АЙСБЕРГЪТ

Sigmund_Freud_LIFE

Днес честваме 160 години от рождението на Зигмунд Фройд. Многостранни и противоречиви коментари и анализи може да породи идея, която е направила истински пробив в научната теория. Такъв е случаят и с Фройд – създателят на психоанализата и тристепенната структура на личността.

С терминът „психоанализа“ се обозначават теории и методи, използвани за обяснение на несъзнателните асоциативни връзки, определящи човешкото поведение и законите, според които функционира личността. Тази вълна в научните среди през последните десетилетия на XIX век е свързана с името на виенския лекар от еврейски произход Зигмунд Фройд (1856-1939). Макар преобладаващите психоаналитични школи да се различават, повечето от тях подчертават силното влияние на несъзнателните елементи като регулиращи проявленията на характера.

“ID – ЕGO – SUPEREGO” или “ТО – АЗ – СВРЪХ-АЗ”. Още в „Тълкуване на сънищата“ (1900), Фройд постулира, че тези три елемента (Id-Еgo-Superego) не са анатомични структури на мозъка, а по-скоро психични процеси, които управляват мислите, чувствата и поведението на човека. ТО (Id) е в директна конфронтация със СВРЪХ-АЗА (Superego). По думите на самия Фройд: „То е тъмна, недостъпна част от нашата личност, малкото, което знаем за него, имаме от нашето изследване на работата на съня и конструкцията на невротичните сипмтоми, и повечето от това е с негативен характер и може да бъде описано само в контраст на Егото. Ние се доближаваме към Ид с аналогии: ние го наричаме хаос, котел пълен с много възбуда… Пълно с енергия простираща се от инстинктите, но няма организация, не показва никакво колективно желание, а само борба да си докара удовлетворение на инстинктивните нужди, уважавайки спазването на принципа на удоволствието.“ (Фройд, Нови Уводни лекции по Психоанализа (1933)

Structural-Iceberg

То е еволюционния аспект на Аза (Ego), който придобиваме още при раждането, но части от него се развиват и променят в процеса на развитието на личността. И още: „То“ е отговорно за нашите основни инстинкти като храна и вода, секс и агресивни импулси. „То“ е неморално и егоцентрично, управлявано на принципа на болката и удоволствието; „То“ няма чувство за време, напълно нелогично, първоначално сексуално, инфантилно в своето емоционално развитие и не приема „не“ за отговор. Разглежда се като резервоар на либидото или „любовната енергия“. (Фройд, „Отвъд принципа на удоволствието“)

Ego-то или Aзът обхваща тази организирана част от личностната структура, която включва защитни, перцептивни, интелектуално-когнитивни и поведенчески функции. Осъзнатите чувства пребивават в Еgo-то, макар не всички негови операции да са съзнателни. Според Фройд: „Егото е тази част от Ид-а, която е била изменена от директното влияние на външния свят… Егото изобразява това, което може да бъде наречен разсъдък и разум, в противоположност на Ид, което съдържа страсти… Ид е като ездач на седло, който се стреми да удържи превъзхождащата сила на коня; с тази разлика, че ездачът се опитва да го направи със своята собствена сила, докато егото използва взети назаем сили.“ (Фройд, Аз и То(1923))

В теорията на Фройд, Азът има посредническа роля между „То“, „Свръх-аз“-а и външния свят. Неговата задача е да намери баланса между примитивните нагони и реалността докато задоволи и двете страни: „То“ и „Свръх-аз“-а. Неговата главна загриженост е да позволи на някои от желанията на „То“ да бъдат изразени, но само ако последствията от тези дейности не са заплаха за безопасността и целостта на Аза. Доколкото психичното развитие предполага процеси на непрекъсната интеграция и дезинтеграция, движещата сила на Аза и отношенията с То (като елемент на сянката), са от решаващо значение. Те се проявяват директно на много нива, но и в нашите избори върху континуума „Здраве – Болест“.

Свръх-азът“ (Superego) обхваща този пласт от личностната структура, която не е изцяло несъзнателна, и включва индивидуалните его-идеали, духовни цели и други психични феномени (най-общо наричани „съвест“). Свръх-азът критикува и забранява неговите или нейните инстинкти, фантазии, чувства или действия. С него се означават всички норми на поведение, табута, ограничения (вкл. културни), които регулират поведението и придават импулс Ид-а (То). Свръх-азът е носител на социалната компонента в човешкото поведение и изпълнява основно функции за връзка с глобалните ценности, околния свят и общностите, с които човек си взаимодейства в хода на своята еволюция.

В „Тълкуване на сънищата“ Фройд разглежда универсалната склонност на сънищата да „образуват нови цялости“ от отделни елементи, „които ние бихме държали разделени в будното си мислене“.  Сгъстяванията, изместванията и символизациите, характерни за психичните процеси по време на сънуването, се отнасят до начин на мислене, при който законите на формалната логика нямат място. Фройд отдава дължимото и на поезията и митовете, като изтъква различията с вторичния процес, управляван от законите на логиката.

В началото на ХХ век, въпреки протестите на водещи виенски психоаналитици като Алфред Адлер, Юнг става всепризнат лидер на движението и очевиден наследник на Фройд. Разривът в отношенията между Юнг и Фройд настъпва през 1912 г., поради недоволството на Фройд от посоката, която поемат идеите на Юнг. Той приема, че в колективното несъзнавано се съдържа опитът на всички наши предци, на цялото човечество, а неговите компоненти са архетипите, които в същността си са генетично заложени в мозъка. Според него, ако те не бъдат извадени на светло и не бъдат осъзнати, то завинаги ще си останат подтисната структура и част от невидимата част на айсберга.

Въпреки многобройните противоречия и конфликти в психоаналитичните общности, работата върху подсъзнанието и цялостното му въздействие върху структурата на личността е основна линия в теорията и терапевтичната практика на Фройд. Това се онагледява прекрасно и от редица сучаи, с които научната литературата от онова време изобилства. Ето два от тях.

Една от интересните и противоречиви фигури в обкръжението на Зигмунд Фройд е принцеса Мари Бонапарт – френска авторка и психоаналитик. Именно във връзка с нейния случай (фригидност), по времето, когато тя е била негова пациентка, Зигмунд Фройд отбелязва: “Най-големият въпрос, на който не е отговорено и на който аз все още не съм намерил отговор, въпреки моите тридесет години изследване на женската душа, е “Какво иска жената?”. Тя е в близки контакти и със съпругата му Марта, която остро е критикувала работата и теорията на съпруга си. С богатството си Мари Бонапарт спомага за популярността на психоанализата и прави възможно бягството на Фройд от нацистка Германия.

Друг известен случай, който илюстрира дълбоката връзка на патологичните симптоми с несъзнаваното, вкл. колективното несъзнавано е този на Анна О. Анна О. всъщност се казва Берта Папенхайм и е австрийска еврейка феминистка, лекувана от д-р Бройер от тежка кашлица, парализа в дясната част на тялото, смущения в зрението, слуха и говора, както и халюцинации и загуба на съзнание. Макар и диагностицирана с хистерия, Фройд заключава, че болестта й е резултат от мъката, породена от болестта на баща й, който по-късно умира. Произведението „Изследвания върху хистерията“, написано от Бройер в сътрудничество с Фройд третира не само клиничните симптоми и тяхното лечение, но и тяхното дълбинно и холистично разбиране и интерпретация в структурата на личността и влиянието на подсъзнателните следи.

Всяка травма е резултат от неудоволствено преживяване, невписващо се в разбиранията на дадения човек за действителността. Осъзнаването на дълбокия смисъл на симптомите може да доведе до тяхното изчезване. Това води до освобождаване на емоциите, което елиминира и необходимостта от наличие на външен израз на соматично ниво. Тези разбирания на Фройд за корените на болестта задават отправна точка в развитието на науките за човека и днес. Те ще продължават да обогатяват своя обяснителен арсенал, включвайки в него все по-широки интердисциплинарни контексти.

“Ние не се избираме случайно един друг. Ние срещаме само тези, които вече съществуват в нашето подсъзнание.”

Зигмунд Фройд

FreudJung

Предна редица: Зигмунд Фройд, Грандвил Стенли Хол, Карл Юнг. Задна редица: Ейбрахам Брил, Ърнест Джоунс, Шандор Ференци, 1909 г.

 

Advertisements

Царският път към несъзнаваното

kinuko craft_psyches curiosity

Kinuko Craft, Psyche’s Curiosity

Темата за сънуването и „произхода” на сънищата безспорно е сред най-интересните. Много теории се занимават с това явление, но психоанализата и в частност Фройд, още през далечната 1900 година, построява един изключително издържан и цялостен обяснителен модел. Сънищата са наистина „царския път” към несъзнаваното и неговото изследване.

Можем да наречем съня и „защитна операция на Егото”. Според тази теория, механизмът на сънуването се опитва да предаде проблемите от живота в будно състояние с език или образи, които са в най-близка връзка с това, което всъщност изтласкваме. В резултат, получаваме зрително представяне на ситуация или проблем докато спим, което от друга страна е т.нар. от Фройд процес на „сгъстяване“.

Когато се събудим, ние помним една наситена версия на идеи, усещания и желания, идващи от латентното съдържание на нашия сън, т.е. – това, което сме подтиснали и все още не отреагирали. Ето защо и много често именно сутринта, когато сме в това гранично състояние между будност и сънуване, ние получаваме като резултат не винаги достатъчно ясен смисъл и/или съдържание на преживяното. Картината в нашето съзнание  обикновено не е някаква добре подредена история, а по-скоро амалгама от парадокси или странни връзки. Поради това и Фройд нарича Егото „цензура на сънищата”. Сънищата са парадоксални, защото именно това Его е „компресирало” някаква фрустрираща за нас ситуация. Не е приятно да изпитваме страх, вина или силна тревога, нали? Дори и по време на сън, Егото се опитва да ни предпази от тези неприятни усещания.

Известно е, че в състояние на релаксация нервните импулси се движат по-бързо и могат да изминат много по-дълъг път, отколкото в будно състояние. Тяхната активност нерядко ни носи разрешения на някаква наша вътрешна дилема. Мозъкът ни е изтъкан от когнитивни мрежи, и всеки спомен или следа достига по съответните асоциативни канали до други подобни събития, чувства, мисли и състояния. Така те се активират и се свързват с други следи – затвърдени в настоящето, в сегашния ни опит.

Символиката в един сън е всъщност езика на съответния човек, тя е знак за естеството на неговата семиотична матрица. Тяхната образност може да зависи и от степента на разширяване на съзнанието. В съня си, ние правим своеобразни астрални пътувания и често може да открием отговорите на важни за нас въпроси. Когато се събудим, най-важни са по-скоро усещанията – дали са приятни или неприятни, повърхностни или проникновени, цветни или черно-бели и т.н. Никой не може да обясни един ваш сън по-добре от самите вас.

Има, разбира се, сънища, които човек помни цял живот. Те са дълги, имат сюжет, изградени са по-цялостно. Обикновено са ясни и като послания. Другите, които са по-сложни и иносказателни – тях разбираме след време, нужна е повече вътрешна работа, за да усетим есенцията им. Понякога тези образи ни служат като подсказка за бъдещи развития, а много често стават сюжет за разказ или книга. Сънищата винаги са били и ще бъдат източник на вдъхновение за хората на изкуството. А и не само за тях.

Сънищата могат да бъдат и много често са използвани от терапевтите в тяхната работа – те въздействат безболезнено върху нагласите, които обикновено са доста устойчиви. Естествено няма как автоматично да се премахнат причините за травмите, но въпреки това, сънят е един чудесен инструмент за претълкуване и преформулиране на дефицити, попаднали във фокуса на терапевтичния процес. По принцип всяка образност е добре дошла, защото така се намират обиколни пътища за осветляването на един проблем, променя се перспективата, разбиват се защитите на Егото или казано обобщено – се открехва завесата на подсъзнанието – мястото, където ние ревниво пазим своите страхове, рани или тайни желания.

Ако си спомним за Юнг, един от най-известните последователи на Фройд, то бихме могли да открием изумителни постижения в работата със собствените му сънища. Той анализира и изследва и най-отдалечените кътчета на подсъзнанието си и благодарение на този опит, създава нова парадигма в терапевтичната практика. Този период от живота му, всъщност го тласка и към окончателната раздяла с Фройд. За Юнг сънищата са сред най-автентичните методи за самоизследване – така те се превръщат за него в едно своеобразно пътуване към личния мит. Постепенно той стига до създаването на Теорията за психологическите типове и централното понятие в юнгианската анализа, а именно – процеса на „индивидуация“. Въпреки огромното многообразие от подходи, за Юнг сънищата си остават един от основните инструменти в търсенето и намирането на себе си и централен механизъм в работата със сянката.