АЙСБЕРГЪТ

Sigmund_Freud_LIFE

Днес честваме 160 години от рождението на Зигмунд Фройд. Многостранни и противоречиви коментари и анализи може да породи идея, която е направила истински пробив в научната теория. Такъв е случаят и с Фройд – създателят на психоанализата и тристепенната структура на личността.

С терминът „психоанализа“ се обозначават теории и методи, използвани за обяснение на несъзнателните асоциативни връзки, определящи човешкото поведение и законите, според които функционира личността. Тази вълна в научните среди през последните десетилетия на XIX век е свързана с името на виенския лекар от еврейски произход Зигмунд Фройд (1856-1939). Макар преобладаващите психоаналитични школи да се различават, повечето от тях подчертават силното влияние на несъзнателните елементи като регулиращи проявленията на характера.

“ID – ЕGO – SUPEREGO” или “ТО – АЗ – СВРЪХ-АЗ”. Още в „Тълкуване на сънищата“ (1900), Фройд постулира, че тези три елемента (Id-Еgo-Superego) не са анатомични структури на мозъка, а по-скоро психични процеси, които управляват мислите, чувствата и поведението на човека. ТО (Id) е в директна конфронтация със СВРЪХ-АЗА (Superego). По думите на самия Фройд: „То е тъмна, недостъпна част от нашата личност, малкото, което знаем за него, имаме от нашето изследване на работата на съня и конструкцията на невротичните сипмтоми, и повечето от това е с негативен характер и може да бъде описано само в контраст на Егото. Ние се доближаваме към Ид с аналогии: ние го наричаме хаос, котел пълен с много възбуда… Пълно с енергия простираща се от инстинктите, но няма организация, не показва никакво колективно желание, а само борба да си докара удовлетворение на инстинктивните нужди, уважавайки спазването на принципа на удоволствието.“ (Фройд, Нови Уводни лекции по Психоанализа (1933)

Structural-Iceberg

То е еволюционния аспект на Аза (Ego), който придобиваме още при раждането, но части от него се развиват и променят в процеса на развитието на личността. И още: „То“ е отговорно за нашите основни инстинкти като храна и вода, секс и агресивни импулси. „То“ е неморално и егоцентрично, управлявано на принципа на болката и удоволствието; „То“ няма чувство за време, напълно нелогично, първоначално сексуално, инфантилно в своето емоционално развитие и не приема „не“ за отговор. Разглежда се като резервоар на либидото или „любовната енергия“. (Фройд, „Отвъд принципа на удоволствието“)

Ego-то или Aзът обхваща тази организирана част от личностната структура, която включва защитни, перцептивни, интелектуално-когнитивни и поведенчески функции. Осъзнатите чувства пребивават в Еgo-то, макар не всички негови операции да са съзнателни. Според Фройд: „Егото е тази част от Ид-а, която е била изменена от директното влияние на външния свят… Егото изобразява това, което може да бъде наречен разсъдък и разум, в противоположност на Ид, което съдържа страсти… Ид е като ездач на седло, който се стреми да удържи превъзхождащата сила на коня; с тази разлика, че ездачът се опитва да го направи със своята собствена сила, докато егото използва взети назаем сили.“ (Фройд, Аз и То(1923))

В теорията на Фройд, Азът има посредническа роля между „То“, „Свръх-аз“-а и външния свят. Неговата задача е да намери баланса между примитивните нагони и реалността докато задоволи и двете страни: „То“ и „Свръх-аз“-а. Неговата главна загриженост е да позволи на някои от желанията на „То“ да бъдат изразени, но само ако последствията от тези дейности не са заплаха за безопасността и целостта на Аза. Доколкото психичното развитие предполага процеси на непрекъсната интеграция и дезинтеграция, движещата сила на Аза и отношенията с То (като елемент на сянката), са от решаващо значение. Те се проявяват директно на много нива, но и в нашите избори върху континуума „Здраве – Болест“.

Свръх-азът“ (Superego) обхваща този пласт от личностната структура, която не е изцяло несъзнателна, и включва индивидуалните его-идеали, духовни цели и други психични феномени (най-общо наричани „съвест“). Свръх-азът критикува и забранява неговите или нейните инстинкти, фантазии, чувства или действия. С него се означават всички норми на поведение, табута, ограничения (вкл. културни), които регулират поведението и придават импулс Ид-а (То). Свръх-азът е носител на социалната компонента в човешкото поведение и изпълнява основно функции за връзка с глобалните ценности, околния свят и общностите, с които човек си взаимодейства в хода на своята еволюция.

В „Тълкуване на сънищата“ Фройд разглежда универсалната склонност на сънищата да „образуват нови цялости“ от отделни елементи, „които ние бихме държали разделени в будното си мислене“.  Сгъстяванията, изместванията и символизациите, характерни за психичните процеси по време на сънуването, се отнасят до начин на мислене, при който законите на формалната логика нямат място. Фройд отдава дължимото и на поезията и митовете, като изтъква различията с вторичния процес, управляван от законите на логиката.

В началото на ХХ век, въпреки протестите на водещи виенски психоаналитици като Алфред Адлер, Юнг става всепризнат лидер на движението и очевиден наследник на Фройд. Разривът в отношенията между Юнг и Фройд настъпва през 1912 г., поради недоволството на Фройд от посоката, която поемат идеите на Юнг. Той приема, че в колективното несъзнавано се съдържа опитът на всички наши предци, на цялото човечество, а неговите компоненти са архетипите, които в същността си са генетично заложени в мозъка. Според него, ако те не бъдат извадени на светло и не бъдат осъзнати, то завинаги ще си останат подтисната структура и част от невидимата част на айсберга.

Въпреки многобройните противоречия и конфликти в психоаналитичните общности, работата върху подсъзнанието и цялостното му въздействие върху структурата на личността е основна линия в теорията и терапевтичната практика на Фройд. Това се онагледява прекрасно и от редица сучаи, с които научната литературата от онова време изобилства. Ето два от тях.

Една от интересните и противоречиви фигури в обкръжението на Зигмунд Фройд е принцеса Мари Бонапарт – френска авторка и психоаналитик. Именно във връзка с нейния случай (фригидност), по времето, когато тя е била негова пациентка, Зигмунд Фройд отбелязва: “Най-големият въпрос, на който не е отговорено и на който аз все още не съм намерил отговор, въпреки моите тридесет години изследване на женската душа, е “Какво иска жената?”. Тя е в близки контакти и със съпругата му Марта, която остро е критикувала работата и теорията на съпруга си. С богатството си Мари Бонапарт спомага за популярността на психоанализата и прави възможно бягството на Фройд от нацистка Германия.

Друг известен случай, който илюстрира дълбоката връзка на патологичните симптоми с несъзнаваното, вкл. колективното несъзнавано е този на Анна О. Анна О. всъщност се казва Берта Папенхайм и е австрийска еврейка феминистка, лекувана от д-р Бройер от тежка кашлица, парализа в дясната част на тялото, смущения в зрението, слуха и говора, както и халюцинации и загуба на съзнание. Макар и диагностицирана с хистерия, Фройд заключава, че болестта й е резултат от мъката, породена от болестта на баща й, който по-късно умира. Произведението „Изследвания върху хистерията“, написано от Бройер в сътрудничество с Фройд третира не само клиничните симптоми и тяхното лечение, но и тяхното дълбинно и холистично разбиране и интерпретация в структурата на личността и влиянието на подсъзнателните следи.

Всяка травма е резултат от неудоволствено преживяване, невписващо се в разбиранията на дадения човек за действителността. Осъзнаването на дълбокия смисъл на симптомите може да доведе до тяхното изчезване. Това води до освобождаване на емоциите, което елиминира и необходимостта от наличие на външен израз на соматично ниво. Тези разбирания на Фройд за корените на болестта задават отправна точка в развитието на науките за човека и днес. Те ще продължават да обогатяват своя обяснителен арсенал, включвайки в него все по-широки интердисциплинарни контексти.

“Ние не се избираме случайно един друг. Ние срещаме само тези, които вече съществуват в нашето подсъзнание.”

Зигмунд Фройд

FreudJung

Предна редица: Зигмунд Фройд, Грандвил Стенли Хол, Карл Юнг. Задна редица: Ейбрахам Брил, Ърнест Джоунс, Шандор Ференци, 1909 г.

 

Advertisements

Сънувайте с отворени очи

“Това е първото нещо, което трябва да научите – да не търсите. Когато търсите, вие сте страничен наблюдател, докосвате се само до повърхността на нещата. На въпроса, дали има или няма Бог, или истина или реалност, или както искате го наречете, никога не може да получите отговор от книгите, или от свещеници, философи и пророци. Никой и нищо не може да отговори на този въпрос, освен вие самите. Този отговор трябва да бъде вътре във вас. Незрелостта обитава пълното неведение относно това кои сме ние. Да разберем себе си е началото на мъдростта. “

Джиду Кришнамурти

kinukovoal

By Kinuko Y. Craft, Japanese painter and illustrator

Според толтеките повечето хора живеят в своеобразен сън. С течение на годините, те материализират мисли и чувства, предразсъдъци и нагласи, представи и очаквания. В този кръговрат, изкушението непрестанно да се тълкува, квалифицира и оценява настоящето е абсолютно непреодолимо. Така изчезва (да я наречем) „първоначалната” реалност и на нейно място се появява един имагинерен свят. Дон Мигел Руис нарича това „сънуване”. Сънят е светът, който сами създаваме или този, за който мечтаем и искаме да разберем. Това е сънят на нашия ум. И той е нещо, което можем да моделираме безспирно, по собствено желание.

А знаем ли наистина, за къде пътуваме?

Всеки живее в своя разказ, в своята голяма и важна история или красив мит. Мислим за живота си като за шедьовър, но не е ли той пътуване през пъстрия вернисаж на показна суета? Мислим за срещата на нашия свят с този на толкова много хора, а не винаги знаем къде е пресечната им точка. Ако ние сме този художник и добре подберем цветовете и техниките, ще нарисуваме красиви картини и ще се усмихнем на голямото кристално огледало. Но, всъщност, само чрез поход навътре, пътувайки към душата, те ще оживеят в нетленната истина.

И денем, и нощем, ние сме в танца на собствената си илюзия. Не спираме да „пътуваме“. Именно по време на нощния сън се разгръща чудесната мечта-изследване на мита за себе си. Живот в два свята… Подобно на алхимиците, всеки нов миг извлича от есенцията в сърцето личната ни истина. А когато един ден наистина се събудим – разбираме, че сме осъзнали посоката. Осъзнали сме кои сме. Пристигнали сме в измерението на душата.

Сънувайте.

Пътувайте.

И се върнете.

 

Царският път към несъзнаваното

kinuko craft_psyches curiosity

Kinuko Craft, Psyche’s Curiosity

Темата за сънуването и „произхода” на сънищата безспорно е сред най-интересните. Много теории се занимават с това явление, но психоанализата и в частност Фройд, още през далечната 1900 година, построява един изключително издържан и цялостен обяснителен модел. Сънищата са наистина „царския път” към несъзнаваното и неговото изследване.

Можем да наречем съня и „защитна операция на Егото”. Според тази теория, механизмът на сънуването се опитва да предаде проблемите от живота в будно състояние с език или образи, които са в най-близка връзка с това, което всъщност изтласкваме. В резултат, получаваме зрително представяне на ситуация или проблем докато спим, което от друга страна е т.нар. от Фройд процес на „сгъстяване“.

Когато се събудим, ние помним една наситена версия на идеи, усещания и желания, идващи от латентното съдържание на нашия сън, т.е. – това, което сме подтиснали и все още не отреагирали. Ето защо и много често именно сутринта, когато сме в това гранично състояние между будност и сънуване, ние получаваме като резултат не винаги достатъчно ясен смисъл и/или съдържание на преживяното. Картината в нашето съзнание  обикновено не е някаква добре подредена история, а по-скоро амалгама от парадокси или странни връзки. Поради това и Фройд нарича Егото „цензура на сънищата”. Сънищата са парадоксални, защото именно това Его е „компресирало” някаква фрустрираща за нас ситуация. Не е приятно да изпитваме страх, вина или силна тревога, нали? Дори и по време на сън, Егото се опитва да ни предпази от тези неприятни усещания.

Известно е, че в състояние на релаксация нервните импулси се движат по-бързо и могат да изминат много по-дълъг път, отколкото в будно състояние. Тяхната активност нерядко ни носи разрешения на някаква наша вътрешна дилема. Мозъкът ни е изтъкан от когнитивни мрежи, и всеки спомен или следа достига по съответните асоциативни канали до други подобни събития, чувства, мисли и състояния. Така те се активират и се свързват с други следи – затвърдени в настоящето, в сегашния ни опит.

Символиката в един сън е всъщност езика на съответния човек, тя е знак за естеството на неговата семиотична матрица. Тяхната образност може да зависи и от степента на разширяване на съзнанието. В съня си, ние правим своеобразни астрални пътувания и често може да открием отговорите на важни за нас въпроси. Когато се събудим, най-важни са по-скоро усещанията – дали са приятни или неприятни, повърхностни или проникновени, цветни или черно-бели и т.н. Никой не може да обясни един ваш сън по-добре от самите вас.

Има, разбира се, сънища, които човек помни цял живот. Те са дълги, имат сюжет, изградени са по-цялостно. Обикновено са ясни и като послания. Другите, които са по-сложни и иносказателни – тях разбираме след време, нужна е повече вътрешна работа, за да усетим есенцията им. Понякога тези образи ни служат като подсказка за бъдещи развития, а много често стават сюжет за разказ или книга. Сънищата винаги са били и ще бъдат източник на вдъхновение за хората на изкуството. А и не само за тях.

Сънищата могат да бъдат и много често са използвани от терапевтите в тяхната работа – те въздействат безболезнено върху нагласите, които обикновено са доста устойчиви. Естествено няма как автоматично да се премахнат причините за травмите, но въпреки това, сънят е един чудесен инструмент за претълкуване и преформулиране на дефицити, попаднали във фокуса на терапевтичния процес. По принцип всяка образност е добре дошла, защото така се намират обиколни пътища за осветляването на един проблем, променя се перспективата, разбиват се защитите на Егото или казано обобщено – се открехва завесата на подсъзнанието – мястото, където ние ревниво пазим своите страхове, рани или тайни желания.

Ако си спомним за Юнг, един от най-известните последователи на Фройд, то бихме могли да открием изумителни постижения в работата със собствените му сънища. Той анализира и изследва и най-отдалечените кътчета на подсъзнанието си и благодарение на този опит, създава нова парадигма в терапевтичната практика. Този период от живота му, всъщност го тласка и към окончателната раздяла с Фройд. За Юнг сънищата са сред най-автентичните методи за самоизследване – така те се превръщат за него в едно своеобразно пътуване към личния мит. Постепенно той стига до създаването на Теорията за психологическите типове и централното понятие в юнгианската анализа, а именно – процеса на „индивидуация“. Въпреки огромното многообразие от подходи, за Юнг сънищата си остават един от основните инструменти в търсенето и намирането на себе си и централен механизъм в работата със сянката.