Мултикултурна идентичност и трансформация

TORCH-Athens

Rapael, The Scool of Athens

Формирането на мултикултурна идентичност е важен процес в живота не само на отделния човек, но и по отношение на глобалния контекст. Личността разгръща своите специфични способности, тя е агент на промяната в общността и катализатор в общуването между различните култури. Притежава рядко срещащи се таланти. Благодарение на тази своя вътрешна адаптивна система, индивидът е в уникалната позиция да разбира, фасилитира и изследва психокултурната динамика на други системи.

Изграждането и позиционирането на личността с мултикултурна същност се свързва с нейната способност да създава своята собствена идентичност. Както точно е описано от Харолд Тейлър: „появил се е нов вид човек, който все по-често ще започне да се среща. Той е гражданин на една държава, но притежава интуиция на международник. Човек, който добре си спомня отминалото време, но същевременно е способен да осъзнае в пълнота настоящето – „тук и сега“. Тази нова личност притежава дарбата да „различава“ и осъзнава и най-фините нюанси на реалността, както и да разграничава противоположностите, тя е способна да приеме липсата на прецедент. Мултикултурният човек е посветен на работа за бъдещето, която върши с любов, оставайки невъзнаграден от правителствата и академиите, и далеч от високите постове с признание и награди. Той принадлежи към тази част от невидимия свят на писателите, поетите, артистите, учените, юристите, философите, учителите и всички хора, които виждат света като едно цяло и се чувстват свързани с всяка негова частица, без значение колко далече физически е тя.“

В този смисъл и Рот говори за появата на нови транснационални идентичности и синкретични култури. В своите анализи, той изследва дълбоката връзка между индивидуалната идентичност и културата, които вече не биха могли да се развиват върху фиксирани траектории. Те се превръщат в динамични, активно взаимодействащи си сложни матрични системи, между които се осъществява непрекъснат процес на взаимна адаптация и акомодация.

Въпреки, че е трудно да се определи с точност кога в едно общество културните идентичности започват да се превръщат в мултикултурни, наблюденията водят към случаи, когато е разклатена основата на базисната колективна идентичност на отделните групи или културни общности. Такива процеси не са рядкост за общества, изложени на интензивен колективен стрес в следствие на преживяна екологична катастрофа, продължителна икономическа криза, дълбоки регионални, граждански и социални конфликти или военни кризи. В такива условия, мултикултурният човек редефинира своята индивидуална идентичност на едно по-високо ниво на социална, психологическа и културна интеграция, успявайки да запази вътрешния си баланс и интегритет. Такъв човек, като един от най-сложните социо-културни и психологически феномени, ще представлява все по-силно предизвикателство и за обществата, към които принадлежи. Все повече институции ще бъдат ангажирани със социалните проблеми, възникващи в хода на глобализацията – всъщност говорим за трансформация на социалната група, на нацията, на държавата, на региона, на континента. Със същата сила това важи и за правителствата и международните организации в тези променени условия. В една новоосмислена нелинейна реалност е призован новия човек – човекът с мултикултурна идентичност.

Формирането на мултикултурна идентичност и потребността от копинг стратегии

Multicultural

От социално-психологическа гледна точка, носителят на мултикултурна идентичност преминава през един непрекъснат процес на ориентация – последователно или едновременно, той се движи в различни социални реалности. Тази психокултурна пластичност е важна за оцеляването му, имайки предвид изпитанията, които посреща по отношение нивата на стрес в ежедневието си. Неговите проявления не бива да се бъркат с временните състояния на дистрес, породени от затруднения в крос-културната адаптация.

За какви особености на личността става въпрос?
1. Мултикултурният човек е уязвим. Поддържайки недефинирани граници на Аз-а и адаптивни атитюди и възприятия, той или тя биха могли да почувстват дискомфорт в процеса на разграничаване на значимото и дълбинното от маловажното и повърхностното, отчасти и поради по-високата си толерантност и способност за “различаване”.

2. Мултикултурният човек би могъл да се определи като човек с дифузна идентичност. Той ще трябва да се учи да посреща смущаващи, противоречиви или неразбираеми послания, които от своя страна би могъл да преработи, ако се завърне в лоното на собствената си дълбинна същност и се опита да ги осъзнае и „класифицира“. Ако мултикултурният човек не разполага със стабилен вътрешен център, той не би могъл да издържи на стреса, породен от непрестанните изисквания и въздействия на средата и хората около него, особено ако те са твърде противоречиви, противоположни или взаимноизключващи се.

3. Мултикултурната личност може лесно да загуби чувството си за автентичност, поради множеството роли и състояния, към които е принудена да се адаптира. Те биха могли да се редуцират до такива, които са слабо свързани помежду си или са толкова противоположни, че въобще да не успяват да се срещнат. По такъв начин, тя може да загуби от своята кохерентност и интегритет, както и да дебалансира основни компоненти на идентичността си. Социалните роли са констелации от поведения, зад които стоят нашите потребности, желания, чувства, представи, ценности и концепти. Когато тези роли не се преживяват цялостно, може да се говори за недостатъчна зрялост на опита, обедняване на житейския и социален потенциал на индивида, до намаляване на неговите способности за справяне, както и до ограничаване на социалното пространство, което той активира.

4. Една тревожна за мултикултурния човек тенденция се развива в следствие и на социалните въздействия върху индивида в модерните общества. Относително лесно е човек да се превърне в дилетант без опит, игнориращ значими вътрешни потребности и стремежи, омаловажаващ реални човешки проблеми и стойности. Нерядко, модерните технологични пространства изпитват трудност при оказването на помощ и разрешаването на социални и личностни конфликти. Младите хора в тях могат да страдат от силна уязвимост и несигурност, от неспособност да установят себе си встрани от общия поток. Те могат да останат самотни, слабо сензитивни или неспособни да се ориентират в чувствата си, да бъдат лесно манипулируеми от съответните елити.

5. Възможно е мултикултурният човек да развие нихилистични нагласи към хора с различен жизнен стил и ценностни модели. Би могъл да се отдаде на тотално отричане или да потърси спасение в изолацията. Тези компенсаторни реакции са резултат от непрестанното разрушаване на границите. Пропастта между личността и „значимите други“, с които тя не създава трайни и дълбоки взаимоотношени е в основата на възникването на цинични нагласи, лесно преминаващи в базисна несигурност или апатия.

 

Вижте още:

“Мултикултурна идентичност и трансформация”

See also: Multicultural Identity and Transformation

On Multicultural Identity

multi-cultural-audience

Предизвикателствата на глобализиращия се свят създават социо-културни условия за възникването на нов тип идентичност, чрез която хората биха могли да интегрират в едно цяло разнородни психологически натрупвания. В многобройни изследвания и доклади се анализират вътрешните взаимодействия между базисните ценностни ориентации, нагласите към разнообразния опит и въздействия на културните системи, преживяванията и натрупаните актуални способности и умения за декодиране и преработка на символната реалност. Според Питър Адлер, мисленето и поведението на хората все по-често ще се ръководи от три основни принципа:

Първо. Всяка култура притежава своя собствена вътрешна кохерентност, интегритет и логика. Тя е съставена от взаимнопреплитащи се системи от ценности, атитюди, вярвания и норми, които формират и придават значимост на индивидуалната и колективната идентичност.

Второ. Нито една култура не е изначално по-добра или по-лоша от другите. Всички културни системи са еднакво валидни и представляват вариации на културния опит на човечеството.

Трето. Всички хора са до известна степен културно обвързани. Всяка култура осигурява до определена степен чувство за идентичност, регулации на поведението, усещане за обособеност в глобалната схема на социума.

Интересен акцент върху „универсалния човек” поставя Джон Уолш, който описва този все по-често срещащ се личностен профил като непрестанно изследващ интелектуалните измерения на света и културите, но също така и центриран върху глобалните и универсални ценности. Без да пренебрегва културното многообразие, такъв човек се концентрира върху различията, върху най-значимите и отличаващи дадена култура особености. Той я обогатява, допълва и приобщава към своята система до момента, в който се създаде гещалт в собственото му психично и социално пространство.

Многобройни са изследванията върху социално-психологическите аспекти на мултикултурализма, които насочват анализите към една основна тенденция във формирането новия човек –тенденция, свързана със самата структура и процеса на създаване на неговата идентичност. Според Адлер, това е човек, по-скоро подвластен на динамиката и флуидността на непрестанно променящата се реалност, човек, който проявява пластичност и мобилност. Човек, непрестанно отворен към промени и мултивариативност и на когнитивно, и на поведенческо ниво. Тази личност притежава високо ниво на самоосъзнатост, готова е да приеме и да „преговаря” с всяка форма на реалността. Тя е едновременно принадлежаща към и извън съответната фиксирана културна реалност, тя е на „границата“ и формира междинна територия, която обитава временно и към която е непривързана. Идентичността на новия човек е фундаментален за неговото съществуване и развитие въпрос, а културната идентичност е пространството, лежащо в основата й.

Друг мост към идеята за възникването на новата мултикултурна идентичност прави Антъни Уолъс, който я определя като „многомерно образувание“. Според него тя е като образ, като сложно преплетен възел или вътрешен лабиринт в сърцевината на самата личност и по този начин е интеграция на биологичното, социалното и философското поле, в които функционира отделния индивид. Тези „интеграционни образувания“ формират уникални вътрешни културни натрупвания и позволяват на индивида да се разположи по своеобразен строго специфичен начин в обществото. Те бележат индивидуалните граници на личността и нейната способност да се приобщава или разграничава в рамките на различни културни реалности и системи. Тези процеси са в същността си психосоциални и бележат нашия стремеж към задоволяване на редица висши потребности като потребността от любов, приемане, признание, сътрудничество, приписване на статус, принадлежност, от включване във взаимоотношения с другите. Това са основни лостове в процеса на социализация и енкултурация на личността, но те са важни и за процеса на структуриране на по-висшите форми на индивидуално съзнание или т.нар. „психофилософски матрици“ на културната реалност.

Мърдок също обръща поглед към тези параметри на индивидуалното съзнание и ги определя като изключително важни. Според него, това са индивидуалните нагласи и отношение към въпросите на живота и смъртта, съдбата и съществуванието, природата на знанието, значението на реалността и човешкия опит, етиката, митологията, природата на душата, космологията и др. Макар и предмет на изследване от страна на историята и етнографията, тези феномени на индивидуално ниво са значими, според него, именно чрез индивидуалния „прочит“ на културната идентичност в нейното психофилософско измерение.

Според Питър Адлер новата културна идентичност е тридименсиална. Той формулира три нива на личностна интеграция и анализ – психобиологично, психосоциално и психофилософско. Тези три нива функционират заедно, като се проявяват и регулират в културното поле на индивида със средствата на наградите и наказанията, табутата и митовете, както и чрез дълбинните мотивационни вериги на личността. Така единството на природа, общество и космос се интегрира в Аз-образа и самосъзнанието на индивида. А този синтез от своя страна се модулира от една по-мощна динамика на културата, вкл. и на ежедневно ниво – чрез символите, ритуалите и артефактите, продукт на определени социални представи и ценностни ориентации. Те от своя страна са функция на универсалните мотиви, заложени в психиката на всеки един индивид. Както знаем от изследванията на Маслоу, мотивационните процеси се променят с възрастта и се организират йерархично в зависимост от индивидуалните приоритети в съответния етап от жизнения път на личността. Те са динамично обуславяща развитието на личността променлива и заедно със социо-културните образувания имат ключова роля за конструирането и реконструирането на индивидуалния Аз-образ.

Адлер описва това вътрешно пространство на мултикултурния човек като лабиринт от „образи“ или „социални представи“ за човека, обществото, природата и културата. Мултикултурният човек не е обект на определена култура, а точно обратното – той разчита на културата, като на средство, с което да поддържа и развива своята собствена „относителност“ и интегритет.  Така трите мотивационни нива – психобиологично, психосоциално и психофилософско придвижват личността в своеобразния лабиринт от събитийни потоци. Идентичността на мултикултурния човек постепенно се превръща в по-слабо йерархизирана и структурирана същност. Поради тази причина потребностите, мотивите, стремежите, нагласите и очакванията са постоянно адаптиращи се към актуалния контекст, в които функционира Аз-а. Тази гъвкавост и пластичност на личността й позволява да поддържа широк спектър от средства за адаптация и приспособяване, които се подкрепят от няколко стабилни и непроменяеми линии на съществуване на Аз-а.

Концепцията на Робърт Лифтън разглежда мултикултурната идентичност като динамична психична реалност, като състояние на преход от една интегралност към друга, като един постоянен процес на научаване и забравяне.  Мултикултурният човек непрекъснато прекроява и пресъздава своята идентичност, той експериментира и изследва, загубва, изоставя и намира отново пространството, съответстващо и актуално на предизвикателствата пред неговата психика. За Лифтън този човек е една непрестанно променяща се конфигурация от лоялности и идентификации, който постоянно преформулира своя Аз-образ в съответствие с актуалния си опит и формите на контакт със света.  Според него мултикултурната идентичност е цялост без граници – нейните параметри не са фиксирани или предвидими, те са винаги временни и отворени към промяна. Личността на мултикултурния човек е способна на кардинални трансформации в някакво субективно значимо измерение, поради което тя не поддържа постоянен „характер“ и може да понася динамично променящи се социо-психологични стилове на изява. Мултикултурният човек не губи връзката с културата, от която произхожда, но той се научава да гледа на нея „отвън“, през призмата на наблюдателя, потопен в динамиката и ситуационната неангажираност, както и чрез критическия преглед на случващото се – тенденции-контрапункт на мисленето и възприятията от времето на тоталитарните социални системи и идеологии.

to-be-continued

EDINBURGH

Image

The Castle

“Treasure locally. Celebrate globally.”

Градът спечелва приза на ЮНЕСКО „Световно културно наследство” през 1995 г. заради красивия контраст между Стария град на Единбург (1074) и забележителния в архитектурно отношение Нов град (1759), също и като признание за инфраструктурата, предлагаща огромен брой фестивални пространства. Лично за мен, Единбург е не просто красив старинен град, запазил духа на Трансформацията, той е истинско произведение на ювелирното изкуство, магично и неустоимо място, където времето спира.

Единбургските фестивали (големите фестивали са 12 на брой през цялата година) са световно известни със своята експертиза, визия, принос и международно признание. Едновременно шотландски и международни по характер, всяка година те привличат артисти, театри, публика и медии от около 70 страни от всички континенти. Те са културна платформа, която представя Шотландия пред света – място за дебат, бизнес и творчество. Авторитетът на шотландската столица издига туризма в града като основен приоритет, а атмосферата в Единбург му е извоювала репутацията на един от най-вдъхновяващите и привлекателни центрове в света, на космополитен и гостоприемен град.

Британският съвет, един от основните организатори на Единбургския международен фестивал, както и на международната културна среща културните министри в Единбург през 2012, представя визията си бъдещето на културните процеси в Европа и света – една визия, която ще бъде актуална в следващите поне 20 години.

Според британските експерти,  културата е в сърцевината на усилията да се разрешат някои ключови предизвикателства, пред които се изправят международните общности днес. Тя е един от факторите за изграждане на среда на доверие и диалог, тя спомага за възстановяването на нормалния живот на хората, преживели политически и военни конфликти, участва в процеса на оттласкване от дъното на икономическата криза, донасяйки нови инвестиции и работни места. Културата е също така един от най-интересните и вълнуващи начини да се въздейства върху международните отношения и да се прокарат нови пътища в диалога между политиците, обществата и бизнеса. Тя влияе върху младите хора, създавайки контекст, върху който да стъпят политиките в областта на културата, образованието и чуждите езици.

Културната дипломация отдавна е основен лост за политиците по света – послание, около което се обединиха всички участници в Edinburgh International Culture Summit от трибуната на Шотландския парламент. Министрите на културата могат да имат своята роля в процеса на развитие на събитията на международната сцена.

Image

Plenary Session, Scottish Parliament

Тези идеи са залегнали и в програмните документи на много от Единбургските фестивали, които сами по себе си с времето са се превърнали във водещ бранд в техните културни области. 12-те Директора на фестивалите участват в eдин общ Борд на директорите и представляват единна и уникална културна, маркетингова и медийна машина, която създава публика от стотици милиони зрители, до които се достига и с помощта на аудио-визуалните медии. Фестивалите създават силни творчески партньорства и генерират огромно медийно покритие на националните и международните пазари. Тези резултати са възможни благодарение на перфектното споразумение между 12-те директори на Фестивалите, както и със спомоществувателството на самите членове, а също и на сериозните финансови ангажименти на публичния сектор. Един уникален дух на сътрудничество между различни мултипликатори в градскотото пространство на Единбург се разгръща в няколко посоки:

·        Планирането и изработването на програми за фестивалите. Работи се съвместно с Шотландското правителство за създаването и развитието на фестивалния „Expo Fund”, като инвестиционен механизъм за творческите амбиции на отделните фестивали

·        Културната дипломация. Развива се иновативно партньорство за създаване на нови възможности за културен диалог съвместно с Британския съвет, Творческа Шотландия, EventScotland и редица международни културни агенции и на междуправителствена основа.

·        Маркетинг. Създават се съвместни брандове, интернет-страници и бази данни, заедно с интегрирани (многоканални) промоционални/маркетингови кампании.

·   Околна среда. Green Venue Initiative (GVI) работи съвместно с офисите на фестивалите с цел поддържане, опазване и управление на ефекта върху природата и чистотата. Минимизира негативното въздействие на вероятни фестивални прояви върху околната среда. 

·        Иновации. Насочени са към създаването на интерфейс – Application Programming Interface (API), обслужващ програмите на фестивалите и медиите. Цялата тази мащабна културна индустрия на Единбург му позволява да се развива като град с много високо качество на живот. Многобройни са културните, социалните и икономическите въздействия на фестивалната програма върху живота на града.

·        Културни въздействия:

88% от артистите заявяват, че при посещението си в Единбург са имали възможност да видят международни постижения, които не биха могли да видят никъде другаде по света;

 93% от зрителите са съгласни, че достъпа до култура в Единбург е несравнимо по-богат, от което и да е друго място;

 ·        Икономически въздействия:

4 млн души публика, 25 000 артисти, 2 000 акредитирани медии;

82% от зрителите живеят извън Единбург, а 77% -извън Шотландия;

261 млн паунда икономически прираст за Шотландия и 5 242 нови работни места всяка година;

93% от отдаваните стаи под наем през м. август в града са заети, за хотели и настаняване – разходите на туристите възлизат на 41 млн паунда, а в ресторанти, барове и кафенета – 37 млн.;

 ·        Социални въздействия:

89% от местната публика заявява, че фестивалите ги карат да се гордеят с града си;

89% от публиките признават, че фестивалите обогатяват шотландската идентичност;

75% от хората разкриват, че фестивалите са помогнали на семейството да прекарва повече време заедно;

69% от учителите твърдят, че фестивалите са стимулирали детската креативност;

65% от родителите разказват, че фестивалите подобряват качеството на живот на децата им и увеличават тяхното усещане за щастие и добруване.

В Единбург и региона е съсредоточен най-големият клъстър в творческия сектор във Великобритания извън Лондон. Според данни, публикувани в края на 2011 г. от Института за творчески индустрии става ясно, че този сектор включва повече от 4 400 частни предприемачества в областта на изкуството, което е около 20 % от шотландската икономика. Трите основни приоритета за икономиката на Единбург са софтуерния сектор, архитектурата и сценичните изкуства. В областта на креативния сектор акцентите са от културното наследство и занаятите до дизайна и аудиовизията (филми, телевизия и радио).

Опитът на Единбург показва, че връзките между бизнеса и културните организации могат да бъдат изключително мощни – като един много ярък пример за това са инвестициите в съвместни проекти на Virgin Money и Ричард Брансън. За 2011 г. са произведени 7 големи филмови продукции и 7 телевизионни представления, заснети в Единбург и региона, вкл. анимационната продукция на PIXAR – Brave. Базираната в Лондон продуцентска компания Kudos също е открила офис в  Единбург като един от приоритетите му е да създава нови продукции въз основа на литературни образци в областта на комедията и драмата.

Image

National Gallery of Scotland

В изследването на Института се подчертава, че от ключово значение за разрастването и успеха на бизнеса са трансокеанските продажби, както и сътрудничеството в глобален мащаб. Отбелязва се и увеличаване ръста на брутната добавена стойност (Gross Value Added) като резултат от възхода на бизнеса в Единбург и региона – 803 милиона паунда. От друга страна, приходите, генерирани от творческия сектор в цяла Шотландия годишно възлизат на 3,488 милиона паунда.

EDINBURGH INTERNATIONAL CULTURE SUMMIT 2012

Международната културна среща в Единбург през 2012 бе организирана в сътрудничество между Шотландското правителство, Британското правителство, Британския съвет и Единбургския Международен Фестивал датиращ от 1947 г., който още от самото си създаване издига като свой принципа, залегнал и в същността на олимпизма – да се създаде основа за общуване на хора и нации в един общ празник на най-високите човешки постижения и съвършенството,  в името на процъфтяването на човешкия дух. Убеждението, че културата е сила, която може да трансформира индивидуалния живот на хората и амбициите на нациите бе един от слоганите на световната културна среща в Единбург.

На форума се осъществиха ползотворни дискусии в областта на междукултурния диалог чрез преплитането на три основни теми:

        Ролята на изкуствата и културата в задълбочаването и разширяването на нашето разбиране за комплексната взаимовръзка в развитието на културите и нациите

      Устойчивост на частната и публичната подкрепа в секторите на културата

   Умения, необходими за бъдещето на творческите индустрии и ролята на технологиите

Image

Showtime

Срещата бе открита с реч на Еврокомисарят Андрула Василиу, член на Европейската комисия по образование, култура и младежките въпроси, а по-важните теми в дебатите на отделните комисии бяха по въпросите на: използването на културата като важен лост в дипломацията и международните отношения и налагането на теми в световния дневен ред; финансирането и измерването на стойността на културните продукти с цел увеличаване на финансовата подкрепа за тях; технологиите като мотор за развитието на артистични продукции – или как бихме могли да дублираме международния успех на центрове като Холивуд, Бангалор, Южна Корея и  други места по света; как да развием устойчива „екосистема” за изкуствата; технологиите и културната консумация; дали интернет е най-силното оръжие, създадено за заздравяване и запазване на културната идентичност и технологиите в ръцете на културните медиатори – не се ли забавя скоростта на процесите, поради трудността политиците да са в синхрон с темповете на развитието на технологиите; ефикасна ли е културната дипломация в процеса на задълбочаването на комплексните отношения между културите и нациите и каква е ролята на градовете за поддържане на устойчивостта на секторите на културата в бъдеще.

Image

Old Town Spring

  ЕДИНБУРГСКИТЕ МЕЖДУНАРОДНИ ФЕСТИВАЛИ

Единбург е един от най-известните световни културни центрове и това се дължи не само на процъфтяващата дългогодишна традиция, но и на отворената и толерантна политика на Шотландското правителство, която то започва да води след края на Втората световна война като стимулира международните отношения чрез средствата на културния обмен. И до днес, най-старите Единбургски фестивали са ключ към запазването и обогатяването на културното многообразие в облика на града, те са част от процеса на еволюция на шотландската идентичност. Това са Edinburgh International Festival, Единбургският международен филмов фестивал и Фестивалът „Фриндж”.        

През 1978 година се слага началото и на Единбургския джаз и блус фестивал, който се провежда ежегодно в края на юли, а концертите в него наброяват около 100 в рамките на десетдневен период.    

Единбургският международен фестивал на книгата води началото си от 1983 г. като негова първа мисия е да преоткрива света чрез силата на словото. Постепенно той се откроява като най-големия такъв фестивал в света, превръщайки се в неповторим празник на идеите. Всяка  година фестивалът кани приблизително 800 автора от около 50 страни, които са призвани да покажата най-големите съвременни постижения в съвременната литература и книгоиздаване. Събитието е както за големите имена и мислители, така и за начинаещите автори като всички те са абсолютно равноправно поставени на голямата фестивална сцена.

Единбургският международен фестивал на науката е основан през 1989 като първия такъв, основан с цел популяризиране на научни постижения и съвременни иновации сред най-широк кръг публика, представени в игрови и забавен формат, дискусионно и чрез уъркшопове. Всяка пролет повече от 30  сцени отварят врати за изложби, шоу-спектакли и безплатни лекции, засягащи огромен кръг от актуални за съвременния свят теми, научни открития и  иновативни решения.

The Bank of Scotland Imaginate Festival е фестивал, насочен изцяло към детската и младежката аудитория и включва спектакли в областта на танца и театъра, като в програмата се включват представления с награди от цял свят. Целта на събитието е не само да вдъхнови младите хора, но и да ги провокира и забавлява.

The Scottish International Storytelling Festival се създава през 1990 с цел да поддържа и разпространява старата шотландска традиция на разказваческото изкуство. В центъра на Стария Единбург, в стара средновековна сграда се разкриват истории, които се предават от уста на уста, истории вълнуващи и експресивни, представяни със средствата на аудиовизията и театъра.

Музикалният фестивал  Edinburgh’s Hogmanay, който представя музика от цял свят и от всички жанрове, вкл. фолклор се провежда редовно от 1994 г. в продължение на 4 дни. За това кратко време градът с неговите улици и площади, паркове и закрити зали се превръща една огромна сцена за перформънси и street and dance theatre, спортни състезания и поезия, както за музика от всички жанрове.

The Edinburgh Mela е фестивал, който се организира като празник на многобройните малцинства в Единбург. Неговите цели се простират в сферата на поддържането на традициите и културното разнообразие на различните етнически групи, като тяхното изкуство се разгръща през летните месеци на годината, когато Единбург е световен културен център. Това е още един начин да се стимулира визията за града като мултикултурно средище, което подкрепя и развива съвременната идентичност на Шотландия. От гурме изложби до празник на семейството и родовите ритуали, Фестивалът „Мела” приютява и първокласни представления в богата международна програма.

Image

St. Giles

ФЕСТИВАЛЪТ „ФРИНДЖ”

Още през далечната 1947 година „Фриндж” възниква като трибуна за различни форми на културно проявление на човешкия дух и креативност, след като няколко трупи не са одобрени от комисията за участие в Edinburgh International Festival през същата година – артистите посто излизат на улицата и представят изкуството си на минувачите. Тази  фестивална традиция продължава вече 65 години. Никъде по света този формат не се случва в такъв голям мащаб и с толкова много участници както в Единбург. 

Фестивалът „Фриндж” е най-големият фестивал в света, в чиято философия е залегнал подходът за абсолютна толерантност и приемане на изкуството в различните му жанрове, форми и проявления. Всеки артист или трупа е легитимен да участва в него стига да има желание и възможности да представи творчеството си на сцена пред зрители. Този фестивал няма жури или комисия, които да селектират и подбират програмата. Ръководи се от Edinbutgh Festival Fringe Society, организация в която може да  членува всеки срещу 10 паунда годишно.

Представления и кратки рекламни форми се изпълняват върху многобройни закрити и открити сцени. Говорим за около 2 500 представления на повече от 250 сцени. Цялостната организация на фестивала е по всички правила на бизнеса – налице е идея, място за реализацията й и механизми за привличане на зрителите чрез маркетингова, рекламна и информационна кампании, както и със специална политика, насочена към приемането и насочването на участниците и обслужването на посетителите и зрителите. Нещо повече – всички артисти-участници имат собствен Съвет, с помощта на който могат да влияят директно на политиката на самия фестивал и да работят за подобряването на условията за участниците.

Фестивалът „Фриндж” става изключително популярен в цял свят през последните години, което логично води до неговото разрастване с клонове на различни континенти. През 2012 г., от 16 до 20 август в Единбург бе организиран World Fringe Congress, на който всеки „Фриндж” офис от Нова Зеландия през Индия, Прага и Бразилия до Ню Йорк и Монреал можеше да се представи, да сподели своите идеи и философия и да намери участници за своето издание през 2013.

Image

At the Princes Street Gardens

 

Мултикултурализъм и транскултурална психотерапия

earth

Събитията в света днес чертаят една съвсем нова културна карта. Заедно с природните стихии и бедствия, които нарушиха нормалния ритъм на живот на големи маси от хора в различни части от света, не стихва и политическото напрежение в редица горещи точки. Всичко това, на фона на икономическата еволюция, с която се опитваме да се справим, ни въвежда в една нова реалност, неумолимо трансформираща живота ни ден след ден.

Промените буквално избухват, но всъщност те имат своята динамика и предистория. Културата и ценностите са динамични фактори в съзнанието на групово ниво;  религиите като един изключително дълбок и непроменяем слой са белязали всяка социална общност; медиите и процесите на миграция на хора са свързани, а от най-дълбока древност хората се стремят към културна свобода и социална справедливост. Повече от нормално е всеки човек да се стреми и към повече благоденствие за себе си и за близките си. Днес, когато говорим за движението на глобалните потоци от хора, трябва да мислим за флуидността и  несигурността, които е много вероятно да последват. Нивата на сигурност на обществото вече имат много повече измерения.

Медиите, пропагандата, въображението и комуникациите са тези, които създават мощни емоционални форми.  Този „интелектуален” елемент е в основата на силните групови чувства, които движат огромни маси от хора и са генератор на енергия с висок потенциал. Знаем, че е неизбежно тя да бъде трансформирана – въпросът е в какво. Как тази локална енергия ще се глобализира? Това не е игра на думи, но истината погледнато малко по-мащабно е че, днес глобализацията е локална. След епохата на Студената война всички ние се оказваме в един мултицентричен свят, в който нацията-държава според някои съвременни мислители, вече е на доизживяване. Хората все повече се отъждествяват със своя етнос, социална група, диаспорична общност, култура или религия и все по-малко с територията, на която са родени, или с държавата, от която са потеглили на това лично пътуване.

Етническите пространства, разположени в различни части на света вече не са маргинални или малки – те са част от една световна културна динамика, те са интерактивни. Те се самовъзпроизвеждат. В този смисъл културализмът не се съотнася само с понятия като етнос или култура, той е част от едно по-дълбоко усещане за идентичност, от една дълбинна и културно конструирана емоция – можем да го кажем и по Юнг – част от даден архетип, от колективното безсъзнателно. Тези емоции са от едно друго, по-висше измерение и имат своя социален мащаб. Тук говорим за структури от чувства, детерминирани от времето и пространството, от определена събитийност, за клъстъри от чувства, „облечени” в ритуал и традиция.

Така че, днес хората все повече се отъждествяват с определен кръг от хора със сходни на техните убеждения и ценности, към който избират да се приобщят. Така етнопространствата днес създават своя собствена локалност, закони и динамика, и е трудно да бъдат разбрани със средствата на „евклидовото” мислене, ако ми позволите тази метафора. Тези пространства конструират всъщност една или различни наслагващи се „транснации”. Ние сме на прага на един нов световен ред, в който понятията нация, държава и етнос са в процес на фундаментална трансформация.

Много изследователи говорят за виртуалността на света, в който живеем – и тук не става дума само за света доминиран от медиите, пропагандата и интернет, това е света на едно ново социално въображение, което контролира живота ни. Ние сме част от напълно реални енергийни вълни, които носят в себе си потенциали с различна честота, взаимосвързани и непрестанно обуславящи се. Да, говоря за една нематериална реалност – не можем да пипнем с ръка безработицата, нали? Нито да визуализираме чувството на болка, а можем ли да властваме над едно слънчево изригване или електромагнитна буря – не. Това са само 3 примера за реално и едновременно случващи се, коренно различни едно от друго, явления. Пример за това, че сме водени от процеси много по-мощни, неуловими, а за някои и необясними, каквито са икономическите тенденции, емоционалната болка и климатичните процеси. За тази многопластовост и същевременно неуловимост на реалността е думата ми днес.

Но да погледнем какво става с отделния човек в един такъв динамичен и сложен свят.  Темпото става все по-ускорено. И това е напълно синхронично с бума на информационните технологии и новите медии. Все по-голямата популярност на социалните мрежи ги превръщат в агент на комфорта, но и на промяната на индивидуално и групово ниво. Това развитие повлиява драстично света на отделния човек, неговите емоции, неговия стил. Да – откритостта, бързината и гъвкавостта на едно такова общуване е безспорен плюс – ние сме все по-информирани, все по-приобщени, все по-отворени към други култури, религии и различия в начина на живот, но като контрапункт сме и все по-привързани към нашите изконни, първични чувства на принадлежност.

Аз съм сигурна, че на някои, може би им липсва личния контакт с приятелите от социалните мрежи, но все пак положителното е, че там всеки е свободен да изгради един свой мечтан въображаем свят. Човек може да има контрол върху това свое творение. Така че, позитивите мисля са повече. В тези виртуални общества ние виждаме ефектите и на транскултуралната психология. Сега е много по-лесно да се потопим в живота на другите, на различните, да обогатим идентичността си с непознати културни влияния. И това също има своя терапевтичен ефект. При всички случаи е полезно да се усетим в кожата си, да видим себе си отвътре, или през призмата на наблюдателя. Известно е, че много психологически състояния на дискомфорт, тъга и депресия са причинени всъщност от състояния на дезориентация и липса на чувство за реалност.

Новите медии дават голям простор и за глобалните движения за промяна, тези с благородни каузи, а също и с екологичен и социален контекст. Те ни включват в един неустойчив и бързо променящ се свят. Виждаме, как животът просто се случва и всеки е различно готов за това, което застава на пътя му.  И промените не са само виртуални, случват се всъщност съвсем на живо.

Да пожелаем на този красив за всички ни ден и начало на календарната 2014 повече здраве и щастие и на емигрантите и бежанците, особено в светлината на последните събития, развиващи се съвсем близо до нашите географски ширини. Най-важното, според мен, си остава нашата голяма отговорност за това, в което се превръщаме самите ние, за нашия собствен модел на мислене и възприятие за промените около нас. Може би е дошло времето да поработим върху собствените си схеми на функциониране, моделите и целите си, а защо не и върху ценностната си система. Принудени сме да го направим! Затова ни е нужно ново мислене, нови нагласи, нови емоции. Днешният човек е съвсем различен, той сам гради своята нова мултикултурна идентичност. Искам да пожелая на всички и повече доброта, защото ако ние сме добри, тогава можем да се отворим и за другите и да им помогнем да променят живота си.