ЗЛАТНОТО МОМИЧЕ

RemOsuznavane

Андрей Ремньов, Осезание, 2009

Тази класическа приказка се разказва във всички древни култури. Историята на Златното момиче ни води към универсалната мъдрост, закодирана чрез символния език в паметта на вселената. Можем да търсим нейните корени в няколко посоки, но накрая винаги ще стигнем до едно и също място – енергията, която живее и се проявява в жизнения път на всеки от нас.

Както в изследванията на Клариса Пинкола Естес върху женските архетипи, така и в легендите и от Изток и от Запад, душата преминава през дълбок катарзис, през сенчестите гори на подсъзнанието, лута се в най-тъмната нощ съвсем сама. Тя се отправя към нищото беззащитна, прекосявайки необятни пространства. Среща се с ужасни чудовища и злодеи, но винаги оцелява.

Пътуването й е изпъстрено с непреодолими наглед препятствия, а врагове се оказват най-близките хора – бащата или завистливите сестри…  Подобно на Златното момиче, така и Психея (от гръцки – душа, ψυχή) от древногръцкия мит е мразена заради добротата и красотата си. Подложена на многобройни тежки изпитания от Афродита, майката на влюбения в нея Ерос, и сестрите си, които не приемат ставащото между двамата, тя получава помощ от боговете във всички критични моменти. Преминава през Долната земя, освобождавайки се от страха, за да продължи напред, без да мисли за цената, която ще се наложи да плати.

Старите легенди и творения са искри от архетипни енергии, част от играта за надмощие между светлината и тъмнината. В тях съперници на простосмъртните са самите Богове и природните стихии, и не е ли това пътят нагоре, който сме обречени да извървим. Неизменно стремяща се към себеосъзнаване, душата преодолява неувереността, илюзиите, заблудите и табутата, пропада многократно в бездната, но винаги успява да върне силата си. Това, което се очаква от нея е търпение, мъдрост, самообладание и безгранична любов.  Спасението идва винаги в последния миг, когато всичко изглежда безнадеждно или безвъзвратно погубено. Всъщност не – идва в блестящи царски доспехи. Нито жабата е жаба, нито звярът е толкова страшен. Всички чудовища могат да бъдат опитомени и трансформирани с постоянство и търпение – нито по-рано, нито по-късно.

Поредността на изпитанията при Златното момиче предполага преминаване през червената вода, след нея през синята, зелената и черната. Но заради обичта, с която тя обгрижва всички жаби, змии и гущери, магьосницата решава да й спести нови тегоби. Точно накрая и преди окончателното избавление, изоставеното от баща си дете получава инструкция да се потопи в златната вода, което и ще преобърне съдбата му. Погледнато от перспективата на фините нива на съществуване, тази приказка илюстрира фазите на изчистване, зареждане и защита с пранична енергия. Златната прана носи не само най-добрата защита, но и най-високата вибрация на живота. Истинската защита не е нещо изкуствено създадено, солидно или неразрушимо. Тя е силата, с която заявяваме автентичната си същност и неуязвимостта към всяка атака, тя е преодоления и добре забравен страх. Затова идва и винаги последна – като награда, и като благословия за невинността и смелостта да се заявим.

Advertisements