БИТИЕ, СЪЗНАНИЕ И БЛАЖЕНСТВО

BhavagadGita

Влезте в гората откъм най-тъмното място, където няма пътека. Има ли пътека, то тя е чужда; всяко човешко същество е неповторимо явление.  Идеята е да намериш собствения си път към блаженството.

Хайнрих Цимер, имаше една малка сентенция: най-доброто не може да се изрече – то е трансцендентна, неизразима истина. Следвайте гласа на сърцето си. Вашето блаженство може да ви отведе до онази трансцендентна загадка, защото то е избликването на енергията на трансцендентната мъдрост вътре във вас. И тъй, когато блаженството секне, разбирате, че сте пресекли пътя на този извор; опитайте се да го намерите отново. Не зная какво е битие. Не зная какво е съзнание. Затова пък зная какво е блаженство: дълбокото чувство, че присъстваш и правиш онова, което неминуемо трябва да правиш, за да бъдеш самият себе си. Ако можеш да се придържаш неотклонно към това – вече си на ръба на трансцендентното.

Има една много стара санскритска мъдрост: трите аспекта на мисълта, които сочат най-далеч, към ръба на бездната на трансцендентното, са сат, чит и ананда: битие, съзнание и блаженство. Можете да наречете трансцендентното празнота или пълнота – все едно е, защото то е отвъд всякакви слова. Струва си да говорим само за онова, което се намира от отсамната страна на трансцендентността. Проблемът е да отворим словата, да отворим думите така, че да сочат отвъд самите себе си. Те постоянно ще изолират, ще закриват преживяването чрез своята непрозрачност. Ала все пак тези три понятия ще ви доведат най-близо до празнотата: сат-чит-ананда.

 Джоузеф Кембъл, Избрано от “Пътища към блаженството“

Advertisements

ВОЙНАТА НА РОЗИТЕ

 

WarRoses1989

ОБЩУВАНЕТО – МЕЖДУ АПОКАЛИПСИСА И РАЗБИРАТЕЛСТВОТО

Отличителна характеристика на хората, в сравнение с другите чувстващи същества е способността им да съобщават сложна информация като използват изтънчен език. Човекът е надарен с дарба да изразява мисли и чувства с невероятен финес. Въпреки това, общуването, изпълнено с недоразумения, дори и между много близки хора е често наблюдавано явление. Изключителен е анализът на Елиът Арънсън в книгата „Човекът – социално животно“, която можем спокойно да причислим към задължителните четива за интересуващите се от социална психология. В нея той разглежда разнопосочните аспекти на общуването като калейдоскоп от възможности да постигнем общност с другите. Отговаря и на въпроса: Можем ли да се спасим от апокалипсиса и да сложим ред в комуникациите си, често изпълнени с изопачени, недиректни и подвеждащи послания?!

Безспорно, един от най-важните спойващи елементи на всяка връзка е способността ни да изразим себе си по възможно най-автентичния и открит начин. Това обаче не се постига бързо или лесно, независимо колко бурно и страстно е едно начало, колко красиви и чисти са нашите очаквания и намерения. Оказва се, че откритото говорене нерядко се асоциира с нападателност, отключваща несигурност и страх у приемащата страна. И обратно, ако задаваме уточняващи  въпроси, с които търсим най-елементарно пояснение на позицията на партньора, понякога може да се стигне до размяна на обвинения в нарушаване на нечие лично пространство.

Кои са тези 4 типа поведение, които помитат всяка връзка?

Първо: Критикуваме! Има справедливи и несправедливи упреци. Има и шанс да бъдем чути, когато изразяваме мнение без да сме язвителни. Ако сме добронамерени в емоцията, която придружава нашата обратна връзка при ситуация, развила се в противоречие с нашите нагласи, можем да постигнем разбирателство и яснота, без да се налага да контраатакуваме другия.

Второ: Изразяваме презрение! Когато емоционалния градус е достигнал критично високи нива, е възможно да се роди на бял свят унизителната комбинация между сарказъм, цинизъм и презрение. Това е най-дълбоко агресивната форма на общуване. Нараняващо.

Трето: Стратегията „око за око, зъб за зъб“ ни хвърля в омагьосания кръг на инстинктивната борба за надмощие, която носи не само интелектуална празнота, но и водопади от съжаление, когато бурята утихне. Взаимните атаки тласкат общуването към нарастване на ожесточението, а от там и до логичния завършек на цикъла, при който двойката се разпада окончателно. Такива емоционални убийства обикновено са с фатален край.

Четвърто: В пълно противоречие със съветите на Сун Дзъ, да не стигаме въобще до военни действия, често се натъкваме на стратегията „пълно отстъпление“, нерядко преминаваща в паническо бягство от „театъра на военните действия“. Според  Давид Серван-Шрайбер, това е любим специалитет на мъжете, но предвид все по-често срещащите се разменени роли, не бих се ангажирала с такава позиция. Вярно е – това предвещава абсолютния край на приказката, ако не броим послеслова, най-често рецитиран от страна на нежната половина. Оттеглянето и игнорирането на другия не може да бъде ефикасен начин за справяне с конфликтите. Така не решаваме нищо – само затягаме още повече възела, оставайки безразлични към корена на проблема. Тези модели на поведение обиждат и омаловажават напълно партньора ни, или това, което е останало от него.

Интимността е едно от нивата на най-дълбока близост, излагащо на показ раните. Стигайки до тук в една връзка, ние развиваме в някаква степен съпричастност към тайните на другия без да можем да предвидим нито изход, нито печалба, нито загуба. Как се играе тази игра, в която маските падат е нещо, което нерядко разбираме постфактум. Но въпреки всичко, има начин да усвоим конструктивни модели в комуникацията си не само заради нас самите и близките ни, но и заради тези, с които сме заобиколени и с които можем да постигнем абсолютно всичко.

В края на всяка терапия, независимо от естеството на казуса, винаги споделям нещо за спомен. Това е санскритска мъдрост, която преди много години научих от моята учителка по английски. Тя гласи: “Казвай винаги истината! Казвай я сладко!”.

Всичко може да се каже и разкаже, за всичко можем да попитаме, всичко можем да споделим. Направете го красиво. Благодаря ти, Линда!