СЛЪНЦЕ В СКОРПИОН – СРЕЩИТЕ НА СВЕТЛИНАТА

Jake Baddeley

Jake Baddeley, Scorpio

 „И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе.“

Евангелие от Йоан, 1:5

 

Когато говорим за този знак, първото, което ни идва на ум са клишетата. Забравете за тях.

В неделя Слънцето навлиза в Скорпион. В понеделник наблюдаваме прекрасен тригон на Меркурий с Нептун от Риби, а на 26-ти – съвпад на Слънцето с Юпитер в знака на духовното обновление. Предстои ни прекрасна седмица на фона тези и други промени – Марс навлиза във Везни, а Черната луна Лилит се изравнява с Галактическия център в рамките на около 10 дни.

Съгласно древните учения, Скорпионът е под прякото въздействие на енергията на Сириус – най-ярката звезда, видима от Земята и намираща се на почти 9 хиляди светлинни години от тук. Именно чрез него, енергията на Сириус се превръща в повратна точка в развитието на човешката същност, провокирайки отговор и отваряне към посвещаване и инициация. След преминаването през всички колебания, несигурности, лишения и страдания, в знакът на трансформацията настъпва окончателното установяване на духовния път. Два са основните резултата, които трябва да се постигнат чрез прераждането в Скорпион – установяване на цялостна и пълноценна връзка с душата и осъзнаване на илюзорната предопределеност в материята. Трите ключови думи за Скорпиона са – тест, опит и триумф (на духа).

Прекрасното съвпадение на тригона Меркурий-Нептун с навлизането на Слънцето в знака отбелязва именно тази ярка тенденция в еволюцията на родените с акцент в Скорпион. Интелекта се свързва с интуицията, а духовните търсения с просветлението, защото Нептун в Риби е преодоляването на всички видими и невидими граници, постигането на трансцендентното.  Меркурий като планета на 4 лъч е този агент на прехода между състоянията. Крилатият пазител на божествения промисъл може да ни поведе навсякъде, където пожелаем.

В центъра на съзвездието Скорпион е ярката червена звезда Антарес – една от четирите кралски звезди. Червеното е цветът на Марс (езотеричният управител на Скорпиона), и цветът на желанието, който е в основата на всяко проявление на божествения живот. Легендите за страстите на Скорпиона са по-скоро пресилени, макар че астралната природа на водните знаци предполага такива. Буда е проповядвал освобождаване от желанията и четирите благородни истини като път към просветление. Желанието е ненаситно и неговото задоволяване е съпътствано от още по-силно друго желание – така веригата никога не свършва. Скорпионът е преодолял колебанието на Везни и е обединил крайностите и противоположностите. Сега задачата му не е интелектуална, нито емоционална. Подобно на Херакъл, който вижда в решителния момент реещия се високо в небето Орел, така и Скорпионът трябва да се издигне над нивото на проблема и да го разрешава на друго, по-високо вибрационно състояние. През тези дни, неговият управител Марс е вече на масата за преговори – успокоен и умиротворен във Везни. Красиво въздушно начало на месеца с Венера и Марс в енергията на интелекта, висшия стил, красотата и справедливостта.

Ние функционираме като комбинация от светлинни потоци с различна честота и качество. Съгласно класификациите в „Трактат за седемте лъча“ (Алис Бейли), Скорпионът принадлежи към т.нар. Четвърти лъч (Хармония чрез конфликт), който е призван да внася баланс и да умиротворява. Чрез добре развитата си способност за различаване на нюансите, той – може би най-добрият диагностик на зодиака – без усилие използва интелекта и интуицията си за постигането на яснота във всичко, с което възнамерява да се заеме. Тук брилянтно си партнират Меркурий и Нептун в хармонична звездна конфигурация – точно сега.

Енергията на четвъртия лъч манифестира хармония и красота, той е лъчът на изкуствата и e обединителят, способен да трансформира кризите. Динамиката на отношенията в двойката Телец-Скорпион (намиращи се на една ос и в опозиция) се отнася до постигането на просветление. След тежките битки, изпитания и лишения в Скорпион, перспективата достигната в Телец изглежда съвсем различно, защото е в унисон с космическото предопределение и съвършенството – цел на всеки жизнен път. Знаците, разположени върху неподвижния кръст понякога се чувстват като разпнати. Неподвижността в Лъв, Водолей, Телец и Скорпион е това концентрирано движение, което всъщност е много бързо, защото е невидимо. То е вътрешния стремеж към пристигането на точното място и в точното време, то е еманация на енергията на постигнатата цел.

Съвпадението на навлизането на Слънцето в Скорпион с аспекта между Лилит и Галактическия център е знак за пълнотата на периода в този воден знак. Символизирайки сянката и подсъзнанието, Лилит и Скорпион като цяло, са под въздействието на най-мощната енергия навлизаща в нашата Галактика. Това ще захрани вътрешните процеси и откровения с нов заряд, възможни са кардинални размествания на пластовете в емоциите, мислите и намеренията. Всяка сянка ще бъде осветена, а всеки мотив изчистен от неяснота или слабост. Тече подготовка за голямата среща на двата гиганта Слънце и Юпитер, която ще се състои на 26-ти. Сложете златна звезда в календара си за този ден!

Животворящата енергия на небесния благодетел Юпитер вече захранва със своя оптимизъм, любов и надежда. Годишната му среща с най-голямата звезда е в Скорпион – време за разговор на територията на Долната земя. Ще бъде като „тайна“ вечеря, като клетвен обред на силите на света, като  откровение от “дъното” на душата. След това царствено, но и интимно приключение, Юпитер ще се устреми към тригон с Нептун, а по-късно и към секстил с Плутон, правейки един голям подарък на Скорпион чрез взаимността в този енергиен трансфер. С всички тях, той определено ще има какво да сподели от преизподнята.

Ще има време и за размяна на подаръци, защото посоката на еволюцията сочи към знака на Кентавъра. Когато сме в Скорпион – ние сме в интензивен тренинг. Периодът е подходящ за подготовка, за затягане на коланите и наточване на върховете на стрелите,  но същевременно, това е и времето за изработване на най-красивите гравюри върху лъка на Стрелеца. Време за окочателно освобождение от всички ограничаващи ни вътрешни и външни стремена.

Бъдете единонасочени – на добър час!

 

Leda Astrology

Поръчай астрологична консултация на: ledaastrology@gmail.com

Advertisements

THE COSMIC BREATH

walter-crane-neptunes-horses-1910

Walter Crane, Neptune’s Horses, 1892

Нептун е най-отдалечената планета в Слънчевата система, която обикаля Слънцето за период от 165 години. През 2011 година, тя завърши първата си пълна обиколка, след като е открита през 1846. Леденият син газов гигант е първата планета, чието съществуване става известно с помощта на математически изчисления, а не в следствие на наблюдения върху движението на небесните тела. Прекрасният син цвят в атмосферата на Нептун се дължи на съдържанието както на метан, така и на други химически съединения – все още неизследвани напълно от учените. Планетата има 6 пръстена и 13 луни, като най-голямата от тях носи името Тритон. Подобно на другите 3 най-отдалечени от Слънцето космически тела, Нептун е всъщност гигантска топка от газ, която се превръща в гореща течност под облаци от замразен метан, движещи се със скорост от повече от две хиляди километра в час.

От древни времена, Нептун е почитан като един от могъщите архетипи на трансцендентното. Богът на моретата и океаните, подобно на Венера, се издига от техните дълбини до най-висшите селения на космическия порядък. Най-често е изобразяван с тризъбец – един от символите на божественото триединство, интерпретирано във всички големи духовни традиции.

Нептун се занимава с глобалните основания на живота, поради което не можем да говорим лесно или конкретно за неговото влияние. Той е източник на мощни енергии, оказващ холистично въздействие върху процесите на духовна трансформация за дълги периоди в живота на човека. В този широк контекст са важни не просто някакви отчетливи обстоятелства в определен отрязък от време, а постоянството и тонът в отговорите, които даваме, настроението, нагласите и реакциите ни във връзка с тях. Пренастройването на системите от виждания и духовните партньорства са под прякото ръководство на тази най-отдалечена планетарна сила. Нептун е изворът на проникновение и смисъл, които придаваме на съществуването.

На 19 ноември приключва неговата ретроградната фаза, започнала на 13 юни тази година. Не е трудно да направим ретроспекция на събитията, в коите взехме или не взехме участие, „преглед“ на чувствата и амплитудите в тях, анализ на изненадващите ходове от близо и далеч и прозренията, които всичко това ни донесе. В някои от случаите е възможно да се говори за ключови преходи към нови нива на осъзнаване за истината не само по отношение на самите себе си, но и към обкръжаващата ни действителност. Бавната промяна с помощта на Нептун маркира пространството, в което нашето чувство за вътрешна значимост е поставено на изпитание. В такива моменти на преход, ние сме в ситуация на обръщане към важните въпроси за нашите обвързаности – със самите себе си и мисията си, с другите човешки същества, с биосферата на Земята и мултивселената; към намирането на вътрешни основания да приемем универсалната общност на всички неща, както и да се опитаме да прозрем надличностната логика в тяхната взаимозависимост. Енергията на Нептун изважда на бял свят истината елегантно, красиво и възвишено.

„Игрите, които хората играят“, перифразирайки знаменитото изследаване на Ерик Бърн, са само стимул да се обърнем към по-високата перспектива в мисленето, емоциите и действията. Да регистрираме случващото се в „обувките на другите“ не е лесно, но много полезно упражнение – успяхме ли? Видяхме ли отминалите ситуации от няколко възможни гледни точки? Разбрахме ли какво казват очите на „непознатия“? Този повик към повече приемане, разбиране и състрадание е поредната фаза на отваряне към духовните ценности на живота, когато движението на планетата е ретроградно. Нептунианската енергия олицетворява най-висшите вибрации на свързване с различните измерения, в които живеем. Отношение, което можем да изградим първо и най-вече чрез ценностните си ориентации – най-силната, дълбока и здрава същност на личността, стремяща се към духовна еволюция.

Изобразяването на Нептун като владетел на водната енергия, с тризъбец насочен към небесното синьо е изключително силна метафора, илюстрираща еволюцията на душата, която след научаване на уроците в дълбините на подсъзнанието и пречистена от сенките поема към безкрайността. Мощната вътрешна трансформация освобождава от материалните, емоционалните и менталните ограничения. В моментите именно на непреодолима умора и отчаяние, пред нея се отварят вратите на трансцендентното, на състоянието, наречено нирвана. Разпадът на границите позволява да пристъпим към света на идеалите и утопиите, към най-висшите намерения на креативното творение, към световната душа – anima mundi. Връзката на Нептун с всеки друг архетип го прави още по-сензитивен, фин и изтънчен, придавайки му енергията на космическите единство и любов. Всички разделения и условности са само илюзии, които той може да разбие с един удар на вълната. Затова и е толкова трудно да осъзнаем и претворим в триизмерната реалност дълбоката вибрацията на този далечен и почти неуловим дъх.

Нептун на прав ход е шанс да продължим напред и нагоре след моменти на застой, съдбовни обрати или дълбоко колебание, след усилни дни на вътрешно превъзмогване и отхвърляне на съня, в който живеем. Бъдете отворени, бъдете приемащи, бъдете осъзнати.

 

НЕДОВЪРШЕНИТЕ НЕЩА

parkesegg

Michael Parkes, The Magic Spring

Моментите, в които ни спохожда мисълта за грешките, вината или непремерените думи оставят горчив вкус. Това са състоянията, за които си спомняме с натраплива отчетливост и искаме да „изиграем“ отново. Следите в паметта, които ни приземяват в срама и глупостта. Онези неразбрани чувства, подобни на доведените деца от приказките – отхвърлени, унизени, невидими; изпратени от самите нас в Долната земя. И въпреки всички кръгове на съдбата – тази част от нас, която винаги ще ни преследва като сянка.

Изкуството да доведеш всяко преживяване до творчески край е най-великото от всички изкуства и вероятно най-малко практикуваното в нашия западен свят. Преди всичко то изисква смелостта да се разделиш с „призраците“ от миналото. Тази раздяла се нарича още скъсване. Не може да има истинска свобода и ново прераждане без съзнателно отделяне от миналото, без способността да приключиш смислено и хармонично с преживяното. Смелостта може би изисква да кажеш „край“ и да прогониш спомена за онова, което остава недовършено, невъзприето, нерешено. Но не винаги е лесно да го направим – особено, когато трябва да започнем друг живот и да навлезем в новия цикъл на битие и смисъл.

Уви, призраците упорито продължават да бродят в подсъзнанието – сенките на изоставени дела, неказани думи, на големи или малки жестове, които сърцето и ръцете не могат да бъдат принудени да извършат. Седейки срещу терапевта с поглед към часовника и с разбирането, че времето ни е изтекло, може внезапно да си спомним онова, което искахме и този път да разкажем, но не успяхме отново. Можем ли да приемем неизживяната любов и да сложим окончателен край, независимо от разтрогнатите същности на онова, което е било.

Разбира се, за всичко това се изискват умения, но най-вече е нужна смелост. Тя е от необичаен вид – психическа смелост, но въпреки това е съвсем истинска и  често е по-трудно да събереш нея, отколкото онази, необходима за достойна смърт в битка. Естеството на тази смелост обикновено не се разпознава, нито се разбира добре – тя не е емоционална или физическа. Отчасти е психическа, но най-вече тя е акт на духовна воля. Човек приема загубата и започва от начало, знаейки отлично, че един ден прогонените в дън земя призраци ще се изправят пред него отново. И ако междувременно е пораснал, ще знае как да се справи с недовършените неща.

Ще говори, ще плаче, ще върви, ще живее. Просто ще продължи.

ХАРМОНИЧНИ АСТРОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ ПРЕЗ ЮЛИ

763px-Jacques-Louis_David_-_Mars_desarme_par_Venus

Jacques-Louis David, Mars being disarmed by Venus and the three Graces, 1824

 

Марс и Венера. Голям воден тригон.

На 29 юни приключи ретроградният поход на Марс, започнал на 17 април. Той премина през началните градуси на Стрелец, върна се в Скорпион и сега продължава да е там, постепенно набирайки скорост за движение напред от 23ия му градус. Марс ще възнагради Скорпионите и Овните, защото е техен управител, но също и всички, при които тази планета попада в силни астрологични позиции от наталната карта. Богът на войната бе в необичайно забавено темпо и заедно с ретроградния Плутон от Козирог (бидейки в тригон с него през повечето време), накара доста хора да се изправят на нокти. Ретрограден Марс в собствен знак е сериозно преживяване – мога да го кажа и от личен опит като двоен Скорпион. През изминалия период имахме удивителен синхрон в двете ретроградности – тази на Плутон и на Марс. Плутон тръгна назад 1 ден след Марс и ще се движи по този начин до 26 септември 2016, изминавайки само 2 градуса в Козирог – от 17 до 15. През тези месеци, трансформацията се случи бавно, тежко и неотменимо. Марс бе лишен от обичайните сила, кураж, воля и упоритост, и напълно във властта на Плутон се впусна в скорпионските дълбини, където ще остане до 2 август. Пълното освобождаване от ретроградността ще приключи на 22 август, когато ще продължи пътя си през Стрелец, давайки сила на сферите, управлявани от него. Ще спомена само, че събитията около референдума във Великобритания, както и атентатите на летище „Ататюрк“ (Турция е със слънчев знак Скорпион) бяха директно повлияни от този тандем, като преките резултати от многомесечното напрежение изригнаха в последния ден от марсовата ретроградност. Разбира се, ситуацията бе подгрявана отдавна от тежките квадратури на Уран и Плутон, започнали през 2012. Желателно е да сме осъзнати за знакови събития, когато дадена планета сменя знака си или обръща ход. Важните събития от преди дни не бяха изключение от тази тенденция.

Важен акцент в този анализ е свързан и с началото на Марсовата ретроградност, когато планетата прави впечатляващ съвпад с най-голямата звезда от съзвездието Скорпион – Антарес, ярко червена на цвят и носител на много близки до Марс характеристики. Тя е свързана с интензивност и крайности, със сила и контрол, но също и с честта и славата. Щом Марс тръгва назад от тази точка, това е знак, че сега, на излизане от преизподнята, ефектите е вероятно да бъдат свързани и с постигането на такива резултати – разбира се различни за всеки, според позицията и силата на планетата в наталната карта и дома, където се намира. Това придвижване е било необходимо, за да се възстанови силата и контрола, но и себеуважението и популярността, а защо не и репутацията ни. Очевидно Марс ни е помогнал да постигнем по-дълбоко осъзнаване на трансформацията вътре в самите нас. Но също и как да променим собствените си нагласи към отстояването на позиции, към ценностите и ресурсите, които споделяме с другите, към сексуалността. Сигурно много тайни са били разкрити или в скоро време ще излязат съвсем наяве, дано сме обикнали тъмните си страни и сме излекували вътрешното дете. И всичко това е за добро, защото съвпадът на Антарес и Марс е в компанията на алхимика Плутон. От Козирог той се грижи за структурата, позициите и стабилността в живота ни. И това още по-силно ще се почувства през август, когато Марс ще направи съвпад със Сатурн в Стрелец. Ние все още се намираме в период на фундаментални, но все по-видими промени, произтичащи от най-дълбинни нива.

Добрите новини идват с Венера, която от своя съвпад със Слънцето на 6 юни преминава през една пречистваща златна баня, за да излезе красива и вдъхновена като „Супернова“ (звезда) от невидимостта си. Траекторията й (Венера вече е в Рак) бе скрита за нас и отвъд най-голямата звезда, оставайки в прегръдката на слънцето близо 2 месеца. Ще започнем отново да я виждаме в началото на юли, като на 16, тя ще направи красиво сливане с Меркурий само на половин градус разстояние. През цялата първа половина на месеца, Венера – планетата на висшите идеали, ценности и принципи, музата на красотата, изкуствата и хармонията ще бъде в изключителен синхрон с Марс, помагайки му елегантно да ускори темпото. Тригонът на Венера и Марс (намиращи се съответно в Рак и Скорпион) ще бъде особено благоприятен на 12 юли, когато водната стихия ще донесе вдъхновение и чувства, жизнено неоходими за излекуването на раните. Водната енергия е лечебна, тя работи в астралните нива и ни умиротворява със своята плавност и мекота. Големият воден тригон включва и прекрасни асекти с Нептун от Риби. Вероятно е в края на тази седмица, опозицията Венера – Плутон да предизвика известни разриви във взаимоотношения или тежки разговори по изясняване на позиции, но всичко е за добро. И затова месецът е толкова обещаващ! Специално за Скорпионите, това е най-хармоничният период през годината, когато те ще си поемат глътка въздух след тежките многомесечни вътрешни спадове.

Нептун също е в ретроградност – от 13 юни до 20 ноември 2016. Бавно и достолепно, той се придвижва от 12 до 9 градус в Риби, прибавяйки доза мистична романтика и в най-закоравелите сърца. Тази силна нептунова позиция ще увеличи способността ни да се спускаме в колективното безсъзнателно, откривайки отговори на някои вечни въпроси. Ще сънуваме екзистенциални истини и ще се радваме, че сме се събудили. Намирайки се в знака, който управлява (Риби), тази далечна синя планета ще ни омагьосва с вечността, присъща единствено и само на един идеал. Големият воден тригон ще направи възможна срещата на този идеал с радостта и чара, идващи от децата и семейството (Слънце, Меркурий и Венера в Рак). Но тя ще ни направи и още по-явни лични подаръци. Прероденият Марс ще ни дари с харизма и неустоимо желание за реализация така подходящо за представителите на Скорпион.

И макар, че животът е изтъкан от явни и тайни битки, през юли ще можем за малко да обезоръжим дори боговете. Наслаждавайте се на добрите моменти. Щастливо лято на всички!

БЕЛИТЕ ЛИЛИИ

White_Lillies_parkes

Michael Parkes, White Lilies

Богата е символиката, свързана с бялото цвете. Още от древна Персия, Гърция и Рим, както и в християнската образност, лилията е символ на чистотата, смирението, красотата и плодовитостта. Но със своето изящество и нежност тя също така е и знак за величие и божествена природа. Нерядко бялата лилия е била в косите на царските особи като символ на особени привилегии, възвишеност и мъдрост. Деликатността на това цвете е същностна за неговата сакрална автентичност.

Подобна крехкост притежават хората, които искат да бъдат себе си и да пристъпят към другите с флага на истината. Поради особеностите на характера си, те понякога се чувстват несигурни и трудно приспособими. Възможно е да пострада самоуважението им, или да останат за дълги периоди напълно неразбрани и недооценени. Присъщата им скромност не ги поставя в “светлините на рекламата”. Към днешната статия ме връща един случай, свързан с ниска самооценка. Често хората не могат да се начудят, откъде биха се взели тези съмнения в един млад човек, когато всичко в него и около него крещи, че е обречен на успех.

Самооценката е една от най-важните личностни характеристики, а корените на сериозните емоционални кризи, както и на нашите успешно реализирани проекти имат своя зародиш още от детството. В най-ранна възраст започва формирането на първичните способности – тогава се научаваме на полезни механизми за преработка на информацията от външната среда, формираме поведения, които са белег за емоционална интелигентност или обратното –  не развиват чувствителност към заобикалящия свят. Важно е и възпитанието, което получаваме от родителите си – техните подходи към нашите грешки и несъвършенства, начинът, по който учим, моделите на нашите бащи и майки и характеристиките на тяхното партньорство, приятелския кръг и взаимоотношения с по-тесния социален кръг.

При толкова много информационни и образователни кампании, свързани с ранното развитие и родителството, сигурно всички ще се съгласят, че най-важно за самооценката като пораснем е да сме получили достатъчно обич и нежност в детството, безусловно приемане и топлота от страна на родителите ни, да сме „попивали” от един здравословен и цялостен модел за женска и мъжка роля. Дали още от първите месеци след раждането е била стимулирана спонтанността и естественото желание на всяко дете да експериментира, изучава, пробва, и дори да разваля, за да види какво има вътре? Не винаги можем да намерим отговор на такъв въпрос. Този изследователски инстинкт е важен и показателен за способността да се адаптираме към един променящ се свят в по-късна възраст. Усещането за успех и външното признание, но и много други фактори наред с тях ни дават увереността, дълбокото и позитивно  чувство за реализация, а от там и удовлетворяващата оценка от значимите други и самите нас.

Самооценката е най-високия стълб на личността – тя е есенцията, каймака, най-синтезираният и комплексен индикатор за нашето състояние и здравето ни дори. Как мнението на околните влияе върху нас и до каква степен регулира самоприемането, е въпрос, третиращ междуличностните отношения в една схема на взаимен контрол – доста разпространена като нагласа и начин на мислене. Имайки предвид динамиката в съвременния свят, такъв модел сякаш още по-здраво се вкопава в комуникацията между хората. Общата несигурност на живота ни кара понякога да се страхуваме и самоограничаваме. Състезанието и конкуренцията като път към постигане на своето, изтощават и “най-силните”, могат да претопят вдъхновението, да ни превърнат някак учудващо лесно в „бързи и яростни“.

Както казват специалистите по невролингвистика „картата” не е „територията”.  Т.е. всеки от нас има различен прочит на събитията и хората, с които сме свързани по един или друг начин. Човек мисли и действа въз основа на личната си „карта”, а картите, които създаваме имат своята ценност в зависимост от контекста, но и от вътрешния ни потенциал. Нищо и никой не съществува изолирано – всичко е свързано и е в някаква конфигурация, която може винаги да бъде променена. Или както намеква жаргонът – няма провал в общуването, има само обратна връзка! Така че, всичко, казано или направено от някого в определена ситуация може да  породи нова реалност.

Ако разглеждаме общуването между хората през тази призма, не би трябвало да се грижим особено за мненията и впечатленията на другите, тъй като те също боравят със свои „карти” и мнението им отразява състоянието на света, който обитават. Това е тяхната емоция, и тя може и въобще да не ни засегне, ако се научим да мислим системно. Или както казва Дон Мигел Руис, добре е да се научим да не приемаме нещата лично – една висша форма на егоизъм, сякаш всичко е „за мен”. Хората действат и предприемат различни стъпки и това си е само тяхна работа.  Те могат да носят позитивен заряд или да са не съвсем добронамерени – а ние бихме могли да изберем до каква степен и дали въобще да се съобразим с тези послания. И когато изберем да сме относително независими – тогава имаме и по-голям шанс да съхраним самооценката си. Само тогава можем да поддържаме нивото на самоуважение достатъчно високо, защото сме цялостни, спонтанни и открити.

Изтокът от векове се опитва да обясни на Запада, че е почти невъзможно наистина да се знае точно каква е „реалността”. Да, всяка истина е не само относителна, но и временен поглед върху “територията”. Но вие ще попитате какво общо има всичко това с емоциите, самооценката и самоуважението, с мнението на другите и как то ни касае?

Например, ако имаме различия с човек от близкото обкръжение или пък ни атакуват по неприемлив за нас начин, имаме няколко избора. В такива конфликти, самочувствието и настроението биха могли да пострадат. Но един от подходите, който можем да изберем ще пощади самооценката ни. Опитайте се и вие да експериментирате със себе си – приемете, че в момента човекът срещу вас е разстроен от нещо, възникнало в предишен момент и това изкривява неговата „карта”, помислете как да  поставите нещата в някаква друга перспектива и ще видите, че така те биха имали съвсем друго развитие. Овладейте се и опитайте да демонстрирате уважение и дистанция едновременно, независимо от това, че ви идва да кажете остри думи в отговор.

Друг възможен подход би бил да зададете уточняващи въпроси. Това ще ви подари малко време като същевременно свали градуса на напрежението. Внасянето на „покана” за размисъл ще разсее тъмните краски, хвърляйки повече светлина върху картината.  За да разберете чуждата територия, вие трябва да настроите по-прецизно своите сензори и да уловите реалността на събеседника, да се опитате да влезете в нея по-осезаемо. От една страна ще се отворят нови възможности за взаимно учене, а от друга, ще се промени комуникацията и истинското разбиране за света на другите, който нерядко е необяснимо различен от вашия.

Всеки има своето специално убежище и може да позволи само на отделни хора да пребивават в него. Така че, когато уважаваме личното пространство на близките ни, много е възможно и те да започнат да правят същото с нашето. Това “поставяне на граници”е всъщност начин да се погрижим за територията си, да извършим необходимото за стабилизиране на емоционалното си състояние, да повишим удовлетвореността от своите ежедневни постижения, което от своя страна автоматично ще нормализира нивата на самооценката.

Още по-ценно ще бъде да се научим да приемаме, че всичко се променя и да не се съпротивляваме на това.  Споровете и неприемането на чужда позиция са плод на твърдото отстояване на някакви наши собствени убеждения и стил, които можем да огъвкавим. Промяната съхранява Аз-а. Тя го трансформира и развива, или както често се цитира  Абрахам Маслоу – върхът в развитието на една личност е „способността й за самоактуализация”. Тази динамика е привилегия на високата самооценка, вътрешния локус на контрола и увереността на човека в своята способност да създаде качествено нова реалност, да твори и експериментира.

Идеята за трансформация на нагласите е от ключово значение за оцеляването ни. Така стигаме отново до промяната и до работата върху собственото пространство –  само тогава ще се извърши и истинското обновяване на света около нас, брилянтно изказано преди много десетилетия от Махатма Ганди. Познаваема ли е непрекъснато променящата се реалност, можем ли да избегнем стреса и изпепеляването? Работата с приказките, притчите и древната мъдрост е само едно от предимствата на метода на позитивната психотерапия. Със своя богат и красив изказ, те лесно се превръщат в мощен отключващ механизъм за психологическа интервенция именно чрез диалога между култури и контексти.

Времето и събитията, както и емоционалният им отзвук в нас, са важен индикатор за значението и смисъла, които им придаваме. Нашата вътрешна сила може да зависи от тях. Но преди това има нещо друго, и то е в основата на способността сами да сътворим мечтата. Как да се случи така, че да не се окажем в примката на времето и обстоятелствата? Можем ли да ги „посрещнем” и контролираме? Огледайте се наоколо и се запитайте дали ви харесва това, което виждате, защото то е проекция на собствената ви същност. За да го промените, ще трябва да започнете от себе си. Сега…

ЕДИН ДРУГ ВЪЗМОЖЕН ЖИВОТ

„Да бъдеш или не? Туй е въпросът.

Дали е по-достойно да понасяш

стрелите на свирепата съдба,

Или обнажил меч, да се опълчиш

Срещу море от мъки и в таз битка

Да ги зачеркнеш всички?“

 „Хамлет“, Уилям Шекспир

За обитателите на храма на Мелпомена – играта е всичко. Тя е сакрален акт на свързване с духовните корени и силата на съдбата, и независимо от броя на изиграните представления, пиесата сякаш всеки път е нова и различна. Въплътеният образ е чиста енергия, която прегръща публиката, създавайки неповторима колективна аура. Актьорът прескача през епохи и настроения в играта на живота и полирал до съвършенство чертите на скитника се превръща в мост към душата на зрителя. Заразява ни с енергията на вечно търсещия и жадуващ справедливост, любов и красота, но най-вече – той, АКТЬОРЪТ, е примерът, на когото позволяваме да ни трансформира. В хода на жизнения си път, ние също изиграваме различни роли и често не забелязваме колко силно се идентифицираме с определен образ – на майката, на твореца, на воина, на шамана.

Eдни от най-трудните въпроси на психолозите по време на терапевтичните сесии са тези, приканващи ни да опишем себе си. Наглед доста обикновен, повикът „Кой съм аз?“ често ни препраща към по-дълбоки размисли. От него тръгва своеобразната лична ретроспектива – плод на подсъзнателна потребност за себепознание.

В стремежа си да разгадаем мистерията на душата, ние потегляме на различни пътешествия. Трябва ни само време, и да се доверим на инстинкта. Постепенно започваме да разпознаваме лицата си от вчера, днес и утре. И за артиста, и за нас, докосването до истината може да е болезнено преживяване, но може да звучи и с нотка на облекчение, ако постигнем осъзнаване без да забравяме миналото. Тогава сме се излекували от спомена, простили сме всичко, обикнали сме невъзможното.

Актьорската професия е от малкото привилегировани, позволяваща преминаването през един и същи тест многократно. Всеки път, когато се превъплъщава в образ, актьорът извиква навън познати и непознати нагласи, мисли и чувства. Потапянето в себе си е не само неизбежно – то се случва според собствените вътрешни правила. В краткия отрязък от време-пространството, артистът се изправя пред парадоксалната автентичност на душата, пред един друг възможен живот. Превръща се в лечител, алхимик, магьосник – за себе си и другите.

ANGELflute

„Всичко си има време, време има за всяка работа под небето:

време да се родиш, и време да умреш; време да садиш, и време да скубеш насаденото;

време да убиваш, и време да лекуваш; време да събаряш, и време да съграждаш;

време да плачеш, и време да се смееш; време да тъгуваш, и време да играеш;

време да разхвърляш камъни, и време да събираш камъни; време да прегръщаш и време да избягваш прегръдки;

време да търсиш, и време да губиш; време да къташ, и време да пилееш;

време да раздираш, и време да съшиваш; време да мълчиш, и време да говориш;

време да обичаш, и време да мразиш; време за война, и време за мир. …

Каквото е било, то е и сега, и каквото ще бъде, то е вече било, – и Бог ще повика назад миналото.“

Книга на Еклисиаста или Проповедника, гл. 3, http://www.pravoslavieto.com