„АЗ“ И „ТИ“ В ОГЛЕДАЛНИЯ СВЯТ

Waterhouse_decameron

John William Waterhouse, A Tale from the Decameron, 1916

„Творците са вълшебни помощници. Като пресъздават символи и мотиви, които ни свързват с по-дълбоката ни същност, те могат да подпомогнат напредъка ни в героичното странстване на собствения ни живот. Всички митове, дочути от вас и резониращи с вашата същност, са онези елементи от обкръжаващата ви среда, които вграждате в някаква форма в живота си. Важното в случая е как те се свързват един с друг във вашия контекст, а не какъв смисъл са имали… Какъв смисъл имат сега – освен ако чрез размишление над предишното им значение не започнете да разширявате собственото си разбиране за ролята, която играят в живота ви.“

Джоузеф Кембъл, Из “Пътища към блаженството”

Независимо от това дали успяваме да се свържем емоционално с другите, когато общуваме, ние участваме в една необикновена размяна на символи. Всеки контакт, стимул или знак ни моделират неусетно. Човешкият мозък винаги е имал способността да регистрира реални или потенциални изменения на най-фини клетъчни нива. Той отразява външната среда и информацията специфично, с брилянтна коректност и навреме. Той е една от точките на пресичане на обективната реалност с душата, създавайки нагласи, очаквания и митове за живота – такъв, какъвто го усещаме.

Процесът на размяна изпраща сигнали, които могат да бъдат модифицирани чрез емоциите. Ние привличаме и излъчваме  вълни с различен оттенък и благодарение на сетивата и смисъла, приписан на случващото се, общуваме с другите без да рискуваме комфорта си. Негативността е само привидна – тя е илюзия от светлини и сенки.

Разбира се, в началото, може и да не ни изглежда така. Ако обаче овладеем чувствата и обяздим предположенията, ще проправим с успех пътя на истината. Никой не е застрахован от страдания и когато излезем от капсулата си, ще вентилираме емоциите, разказвайки за травмиращите мисли и чувства. Осмелявайки се да го направим, ще получим подкрепа, защото такова отваряне на сърцето привлича осъзнато споделяне, а това е раздяла със сковаващия страх. Разказвайки своята история се оглеждаме се в лицата на другите и виждаме себе, но и другите версии за собствения си Аз. Виждаме живота си като бягане в различни писти, виждаме своите нови идентичности и бъдеще.

В такива констелации разбираме, че можем да получим одобрение и защита, защото сме ги поискали. Осъзнаваме, че незаслужено сме се омаловажавали и самонаранявали, както и измамната игра на очакванията и сюжетите, режисирани от нас самите. Да, налага се да се разделим с костеливи навици, обичайни модели на поведение, или хора, от които сме зависими. Но имаме съюзник в това изкачване – нашето интелигентно тяло. Душата ни обитава гениален организъм, в който мозъкът и сърцето работят с кохерентна заедност.

Според основателя на позитивната психотерапия д-р Песешкиан, всеки човек се ражда с две базисни способности – да обича и да се учи. Точно, както тялото ни, което благодарение на нанесените „рани“, придобива имунитет и резистентност към други подобни атаки, така и психиката ни, чрез нашия гениален мозък като един от инструментите й, се научава да се справя с неблагоприятни въздействия и да се самовъзстановява отвътре. Не, това не е езотерика. Говорим за молекулярни изследвания, в съзвучие с експериментите на проф. Масару Емото, илюстриращи въздействието на думите и енергията на техния изказ върху водата.

Думите влияят върху тялото не само като вибрация и честота, но и чисто смислово и това е закодирано от далечно минало в нашето ДНК. Така позитивните послания и енергия могат да възстановят и ревитализират увредени молекули, въздействайки на клетъчно ниво. Една казана дума, може да звучи като хвърлен камък, но добрата дума ще отвори железни врати. Огледалните неврони, най-силно концентрирани в префронталната мозъчна кора, имат невероятната функция да приемат и възпроизвеждат с фотографска точност мисленето и действията на другите. Ето защо, хората около нас и тези, с които общуваме продължително, ни трансформират – те наистина са наше огледало.

Подобно на Алиса от приказните селения, ние можем да сме любопитни, можем да задаваме въпроси, можем да разбираме посланията идващи отвътре, както и тези, които филтрираме в аурата си. Важно е качеството на енергията, с която резонираме, защото това сме Ние, това е Пътят ни, това са Другите. И, всичко е едно в голямото огледало на живота.

Advertisements

ВОЙНАТА НА РОЗИТЕ

 

WarRoses1989

ОБЩУВАНЕТО – МЕЖДУ АПОКАЛИПСИСА И РАЗБИРАТЕЛСТВОТО

Отличителна характеристика на хората, в сравнение с другите чувстващи същества е способността им да съобщават сложна информация като използват изтънчен език. Човекът е надарен с дарба да изразява мисли и чувства с невероятен финес. Въпреки това, общуването, изпълнено с недоразумения, дори и между много близки хора е често наблюдавано явление. Изключителен е анализът на Елиът Арънсън в книгата „Човекът – социално животно“, която можем спокойно да причислим към задължителните четива за интересуващите се от социална психология. В нея той разглежда разнопосочните аспекти на общуването като калейдоскоп от възможности да постигнем общност с другите. Отговаря и на въпроса: Можем ли да се спасим от апокалипсиса и да сложим ред в комуникациите си, често изпълнени с изопачени, недиректни и подвеждащи послания?!

Безспорно, един от най-важните спойващи елементи на всяка връзка е способността ни да изразим себе си по възможно най-автентичния и открит начин. Това обаче не се постига бързо или лесно, независимо колко бурно и страстно е едно начало, колко красиви и чисти са нашите очаквания и намерения. Оказва се, че откритото говорене нерядко се асоциира с нападателност, отключваща несигурност и страх у приемащата страна. И обратно, ако задаваме уточняващи  въпроси, с които търсим най-елементарно пояснение на позицията на партньора, понякога може да се стигне до размяна на обвинения в нарушаване на нечие лично пространство.

Кои са тези 4 типа поведение, които помитат всяка връзка?

Първо: Критикуваме! Има справедливи и несправедливи упреци. Има и шанс да бъдем чути, когато изразяваме мнение без да сме язвителни. Ако сме добронамерени в емоцията, която придружава нашата обратна връзка при ситуация, развила се в противоречие с нашите нагласи, можем да постигнем разбирателство и яснота, без да се налага да контраатакуваме другия.

Второ: Изразяваме презрение! Когато емоционалния градус е достигнал критично високи нива, е възможно да се роди на бял свят унизителната комбинация между сарказъм, цинизъм и презрение. Това е най-дълбоко агресивната форма на общуване. Нараняващо.

Трето: Стратегията „око за око, зъб за зъб“ ни хвърля в омагьосания кръг на инстинктивната борба за надмощие, която носи не само интелектуална празнота, но и водопади от съжаление, когато бурята утихне. Взаимните атаки тласкат общуването към нарастване на ожесточението, а от там и до логичния завършек на цикъла, при който двойката се разпада окончателно. Такива емоционални убийства обикновено са с фатален край.

Четвърто: В пълно противоречие със съветите на Сун Дзъ, да не стигаме въобще до военни действия, често се натъкваме на стратегията „пълно отстъпление“, нерядко преминаваща в паническо бягство от „театъра на военните действия“. Според  Давид Серван-Шрайбер, това е любим специалитет на мъжете, но предвид все по-често срещащите се разменени роли, не бих се ангажирала с такава позиция. Вярно е – това предвещава абсолютния край на приказката, ако не броим послеслова, най-често рецитиран от страна на нежната половина. Оттеглянето и игнорирането на другия не може да бъде ефикасен начин за справяне с конфликтите. Така не решаваме нищо – само затягаме още повече възела, оставайки безразлични към корена на проблема. Тези модели на поведение обиждат и омаловажават напълно партньора ни, или това, което е останало от него.

Интимността е едно от нивата на най-дълбока близост, излагащо на показ раните. Стигайки до тук в една връзка, ние развиваме в някаква степен съпричастност към тайните на другия без да можем да предвидим нито изход, нито печалба, нито загуба. Как се играе тази игра, в която маските падат е нещо, което нерядко разбираме постфактум. Но въпреки всичко, има начин да усвоим конструктивни модели в комуникацията си не само заради нас самите и близките ни, но и заради тези, с които сме заобиколени и с които можем да постигнем абсолютно всичко.

В края на всяка терапия, независимо от естеството на казуса, винаги споделям нещо за спомен. Това е санскритска мъдрост, която преди много години научих от моята учителка по английски. Тя гласи: “Казвай винаги истината! Казвай я сладко!”.

Всичко може да се каже и разкаже, за всичко можем да попитаме, всичко можем да споделим. Направете го красиво. Благодаря ти, Линда!

ПРЕТЪЛКУВАЙ ЖИВОТА СИ!

rosesИмате ли нужда от промяна? Колебаете ли се откъде да започнете? А може би не разбирате точно какво се случва с вас?

Присъединете се към един полезен за вашите ежедневни комуникации тренинг, чрез който ще осъзнаете ясно важността на всяко ваше послание и силата на думите, които понякога изричаме с такава лекота. По време на обучението, ще имате възможност да се убедите в директната връзка и последствията от комбинацията на мисли, думи, чувства и действия, а така също и как тази верига се проявява по отношение на нашето здраве и благоденствие.

Тренингът включва теоретична и практическа част. Работата в група или самостоятелно ще ви помогне да проверите себе си, а също и дали не сте в плен на стереотипи, от които всъщност искате да се освободите. Принципът, на който се подчиняваме е „ПОВЕЧЕ, С ПО-МАЛКО!“. Само за 3 часа, ще успеете да се отворите за едно съвсем различно светоусещане. Ще видите себе си, хората и обстоятелствата в живота си много по-реалистично и може би ще се доверите на мъдростта на душата. Завършваме с групова медитация!

Тренингът е отворен за всеки и не поставя никакви предварителни условия.

Телефон за въпроси и допълнителна информация: 0894/448001

Кога: 28 ноември 2015
Място на провеждане: Пловдивски културен институт, ул. „Иван Перпелиев“, № 5
Времетраене: 3 часа – от 12.00 до 15.00 ч.
Необходимо е предварително записване на тел. 0884 777 050, ki_plovdiv@abv.bg или info@change-life.eu

Водеща: Магдалена Герева, психолог и холистичен терапевт
„Синхронизирането на три основни линии в работата ми – позитивна психотерапия, йога и пранично самолечение – се превърна в моята успешна формула. Опитът от различни терапевтични школи и духовни практики ми дава възможност да коригирам вътрешния дисбаланс по един щадящ и проактивен начин. Смятам за привилегия работата си в полето на оздравяващата и трансформираща енергия, която притежава всеки един от нас.“