ЕФЕКТЪТ НА ПЕПЕРУДАТА

 “Посей мисъл и ще пожънеш действие, посей действие и ще пожънеш навик, посей навик и ще пожънеш характер, посей характер и ще пожънеш съдба.”  Свами Шивананда

Parkes

Michael Parkes,”Gossamer Wings”

Когато пеперудата разтвори крилe, може би в далечна страна се вихри ураган. Когато посеем добри семена, някъде вече се берат добрите плодове. Когато благославяме определено място с любяща енергия, то процъфтява и създава радост и щастие за много хора. Случайността на някакво събитие е само привидна, отложена причинно-следствена връзка, която не сме осъзнали напълно в момента на нейното посяване. Тя е узряването на един акт от миналото в точното време и на точното място. Тя е резултат от ефекта на пеперудата.

Съгласно теорията на хаоса, ефектът на пеперудата (наименование въведено за първи път от Едуард Лоренц) е чувствителната зависимост на дадено явление от началните условия. Според него, една малка променлива в дадена нелинейна система може да доведе до големи амплитуди в състоянието й на по-късен етап. Теорията на хаоса и чувствителната зависимост от началните условия са описани за първи път от Анри Поанкаре през 1890 година.

Всичко се движи, а понятието покой е илюзия на сетивата по отношение на материята. Лао Дзъ казва, че в неподвижността е концентрирано най-интензивно движение. Енергията и материята са вибрации с различна честота – те не спират никога своите трептения и се променят непрекъснато. Те си взаимодействат, поради което всяка вълна е едновременно причина за дадено проявление на реалността и следствие по отношение на предходното. Всичко вибрира, движи се, живее. Всяко повишаване на скоростта и съответно на вибрацията могат да доведат до навлизане в абсолюта.

Така както във физиката се наблюдават енергийни вълни от различно естество, така и човекът, като цялостна и интегрирана био-психо-социална система, ако вложи енергията си в постигането на една цел, то без съмнение би могъл да я постигне. Всяка мисъл е енергия, която има способността да се движи и трансформира непрестанно. Преминавайки през различни честоти, тя придобива относително устойчиво състояние чрез силата на намерението и нейното естествено слизане в плътните реалии.

Според Айнщайн материята може да се превръща в енергия. Енергията не се създава, нито се унищожава, но преминава от едно състояние в друго. Благодарение на тази закономерност, мисленето също задвижва духовна енергия, която се материализира след определено време. Всичко съществуващо в духовен план неминуемо се проявява, когато узрее моментът. Средно на ден, през главата ни преминават около 15 000 мисли и всички те са носители на определено качество на енергията. Променяйки посоката им, ние променяме и проявлението им в материята, а от там и хоризонта, до който можем да достигнем.

Живеем в енергийно-информационно поле, където ежедневно произвеждаме „мисъл-форми“ – динамични енергийни субстанции с определена форма, цвят и скорост на вибрация. Те присъстват в аурата ни и могат да бъдат видяни от хора с повишена екстрасензорика. Мисъл-формите се материализират с различна скорост и качество и това зависи от вложения в тях енергиен потенциал, емоция, намерение. Колкото по-силни са те, толкова по устойчива е материализиращата се същност на първоначалния тласък.

Творческата спонтанност е важно условие за успешното претворяване на идеите ни. Необходимо е да сме отворени, свободни и да вярваме в това, което правим. Тогава сме способни на чудеса, тъй като имаме достъп до мъдростта на епохите преди нас. Нищо не произлиза от нищото – при определени условия, можем да получим достъп до Знанието по енергиен път, защото винаги има връзка между това, което е било и това, което е. Отваряйки се, достигаме до по-високите вибрации на живота и безкрайната потенция на духа. Като креативни същества, ние лесно можем да променяме траекторията на движение на плановете си в унисон със силата и свободата на волята, която носим. Така променяме резултата, но и създаваме нови причини за начинанията си, осъзнавайки, че сме част от непрекъснатия енергиен кръговрат във вселената.

Бъдете себе си, бъдете свободни и креативни, свържете се с източника вътре във вас и разтворете криле.

 

 

 

Advertisements

ЗАКОНЪТ ЗА РЕЗОНАНСА

John_William_Waterhouse_-_Echo_and_Narcissus

John William Waterhouse, Echo and Narcissus, 1903

„Да обичаш един човек означава да го виждаш такъв, какъвто го е замислил Бог.“

Ф. М. Достоевски

Думата „резонанс“ има латински произход и буквално означава „връщам звука“. Ако дръпнете струната на едно пиано, започват трептения на всички струни, които образуват обертон на съответния тон, т.е. са от същия вид. Такъв е принципът, който се наблюдава и при радиовълните и приемника. Ако апаратът е настроен на средни вълни, то няма как да бъдат уловени дългите или ултракъсите. Законът за резонанса е закон за пренос на енергията – една вибрация пренася действащата в нея енергия върху всяко тяло със същата честота.

Подобно на гореописаните физични явления, и ние хората отговаряме и реагираме на сигнали, сходни с нашето вибрационно поле. Велики мислители и философи размишляват върху това „чудо“ на живота и открай време задават въпросите, върху които и ние днес умуваме. Каква е връзката на човека с биосферата на Земята? Каква е връзката му с Бог? Каква е връзката ни със самите себе си?

Което си прилича, се привлича и подсилва. По-силното доминира над по-слабото и го прави свое подобие. Всеки може да привлече само неща, които отговарят на моментната му вибрация. Така поведението определя отношенията.

В синхрон с терминологията на Юнг и теорията му за сянката, е и този закон, според който човек възприема само онези области от реалността, за които притежава съответните способности и качества да влезе във взаимодействие. И тъй като нашите физически тела са обгърнати от няколко фини обвивки, те също реагират като привличат или отблъскват сигнали от околната среда. Тези реакции са част от енергийно-информационното поле, в което живеем и са свръхсетивни. Именно поради действието на мощни физични сили, ние можем да видим и осъзнаем много повече, но всъщност виждаме и осъзнаваме само отделни проявления на действителността.

Добра илюстрация на закона за резонанса са книгите и филмите. Вероятно на мнозина се е случвало да се върнат към свое любимо четиво, и да видят нови детайли и внушения в текста. Книгата е същата, но ние сме се променили. Така е и с филмите, чрез които преживяваме отново чувства и спомени. По същия начин и хората, които срещаме са “повикани” от самите нас, но не го знаем. Законът за резонанса осветява нашата същност и разкрива само феномените, които можем сами да декодираме. Ние можем да сме щастливи само с това, което приемаме и разбираме.

Случващото се наоколо е отражение на вътрешния ни свят. Човек “преживява” тези области на реалността, с които е способен да влезе в резонанс. Собственото ни електромагнитно поле, привлича, приема и осъзнава сходни и съответни обстоятелства, събития, послания или емоции. В обкръжаващата ни действителност е всъщност и отговорът на всички наши въпроси, защото в хода на взаимодействията си филтрираме и задържаме това, към което имаме афинитет. Нашите мисли и чувства са като невидим магнит – те създават специфичната духовна атмосфера, както и аурата на успех или провал.

Стремежът към цялостност и приемането на повече от една гледни точки е мъдър подход. Тогава и само тогава, ние съзнателно ще се насочим към преосмисляне и осъзнаване на по-дълбоките нива на интерпретация на реалността и себе си. Ако гледаме през призмата на самопознанието, би трябвало всъщност да сме благодарни за многообразието, с което се сблъскваме, защото това ускорява израстването на личността. Разбирайки ясно генезиса на нашите и чужди реакции, ние постепенно се научаваме да гледаме на живота по-скоро като на калейдоскоп от възможности, отколкото като заплаха за целостта ни. С времето, пред погледа ни ще се открива един напълно нов свят. Всички желания и стремежи ще се осъществят, когато сме напълно готови за тях и започнем да излъчваме подходящата честота.

В нас трепти един невидим компас, насочващ стрелките на живота към хармония или хаос. Изборът е само и единствено наш. Без вътрешна готовност, всяко търсене е безсмислено. Това, от което наистина имаме нужда, само ще ни намери, защото сме потопени в съвършен, здрав, хармоничен и щастлив живот, но можем да осъществим в себе си само толкова от него, колкото е в състояние да обхване съзнанието ни. Да “обхване” означава да “повярва”. Само вярата ни може да ограничи или умножи изобилието и щастието, които допускаме в живота си.