Inside You. Instantly.

Elizabeth Taylor

Elizabeth Taylor

MANY YEARS ago a struggling young artist in Paris was so poor that he could not buy a canvas on which to paint. Walking along the quays one day, he saw that an old painting of Napoleon III was for sale for a few sous. He bought it thinking he could remove the painting and use the canvas for his own work. As he cleaned off the surface paint, to his amazement he found another picture underneath. Examining it closely, he thought it looked like a fine Corot. Immediately he sought out experts, who verified that the painting was indeed a genuine Corot. His days of poverty were instantly over. His financial future was assured.

At the surface of life many people present imperfect images: lack in harmony, limitations and disease. These are the overlays resulting from past experiences and the opinions and beliefs of both individual and collective consciousness, which people have accepted. These are also the other people’s projections over the Self.

The story, told by Emmet Fox, is metaphorical of the nature of our real InnerPower, our true beauty. The world will never see another human being like you. There is no one on the face of the planet that has what you have. Your uniqueness, in every respect, is your gift and your power. 

“Being powerful is like being a lady. If you have to tell people you are, you aren’t.” Baroness Margaret Thatcher, the first female British Prime Minister
Advertisements

“The interpretation of our reality through patterns not our own, serves only to make us ever more unknown, ever less free, ever more solitary.”
Gabriel Garcia Marquez

Самотата може да се определи като състояние на вътрешна вглъбеност и едновременно с това ограничение, което често ни налагат събития или обстоятелства. Пъстрите епизоди на вглеждане в себе си, които лесно ни изваждат от обичайно балансираната емоция, също са част от нашия фин свят, независимо от това как ги припознаваме. Най-лесно е да ги окачествим като чужди, защото самотата е нашата нелека среща с другите и с непознатото. Тя е застоят преди движението, но и движение, застинало в удобните граници.

Редица философски школи интерпретират усещането за свобода и стагнация в живота на човека – вечната дилема, която волно или неволно разгадаваме с времето. Самотата е животът между тези две преживявания и част от процеса на осъзнаване. Състояние на двойнствен живот, разкъсван между фрагменти от истина и илюзия.

Тя е усещане за сблъсък на множествени светове, които сме припознали като свои в едно лично пътуване. Тя е липса на истина и посока в колебанието на идентичността. Код за отчуждение от самите себе си. Нелюбов…

Самотата е и нашето движение между хаос и ред във вечното търсене на автентичността. Състояние на deja vu, чрез което проглеждаме за възприятия, запазили свежестта на отпечатъка вътре в нас. Отпечатъци от време и пространство, които с годините са се превърнали в нещо повече от обикновен спомен.

Жизнеността на толкова много впечатления ни връща към реалността отново и отново. Помага ни да се отворим към една по-различна рефлексия за собственото ни битие и бъдеще и към един свят, в който ще разпознаем душите си. Усещайки сладостта на вътрешното освобождаване, след толкова много опити, уроци и кризи постигаме желаната реалност. А гледката е фантастична – като огледало, в което се оглеждат чудни картини, като награда за преодоляна самота.

shadow-of-its-shadow

#Solitude

Gary Zukav

Gary Zukav

“Our deeper understanding lead us to a kind of power that loves life in every form that it appears, a power that does not judge what it encounters, a power that perceives meaningfulness and purpose in the smallest details upon the Earth. This is authentic power. When we align our thoughts, emotions, and actions with the highest part of ourselves, we are filled with enthusiasm, purpose, and meaning. Life is rich and full. We have no thoughts of bitterness. We have no memory of fear. We are joyously and intimately engaged with our world. This is the experience of authentic power.

Authentic power has its roots in the deepest source of our being. Authentic power cannot be bought, inherited or hoarded. An authentically empowered person is incapable of making anyone or anything a victim. An authentically empowered person is one who is so strong, so empowered, that the idea of using force against another is not a part of his or her consciousness.

… authentic empowerment is the goal of our evolutionary process and the purpose of our being.”

The Seat of the Soul

Authentic Power

Посвещение

Stars-Galaxies-l

“Нищо не може да има битие, ако вече не е съществувало.” Емпедокъл

Общуването е вълшебното ни време за чудеса, но контактите между хората нерядко се превръщат в невъзможно усилие, в мъчителен път по стръмното.

Колко често не си даваме сметка за силата на спонтанността, за експресивната мощ на думите, които изпращаме в пространството, за трансфера на емоциите върху всичко наоколо. Рядко осъзнаваме как във всеки миг от деня, бавно и неусетно, ние моделираме света вътре в себе си. Един свят, чрез който запечатваме историите от собственото си бъдеще. Свят, който сътворява смисъл и се бори за спасението на надеждата.

Превръщането на битието в смисъл може да се случи нерядко извън осъзнаването на самия процес. Създаваме мисъл-форма, преминаваща в лоното на една метареалност, в живот „сам по себе си“. Това е смисълът, с който диша нашето време, неравноделното психологическо време… В моментите на връхлитащата сърцето ни метафизична енергия – една енергия на проглеждането, която ни превзема изцяло – ние се събуждаме за друг живот. Всъщност, заживяваме в бъдещето, вървейки по пътя, който банално наричаме Съдба.

Връщането към спомена е опит да усетим нашата вътрешна истина. Когато започнем да виждаме случилото се назад във времето, погледът ни става различен: рязко обръщаме хоризонта, осветяваме сянката, грижливо “почистваме” чувствата от погледи и съмнения… Изваждаме на показ своята най-дълбинна реалност. Всеки спомен е врата към автентичния Аз – тук и сега. Роден в миналото, той може да има битие във всеки един миг. Да бъде пълноценно сливане с хората, с които някога сме били близки. Всъщност споменът е среща, продължаваща в миналото, днес и завинаги…

Когато чуем отново думите и погледнем с очите на душата този красив и странен свят, всичко в живота ни може да се промени. Преоткривайки смисъла, ние получаваме като подарък особено откровение и сила. Привързваме се все по-силно към хората и събитията,  докоснали сърцето в собствената ни гравитация. В един кратък миг осъзнаваме, че това са срещи от съвсем различен порядък.

Ден след ден… Стъпка по стъпка… Разбираме завета, който ни е завещан. Запечатваме в сърцето думите, с които никога не сме сами.

Думите, подобни на мълния, проникваща в неразрушимата материя.

Думите от Светлина, синхронично озаряваща неосъзнатата ефирност на времето и пространството.

“The illusion is a learning vechile. It is of the personality. You will leave the illusion behind when you die, when you return home. Yet a personality that lives in Love and Light, that sees through the eyes of its soul, metaphorically speaking, can see the illusion and simultaneously not be drawn into it. This is an authentically empowered personality.”

Gary Zukav, The Seat of the Soul

You are only as powerful as that for which you stand.