ВОЙНАТА НА РОЗИТЕ

 

WarRoses1989

ОБЩУВАНЕТО – МЕЖДУ АПОКАЛИПСИСА И РАЗБИРАТЕЛСТВОТО

Отличителна характеристика на хората, в сравнение с другите чувстващи същества е способността им да съобщават сложна информация като използват изтънчен език. Човекът е надарен с дарба да изразява мисли и чувства с невероятен финес. Въпреки това, общуването, изпълнено с недоразумения, дори и между много близки хора е често наблюдавано явление. Изключителен е анализът на Елиът Арънсън в книгата „Човекът – социално животно“, която можем спокойно да причислим към задължителните четива за интересуващите се от социална психология. В нея той разглежда разнопосочните аспекти на общуването като калейдоскоп от възможности да постигнем общност с другите. Отговаря и на въпроса: Можем ли да се спасим от апокалипсиса и да сложим ред в комуникациите си, често изпълнени с изопачени, недиректни и подвеждащи послания?!

Безспорно, един от най-важните спойващи елементи на всяка връзка е способността ни да изразим себе си по възможно най-автентичния и открит начин. Това обаче не се постига бързо или лесно, независимо колко бурно и страстно е едно начало, колко красиви и чисти са нашите очаквания и намерения. Оказва се, че откритото говорене нерядко се асоциира с нападателност, отключваща несигурност и страх у приемащата страна. И обратно, ако задаваме уточняващи  въпроси, с които търсим най-елементарно пояснение на позицията на партньора, понякога може да се стигне до размяна на обвинения в нарушаване на нечие лично пространство.

Кои са тези 4 типа поведение, които помитат всяка връзка?

Първо: Критикуваме! Има справедливи и несправедливи упреци. Има и шанс да бъдем чути, когато изразяваме мнение без да сме язвителни. Ако сме добронамерени в емоцията, която придружава нашата обратна връзка при ситуация, развила се в противоречие с нашите нагласи, можем да постигнем разбирателство и яснота, без да се налага да контраатакуваме другия.

Второ: Изразяваме презрение! Когато емоционалния градус е достигнал критично високи нива, е възможно да се роди на бял свят унизителната комбинация между сарказъм, цинизъм и презрение. Това е най-дълбоко агресивната форма на общуване. Нараняващо.

Трето: Стратегията „око за око, зъб за зъб“ ни хвърля в омагьосания кръг на инстинктивната борба за надмощие, която носи не само интелектуална празнота, но и водопади от съжаление, когато бурята утихне. Взаимните атаки тласкат общуването към нарастване на ожесточението, а от там и до логичния завършек на цикъла, при който двойката се разпада окончателно. Такива емоционални убийства обикновено са с фатален край.

Четвърто: В пълно противоречие със съветите на Сун Дзъ, да не стигаме въобще до военни действия, често се натъкваме на стратегията „пълно отстъпление“, нерядко преминаваща в паническо бягство от „театъра на военните действия“. Според  Давид Серван-Шрайбер, това е любим специалитет на мъжете, но предвид все по-често срещащите се разменени роли, не бих се ангажирала с такава позиция. Вярно е – това предвещава абсолютния край на приказката, ако не броим послеслова, най-често рецитиран от страна на нежната половина. Оттеглянето и игнорирането на другия не може да бъде ефикасен начин за справяне с конфликтите. Така не решаваме нищо – само затягаме още повече възела, оставайки безразлични към корена на проблема. Тези модели на поведение обиждат и омаловажават напълно партньора ни, или това, което е останало от него.

Интимността е едно от нивата на най-дълбока близост, излагащо на показ раните. Стигайки до тук в една връзка, ние развиваме в някаква степен съпричастност към тайните на другия без да можем да предвидим нито изход, нито печалба, нито загуба. Как се играе тази игра, в която маските падат е нещо, което нерядко разбираме постфактум. Но въпреки всичко, има начин да усвоим конструктивни модели в комуникацията си не само заради нас самите и близките ни, но и заради тези, с които сме заобиколени и с които можем да постигнем абсолютно всичко.

В края на всяка терапия, независимо от естеството на казуса, винаги споделям нещо за спомен. Това е санскритска мъдрост, която преди много години научих от моята учителка по английски. Тя гласи: “Казвай винаги истината! Казвай я сладко!”.

Всичко може да се каже и разкаже, за всичко можем да попитаме, всичко можем да споделим. Направете го красиво. Благодаря ти, Линда!

Advertisements