ОТВЪД ТЕРАПИЯТА

michael_parkes_swan_lake2

Michael Parkes, Swan Lake

Без да броди по света, човек може да опознае целия свят. Без да поглежда през прозореца, може да види небето. Колкото по-надалеч отива, толкова по-малко узнава. 

Лао Дзъ

Простотата не е просто недостижим идеал; тя не е нещо, което звучи хубаво, но на практика е неприложимо и неуместно. Това е качество, което израства заедно с личностното осъзнаване и от съзнанието за безкрайните потенциални възможности на вътрешния живот. Разумът може да бъде “убиец на реалността”, както казва източната мъдрост. И действително, нечий разум може да бъде така погълнат от заплетените детайли на конкретна карта, че да загуби от поглед целостността и автентичните ценности. В този случай, разумът е враг на истината и служи само за превратно тълкуване на настоящите проблеми с маса смущаващи и ненужни детайли.

И все пак, разумът може да служи като инструмент на Висшия “Аз”, когато връзката между тях е силна и непрекъсната, когато тялото наистина се превръща в превозно средство на душата. Само тогава той помага да се освети иначе бездънната реалност на живота и индивидуалната съдба в нейните възможно най-реални очертания.

Качеството на всеки терапевтичен диалог е повлиян от много фактори, но несъмнено сред най-важните са способността за дълбока концентрация и житейските идеали на консултиращия. Неговата безпогрешна интуиция е вълната, която се слива с невидимото енергийно поле и долавя аурата на тази дисхармония непринудено и безболезнено. Въпреки, че личността може да осъзнава донякъде същността на проблема, това е само върхът на айсберга. Случващото се е като драскотина по повърхността, в сравнение с цялата сила на съответния период от развитие и съзряване на Аз-а. Дълг на терапевта е да обясни и извади това значение и смисъл, и да помогне за пренасочване на вниманието към извършващия се основен процес.

Юнг нееднократно е посочвал в своите трудове, че това, с което нямате съзнателен контакт, ви се случва като “съдба”. То изглежда, че ви се случва, но всъщност вие не поемате никаква отговорност за това или не признавате участието си в изявата му. Колкото по-силен е контактът на личността с вътрешния  живот, толкова повече може да ви предложи и психотерапията – не някакъв сюрприз, начин да управлявате съдбата си, или подобно на рецепта от готварска книга – нещо, което да нахрани моментния глад. Тя е по-скоро средство за дълбинно разбиране на етапите на себеразвитие, които трябва да приемем и да използваме като благоприятна възможност за личностна трансформация. Това разбиране трябва да се случи във вътрешния свят на клиента и да му отвори очите – отвъд сетивата и триизмерната реалност.

Улавянето на силуета на тази простота; нишката, която свързва причината и следствието, здравето и болестта, миналото и бъдещето е най-важния момент в терапевтичния контакт. Той трябва да бъде разпознат и от двете страни. Именно тогава се случва това прищракване на механизма, измерващ времето и пространството в диалога. Тогава и само тогава сме на път да видим цялата картина, а не само нейните кодове. Отваряйки широко портите на страданието, всъщност отхвърляме фатализма и приемаме да излекуваме съдбата. Проглеждаме и наистина виждаме.

Advertisements