VITA NUOVA

Dante_and_Beatrice_(Osterely)

Carl Wilhelm Friederich Oesterly, Dante and Beatrice, 1845

Данте описва този просветлен миг в своята VITA NUOVA (“Нов живот”) – мигът, когато зърнал Беатриче, мигът, който го превърнал от обикновен човешко животно в поет… Бил поразен от онова, което Джеймс Джойс нарича естетически унес. Това е началото на духовния живот, както ни казва Данте в началните страници на тази очарователна книга: “Духът на моите очи: “Съзираш насладата си.” Духът на живота в моето сърце рече: “Съзираш повелителя си.” А духът на моето тяло рече: “Сега ще страдаш.”

Престижът, социалните взаимоотношения, сигурността – всички тези потребности изчезнали. Беатриче била крайчецът на един загадъчен лъч, който идва от дълбините на вселената. Когато Данте последвал този лъч, той го отвел до самия престол на световната загадка (както се изразявала тя в културата на Данте), а именно Троицата.

И тъй, най-напред трябва да откриете коя е движещата сила във вас. Разбира се, тя ще ви движи на нивото на човешко същество. И би трябвало да се движи по начин, подходящ за вашия житейски етап. Трябва да се научите да разбирате какъв е архетипът на вашия житейски етап и да го изживявате. Опитът да изживявате архетипа на етапа, който е останал зад гърба ви, е една от основните причини за невротичните разстройства. Говорих вече за четирийсетгодишните дечица, които ридаят върху фройдистката кушетка. На тях им липсва увереност в собствената преценка и винаги търсят авторитети.

Откриваме този проблем и при човека, който се мъчи да се задържи в своя апогей. Животът му вече клони към заник, но той си мисли, че още е в зенита си. И тъй, както видяхме този човек тръгва на риболов. Е, един мъж в края на шейсетте си години би трябвало да улови нещо по-добро от пъстърва – поне една-две русалки. И той го знае.

Когато носената от вас маска се пропука, когато изгубите вяра в нея, може да получите регресия в душата си на който и да било етап от живота. Когато едно цяло общество изгуби своята образност, то може да се озове в онова, което се нарича “пуста земя”… Ние се лутаме, и не съумяваме да задействаме света, в който живеем. Това е задачата на съвременния поет и творец…

Когато отъждествите живота си със съзнанието, ще откриете, че тялото може да си отиде. Това е голямата криза на пълнолунието. Именно това е кризата, която Данте твърди, че е изживял на трийсет и петата си година; това е видението на “Божествена комедия”, в което цялата вселена – в неговия речник – става проявление не толкова на съзнанието, колкото на любовта. Той се отъждествява с онази любов, онази благодат, която произлиза от трансцендентния престол и се проявява в прекрасните носители, един от които е и Беатриче…

И тъй, казвам, че начинът да откриеш своя мит е да откриеш своята страст, своята опора и да знаеш в кой етап от живота се намираш. Проблемите на младостта не са проблеми на старостта. Не се опитвайте да изживеете живота си прекалено бързо. Тази работа – мъдростта – трябва да дойде постепенно.

Джоузеф Кембъл, “Пътища към блаженството”, Личният мит

Advertisements

Загадката на съзнанието

CatrinWelz-Stein

Catrin Welz-Stein

Нека да изглежда невероятно,

но това е факт, че Праната и чистото съзнание

реагират заедно,

за да съхранят мита за този немислим свят,

с който се сражаваме.

Съзнанието има толкова удивителен,

толкова възвишен аспект,

че всички наши страхове

и съмнения относно себе си

изчезват веднага,

сякаш озарени от хилядите слънца

на Знанието, подкрепено от видението,

че всичко това

е било, е и ще бъде винаги:

Вечният източник на съществуванието.

Светът, чрез който

това ни се демонстрира,

умът и процесът, посредством които

това се създава,

цялата схема и творението,

са Едно.

В това удивително лъчисто Присъствие

всички неустойчиви светове,

които ни плашат и заробват,

стават призрачни сенки,

видени през нощта,

далечен облак, топящ се в слънчевите лъчи.

Тогава умът,

заедно с топящото се “его”,

с мълчаливо изумление

вижда себе си потъващ

във всеобхватния възвишен Живот.

Само чистото съзнание,

неподвластно нито на времето,

нито на пространството

е единен,

всеобхватен свят

на любовта и радостта,

които няма да намериш

нито на земята, нито в небесата.

Гопи Кришна, Загадката на съзнанието