full dynamic – conscious or subconscious, but are we learning the habit of withdrawing from the active mode? Are we capable of switching from one condition to another?

Let’s recollect and refresh the hidden memories about ourselves in this present moment.

Some speakers will start the conversation with a note about personal branding. Put another way, branding is quite popular these days and many people think, we should purposely build our personal “brand”. Missing this effort, we may lose our direction and identity, according to them. But…

Who are you?

We can approach this fundamental question in many ways. And it is inevitable, if we want to survive or win. So let’s start with the
Strehgths.
This is the easiest part – we all have our good qualities to demonstrate, communicate and be proud of. And we love talking about them.

Much more important issues will surface by summarizing our
Weaknesses.
Usually, they appear after the number 10 in the list. We step a little out of our comfort zone, but still trying to keep the “good face” on. This is obvious, as the self-respect is under fire.

The next level of the game is reached, when we are asked about our
Ambitions.
While some of us may feel the power and the excitement of the protagonist in his/her own show, others may not have enough reasons to strive toward popularity or power. Success is not a goal for them. Just the opposite and this is the most interesting part, I think.

Finally, we will have to wrap up the
Needs.
The issue here is more about the deep context inside us – do we know what we really NEED? At the end of the day, we will have to solve this eternal dilemma: how our needs are related to the constant re-evaluation of our ambitions. Will that change our matrix?

Learn to practice SWAN. Learn to “swim”, following the curves of the Strengths, Weaknesses, Ambitions and Needs and you will become a Master of the inner change. In fact, swans are one of the best examples nature provides to show us this amazing transformation. It is worth mentioning here the name of Hans Christian Andersen – one of the most famous storytellers of Change. His beautiful fairytale “The Ugly Duckling” is a story for adults. The ugly duckling was not just a survivor… it became so much more. A brilliant example of a noble character, wisdom and courage.

Just like you…

 Swan Lake

To Have or To Be?

Transformational Leadership – a Special State of Being

St. Martin and the Beggar, Unknown Master

St. Martin and the Beggar, Unknown Master

Изследванията върху лидерството датират от векове, назад във времето. Популярните термини „стратегия“ и „тактика“ са част от речника на мислители и императори от най-дълбока древност. Преди цели 25 столетия, китайският философ и пълководец Сун Дзъ, автор на най-знаменития военен трактат на всички времена, разкрива тайните на военното майсторство с проникновение и дълбочина, на които и до днес се възхищават поколения лидери и иноватори.  В „Изкуството на войната“, той ни завещава едно поетично описание: „Да откъснеш есенен стрък, не е  проява на голяма сила. Да виждаш слънцето и луната, не е признак на остър взор. Да чуеш трясъка на гръмотевицата, не е свидетелство за добър слух. Древните са наричали умен пълководец онзи, който не само побеждава, но и го постига с лекота“.

Трансформиращият лидер предоставя на своя екип една лекота и очевидност на съществуването, които са свързани в най-чист вид с реалността на цялото. Той прегръща промяната естествено, с проникновението на далновиден визионер. Този цялостен, холистичен подход към нещата, му е вътрешно присъщ, защото трансформиращата енергия не познава граници. Нейните параметри и интензивност се задават единствено от силата на източника. Този подход е всъщност нещо много повече – той е начин на мислене, отношение, степен на ангажираност. Мултикултуралистите, от своя страна, биха го дефинирали като процес на създаване на висок контекст.

И тъй като говоря от позицията на психолог, не мога да не припомня името на Ерих Фром – социален психолог, неофройдист и хуманист, в чийто контекст, истинската трансформираща сила е тази, която възниква от състоянието да „бъдеш“, а не от ситуация, в която „имаш“. Да, тук е вероятно едно директно противопоставяне на личността и нейния властови статус. Наличието на позиция, облечена във власт е едно от условията за сила на присъствието, но пътят – до самия му край, извървяват само  истински способните и подготвените. Това са лидерите, опитомили един почти животински инстинкт за разпознаване на истината – и като емоция, и като замисъл. Те са надарени с вътрешна мъдрост, високи етични стандарти, висши психични способности и социална интелигентност. Новите лидери.

Американският психолог Бърнард Бас, който е сред най-известните изследователи по темата акцентира върху 4 основни типа въздействие на трансформационния лидер – идеализирано влияние, вдъхновяваща мотивация, интелектуална стимулация, индивидуализиран подход. Образът на Наполеон Бонапарт, например, е добра илюстрация за идеализирано влияние. То е в основата на връзките, които се създават автоматично, поради факта на възникващото безусловно доверие между страните. Такъв лидер се превръща в модел за подражание, в емблема на бранда или корпорацията. Той е невидимата причина да се чувстваме привързани и дори зависими, да се стремим да даваме всичко от себе си, да правим дори жертви в името на търсения резултат. Когато е налице такава връзка, хората от екипа се стремят да преоткриват непрекъснато своето уникално място, да изкачват своя професионален Еверест всеки ден.

Различните лица на лидерството носят закодирани в себе си и механизмите за реализация на съответните способности и ресурси. Дали сме въплъщение на лекотата, присъща на Майстора, или в контраст с нея, сме в плен на невротично натрапливата пристрастеност към детайла (щрих от портрета на перфекциониста), са само две от възможните крайни състояния. Защото, той – лидерът, е най-важната фигура в това поле на взаимоотношения, сходни с познатите ни от физиката сили на привличане и отблъскване. Той е този, който променя средата, хората и правилата на играта. Не само за да оцелее, но и за да пресътвори мечтата. Съвременният лидер е въплъщение на изкуството на трансформацията.

Тя предполага работа с фините и дълбинни нива на взаимодействие между хората, средата и процесите в организацията. Тя е в сърцето на корпоративната култура, но без нея няма как да се случи нито мисията, нито визията за един проект.  В контекста на всички теории за мотивацията от Маслоу насам, своето запазено място има тъкмо умението ни да създаваме и артикулираме адекватно тази визия – за себе си, за времето, за групата и другите, за целта. Това е Майсторство, което осъществява задачата във всеки работен момент от времевата перспектива. Ако един екип няма пред себе си ясно очертана визия, той няма как да достигне до крайния успех. Все по-често обаче, трансформиращите лидери са изправени пред предизвикателства, които ги принуждават да преформулират отново и отново приоритети, партньорства и цели. Все по-често? Всеки ден!

„Като приемаме хората такива, каквито са, ние не им позволяваме да се развиват. Когато се отнасяме с тях, като че ли са такива, каквито биха искали да са, правим от тях това, което  могат да бъдат”, ни припомня една максима на Гьоте – сега маркер за още един важен акцент в контекста на транформационното лидерство. Посредством интелектуална стимулация, трансформиращите лидери успяват да извадят от подчинените си много повече, отколкото самите те са предполагали. Този тип лидерски интервенции са в основата на поддържането на креативния дух на екипа. Те предоставят интелектуалната свобода да бъде оспорен всеки постулат. В такива ситуации не се търси съгласие на всяка цена. За трансформационния лидер, дебатът и консенсусът са сред предпочитаните средства за постигане на конструктивни колективни решения. Те са извор на иновации, които могат да изведат компанията или екипа в по-висока орбита.

Такъв лидер по-скоро би останал в сянката на подчинените си, защото знае, че постиженията на екипа са инстинския двигател на неговия успех. Знае, че високите позиции на хората, с които работи, са основата за развитието на неговите способности в завоюването на нови територии. Той се намесва в решаващи за компанията ситуации, поема отговорността за непопулярни решения, обикновено плаща цената и в крайна сметка е възможно да „обядва“ съвсем сам.

За милиони хора по света, продължава да е необичайно странен факта, че Стив Джобс вече не може да направи поредното си съобщение за иновация. Той бе истински пример за трансформиращ лидер, който оставя следи задълго „след това“. Неговият стил на живот, неговите житейски принципи и бизнес тактики ще продължат да се изучават и повтарят в публичното пространство подобно на будистка мантра, възпяваща гениалността и простотата. Гениалност и простота, с които ни вдъхновяват и редица световно известни експерти в предприемачеството, науката, военното изкуство и финансовата сфера. За Питър Дракър, корпоративната култура има решаваща роля по отношение на стратегията. За Сун Дзъ, спазването на моралния закон предрешава победата над многохилядна армия, за Дийпак Чопра индивидуалните способности могат да издигнат или препънат един проект, но смирението и благодарността трябва да бъдат основата на човешките отношения във всеки екип.

Трансформационният лидер отиграва всички положения – за него няма изключения. Той е надраснал личните пристрастия и проекции и не допуска безпринципни коалиции. Той е равно отдалечен от всички, справедлив и емоционално овладян. За него етиката е върховната мяра за здравословното състояние на организацията и екипа, които ръководи. Трансформационното лидерство е много повече от инструмент за „управление на промяната“, то е смисълът на времето и отношенията, в които сме потопени. То е самата промяна.

A bamboo version of "The Art of War"

A bamboo version of “The Art of War”

Днес, 23 март, се навършват 114 години от рождението на Ерих Фром – един от най-забележителните учени и хуманисти на миналия век. Това кратко есе е написано в негова памет.

Красавицата и звярът

Има различни страхове. И тяхната емоционална маска зависи от степента на потъване в илюзията. Като в тъжен карнавал.

Когато контролираме само частично себе си или ситуацията, ние подсъзнателно изпитваме нужда да завладеем нова територия. Тренираме методично. Премисляме дълго.  Нисък старт и сме свръхконцентрирани. За някакви стотни от секундата, вече сме метри напред и преодоляваме първото препятствие.

Нещо подобно се случва и с психиката ни, когато усещаме заплаха за целостта си. Тогава започваме да полагаме усилия – едновременно осъзнати и съзидателни. А щом говорим за страх – те не винаги са нещо познато или удобно.  Разполагат се малко по-далеч от навика, който бихме прегърнали с охота.

Всяко преодоляно вътрешно препятствие ни доближава до новото ни състояние. Всеки следващ метър е все по-лесен и по-лесен. Важен е първия скок! Първата точка на срещата между волята и постоянството. Моментът, в който си казваме: Няма връщане назад.

Увереността от преодоляването на препятствията пред нас, нараства с всяка секунда от спринта. Като при 100 метра бягане с препятствия. И вече сме там, където полунаистина, полунашега мечтаехме да бъдем. Сега очите ни виждат по-ясно. Можем дори да поспрем, без да се обвиняваме за това. Заслужили сме си свежата струя кислород, нахлуваща в дробовете ни. Наслаждаваме се на безценно състояние. Състоянието, в което преживяваме победата. Не просто поредната, а тази, която постигнахме сами, побеждавайки не кой да е, а себе си.

Изправяме ли се често лице в лице с гнева, омразата, завистта, ревността? Всъщност, в сърцевината на тези чувства лежи някаква форма на страх – нашата ранена вътрешна хармония. 

Заложено е в природата ни да търсим баланс, затова и всяка битка с това чувство, ни позволява да добавим към сметката си нова, съживяваща доза себеуважение и сила. И ако все още не сме придобили достатъчно увереност, можем да започнем с някаква малка промяна. Да сложим нови дрехи или грим, например. Да изпием лековитата билка. Да се смирим. Да се върнем в детството, когато не можехме да затворим очи без чудната магия от книгите. Помните ли тази приказка?

Няма как да се справим със страха, ако не го обикнем. Най-напред трябва да се влюбим в звяра и тихо да го умиротворим. Така направи Бел…

Beauty_and_the_Beast

Beauty And The Beast, Scott Gustafson

22 Отворени Врати

truman

Няма специални врати за бедите и щастието в човешката съдба. Те идват, щом човек сам ги повика като възнаграждение за доброто или злото, следвайки така, както сянката следва материята.

Из “Трактатът “Тай Шан”, Анонимен автор от династията Сун (1127-1279)

 

Всяка сутрин се събуждаме и започваме да планираме деня си. Задаваме си въпроси, мечтаем или просто се радваме на пътя, който се открива пред нас. Всеки ден се изправяме пред своя Портал на щастието. Изправяме се пред 22 отворени врати и поредната възможност да направим нов избор.

Това е едномесечна програма за постигане на повече удовлетвореност и радост в живота. Можетe да тествате всяко едно от посланията по 1 ден в седмицата, проверявайки истинността му – бъдете осъзнати за смисъла му и чувствата, които то предизвиква. Съгласни ли сте с него? Импонира ли на вашия темперамент или ценностна система? Вярвате ли в това?

Наблюдавайте за знаци на промяната около себе си, защото те ще се появят по-скоро, отколкото очаквате. Погледнете на всеки от тези 22 дни като на още една възможност да започнете нещо отначало.

happiness

Изследвайте своя вътрешен свят. Възползвайте се и от най-новия ни онлайн курс. Вижте повече: Душата е творецът

1. Отворете сърцето си за истината. Приемете я. Каквато и да е тя.
2. Бъдете подвижни, не потъвайте в негативни емоционални състояния.
3. Обграждайте се с добронамерени и открити хора, които внасят усмивка и спокойствие във вашия ден. Инвестирайте в нови приятелства.
4. Бъдете конкретни в плановете си.
5. Празнувайте всеки успех, който сте постигнали.
6. Научете повече за позитивното претълкуване и го използвайте активно като техника за самопрограмиране.
7. Освободете се от излишните товари, с които сте се нагърбили. Ако въпреки това се чувствате претоварени, помислете за нова скала на приоритетите.
8. Следвайте вярното темпо.
9. Вдъхновявайте другите да дават най-доброто от себе си – така и вие ще се чувствате подкрепени.
10. Поддържайте „чисти” отношения с хората. Бъдете откровени по ненараняващ начин.
11. Отворете очите си за силата и красотата на живота. Огледайте се.
12. Всеки ден практикувайте щедрост, благородство и доброта.
13. Променете начина си на общуване – изслушвайте търпеливо.
14. Обикнете самотата, влезте в себе си и попътувайте.
15. Не подценявайте неизвестността – вземайте предпазни мерки навреме.
16. Преди да се скарате с някого, си спомнете, че всеки има право да бъде това, което е.
17. Отделяйте достатъчно време в грижа за най-близките и особено за децата – те са изворът на „жива“ вода.
18. Не бъдете излишно строги към себе си и навреме се освобождавайте от някои ограничения.
19. Отворете се за новото и му се радвайте – движете се напред.
20. Поддържайте позитивна нагласа към всичко случващо се в живота ви, независимо колко тежко е изпитанието. Дайте си време.
21. Ако осъзнавате безсилието си, не се колебайте да потърсите помощ.
22. Спортувайте, дишайте, медитирайте.