БИТИЕ, СЪЗНАНИЕ И БЛАЖЕНСТВО

BhavagadGita

Влезте в гората откъм най-тъмното място, където няма пътека. Има ли пътека, то тя е чужда; всяко човешко същество е неповторимо явление.  Идеята е да намериш собствения си път към блаженството.

Хайнрих Цимер, имаше една малка сентенция: най-доброто не може да се изрече – то е трансцендентна, неизразима истина. Следвайте гласа на сърцето си. Вашето блаженство може да ви отведе до онази трансцендентна загадка, защото то е избликването на енергията на трансцендентната мъдрост вътре във вас. И тъй, когато блаженството секне, разбирате, че сте пресекли пътя на този извор; опитайте се да го намерите отново. Не зная какво е битие. Не зная какво е съзнание. Затова пък зная какво е блаженство: дълбокото чувство, че присъстваш и правиш онова, което неминуемо трябва да правиш, за да бъдеш самият себе си. Ако можеш да се придържаш неотклонно към това – вече си на ръба на трансцендентното.

Има една много стара санскритска мъдрост: трите аспекта на мисълта, които сочат най-далеч, към ръба на бездната на трансцендентното, са сат, чит и ананда: битие, съзнание и блаженство. Можете да наречете трансцендентното празнота или пълнота – все едно е, защото то е отвъд всякакви слова. Струва си да говорим само за онова, което се намира от отсамната страна на трансцендентността. Проблемът е да отворим словата, да отворим думите така, че да сочат отвъд самите себе си. Те постоянно ще изолират, ще закриват преживяването чрез своята непрозрачност. Ала все пак тези три понятия ще ви доведат най-близо до празнотата: сат-чит-ананда.

 Джоузеф Кембъл, Избрано от “Пътища към блаженството“