Spiritual Alchemy

Дамата с хермелина

Leonardo da Vinci, “Lady with an Ermine”

Transmutation, or Spiritual Alchemy, is a science based upon Divine Facts in Nature, which we, as conscious Souls, can learn and apply to the betterment of our world. In a very real sense we are, in this series of instruction, dealing with the transmutation process. We begin first with the very core of the ideal identification.

New ideas have to be formulated as the blueprint after which is patterned a positive disciplinary program for the persona. What are the basic characteristics of this Spiritual being the student intends to become? They are three in number, three characteristics which form a triangle of Spiritual force about the central core of Christ Light. They are:

1. Divine Will. This is the first point of the triangle. Divine Will is inherited by the Son from the Father. It overshadows and infuses Him from above and directly aligns Him with the Father. Divine Will works out in the inner being of the persona as it (Divine Will) infuses the threefold nature (mental, emotional, and physical) of that persona, as the Will to Good. It is expressed outwardly in the world of affairs as good will toward all members of the human family.

2. Divine Love Wisdom. This is the second point of the triangle, located below and to the right of the first point.

Divine Will
Divine Love-Wisdom

Divine Love is the basic nature and therefore the essential characteristic of the Son Himself, created by the interplay of Divine force between His Divine Parents. It constitutes His atonement with all other human life. Divine Love Wisdom works out as Right Understanding or Empathy or Altruism in the innermost nature of the persona as it infuses that persona.

It is expressed outwardly as brotherhood, and constitutes the quality of the His actions as well as the reason for them.

3. Intelligent Activity. This is the third point of the triangle located below and slightly to the left of the first two points.

Divine Will
Divine Love-Wisdom
Intelligent Activity

Intelligent Activity is inherited by the Son from the Mother. It underlies and substantiates Him, giving Him appearance or form.

Intelligent Activity works out as the creative imagination (the ability to formulate ideas into plans) in the innermost nature of the threefold persona as it infuses that persona.
It is expressed outwardly as right action in the life and affairs of the persona.

We have now the basic structure of the ideal a point of Christ Light and Life within a triangle of Spiritual force, that triangle constituting the basic characteristics of the ideal.

The next step is the rounding out of the essential identity and its characteristics into a whole being. To do this we have but to add the four attributes that form the magnetic aura of the Spiritual Soul, or ideal. These attributes are:

1. Divine Harmony

All of the tones of the persona have been tuned to the pure tone of the Christ, and harmony prevails in the auric influence of the whole being. They are in tune with the One Life. The effects they create in the world of affairs are in harmony with the Spiritual growth and development (The Divine Plan) of humanity.

2. Concrete Science and Knowledge

The forms within their magnetic aura are patterned after the Divine Facts in Nature. They are rational, reasonable, positive, and constructive. They are the application of the basic characteristics, found in the triangle of Spiritual force, in the daily affairs of the persona.

3. Devotion to an Ideal

The magnetic aura is aspirational in nature. It devotes its attractive force to that which is of Spiritual Import, and is thus constantly filled to overflowing with the Life of the Spirit.

4. Divine Law and Order.

All forms within the magnetic aura are attracted into right relationship with one another and the One Life so that order prevails throughout the system of the whole entity. The Son of God lives according to Divine Law, therefore, manifesting via His auric influence, Divine Order, within the life and affairs of those whom he contacts.
The ideal is now formulated. Sincere students know what it is they wished to become. They comprehend in degree the goal of Spiritual growth and development they are initiating. They have only to relate the abstract ideal to concrete form, to step it down into a planned activity that will enable them to embody it. This they do via meditation, application, and reflection.

Lucille Cedercrans, Creative Thinking, Lesson 27

Enroll and read more about the free online course:Dear Reader

Lady with an Ermine

As in many of Leonardo’s paintings, the composition comprises a pyramidic spiral and the sitter is caught in the motion of turning to her left, reflecting Leonardo’s lifelong preoccupation with the dynamics of movement. The three-quarter profile portrait was one of his many innovations. Il Moro’s court poet, Bernardo Bellincioni, was the first to propose that Cecilia is poised as if listening to an unseen speaker. This work in particular shows Leonardo’s expertise in painting the human form. Cecilia Gallerani was a member of a large family that was neither wealthy nor noble. Her father served for a time at the Duke’s court. At the time her portrait was painted, she was about 16 years old and was renowned for her beauty, her scholarship, and her poetry. There are several interpretations of the significance of the ermine in her portrait. The ermine, a stoat in its winter coat, was a traditional symbol of purity because it was believed an ermine would face death rather than soil its white coat.

The symbols of Leonardo



Creative Thinking

Олга 2.jpg

Olga Suvorova, Russian painter

A woman of unusual opposites, Lois Lucille Stickle Johnson Cedercrans Schaible (born in Canada on April 4th, 1921) was wise and knowledgeable beyond any traditional education. She brought a new form of the wisdom of the ages into this world. In striking contrast to the conservatism of her Depression-era, rural upbringing and early adulthood, her methods and training for awakening spiritual growth in herself and others were more esoteric and incredible than expected in that time.

Although she had six children, Lucille travelled extensively, developing and moving from one group centre to another in response to an inner call. She would throw her things in suitcases and rush off. Because of this unpredictability of the work, many of her personal records were lost or scattered. This mobility and constant movement was by design – Lucille’s intent was not to form an organisation or institute but to find and train people who can embody the work by practice and whose only authority was the soul.

Most people know Lucille Cedercrans Schaible as the author of meditation resources such as The Nature of the Soul, The Soul and Its Instrument, or Corrective/Creative Thinking. Developed from 1948 to 1963, her work is called the New Thoughtform Presentation of the Wisdom (NTFPW). In the early 1970s, she began to shift her focus to Tibetan Buddhism, which she was authorized to teach until her death in 1984. We may describe her method of teaching as ‘learning through application’ – one that is inspired by her Seventh Ray personality.

We divide the work of Lucille into 3 categories:

1.Training materials in the form of lessons and projections

2.Establishment of groups trained in utilizing these materials

3.Beginning of the manifestation of the Synthetic Ashram

During her life, Lucille Cedercrans has opened the gateway to wisdom for hundreds of followers from Spokane, Washington to Washington DC in North America, as well as in many countries in Europe, South America and Australia.

Creative Thinking is a course in cleansing or purifying the persona, in aspiration to the Overshadowing Spiritual Soul. If actively practiced, it would prepare the persona (mind, emotions, and body), to become a vehicle for serving the One Life.

When the vehicle is prepared, the Spiritual Soul can be called into it. As the work of Creative Thinking proceeds, the practice of The Nature of The Soul begins. The incarnate soul aspires to and atones with the Overshadowing Spiritual Soul. The two, individual identity and group realization, become one, and the life and affairs becomes an embodiment of the Soul.

Creative Thinking first incarnated in 1957, as a series of dittoed lessons titled “Corrective Thinking” or C.T. The present edition of the text has been renamed “Creative Thinking”. This alternative title was suggested by the author, and the editors feel that it accurately represents the content, and helps make the work more accessible to modern seekers. This course is a faithful reproduction of the original printed edition.

Sources: http://www.academyofwisdomteaching.eu, http://www.dakini-wisdom.com/AboutLucille.htm, http://www.wisdomimpressions.com/lucille.html

Free online course on Creative Thinking: DEAR READER…





Raphael, The School of Athens, Room of the Segnatura, Vatican

The secret of the rhythm which governs forms and the beauty that softens them…

The four rooms known as the Stanze of Raphael formed part of the apartment situated on the second floor of the Pontifical Palace that was chosen by Julius II della Rovere (pontiff from 1503 to 1513) as his own residence and used also by his successors. The pictorial decoration was executed by Raphael and his school between 1508 and 1524.

“Who was this boy who had only just turned twenty-five years old, whom Pope Julius II called upon to fresco his private apartment in the Apostolic Palaces, known today as the “Stanze”? In Rome, as in Florence everyone knew that this boy was a skilled prodigy and practically the wonder of the century. He grew in the circle of Pietro Perugino. From Pietro Perugino he learned, and never forgot, the secret of the rhythm which governs forms and the beauty that softens them…

There are certain dates in the history of art which remain unforgettable. One of these dates came in the year 1508, when Roman pontiff who seemingly loved politics and war more than painting, commissioned a twenty-five year old boy, Raffaello Sanzio of Urbino, to decorate the Rooms of the Apostolic Palaces, and a thirty-three old man, Michelangelo Buonarroti, to decorate the Sistine Chapel ceiling. These two great men had the fortune to work in the same place and at the same time, very close to each other and for the same patron. Their lives and their professional experiences converged and were occasionally pitted against each other as well as mirroring each other. The period of time during which the Rooms and the Sistine Chapel ceiling took shape marks the zenithal moment in the history of the arts over the entirety of the last millennium.

Whoever enters the apartment frescoed by Raphael and his pupils, knows they are entering the most majestic rooms in the world. The frescoes in the Room of the Signature represent a golden age in the Raphael’s life. They embody order, serenity and magnificence and they glorify knowledge, religion, justice and poetry in an intellectual and aesthetical dimension which evokes the Elysian Fields of the Gods.

The works in the Room of Heliodorus include the renowned “Liberation of St. Peter” – the moonlit night painted by Raphael for the Pope which came before Caravaggio, Rembrandt’s Night Watch and Goya’s Third of May. The fresco of The Fire in the Borgo in the Room of the Fire forms a sublime model for artists of generations to come such as Poussin, Guido Reni, Ingres and David. Finally, there is the Hall of Constantine – a masterpiece of the last and greatest age of the Renaissance…

After the crowds have gone, standing in the Octagonal Courtyard lit by the rays of the setting sun, with the great sculptures, the Laoconn, the Venus Pudica, around me…  Or being in the Stanze di Heliodoro, with the fresco of the Liberation of St Peter: it’s already Titian; it is Caravaggio before Caravaggio – Raphael really was the greatest painter of all time.”





Victor Nizovtsev, Mermaid

… Или как да разбираме и управляваме противоположностите в нашия живот

Няма спор, че именно по теми като тази има най-много литература днес и eдва ли някой би омаловажил ползите от „позитивната” вълна. Много „тайни” бяха разбулени или се отворихме за истини, известни на света от най-дълбока древност?

В по-стари времена не е имало психолози и психотерапевти. Или поне не са се наричали така. Своята роля в обществото обаче са имали философите, лечителите, артистите, учителите. Всъщност, и далеч в миналото, и сега – говорим за дълбинна личностна трансформация, за терапия с главен герой самите Ние. Говорим за процес на промяна на всички нива, защото ние сме и ума, и сърцето, но и думите. Автори сме на действията си и на начина, по който общуваме. Ние сме плодовете, които берем. Психотерапевтът днес е достъпен повече от когато и да било, но той е само ориентир по пътя. Истината е, че сами обхождаме своето житейско пространство, преминавайки през различни кръгове и състояния.

Наричат Позитивната психотерапия лечебният метод на бъдещето, отчасти защото в процеса на излекуване нашето участие е решаващо. Междукултурните аспекти, залегнали в основата му предопределят и голямата популярност, която той бързо добива. Тази напреднала концепция за човека и неговата непрекъснато променяща се същност е съвсем на мястото си в глобалния съвременен свят – един свят с все по-малко граници и фиксирани територии. Културите и идентичностите днес са по-пластични и подвижни, все по-хибридни.

Когато се прилага последователно, позитивното претълкуване се превръща в интересен и забавен начин за промяна и управление на различията. С времето ставаме по-спокойни, по-толерантни и приемащи, по-отворени за парадоксите в живота и човешките отношения като цяло. Всъщност говорим за лесен за усвояване подход при справяне с негативизма в мислите, думите и действията – на хората около нас и нашите собствени. Постепенно той се превръща в метод за трансформация не само на миналите и бъдещи събития и възприятията ни за тях, но и за преработване и програмиране на вътрешната реалност. Звучи футуристично и да – вие можете да се научите на това!

Първоначално погледнато, междукултурните различия са отправна точка за проблем, но в системата на д-р Песешкиан те се превръщат в безценен целебен ресурс и едно от основанията да работим със Сянката. В хода на терапията, ние трансформираме осъзнати и неосъзнати страхове, непродуктивните мисловни стереотипи, неконтролируемите емоции и натрапливи спомени. Тя ни отваря пространство за завоюване на нови лични територии, защото всяко преодоляване е просто следващ етап в играта върху голямата шахматна дъска. Този дълбинен процес може естествено да се превърне в поетично вдъхновение, без да отнема от предизвикателствата на търсенето.

Подробно представяне и опит в техниката на позитивно претълкуване може да придобиете, ако се включите в еднодневните тренинги в Пловдив. За въпроси, допълнителна информация и заявки, моля пишете на promianatavteb@yahoo.com.



Днес се навършват 100 години от деня, в който ни напусна един от най-големите български поети – ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ.
Ръкописът на “Сиротна песен” е намерен от Георги Райчев след смъртта му. Стихотворението излиза за първи път през 1920г.


Ако загина на война,
жал никого не ще попари –
изгубих майка, а жена
не найдох, нямам и другари.

Ала сърце ми не скърби –
приневолен живя сирака
и за утеха може би
смъртта в победа ще дочака.

Познавам своя път нерад,
богатствата ми са у мене,
че аз съм с горести богат
и с радости несподелени.

Ще си отида от света –
тъй както съм дошъл, бездомен,
спокоен като песента,
навяваща ненужен спомен.



Carl Wilhelm Friederich Oesterly, Dante and Beatrice, 1845

Данте описва този просветлен миг в своята VITA NUOVA (“Нов живот”) – мигът, когато зърнал Беатриче, мигът, който го превърнал от обикновен човешко животно в поет… Бил поразен от онова, което Джеймс Джойс нарича естетически унес. Това е началото на духовния живот, както ни казва Данте в началните страници на тази очарователна книга: “Духът на моите очи: “Съзираш насладата си.” Духът на живота в моето сърце рече: “Съзираш повелителя си.” А духът на моето тяло рече: “Сега ще страдаш.”

Престижът, социалните взаимоотношения, сигурността – всички тези потребности изчезнали. Беатриче била крайчецът на един загадъчен лъч, който идва от дълбините на вселената. Когато Данте последвал този лъч, той го отвел до самия престол на световната загадка (както се изразявала тя в културата на Данте), а именно Троицата.

И тъй, най-напред трябва да откриете коя е движещата сила във вас. Разбира се, тя ще ви движи на нивото на човешко същество. И би трябвало да се движи по начин, подходящ за вашия житейски етап. Трябва да се научите да разбирате какъв е архетипът на вашия житейски етап и да го изживявате. Опитът да изживявате архетипа на етапа, който е останал зад гърба ви, е една от основните причини за невротичните разстройства. Говорих вече за четирийсетгодишните дечица, които ридаят върху фройдистката кушетка. На тях им липсва увереност в собствената преценка и винаги търсят авторитети.

Откриваме този проблем и при човека, който се мъчи да се задържи в своя апогей. Животът му вече клони към заник, но той си мисли, че още е в зенита си. И тъй, както видяхме този човек тръгва на риболов. Е, един мъж в края на шейсетте си години би трябвало да улови нещо по-добро от пъстърва – поне една-две русалки. И той го знае.

Когато носената от вас маска се пропука, когато изгубите вяра в нея, може да получите регресия в душата си на който и да било етап от живота. Когато едно цяло общество изгуби своята образност, то може да се озове в онова, което се нарича “пуста земя”… Ние се лутаме, и не съумяваме да задействаме света, в който живеем. Това е задачата на съвременния поет и творец…

Когато отъждествите живота си със съзнанието, ще откриете, че тялото може да си отиде. Това е голямата криза на пълнолунието. Именно това е кризата, която Данте твърди, че е изживял на трийсет и петата си година; това е видението на “Божествена комедия”, в което цялата вселена – в неговия речник – става проявление не толкова на съзнанието, колкото на любовта. Той се отъждествява с онази любов, онази благодат, която произлиза от трансцендентния престол и се проявява в прекрасните носители, един от които е и Беатриче…

И тъй, казвам, че начинът да откриеш своя мит е да откриеш своята страст, своята опора и да знаеш в кой етап от живота се намираш. Проблемите на младостта не са проблеми на старостта. Не се опитвайте да изживеете живота си прекалено бързо. Тази работа – мъдростта – трябва да дойде постепенно.

Джоузеф Кембъл, “Пътища към блаженството”, Личният мит



Italian School, 19th Century, Carlo Dolci, Mary Magdalene

Мария Магдалина, равноапостолна света мироносица, особено прославила се в християнската Църква със своята пламенна, непоколебима, самоотвержена любов към Господа Иисуса Христа, била родом от богатия по това време град Магдала, който се намирал в Галилейската област на Палестина, на брега на Генисаретското езеро, или Галилейското море, между градовете Капернаум и Тивериада.

Света равноапостолна Мария Магдалина била истинска галилейка. А галилеец, галилейка в проповедта и утвърждаването на християнството означава нещо много особено. Галилеец наричали Самия Спасител Христа, тъй като Той от детство израснал и живял, а след това много проповядвал в Галилея, и даже в четвърти век гръко-римският император Юлиан Отстъпник умира (в 363 г.) с думите, отправени към Христа:

-Ти победи, Галилеецо!…

За първата част от живота на света равноапостолна Мария Магдалина е известно само това, че тя страдала от тежък, неизлечим недъг, била обхваната, според евангелските думи, от „седем бяса”. Причината и обстоятелствата на появата на нещастието й са неизвестни. Но светото Евангелие и отците на Христовата Църква учат, че такива особено тежки страдания Божието Провидение допуска, за да „се явят Божиите дела”, тоест, за да се явят особените Божии действия по отношение на хората и особените действия, извършвани от Бога чрез Месията Христа, каквото е в настоящия случай изцелението от бесовете, за славата на Бога и Христа и за духовно просвещение и спасението на Мария Магдалина.

Тя завинаги се присъединила към своя Избавител, навсякъде Го следвала, за да слуша Неговите спасителни наставления и да се ползва от всеки случай да служи на своя Божествен Изцелител. При това особено забележителна била изключителната твърдост и необикновеното мъжество, с които света Мария Магдалина се отнасяла към него. Въпреки всички препятствия и страшни опасности, даже в тежките дни и часове на жестоките страдания на Христа, Мария Магдалина се показала по-мъжествена и по-предана от апостолите; когато почти всички, и апостолите, въпреки обещанията си да умрат с Господа, били победени от страх от Господните врагове, „разбягали се”‘ и се скрили – Мария Магдалина победила страха с любов и с непоколебимото си съпричастие към Страдащия се стараела да смекчи трънливия път, по който Той вървял за спасението на света.

И след смъртта на своя Изцелител Мария Магдалина не Го напуска: тя придружавала изпращането на тялото Му от Йосиф Ариматейски и Никодим от кръста до гроба, била на погребението Му и гледала къде полагат Христа” и когато, за да отдаде чест по Божия закон на вече настъпващия велик празник Пасха, оставила погребаното Му тяло, пламенната, благодарна любов на Мария Магдалина в дълбоката скръб й открила източник на утешение. Любовта й внушила желание да окаже последната възможна чест на унизения от иудеите неин Спасител. Тогава тя купува миро и аромати, та с помазването на тялото на погребания Христос да Му отдаде, според еврейския обичай, възможната почест.

Йоан Златоуст пише: Когато апостолите си тръгнали с такова смътно и слабо усещане от празния Христов Гроб, на него отново се върнала Мария Магдалина. Като стигнала до пещерата на Гроба, тя започнала да плаче и безутешно скърбейки, надникнала в ниския вход на пещерата, за да погледне още веднъж къде е погребан нейният Спасител. И там „вижда да седят два ангела в бяло облекло, единият при главата, а другият при нозете, дето беше лежало тялото Иисусово. И те й казват:

„- Жено, защо плачеш?”

Мария им отговаря:

„- Дигнали Господа моего, и не зная, де са Го турили!”…

Скръбта на Мария била толкова голяма, че тя не съобразила, че с нея говорят не хора, а ангели, приели вид на хора, за да облекчат скръбта й със светлия си тържествен, празничен вид на мястото на печалното погребение на Христа, и тя им отговорила със същите думи, които казала и на апостолите за изчезването на тялото Христово от Гроба. А ангелите, с тържественото си, светло явяване, подготвяйки Мария Магдалина за възвестяването на дивното Христово възкресение, обаче не й казват, както на другите мироносици, че Този, Когото тя така ревностно търси, славно е възкръснал, защото на Господа било угодно да я причисли към непосредствените възвестители на Неговото Възкресение.

И ето, в този момент, когато Мария Магдалина в отговора си на ангелите им открила защо плаче, Спасителят Христос внезапно се появил зад нея, поради което ангелите застанали в особено почтително положение спрямо Него.

В утрото на Възкресение Христово тя била удостоена да види възкръсналия Господ първа от всички Негови ученици и ученички и първа, по непосредствена заповед на Господа, била направена вестителка, проповедница на Христовото Възкресение за тях. Апостолите проповядвали Христовото Възкресение на целия свят; – Мария Магдалина проповядвала Христовото Възкресение на самите апостоли. По думите на Тома Аквински, тя била „апостол на апостолите!“…

Света равноапостолна Мария Магдалина проповядвала дълго благовестието на Възкръсналия Христос в Италия и в град Рим, и при първото посещение на апостол Павел в Рим, и след отпътуването му две години по-късно. От Рим, според преданието на Църквата, света равноапостолна Мария Магдалина пристигнала в град Ефес, който тогава бил особено известен. Тук, според преданието и свидетелството на много свети отци и църковни писатели, света равноапостолна Мария Магдалина помагала на свети апостол и евангелист Йоан Богослов в благовестническите трудове, оставайки до своята мирна кончина, и била погребана също в Ефес.

Нетленните прославени мощи на света равноапостолна Мария Магдалина били пренесени тържествено в девети век при император Лъв VI философ от Ефес в Константинопол и положени в храма на манастира на свети Лазар. Такова е преданието на Източната православна християнска Църква.

Но не можем със сигурност да твърдим, че мощите на света равноапостолна Мария Магдалина останали завинаги и изцяло в Константинопол. Те биха могли да бъдат пренесени на друго място от самите вярващи, поради страх от победоносните нападения на турците; те лесно биха могли да бъдат взети от и на запад в Рим, когато Константинопол бил завладян от италианците и кръстоносците от четвъртия поход в началото на XIII век, тъй като тогава мощите на светците от много югоизточни области били пренасяни и разделяни по различни градове в страните на Западна Европа.

Римокатолическата църква твърди, че мощите на света равноапостолна Мария Магдалина, с изключение на главата й, почиват в Рим, около Латеранския дворец на римските папи в главния храм на свети Йоан Латерански, под олтара, който папа Хонорий III осветил в нейна чест, като сам погребал мощите й там. Освен това католическата църква почита от 1280 г. и част от мощите й, намиращи се, във франция, в Проваж, близо до град Марсилия, където в уединената долина, в полите на стръмните планини, е построен величествен храм на името на света Мария Магдалина.

По материали на Информационна агенция “Фокус”