VITA NUOVA

Dante_and_Beatrice_(Osterely)

Carl Wilhelm Friederich Oesterly, Dante and Beatrice, 1845

Данте описва този просветлен миг в своята VITA NUOVA (“Нов живот”) – мигът, когато зърнал Беатриче, мигът, който го превърнал от обикновен човешко животно в поет… Бил поразен от онова, което Джеймс Джойс нарича естетически унес. Това е началото на духовния живот, както ни казва Данте в началните страници на тази очарователна книга: “Духът на моите очи: “Съзираш насладата си.” Духът на живота в моето сърце рече: “Съзираш повелителя си.” А духът на моето тяло рече: “Сега ще страдаш.”

Престижът, социалните взаимоотношения, сигурността – всички тези потребности изчезнали. Беатриче била крайчецът на един загадъчен лъч, който идва от дълбините на вселената. Когато Данте последвал този лъч, той го отвел до самия престол на световната загадка (както се изразявала тя в културата на Данте), а именно Троицата.

И тъй, най-напред трябва да откриете коя е движещата сила във вас. Разбира се, тя ще ви движи на нивото на човешко същество. И би трябвало да се движи по начин, подходящ за вашия житейски етап. Трябва да се научите да разбирате какъв е архетипът на вашия житейски етап и да го изживявате. Опитът да изживявате архетипа на етапа, който е останал зад гърба ви, е една от основните причини за невротичните разстройства. Говорих вече за четирийсетгодишните дечица, които ридаят върху фройдистката кушетка. На тях им липсва увереност в собствената преценка и винаги търсят авторитети.

Откриваме този проблем и при човека, който се мъчи да се задържи в своя апогей. Животът му вече клони към заник, но той си мисли, че още е в зенита си. И тъй, както видяхме този човек тръгва на риболов. Е, един мъж в края на шейсетте си години би трябвало да улови нещо по-добро от пъстърва – поне една-две русалки. И той го знае.

Когато носената от вас маска се пропука, когато изгубите вяра в нея, може да получите регресия в душата си на който и да било етап от живота. Когато едно цяло общество изгуби своята образност, то може да се озове в онова, което се нарича “пуста земя”… Ние се лутаме, и не съумяваме да задействаме света, в който живеем. Това е задачата на съвременния поет и творец…

Когато отъждествите живота си със съзнанието, ще откриете, че тялото може да си отиде. Това е голямата криза на пълнолунието. Именно това е кризата, която Данте твърди, че е изживял на трийсет и петата си година; това е видението на “Божествена комедия”, в което цялата вселена – в неговия речник – става проявление не толкова на съзнанието, колкото на любовта. Той се отъждествява с онази любов, онази благодат, която произлиза от трансцендентния престол и се проявява в прекрасните носители, един от които е и Беатриче…

И тъй, казвам, че начинът да откриеш своя мит е да откриеш своята страст, своята опора и да знаеш в кой етап от живота се намираш. Проблемите на младостта не са проблеми на старостта. Не се опитвайте да изживеете живота си прекалено бързо. Тази работа – мъдростта – трябва да дойде постепенно.

Джоузеф Кембъл, “Пътища към блаженството”, Личният мит

Advertisements

БИТИЕ, СЪЗНАНИЕ И БЛАЖЕНСТВО

BhavagadGita

Влезте в гората откъм най-тъмното място, където няма пътека. Има ли пътека, то тя е чужда; всяко човешко същество е неповторимо явление.  Идеята е да намериш собствения си път към блаженството.

Хайнрих Цимер, имаше една малка сентенция: най-доброто не може да се изрече – то е трансцендентна, неизразима истина. Следвайте гласа на сърцето си. Вашето блаженство може да ви отведе до онази трансцендентна загадка, защото то е избликването на енергията на трансцендентната мъдрост вътре във вас. И тъй, когато блаженството секне, разбирате, че сте пресекли пътя на този извор; опитайте се да го намерите отново. Не зная какво е битие. Не зная какво е съзнание. Затова пък зная какво е блаженство: дълбокото чувство, че присъстваш и правиш онова, което неминуемо трябва да правиш, за да бъдеш самият себе си. Ако можеш да се придържаш неотклонно към това – вече си на ръба на трансцендентното.

Има една много стара санскритска мъдрост: трите аспекта на мисълта, които сочат най-далеч, към ръба на бездната на трансцендентното, са сат, чит и ананда: битие, съзнание и блаженство. Можете да наречете трансцендентното празнота или пълнота – все едно е, защото то е отвъд всякакви слова. Струва си да говорим само за онова, което се намира от отсамната страна на трансцендентността. Проблемът е да отворим словата, да отворим думите така, че да сочат отвъд самите себе си. Те постоянно ще изолират, ще закриват преживяването чрез своята непрозрачност. Ала все пак тези три понятия ще ви доведат най-близо до празнотата: сат-чит-ананда.

 Джоузеф Кембъл, Избрано от “Пътища към блаженството“

„АЗ“ И „ТИ“ В ОГЛЕДАЛНИЯ СВЯТ

Waterhouse_decameron

John William Waterhouse, A Tale from the Decameron, 1916

„Творците са вълшебни помощници. Като пресъздават символи и мотиви, които ни свързват с по-дълбоката ни същност, те могат да подпомогнат напредъка ни в героичното странстване на собствения ни живот. Всички митове, дочути от вас и резониращи с вашата същност, са онези елементи от обкръжаващата ви среда, които вграждате в някаква форма в живота си. Важното в случая е как те се свързват един с друг във вашия контекст, а не какъв смисъл са имали… Какъв смисъл имат сега – освен ако чрез размишление над предишното им значение не започнете да разширявате собственото си разбиране за ролята, която играят в живота ви.“

Джоузеф Кембъл, Из “Пътища към блаженството”

Независимо от това дали успяваме да се свържем емоционално с другите, когато общуваме, ние участваме в една необикновена размяна на символи. Всеки контакт, стимул или знак ни моделират неусетно. Човешкият мозък винаги е имал способността да регистрира реални или потенциални изменения на най-фини клетъчни нива. Той отразява външната среда и информацията специфично, с брилянтна коректност и навреме. Той е една от точките на пресичане на обективната реалност с душата, създавайки нагласи, очаквания и митове за живота – такъв, какъвто го усещаме.

Процесът на размяна изпраща сигнали, които могат да бъдат модифицирани чрез емоциите. Ние привличаме и излъчваме  вълни с различен оттенък и благодарение на сетивата и смисъла, приписан на случващото се, общуваме с другите без да рискуваме комфорта си. Негативността е само привидна – тя е илюзия от светлини и сенки.

Разбира се, в началото, може и да не ни изглежда така. Ако обаче овладеем чувствата и обяздим предположенията, ще проправим с успех пътя на истината. Никой не е застрахован от страдания и когато излезем от капсулата си, ще вентилираме емоциите, разказвайки за травмиращите мисли и чувства. Осмелявайки се да го направим, ще получим подкрепа, защото такова отваряне на сърцето привлича осъзнато споделяне, а това е раздяла със сковаващия страх. Разказвайки своята история се оглеждаме се в лицата на другите и виждаме себе, но и другите версии за собствения си Аз. Виждаме живота си като бягане в различни писти, виждаме своите нови идентичности и бъдеще.

В такива констелации разбираме, че можем да получим одобрение и защита, защото сме ги поискали. Осъзнаваме, че незаслужено сме се омаловажавали и самонаранявали, както и измамната игра на очакванията и сюжетите, режисирани от нас самите. Да, налага се да се разделим с костеливи навици, обичайни модели на поведение, или хора, от които сме зависими. Но имаме съюзник в това изкачване – нашето интелигентно тяло. Душата ни обитава гениален организъм, в който мозъкът и сърцето работят с кохерентна заедност.

Според основателя на позитивната психотерапия д-р Песешкиан, всеки човек се ражда с две базисни способности – да обича и да се учи. Точно, както тялото ни, което благодарение на нанесените „рани“, придобива имунитет и резистентност към други подобни атаки, така и психиката ни, чрез нашия гениален мозък като един от инструментите й, се научава да се справя с неблагоприятни въздействия и да се самовъзстановява отвътре. Не, това не е езотерика. Говорим за молекулярни изследвания, в съзвучие с експериментите на проф. Масару Емото, илюстриращи въздействието на думите и енергията на техния изказ върху водата.

Думите влияят върху тялото не само като вибрация и честота, но и чисто смислово и това е закодирано от далечно минало в нашето ДНК. Така позитивните послания и енергия могат да възстановят и ревитализират увредени молекули, въздействайки на клетъчно ниво. Една казана дума, може да звучи като хвърлен камък, но добрата дума ще отвори железни врати. Огледалните неврони, най-силно концентрирани в префронталната мозъчна кора, имат невероятната функция да приемат и възпроизвеждат с фотографска точност мисленето и действията на другите. Ето защо, хората около нас и тези, с които общуваме продължително, ни трансформират – те наистина са наше огледало.

Подобно на Алиса от приказните селения, ние можем да сме любопитни, можем да задаваме въпроси, можем да разбираме посланията идващи отвътре, както и тези, които филтрираме в аурата си. Важно е качеството на енергията, с която резонираме, защото това сме Ние, това е Пътят ни, това са Другите. И, всичко е едно в голямото огледало на живота.