ОТВЪД ТЕРАПИЯТА

michael_parkes_swan_lake2

Michael Parkes, Swan Lake

Без да броди по света, човек може да опознае целия свят. Без да поглежда през прозореца, може да види небето. Колкото по-надалеч отива, толкова по-малко узнава. 

Лао Дзъ

Простотата не е просто недостижим идеал; тя не е нещо, което звучи хубаво, но на практика е неприложимо и неуместно. Това е качество, което израства заедно с личностното осъзнаване и от съзнанието за безкрайните потенциални възможности на вътрешния живот. Разумът може да бъде “убиец на реалността”, както казва източната мъдрост. И действително, нечий разум може да бъде така погълнат от заплетените детайли на конкретна карта, че да загуби от поглед целостността и автентичните ценности. В този случай, разумът е враг на истината и служи само за превратно тълкуване на настоящите проблеми с маса смущаващи и ненужни детайли.

И все пак, разумът може да служи като инструмент на Висшия “Аз”, когато връзката между тях е силна и непрекъсната, когато тялото наистина се превръща в превозно средство на душата. Само тогава той помага да се освети иначе бездънната реалност на живота и индивидуалната съдба в нейните възможно най-реални очертания.

Качеството на всеки терапевтичен диалог е повлиян от много фактори, но несъмнено сред най-важните са способността за дълбока концентрация и житейските идеали на консултиращия. Неговата безпогрешна интуиция е вълната, която се слива с невидимото енергийно поле и долавя аурата на тази дисхармония непринудено и безболезнено. Въпреки, че личността може да осъзнава донякъде същността на проблема, това е само върхът на айсберга. Случващото се е като драскотина по повърхността, в сравнение с цялата сила на съответния период от развитие и съзряване на Аз-а. Дълг на терапевта е да обясни и извади това значение и смисъл, и да помогне за пренасочване на вниманието към извършващия се основен процес.

Юнг нееднократно е посочвал в своите трудове, че това, с което нямате съзнателен контакт, ви се случва като “съдба”. То изглежда, че ви се случва, но всъщност вие не поемате никаква отговорност за това или не признавате участието си в изявата му. Колкото по-силен е контактът на личността с вътрешния  живот, толкова повече може да ви предложи и психотерапията – не някакъв сюрприз, начин да управлявате съдбата си, или подобно на рецепта от готварска книга – нещо, което да нахрани моментния глад. Тя е по-скоро средство за дълбинно разбиране на етапите на себеразвитие, които трябва да приемем и да използваме като благоприятна възможност за личностна трансформация. Това разбиране трябва да се случи във вътрешния свят на клиента и да му отвори очите – отвъд сетивата и триизмерната реалност.

Улавянето на силуета на тази простота; нишката, която свързва причината и следствието, здравето и болестта, миналото и бъдещето е най-важния момент в терапевтичния контакт. Той трябва да бъде разпознат и от двете страни. Именно тогава се случва това прищракване на механизма, измерващ времето и пространството в диалога. Тогава и само тогава сме на път да видим цялата картина, а не само нейните кодове. Отваряйки широко портите на страданието, всъщност отхвърляме фатализма и приемаме да излекуваме съдбата. Проглеждаме и наистина виждаме.

Advertisements

Царският път към несъзнаваното

kinuko craft_psyches curiosity

Kinuko Craft, Psyche’s Curiosity

Темата за сънуването и „произхода” на сънищата безспорно е сред най-интересните. Много теории се занимават с това явление, но психоанализата и в частност Фройд, още през далечната 1900 година, построява един изключително издържан и цялостен обяснителен модел. Сънищата са наистина „царския път” към несъзнаваното и неговото изследване.

Можем да наречем съня и „защитна операция на Егото”. Според тази теория, механизмът на сънуването се опитва да предаде проблемите от живота в будно състояние с език или образи, които са в най-близка връзка с това, което всъщност изтласкваме. В резултат, получаваме зрително представяне на ситуация или проблем докато спим, което от друга страна е т.нар. от Фройд процес на „сгъстяване“.

Когато се събудим, ние помним една наситена версия на идеи, усещания и желания, идващи от латентното съдържание на нашия сън, т.е. – това, което сме подтиснали и все още не отреагирали. Ето защо и много често именно сутринта, когато сме в това гранично състояние между будност и сънуване, ние получаваме като резултат не винаги достатъчно ясен смисъл и/или съдържание на преживяното. Картината в нашето съзнание  обикновено не е някаква добре подредена история, а по-скоро амалгама от парадокси или странни връзки. Поради това и Фройд нарича Егото „цензура на сънищата”. Сънищата са парадоксални, защото именно това Его е „компресирало” някаква фрустрираща за нас ситуация. Не е приятно да изпитваме страх, вина или силна тревога, нали? Дори и по време на сън, Егото се опитва да ни предпази от тези неприятни усещания.

Известно е, че в състояние на релаксация нервните импулси се движат по-бързо и могат да изминат много по-дълъг път, отколкото в будно състояние. Тяхната активност нерядко ни носи разрешения на някаква наша вътрешна дилема. Мозъкът ни е изтъкан от когнитивни мрежи, и всеки спомен или следа достига по съответните асоциативни канали до други подобни събития, чувства, мисли и състояния. Така те се активират и се свързват с други следи – затвърдени в настоящето, в сегашния ни опит.

Символиката в един сън е всъщност езика на съответния човек, тя е знак за естеството на неговата семиотична матрица. Тяхната образност може да зависи и от степента на разширяване на съзнанието. В съня си, ние правим своеобразни астрални пътувания и често може да открием отговорите на важни за нас въпроси. Когато се събудим, най-важни са по-скоро усещанията – дали са приятни или неприятни, повърхностни или проникновени, цветни или черно-бели и т.н. Никой не може да обясни един ваш сън по-добре от самите вас.

Има, разбира се, сънища, които човек помни цял живот. Те са дълги, имат сюжет, изградени са по-цялостно. Обикновено са ясни и като послания. Другите, които са по-сложни и иносказателни – тях разбираме след време, нужна е повече вътрешна работа, за да усетим есенцията им. Понякога тези образи ни служат като подсказка за бъдещи развития, а много често стават сюжет за разказ или книга. Сънищата винаги са били и ще бъдат източник на вдъхновение за хората на изкуството. А и не само за тях.

Сънищата могат да бъдат и много често са използвани от терапевтите в тяхната работа – те въздействат безболезнено върху нагласите, които обикновено са доста устойчиви. Естествено няма как автоматично да се премахнат причините за травмите, но въпреки това, сънят е един чудесен инструмент за претълкуване и преформулиране на дефицити, попаднали във фокуса на терапевтичния процес. По принцип всяка образност е добре дошла, защото така се намират обиколни пътища за осветляването на един проблем, променя се перспективата, разбиват се защитите на Егото или казано обобщено – се открехва завесата на подсъзнанието – мястото, където ние ревниво пазим своите страхове, рани или тайни желания.

Ако си спомним за Юнг, един от най-известните последователи на Фройд, то бихме могли да открием изумителни постижения в работата със собствените му сънища. Той анализира и изследва и най-отдалечените кътчета на подсъзнанието си и благодарение на този опит, създава нова парадигма в терапевтичната практика. Този период от живота му, всъщност го тласка и към окончателната раздяла с Фройд. За Юнг сънищата са сред най-автентичните методи за самоизследване – така те се превръщат за него в едно своеобразно пътуване към личния мит. Постепенно той стига до създаването на Теорията за психологическите типове и централното понятие в юнгианската анализа, а именно – процеса на „индивидуация“. Въпреки огромното многообразие от подходи, за Юнг сънищата си остават един от основните инструменти в търсенето и намирането на себе си и централен механизъм в работата със сянката.

Пегас и музите

Pegasus (1)

Scott Gustafson, Pegasus and the Muses

Когато говори за синхроничността, Юнг често припомня ситуации около възникването на тази идея и връзката й с теорията на относителността на Алберт Айнщайн, който защитава професура в Цюрих през 1910-1913 година. По време на многобройните им срещи в този период, именно той, първи е започнал да говори за относителността  не само по отношение на времето и пространството, но също така и за тяхната връзка като психологически обусловени. Юнг работи в продължение на 30 години върху тази теория, определяйки я като действие на акаузален принцип, свързващ едновременното проявление на две психофизични явления. Наличието на синхроничност предполага, че значимите съвпадения на физични и психологични феномени стоят отвъд диадата „причина-следствие“.

Редовно практикуващите различни методи за самоусъвършенстване, често споделят, че след определен период от време, започват да се натъкват на все повече ситуации и преживявания от такъв характер. Постепенно животът ни сякаш се насища с неслучайни съвпадения, уж случайни срещи или дори – с внезапно сбъднати желания. Отключва се поток от енергия, която ни отвежда абсолютно непланирано на места, на които трябва да бъдем и то в точно определен момент. Така срещаме точните хора, купуваме подходящата книга, чуваме песен с ясно послание, или сънуваме сън, който ще видим наяве след години.

Интересни аналогии в тази посока можем да открием и в заключенията на Карл Густав Юнг по отношение на Оракулът “И Дзин”. В предговора, възложен на Юнг през 1948 година от американските издатели на  превода от китайски на „И Дзин. Книга на промените“, той казва: “Тази книга трябва да види бял свят за тези, които с нейна помощ ще съзрат някакво ново знание.” И още преди това: “Оракулът „И Дзин” предлага своите услуги без всякакви доказателства и резултати, но не се рекламира и неохотно се разкрива; той, като частица от природата,  чака, докато го събудят. Той не предлага знание и могъщество, а видимо е подходяща книга за тези, които се стремят към самопознание, мъдрост и деятелност, ако такава е необходима. Той нищо не обещава, и по никакъв начин не носи отговорност в случай, че някой си направи погрешни изводи. За да се прибегне към този метод се изисква интелигентност. За да си глупав, не се изисква, както е известно, да владееш някакво изкуство.” (Цюрих 1948 год., превод Shi-jian, източник: http://iztoknazapad.com/?page_id=441)

Тези проявления на живота се осъзнават в даден момент, но до такова ниво на себереализация можем да достигнем само чрез вътрешното търсене и усъвършенстване, шлифовайки диаманта в сърцето. Заниманията с медитация са само една от възможните техники, които успокояват ума, носят вътрешен мир, освобождават ни от ненужни пориви – и позитивни, и негативни, а в дългосрочен план развиват с кристална яснота приоритетите и мисията в живота ни. Тогава постигаме и еднонасоченост на волята. Тайната е в балансирания и хармоничен живот вътре в самите нас и взаимоотношенията ни, а медитацията е само един от начините да го постигнем.

Разбира се,  най-напред  е необходимо да изчистим вътрешното си пространство и да прегърнем онова равно и спокойно темпо, понякога почти непостижимо в хаоса. Ако притихнем във вътрешната тишина, тя ще отвори сетивата, с които да възприемем и „видим“ знаците на синхроничността. Ако постигнем разширяване на съзнанието и успеем да го поддържаме в неговата оптимална функция „тук и сега“, то може да ни се стори, че всичко около нас се развива в друго измерение – без усилие, без пречки, без трудни въпроси…

Когато медитираме редовно, нашата аура става по-плътна и чиста, вибрира с по-висока скорост, съответно това се случва и с енергийните центрове в нея. Не е тайна, че всеки от тях има съответна психична функция, като някои от тези центрове са маркери за интелигентността и познавателните способности на личността. Удължаването на състоянието на разширено съзнание и събуждането на енергията „кундалини“ са именно процесите, които стимулират еволюцията на тялото и душата. Те неминуемо довеждат до драстични електрохимични реакции в мозъка, повлияват ендокринните жлези и работата на всички наши органи и системи. Без еволюцията на тялото и мозъка, не е възможно да се случи пренастройване в управлението от по-високо ниво, развитие на интуитивната интелигентност и връзка със свръхсъзнанието, ако използваме терминологията на Зигмунд Фройд.

Древните притчи разказват за връзката „душа-тяло“, описвайки я като подобна на тази между коня и неговия ездач. За да бъде конят успешно и майсторски насочван, ездачът също трябва да е добър. В древногръцкия мит, Пегас може да ни издигне до седмото небе, но ако прецени, той може и да ни хвърли от гърба си. Не е ли това митично пътуване доста сходно с пътуването към нашите вътрешни висини? Когато медитираме и съзнателно развиваме способностите си, ние даваме енергия на душата и успяваме да постигнем сила и интегритет, спокойствие, яснота и, разбира се, именно този контрол върху физическото и останалите фини тела.

Има и други учени, които анализират синхроничността и нейната връзка с обединението на физическия и психичния свят.  Волфганг Паули, Пол Дейвис, Дейвид Пийт са част от физиците, изследвали и коментирали явлението синхроничност. Според Дейвид Пийт  „синхроничностите разкриват отсъствието на разделение между физическия свят и нашата вътрешна психическа реалност. По такъв начин, относителната рядкост на синхронистични преживявания в нашия живот показва не само степента, в която ние сами се фрагментираме от общото поле на съзнанието, но също така и степента, в която се самоизолираме от безкрайния и удивителен потенциал на по-дълбоките редове на ума и реалността. Според Пийт когато ние преживяваме една синхроничност, това, което реално изпитваме, е „човешкият ум, действащ за момент в своя истински ред и разпростиращ се навсякъде в обществото и природата, движещ се през редове на увеличаваща се изтънченост, достигащ източника на ума и материята в самата творческа способност“ („Холографската вселена“, Майкъл Толбот).

Карл Густав Юнг описва в своите трудове многобройни случаи с пациенти, които именно в такива критични периоди на израстване и трансформация започват да се натъкват на чести и значими съвпадения, съпровождащи неочаквани и нови прозрения, периоди на настъпване на смърт или раждане, дори значими професионални промени. Юнг забелязва, че те достигат върха си, когато новото разбиране или прозрение се появи на повърхността на съзнанието на пациента. Т.е. той свързва функционално духовната еволюция, процесът на осъзнаване и трансформация с процесите на лечение и усъвършенстване на личността, с нейното цялостно израстване и помъдряване.

Работата върху себе си, вниманието и грижата, с които се отнасяме към нашето вътрешно дете, разбирането ни за контекста около нас, са все важни усилия – част от ежедневната работа на душата. Никога не е късно да се отворим и да „видим“ дълбоката взаимосвързаност на света около и вътре в нас – неговата красота и любовта, които струят от всички посоки. Вероятно всеки от нас има един специален и много личен момент в живота си, когато всичко това започва да се случва осъзнато. Съвсем на живо…

Psychotherapy and Spirituality

Carl Gustav Jung wrote In: “Memories, Dreams, Reflections”, (1963): “A book of mine is always a matter of fate. There is something unpredictable about the process of writing, and I cannot prescribe for myself any predetermined course. Thus this “autobiography” is now taking a direction quite different from what I had imagined at the beginning. It has become a necessity for me to write down my early memories. If I neglect to do so for a single day, unpleasant physical symptoms immediately follow. As soon as I set to work they vanish and my head feels perfectly clear.”

Spirituality refers to transcendence—a state where one is connected to something beyond self and imminence. The word spirit is derived from the Latin word spiritus, which means breath. Spirituality is commonly referred to as a fundamental component of a human’s sense of being and purpose—the breath that is the essence of life. Spirituality is often viewed as a connection beyond self, to nature, for example, or a Deity or higher power, as well as the ability to access that connection within self. Thus, spirituality is not about belief systems, dogma, or doctrine. This broader understanding and language allows the practitioner to explore each client’s personal meaning to spirituality.

Dream

For thousands of years people have relied on spiritual coping strategies. Spirituality aids individuals in dealing with grief, loss, transition, and change. Therapy is a healing practice that opens pathways to hope, inspiration, and relief, and a holistic approach is a bridge to incorporating the whole person in therapy. Holistic therapies take into consideration the body-mind-spirit of the individual and honor all aspects of an individual’s identity. This approach does not require therapists have experiential knowledge in all spiritual practices. Holistic therapy allows the therapist to build on language and meaning that is derived from an individual’s experience.

The Wisper Of The Stars

“Since you want to know my opinion about astrology I can tell you that I’ve been interested in this particular activity of the human mind since more than 30 years. As I am a psychologist, I am chiefly interested in the particular light the horoscope sheds on certain complications in the character. In cases of difficult psychological diagnosis I usually get a horoscope in order to have a further point of view from an entirely different angle. I must say that I very often found that the astrological data elucidated certain points which I otherwise would have been unable to understand. From such experiences I formed the opinion that astrology is of particular interest to the psychologist, since it contains a sort of psychological experience which we call ‘projected’ – this means that we find the psychological facts as it were in the constellations.”

Carl Gustav Jung
In a letter to the Hindu astrologer, B.V. Raman on the 6th of September of 1947.

Nebulae

Nebulae are the basic building blocks of the universe. They contain the elements from which stars and solar systems are built. They are also among the most beautiful objects in the universe, glowing with rich colors and swirls of light. Stars inside these clouds of gas cause them to glow with beautiful reds, blues, and greens. These colors are the result of different elements within the nebula. Most nebulae are composed of about 90% hydrogen, 10% helium, and 0.1% heavy elements such as carbon, nitrogen, magnesium, potassium, calcium, iron.

On Individuation

Jung considered individuation, a psychological process of integrating the opposites including the conscious with the unconscious while still maintaining their relative autonomy, necessary for a person to become whole.

Individuation is a process of transformation whereby the personal and collective unconscious is brought into consciousness (by means of dreams, active imagination or free association to take some examples) to be assimilated into the whole personality. It is a completely natural process necessary for the integration of the psyche to take place.

Besides achieving physical and mental health, people who have advanced towards individuation tend to be harmonious, mature and responsible. They embody humane values such as freedom and justice and have a good understanding about the workings of human nature and the universe.

Jung’s work on himself and his patients convinced him that life has a spiritual purpose beyond material goals. Our main task, he believed, is to discover and fulfill our deep innate potential. Based on his study of Christianity, Hinduism, Buddhism, Gnosticism, Taoism, and other traditions, Jung believed that this journey of transformation, which he called individuation, is at the mystical heart of all religions. It is a journey to meet the self and at the same time to meet the Divine. Unlike Freud’s objectivist worldview, Jung’s pantheism may have led him to believe that spiritual experience was essential to our well-being, as he specifically identifies individual human life with the universe as a whole.

Figure with sword and trisula in antelope chariot with caption “Chandra or the Moon”. Water-colour on paper, 19th Century, India, The British Museum

Figure with sword and trisula in antelope chariot with caption “Chandra or the Moon”. Water-colour on paper, 19th Century, India, The British Museum

Carl Gustav Jung

Carl Gustav Jung

Jung recalled his first reflections on the idea of synchronicity back in time to the influence of Albert Einstein, who held a professorship in Zurich in 1910-1913. Jung wrote: “Professor Einstein was my guest on several occasions… These were very early days when Einstein was developing his first theory of relativity, and it was he who first started me off thinking about a possible relativity of time as well space, and their psychic conditionality. More than thirty years later, this stimulus led to my relation with the physicist Professor W. Pauli and to my thesis of psychic synchronicity.”

According to Jung, we should have to assume that events in general are related to one another on the one hand as causal chains, and on the other hand by a kind of meaningful cross-connection.

It’s never late to open our senses and “see” the interconnectedness of the world in its full beauty. And there is a special moment in our life when all this starts. What a journey…

 

Revealing Synchronicity