Пегас и музите

Pegasus (1)

Scott Gustafson, Pegasus and the Muses

Когато говори за синхроничността, Юнг често припомня ситуации около възникването на тази идея и връзката й с теорията на относителността на Алберт Айнщайн, който защитава професура в Цюрих през 1910-1913 година. По време на многобройните им срещи в този период, именно той, първи е започнал да говори за относителността  не само по отношение на времето и пространството, но също така и за тяхната връзка като психологически обусловени. Юнг работи в продължение на 30 години върху тази теория, определяйки я като действие на акаузален принцип, свързващ едновременното проявление на две психофизични явления. Наличието на синхроничност предполага, че значимите съвпадения на физични и психологични феномени стоят отвъд диадата „причина-следствие“.

Редовно практикуващите различни методи за самоусъвършенстване, често споделят, че след определен период от време, започват да се натъкват на все повече ситуации и преживявания от такъв характер. Постепенно животът ни сякаш се насища с неслучайни съвпадения, уж случайни срещи или дори – с внезапно сбъднати желания. Отключва се поток от енергия, която ни отвежда абсолютно непланирано на места, на които трябва да бъдем и то в точно определен момент. Така срещаме точните хора, купуваме подходящата книга, чуваме песен с ясно послание, или сънуваме сън, който ще видим наяве след години.

Интересни аналогии в тази посока можем да открием и в заключенията на Карл Густав Юнг по отношение на Оракулът “И Дзин”. В предговора, възложен на Юнг през 1948 година от американските издатели на  превода от китайски на „И Дзин. Книга на промените“, той казва: “Тази книга трябва да види бял свят за тези, които с нейна помощ ще съзрат някакво ново знание.” И още преди това: “Оракулът „И Дзин” предлага своите услуги без всякакви доказателства и резултати, но не се рекламира и неохотно се разкрива; той, като частица от природата,  чака, докато го събудят. Той не предлага знание и могъщество, а видимо е подходяща книга за тези, които се стремят към самопознание, мъдрост и деятелност, ако такава е необходима. Той нищо не обещава, и по никакъв начин не носи отговорност в случай, че някой си направи погрешни изводи. За да се прибегне към този метод се изисква интелигентност. За да си глупав, не се изисква, както е известно, да владееш някакво изкуство.” (Цюрих 1948 год., превод Shi-jian, източник: http://iztoknazapad.com/?page_id=441)

Тези проявления на живота се осъзнават в даден момент, но до такова ниво на себереализация можем да достигнем само чрез вътрешното търсене и усъвършенстване, шлифовайки диаманта в сърцето. Заниманията с медитация са само една от възможните техники, които успокояват ума, носят вътрешен мир, освобождават ни от ненужни пориви – и позитивни, и негативни, а в дългосрочен план развиват с кристална яснота приоритетите и мисията в живота ни. Тогава постигаме и еднонасоченост на волята. Тайната е в балансирания и хармоничен живот вътре в самите нас и взаимоотношенията ни, а медитацията е само един от начините да го постигнем.

Разбира се,  най-напред  е необходимо да изчистим вътрешното си пространство и да прегърнем онова равно и спокойно темпо, понякога почти непостижимо в хаоса. Ако притихнем във вътрешната тишина, тя ще отвори сетивата, с които да възприемем и „видим“ знаците на синхроничността. Ако постигнем разширяване на съзнанието и успеем да го поддържаме в неговата оптимална функция „тук и сега“, то може да ни се стори, че всичко около нас се развива в друго измерение – без усилие, без пречки, без трудни въпроси…

Когато медитираме редовно, нашата аура става по-плътна и чиста, вибрира с по-висока скорост, съответно това се случва и с енергийните центрове в нея. Не е тайна, че всеки от тях има съответна психична функция, като някои от тези центрове са маркери за интелигентността и познавателните способности на личността. Удължаването на състоянието на разширено съзнание и събуждането на енергията „кундалини“ са именно процесите, които стимулират еволюцията на тялото и душата. Те неминуемо довеждат до драстични електрохимични реакции в мозъка, повлияват ендокринните жлези и работата на всички наши органи и системи. Без еволюцията на тялото и мозъка, не е възможно да се случи пренастройване в управлението от по-високо ниво, развитие на интуитивната интелигентност и връзка със свръхсъзнанието, ако използваме терминологията на Зигмунд Фройд.

Древните притчи разказват за връзката „душа-тяло“, описвайки я като подобна на тази между коня и неговия ездач. За да бъде конят успешно и майсторски насочван, ездачът също трябва да е добър. В древногръцкия мит, Пегас може да ни издигне до седмото небе, но ако прецени, той може и да ни хвърли от гърба си. Не е ли това митично пътуване доста сходно с пътуването към нашите вътрешни висини? Когато медитираме и съзнателно развиваме способностите си, ние даваме енергия на душата и успяваме да постигнем сила и интегритет, спокойствие, яснота и, разбира се, именно този контрол върху физическото и останалите фини тела.

Има и други учени, които анализират синхроничността и нейната връзка с обединението на физическия и психичния свят.  Волфганг Паули, Пол Дейвис, Дейвид Пийт са част от физиците, изследвали и коментирали явлението синхроничност. Според Дейвид Пийт  „синхроничностите разкриват отсъствието на разделение между физическия свят и нашата вътрешна психическа реалност. По такъв начин, относителната рядкост на синхронистични преживявания в нашия живот показва не само степента, в която ние сами се фрагментираме от общото поле на съзнанието, но също така и степента, в която се самоизолираме от безкрайния и удивителен потенциал на по-дълбоките редове на ума и реалността. Според Пийт когато ние преживяваме една синхроничност, това, което реално изпитваме, е „човешкият ум, действащ за момент в своя истински ред и разпростиращ се навсякъде в обществото и природата, движещ се през редове на увеличаваща се изтънченост, достигащ източника на ума и материята в самата творческа способност“ („Холографската вселена“, Майкъл Толбот).

Карл Густав Юнг описва в своите трудове многобройни случаи с пациенти, които именно в такива критични периоди на израстване и трансформация започват да се натъкват на чести и значими съвпадения, съпровождащи неочаквани и нови прозрения, периоди на настъпване на смърт или раждане, дори значими професионални промени. Юнг забелязва, че те достигат върха си, когато новото разбиране или прозрение се появи на повърхността на съзнанието на пациента. Т.е. той свързва функционално духовната еволюция, процесът на осъзнаване и трансформация с процесите на лечение и усъвършенстване на личността, с нейното цялостно израстване и помъдряване.

Работата върху себе си, вниманието и грижата, с които се отнасяме към нашето вътрешно дете, разбирането ни за контекста около нас, са все важни усилия – част от ежедневната работа на душата. Никога не е късно да се отворим и да „видим“ дълбоката взаимосвързаност на света около и вътре в нас – неговата красота и любовта, които струят от всички посоки. Вероятно всеки от нас има един специален и много личен момент в живота си, когато всичко това започва да се случва осъзнато. Съвсем на живо…

Advertisements

Understanding Reality

“Physical concepts are free creations of the human mind, and are not, however it may seem, uniquely determined by the external world. In our endeavor to understand reality we are somewhat like a man trying to understand the mechanism of a closed watch. He sees the face and the moving hands, even hears its ticking, but he has no way of opening the case. If he is ingenious he may form some picture of a mechanism which could be responsible for all the things he observes, but he may never be quite sure his picture is the only one which could explain his observations. He will never be able to compare his picture with the real mechanism and he cannot even imagine the possibility or the meaning of such a comparison. But he certainly believes that, as his knowledge increases, his picture of reality will become simpler and simpler and will explain a wider and wider range of his sensuous impressions. He may also believe in the existence of the ideal limit of knowledge and that it is approached by the human mind. He may call this ideal limit the objective truth.”

Albert Einstein, The Evolution of Physics, 1938, co-written with Leopold Infeld

Albert_Einstein_at_the_age_of_three_(1882)

Albert Einstein at the age of three, 1882