ТВОРЧЕСТВО И ПЪЛНОТА

Edward_Poynter_-_Orpheus_and_Eurydice

Edward Poynter, Orpheus and Eurydice

Днес е точната опозиция на слънце и луна, или казано накратко – пълнолуние. Трансформиращата сила на тази енергия има много причини, за да се прояви. От една страна се намираме въру подвижния кръст, който е във вечно движение и промяна, непрестанна трансмутация на състоянията и преливане от едно ниво към друго. Слънцето е в Стрелец – знакът на единонасоченото усилие, а Луната в Близнаци – знакът на креативността. И така – в какво влагате твореческите си способности, които са ви иманентно присъщи? Накъде  насочвате енергията си без излишно разпиляване? Оста Стрелец-Близнаци е импулс за себеосъществяване – без колебание и с висока концентрация на усилието. Бързината на Стрелец е омекотена от ретроградния Меркурий, но кой казва, че скоростта е нещо видимо. Безкрайният потенциал на мисълта и въображението могат да изпълнят с творческа сила всяко намерение.

Вече сме се измъкнали тъмните води на ноември и постепенно се устремяваме към неподвижността на зимното слънцестоене – моментът, в който ще срещнем лицето на истинската си природа. Разбира се дотогава има много време – бидейки в сянката на Меркурий, можем да се отпуснем и помечтаем. Периодът е добър за плавно оттегляне навътре и инвентаризация на талантите и потенциалите. Дошло е време за “разоръжаване” и старателно планиране. Дайте си време…

Това пълнолуние допълнително насища с енергия съвпада на Меркурий и Сатурн – едно прекрасно преливане на енергиите на 3 и 4 лъч и изключително потентна за творците конфигурация. Венера също е на прага на Стрелец. Какво всъщност е творческият импулс? Не е ли това е летежът на душата към овеществяване на най-дълбинния потенциал, който носим? Тя неизменно иска да се прояви и това е възможно, ако й дадем достатъчно воля и свобода. Ако се освободим от страховете, сенките и предразсъдъците и се настроим към естественото ни състояние на радост и удоволствие от всеки кратък миг на пълнота в преживяването. Изпейте своята песен и сътворете своя ненаписан още стих.

Да, мисля, че това е време и за планиране и внимателно обмисляне на идеи и проекти. Творческото начало днес, ще даде живот на прекрасните мисъл-форми  стартирани точно след месец, когато в мощен тандем ще се слеят Марс и Юпитер в Скорпион. Като един стар и опитен бижутер нека се концентрираме върху детайлите и да полираме диаманта. След това нека го поставим стабилно върху брошката и да украсим с нея най-хубавата си дреха. Бъдете ювелирни в изпълнението! Придайте Формата на Времето…

Leda Astrology

 

НЕДОВЪРШЕНИТЕ НЕЩА

parkesegg

Michael Parkes, The Magic Spring

Моментите, в които ни спохожда мисълта за грешките, вината или непремерените думи оставят горчив вкус. Това са състоянията, за които си спомняме с натраплива отчетливост и искаме да „изиграем“ отново. Следите в паметта, които ни приземяват в срама и глупостта. Онези неразбрани чувства, подобни на доведените деца от приказките – отхвърлени, унизени, невидими; изпратени от самите нас в Долната земя. И въпреки всички кръгове на съдбата – тази част от нас, която винаги ще ни преследва като сянка.

Изкуството да доведеш всяко преживяване до творчески край е най-великото от всички изкуства и вероятно най-малко практикуваното в нашия западен свят. Преди всичко то изисква смелостта да се разделиш с „призраците“ от миналото. Тази раздяла се нарича още скъсване. Не може да има истинска свобода и ново прераждане без съзнателно отделяне от миналото, без способността да приключиш смислено и хармонично с преживяното. Смелостта може би изисква да кажеш „край“ и да прогониш спомена за онова, което остава недовършено, невъзприето, нерешено. Но не винаги е лесно да го направим – особено, когато трябва да започнем друг живот и да навлезем в новия цикъл на битие и смисъл.

Уви, призраците упорито продължават да бродят в подсъзнанието – сенките на изоставени дела, неказани думи, на големи или малки жестове, които сърцето и ръцете не могат да бъдат принудени да извършат. Седейки срещу терапевта с поглед към часовника и с разбирането, че времето ни е изтекло, може внезапно да си спомним онова, което искахме и този път да разкажем, но не успяхме отново. Можем ли да приемем неизживяната любов и да сложим окончателен край, независимо от разтрогнатите същности на онова, което е било.

Разбира се, за всичко това се изискват умения, но най-вече е нужна смелост. Тя е от необичаен вид – психическа смелост, но въпреки това е съвсем истинска и  често е по-трудно да събереш нея, отколкото онази, необходима за достойна смърт в битка. Естеството на тази смелост обикновено не се разпознава, нито се разбира добре – тя не е емоционална или физическа. Отчасти е психическа, но най-вече тя е акт на духовна воля. Човек приема загубата и започва от начало, знаейки отлично, че един ден прогонените в дън земя призраци ще се изправят пред него отново. И ако междувременно е пораснал, ще знае как да се справи с недовършените неща.

Ще говори, ще плаче, ще върви, ще живее. Просто ще продължи.