ПОЗИТИВНОТО ПРЕТЪЛКУВАНЕ

victor-nizovtzev

Victor Nizovtsev, Mermaid

… Или как да разбираме и управляваме противоположностите в нашия живот

Няма спор, че именно по теми като тази има най-много литература днес и eдва ли някой би омаловажил ползите от „позитивната” вълна. Много „тайни” бяха разбулени или се отворихме за истини, известни на света от най-дълбока древност?

В по-стари времена не е имало психолози и психотерапевти. Или поне не са се наричали така. Своята роля в обществото обаче са имали философите, лечителите, артистите, учителите. Всъщност, и далеч в миналото, и сега – говорим за дълбинна личностна трансформация, за терапия с главен герой самите Ние. Говорим за процес на промяна на всички нива, защото ние сме и ума, и сърцето, но и думите. Автори сме на действията си и на начина, по който общуваме. Ние сме плодовете, които берем. Психотерапевтът днес е достъпен повече от когато и да било, но той е само ориентир по пътя. Истината е, че сами обхождаме своето житейско пространство, преминавайки през различни кръгове и състояния.

Наричат Позитивната психотерапия лечебният метод на бъдещето, отчасти защото в процеса на излекуване нашето участие е решаващо. Междукултурните аспекти, залегнали в основата му предопределят и голямата популярност, която той бързо добива. Тази напреднала концепция за човека и неговата непрекъснато променяща се същност е съвсем на мястото си в глобалния съвременен свят – един свят с все по-малко граници и фиксирани територии. Културите и идентичностите днес са по-пластични и подвижни, все по-хибридни.

Когато се прилага последователно, позитивното претълкуване се превръща в интересен и забавен начин за промяна и управление на различията. С времето ставаме по-спокойни, по-толерантни и приемащи, по-отворени за парадоксите в живота и човешките отношения като цяло. Всъщност говорим за лесен за усвояване подход при справяне с негативизма в мислите, думите и действията – на хората около нас и нашите собствени. Постепенно той се превръща в метод за трансформация не само на миналите и бъдещи събития и възприятията ни за тях, но и за преработване и програмиране на вътрешната реалност. Звучи футуристично и да – вие можете да се научите на това!

Първоначално погледнато, междукултурните различия са отправна точка за проблем, но в системата на д-р Песешкиан те се превръщат в безценен целебен ресурс и едно от основанията да работим със Сянката. В хода на терапията, ние трансформираме осъзнати и неосъзнати страхове, непродуктивните мисловни стереотипи, неконтролируемите емоции и натрапливи спомени. Тя ни отваря пространство за завоюване на нови лични територии, защото всяко преодоляване е просто следващ етап в играта върху голямата шахматна дъска. Този дълбинен процес може естествено да се превърне в поетично вдъхновение, без да отнема от предизвикателствата на търсенето.

Подробно представяне и опит в техниката на позитивно претълкуване може да придобиете, ако се включите в еднодневните тренинги в Пловдив. За въпроси, допълнителна информация и заявки, моля пишете на promianatavteb@yahoo.com.

Advertisements

Анима и Анимус

eros

Lagrenee, Louis Jean Francois – Eros And Psyche

“Ти си слуга на това, от което се нуждае душата ти.”

Карл Густав Юнг

Текстовете на Юнг са като началото, от което тръгват всички истории. Това са истории за нашия вътрешен свят, намиращ се в непрестанно движение към себе си. Извън физическата реалност всъщност няма ВРЕМЕ – темпоралните му характеристики са само ориентир в ежедневния живот. Нищо не идва или си отива, нито е ново, нито е старо, всичко е едно и е навсякъде.

Юнг определя същността на Анима и Анимус като неразделни базисни основания за единството на въплътената душа. Два различни психични образа, произлизащи от единната архетипна структура на личността – жената в мъжа и мъжът в женската природа. Те са неизменно заедно. Бидейки подпрагови в своята динамика, могат само леко да надникнат в съзнанието ни. Приличат на скачени съдове – безсмислени един без друг, вечно търсещи равновесието на цялото. Съставляват унаследената същност на психиката и образците на поведение чрез силата на инстинкта.

Понятието за Архетип е сред най-старите идеи, обясняващи връзката между душата, психичните образи и инстинктите. Той е обителта, в която изпълняват дуета си Анима и Анимус. Техният съюз е не само част от невидимостта на айсберга, но и проявление на най-дълбоките основания на душата чрез актовете на поведението ни. Овеществява се чрез ритуалите, силния афект или любимата приказка, но може да избухне и при кризи на личността – като живо същество, едновременно неделимо и автономно от колективното несъзнавано.

Колкото по-силен е стремежът към съвършенство в душата на един човек, толкова по-осъзната е тя за архетипите, чрез които живее. Архетипното поведение е най-очевидно при индикации за вътрешен конфликт. Тогава егото, разкъсвано от безсилие, предава контрола към по-ниските октави – инстинктите. Когато е извън юздите на Аз-а, архетипът разгръща историята си, а ние трябва само да я прочетем правилно. Затова е и тъй притегателна силата на символите и метафорите. Ако образността е ярка, богата и подвижна се появява митът, който според Юнг е архетипна активност, придаваща смисъл на мощните несъзнавани процеси. Потапяйки се в тази вътрешна реторика, ние се опитваме да открием вярното послание, емоция или история, която един ден ще бъде разказана от първо лице. Виждаме Херкулес и Сизиф, Атина Палада или Афродита, Ерос и Психея или Двуликият Янус.

Архетипът приласкава в себе си всички пориви на СЯНКАТА, с които личността иска да живее, без да го знае. Тя разтърсва основите на „добре подредения“ Аз и го принуждава да се движи все по-бързо между противоположностите, за да ги осмисли.  Играта на Анима и Анимус е неизбежна в процеса на освобождаване от сенчестите настроения и мисъл-форми. От друга страна, когато съумеем да проектираме сянката върху архетипа, към който тя принадлежи ще можем да я разпознаем. Нейната интеграция е всъщност първия етап от аналитичния процес, без който не е възможно познание за Анимата и Анимуса. Колкото по-обемно и важно е съдържанието на несъзнаваното, което се асимилира от Аз-а, толкова по-явно той се доближава до цялостната (напълно осъзната) личност, макар че никога не може да я достигне.

В своята автобиография Юнг говори за творческия процес и писането като за едно безкрайно и непредсказуемо пътешествие по пътя към разширяване на съзнанието. Неговите текстове приличат на паралелно пътуване през различни отрязъци от време-пространството. Те са като красив сън от светлини и сенки, като танц на Анима и Анимус в измерения от вечност.