ТВОРЧЕСТВО И ПЪЛНОТА

Edward_Poynter_-_Orpheus_and_Eurydice

Edward Poynter, Orpheus and Eurydice

Днес е точната опозиция на слънце и луна, или казано накратко – пълнолуние. Трансформиращата сила на тази енергия има много причини, за да се прояви. От една страна се намираме въру подвижния кръст, който е във вечно движение и промяна, непрестанна трансмутация на състоянията и преливане от едно ниво към друго. Слънцето е в Стрелец – знакът на единонасоченото усилие, а Луната в Близнаци – знакът на креативността. И така – в какво влагате твореческите си способности, които са ви иманентно присъщи? Накъде  насочвате енергията си без излишно разпиляване? Оста Стрелец-Близнаци е импулс за себеосъществяване – без колебание и с висока концентрация на усилието. Бързината на Стрелец е омекотена от ретроградния Меркурий, но кой казва, че скоростта е нещо видимо. Безкрайният потенциал на мисълта и въображението могат да изпълнят с творческа сила всяко намерение.

Вече сме се измъкнали тъмните води на ноември и постепенно се устремяваме към неподвижността на зимното слънцестоене – моментът, в който ще срещнем лицето на истинската си природа. Разбира се дотогава има много време – бидейки в сянката на Меркурий, можем да се отпуснем и помечтаем. Периодът е добър за плавно оттегляне навътре и инвентаризация на талантите и потенциалите. Дошло е време за “разоръжаване” и старателно планиране. Дайте си време…

Това пълнолуние допълнително насища с енергия съвпада на Меркурий и Сатурн – едно прекрасно преливане на енергиите на 3 и 4 лъч и изключително потентна за творците конфигурация. Венера също е на прага на Стрелец. Какво всъщност е творческият импулс? Не е ли това е летежът на душата към овеществяване на най-дълбинния потенциал, който носим? Тя неизменно иска да се прояви и това е възможно, ако й дадем достатъчно воля и свобода. Ако се освободим от страховете, сенките и предразсъдъците и се настроим към естественото ни състояние на радост и удоволствие от всеки кратък миг на пълнота в преживяването. Изпейте своята песен и сътворете своя ненаписан още стих.

Да, мисля, че това е време и за планиране и внимателно обмисляне на идеи и проекти. Творческото начало днес, ще даде живот на прекрасните мисъл-форми  стартирани точно след месец, когато в мощен тандем ще се слеят Марс и Юпитер в Скорпион. Като един стар и опитен бижутер нека се концентрираме върху детайлите и да полираме диаманта. След това нека го поставим стабилно върху брошката и да украсим с нея най-хубавата си дреха. Бъдете ювелирни в изпълнението! Придайте Формата на Времето…

Leda Astrology

 

Advertisements

ЕДИН ДРУГ ВЪЗМОЖЕН ЖИВОТ

„Да бъдеш или не? Туй е въпросът.

Дали е по-достойно да понасяш

стрелите на свирепата съдба,

Или обнажил меч, да се опълчиш

Срещу море от мъки и в таз битка

Да ги зачеркнеш всички?“

 „Хамлет“, Уилям Шекспир

За обитателите на храма на Мелпомена – играта е всичко. Тя е сакрален акт на свързване с духовните корени и силата на съдбата, и независимо от броя на изиграните представления, пиесата сякаш всеки път е нова и различна. Въплътеният образ е чиста енергия, която прегръща публиката, създавайки неповторима колективна аура. Актьорът прескача през епохи и настроения в играта на живота и полирал до съвършенство чертите на скитника се превръща в мост към душата на зрителя. Заразява ни с енергията на вечно търсещия и жадуващ справедливост, любов и красота, но най-вече – той, АКТЬОРЪТ, е примерът, на когото позволяваме да ни трансформира. В хода на жизнения си път, ние също изиграваме различни роли и често не забелязваме колко силно се идентифицираме с определен образ – на майката, на твореца, на воина, на шамана.

Eдни от най-трудните въпроси на психолозите по време на терапевтичните сесии са тези, приканващи ни да опишем себе си. Наглед доста обикновен, повикът „Кой съм аз?“ често ни препраща към по-дълбоки размисли. От него тръгва своеобразната лична ретроспектива – плод на подсъзнателна потребност за себепознание.

В стремежа си да разгадаем мистерията на душата, ние потегляме на различни пътешествия. Трябва ни само време, и да се доверим на инстинкта. Постепенно започваме да разпознаваме лицата си от вчера, днес и утре. И за артиста, и за нас, докосването до истината може да е болезнено преживяване, но може да звучи и с нотка на облекчение, ако постигнем осъзнаване без да забравяме миналото. Тогава сме се излекували от спомена, простили сме всичко, обикнали сме невъзможното.

Актьорската професия е от малкото привилегировани, позволяваща преминаването през един и същи тест многократно. Всеки път, когато се превъплъщава в образ, актьорът извиква навън познати и непознати нагласи, мисли и чувства. Потапянето в себе си е не само неизбежно – то се случва според собствените вътрешни правила. В краткия отрязък от време-пространството, артистът се изправя пред парадоксалната автентичност на душата, пред един друг възможен живот. Превръща се в лечител, алхимик, магьосник – за себе си и другите.

ANGELflute

„Всичко си има време, време има за всяка работа под небето:

време да се родиш, и време да умреш; време да садиш, и време да скубеш насаденото;

време да убиваш, и време да лекуваш; време да събаряш, и време да съграждаш;

време да плачеш, и време да се смееш; време да тъгуваш, и време да играеш;

време да разхвърляш камъни, и време да събираш камъни; време да прегръщаш и време да избягваш прегръдки;

време да търсиш, и време да губиш; време да къташ, и време да пилееш;

време да раздираш, и време да съшиваш; време да мълчиш, и време да говориш;

време да обичаш, и време да мразиш; време за война, и време за мир. …

Каквото е било, то е и сега, и каквото ще бъде, то е вече било, – и Бог ще повика назад миналото.“

Книга на Еклисиаста или Проповедника, гл. 3, http://www.pravoslavieto.com

ВРЕМЕТО КАТО КОНТЕКСТ, РЕЛАЦИЯ И СМИСЪЛ

„Когато човек дойде на този свят, той изобщо не знае как да оценява времето. Това се научава бавно, в продължение на години. Натрупването на опит по отношение на времето и неговото използване е един от най-сложните проблеми на човешкото съществуване.“ 

Вирджиния Сатир

Porter Magazineр, Photography Jeff Bark, Model Karen Elson

Porter Magazineр, Photography Jeff Bark, Model Karen Elson

Времето е основна философска категория, интерпретирана от древността до днес с неописуема колоритност и богатство. Феноменът ВРЕМЕ ще продължи и занапред да ни вдъхновява именно заради своята непознаваемост и тоталност. Тази необятна тема е вечната тема на поетите, на художниците, на езотериците и разбира се – на учените.

Времето, както и културата, се разполагат в живота на човека толкова многопосочно, чие той въобще не може да си представи всеобхватността и дълбочината на това измерение на реалността. Времето ни се разкрива чрез смисъла, който му придаваме, и тъй като нищо не е “извън” него, то е навсякъде и във всичко. То е в отношението ни към хората и събитията, то задава скоростта, с която преминаваме през трудностите и щастливите моменти, то е чувството за комфорт или досада. Времето, всъщност е БЕЗВРЕМИЕТО между две мантри ОМ – състояние на неподвижност и покой. То е блаженството и тишината, които създават усещане за вечност. Времето е в неуловимостта на мига, когато просто искаме до помълчим с някого, но и силата, която ни изтласква извън собствените ни граници при преодоляването на препятствие.

Отношението към времето е безпогрешен индикатор за степента на стрес, удовлетворение от себе си и яснота за перспективата. Когато работя с такава проблематика, често използвам една стара персийска приказка. Притчите са изключтелен помощник в работата ми със своя дълбок контекст и свободата при интерпретацията им. И така:

Живял някога  един мъдър владетел.  Веднъж той решил да  зарадва поданиците си и поставил слънчев часовник на градския площад, донесен някога от далечно пътуване. Този дар променил живота на  хората  в  държавата – гражданите се научили да разпределят и ценят времето си, да бъдат точни. След известно време всички станали богати и заживели щастливо.

Когато владетелят умрял, гражданите започнали да мислят как да му се отблагодарят за това, което той е направил за тях. И тъй като слънчевият часовник бил  символ на успеха им, те решили да построят около него огромен  храм със златни куполи. След като храмът бил издигнат, слънчевите лъчи  престанали да  падат върху часовника и сянката, която показвала времето изчезнала. Хората вече не били точни, редът в държавата постепенно бил унищожен и тя се разпаднала.