THE COSMIC BREATH

walter-crane-neptunes-horses-1910

Walter Crane, Neptune’s Horses, 1892

Нептун е най-отдалечената планета в Слънчевата система, която обикаля Слънцето за период от 165 години. През 2011 година, тя завърши първата си пълна обиколка, след като е открита през 1846. Леденият син газов гигант е първата планета, чието съществуване става известно с помощта на математически изчисления, а не в следствие на наблюдения върху движението на небесните тела. Прекрасният син цвят в атмосферата на Нептун се дължи на съдържанието както на метан, така и на други химически съединения – все още неизследвани напълно от учените. Планетата има 6 пръстена и 13 луни, като най-голямата от тях носи името Тритон. Подобно на другите 3 най-отдалечени от Слънцето космически тела, Нептун е всъщност гигантска топка от газ, която се превръща в гореща течност под облаци от замразен метан, движещи се със скорост от повече от две хиляди километра в час.

От древни времена, Нептун е почитан като един от могъщите архетипи на трансцендентното. Богът на моретата и океаните, подобно на Венера, се издига от техните дълбини до най-висшите селения на космическия порядък. Най-често е изобразяван с тризъбец – един от символите на божественото триединство, интерпретирано във всички големи духовни традиции.

Нептун се занимава с глобалните основания на живота, поради което не можем да говорим лесно или конкретно за неговото влияние. Той е източник на мощни енергии, оказващ холистично въздействие върху процесите на духовна трансформация за дълги периоди в живота на човека. В този широк контекст са важни не просто някакви отчетливи обстоятелства в определен отрязък от време, а постоянството и тонът в отговорите, които даваме, настроението, нагласите и реакциите ни във връзка с тях. Пренастройването на системите от виждания и духовните партньорства са под прякото ръководство на тази най-отдалечена планетарна сила. Нептун е изворът на проникновение и смисъл, които придаваме на съществуването.

На 19 ноември приключва неговата ретроградната фаза, започнала на 13 юни тази година. Не е трудно да направим ретроспекция на събитията, в коите взехме или не взехме участие, „преглед“ на чувствата и амплитудите в тях, анализ на изненадващите ходове от близо и далеч и прозренията, които всичко това ни донесе. В някои от случаите е възможно да се говори за ключови преходи към нови нива на осъзнаване за истината не само по отношение на самите себе си, но и към обкръжаващата ни действителност. Бавната промяна с помощта на Нептун маркира пространството, в което нашето чувство за вътрешна значимост е поставено на изпитание. В такива моменти на преход, ние сме в ситуация на обръщане към важните въпроси за нашите обвързаности – със самите себе си и мисията си, с другите човешки същества, с биосферата на Земята и мултивселената; към намирането на вътрешни основания да приемем универсалната общност на всички неща, както и да се опитаме да прозрем надличностната логика в тяхната взаимозависимост. Енергията на Нептун изважда на бял свят истината елегантно, красиво и възвишено.

„Игрите, които хората играят“, перифразирайки знаменитото изследаване на Ерик Бърн, са само стимул да се обърнем към по-високата перспектива в мисленето, емоциите и действията. Да регистрираме случващото се в „обувките на другите“ не е лесно, но много полезно упражнение – успяхме ли? Видяхме ли отминалите ситуации от няколко възможни гледни точки? Разбрахме ли какво казват очите на „непознатия“? Този повик към повече приемане, разбиране и състрадание е поредната фаза на отваряне към духовните ценности на живота, когато движението на планетата е ретроградно. Нептунианската енергия олицетворява най-висшите вибрации на свързване с различните измерения, в които живеем. Отношение, което можем да изградим първо и най-вече чрез ценностните си ориентации – най-силната, дълбока и здрава същност на личността, стремяща се към духовна еволюция.

Изобразяването на Нептун като владетел на водната енергия, с тризъбец насочен към небесното синьо е изключително силна метафора, илюстрираща еволюцията на душата, която след научаване на уроците в дълбините на подсъзнанието и пречистена от сенките поема към безкрайността. Мощната вътрешна трансформация освобождава от материалните, емоционалните и менталните ограничения. В моментите именно на непреодолима умора и отчаяние, пред нея се отварят вратите на трансцендентното, на състоянието, наречено нирвана. Разпадът на границите позволява да пристъпим към света на идеалите и утопиите, към най-висшите намерения на креативното творение, към световната душа – anima mundi. Връзката на Нептун с всеки друг архетип го прави още по-сензитивен, фин и изтънчен, придавайки му енергията на космическите единство и любов. Всички разделения и условности са само илюзии, които той може да разбие с един удар на вълната. Затова и е толкова трудно да осъзнаем и претворим в триизмерната реалност дълбоката вибрацията на този далечен и почти неуловим дъх.

Нептун на прав ход е шанс да продължим напред и нагоре след моменти на застой, съдбовни обрати или дълбоко колебание, след усилни дни на вътрешно превъзмогване и отхвърляне на съня, в който живеем. Бъдете отворени, бъдете приемащи, бъдете осъзнати.

 

Advertisements

БИТИЕ, СЪЗНАНИЕ И БЛАЖЕНСТВО

BhavagadGita

Влезте в гората откъм най-тъмното място, където няма пътека. Има ли пътека, то тя е чужда; всяко човешко същество е неповторимо явление.  Идеята е да намериш собствения си път към блаженството.

Хайнрих Цимер, имаше една малка сентенция: най-доброто не може да се изрече – то е трансцендентна, неизразима истина. Следвайте гласа на сърцето си. Вашето блаженство може да ви отведе до онази трансцендентна загадка, защото то е избликването на енергията на трансцендентната мъдрост вътре във вас. И тъй, когато блаженството секне, разбирате, че сте пресекли пътя на този извор; опитайте се да го намерите отново. Не зная какво е битие. Не зная какво е съзнание. Затова пък зная какво е блаженство: дълбокото чувство, че присъстваш и правиш онова, което неминуемо трябва да правиш, за да бъдеш самият себе си. Ако можеш да се придържаш неотклонно към това – вече си на ръба на трансцендентното.

Има една много стара санскритска мъдрост: трите аспекта на мисълта, които сочат най-далеч, към ръба на бездната на трансцендентното, са сат, чит и ананда: битие, съзнание и блаженство. Можете да наречете трансцендентното празнота или пълнота – все едно е, защото то е отвъд всякакви слова. Струва си да говорим само за онова, което се намира от отсамната страна на трансцендентността. Проблемът е да отворим словата, да отворим думите така, че да сочат отвъд самите себе си. Те постоянно ще изолират, ще закриват преживяването чрез своята непрозрачност. Ала все пак тези три понятия ще ви доведат най-близо до празнотата: сат-чит-ананда.

 Джоузеф Кембъл, Избрано от “Пътища към блаженството“