ВОЙНАТА НА РОЗИТЕ

 

WarRoses1989

ОБЩУВАНЕТО – МЕЖДУ АПОКАЛИПСИСА И РАЗБИРАТЕЛСТВОТО

Отличителна характеристика на хората, в сравнение с другите чувстващи същества е способността им да съобщават сложна информация като използват изтънчен език. Човекът е надарен с дарба да изразява мисли и чувства с невероятен финес. Въпреки това, общуването, изпълнено с недоразумения, дори и между много близки хора е често наблюдавано явление. Изключителен е анализът на Елиът Арънсън в книгата „Човекът – социално животно“, която можем спокойно да причислим към задължителните четива за интересуващите се от социална психология. В нея той разглежда разнопосочните аспекти на общуването като калейдоскоп от възможности да постигнем общност с другите. Отговаря и на въпроса: Можем ли да се спасим от апокалипсиса и да сложим ред в комуникациите си, често изпълнени с изопачени, недиректни и подвеждащи послания?!

Безспорно, един от най-важните спойващи елементи на всяка връзка е способността ни да изразим себе си по възможно най-автентичния и открит начин. Това обаче не се постига бързо или лесно, независимо колко бурно и страстно е едно начало, колко красиви и чисти са нашите очаквания и намерения. Оказва се, че откритото говорене нерядко се асоциира с нападателност, отключваща несигурност и страх у приемащата страна. И обратно, ако задаваме уточняващи  въпроси, с които търсим най-елементарно пояснение на позицията на партньора, понякога може да се стигне до размяна на обвинения в нарушаване на нечие лично пространство.

Кои са тези 4 типа поведение, които помитат всяка връзка?

Първо: Критикуваме! Има справедливи и несправедливи упреци. Има и шанс да бъдем чути, когато изразяваме мнение без да сме язвителни. Ако сме добронамерени в емоцията, която придружава нашата обратна връзка при ситуация, развила се в противоречие с нашите нагласи, можем да постигнем разбирателство и яснота, без да се налага да контраатакуваме другия.

Второ: Изразяваме презрение! Когато емоционалния градус е достигнал критично високи нива, е възможно да се роди на бял свят унизителната комбинация между сарказъм, цинизъм и презрение. Това е най-дълбоко агресивната форма на общуване. Нараняващо.

Трето: Стратегията „око за око, зъб за зъб“ ни хвърля в омагьосания кръг на инстинктивната борба за надмощие, която носи не само интелектуална празнота, но и водопади от съжаление, когато бурята утихне. Взаимните атаки тласкат общуването към нарастване на ожесточението, а от там и до логичния завършек на цикъла, при който двойката се разпада окончателно. Такива емоционални убийства обикновено са с фатален край.

Четвърто: В пълно противоречие със съветите на Сун Дзъ, да не стигаме въобще до военни действия, често се натъкваме на стратегията „пълно отстъпление“, нерядко преминаваща в паническо бягство от „театъра на военните действия“. Според  Давид Серван-Шрайбер, това е любим специалитет на мъжете, но предвид все по-често срещащите се разменени роли, не бих се ангажирала с такава позиция. Вярно е – това предвещава абсолютния край на приказката, ако не броим послеслова, най-често рецитиран от страна на нежната половина. Оттеглянето и игнорирането на другия не може да бъде ефикасен начин за справяне с конфликтите. Така не решаваме нищо – само затягаме още повече възела, оставайки безразлични към корена на проблема. Тези модели на поведение обиждат и омаловажават напълно партньора ни, или това, което е останало от него.

Интимността е едно от нивата на най-дълбока близост, излагащо на показ раните. Стигайки до тук в една връзка, ние развиваме в някаква степен съпричастност към тайните на другия без да можем да предвидим нито изход, нито печалба, нито загуба. Как се играе тази игра, в която маските падат е нещо, което нерядко разбираме постфактум. Но въпреки всичко, има начин да усвоим конструктивни модели в комуникацията си не само заради нас самите и близките ни, но и заради тези, с които сме заобиколени и с които можем да постигнем абсолютно всичко.

В края на всяка терапия, независимо от естеството на казуса, винаги споделям нещо за спомен. Това е санскритска мъдрост, която преди много години научих от моята учителка по английски. Тя гласи: “Казвай винаги истината! Казвай я сладко!”.

Всичко може да се каже и разкаже, за всичко можем да попитаме, всичко можем да споделим. Направете го красиво. Благодаря ти, Линда!

Advertisements

СЪРДЕЧНА КОХЕРЕНТНОСТ

SWAN LAKE BY IRINA KARKABI

Swan Lake By Irina Karkabi

Потапянето в сладостното блаженство на красивия спомен е нещо, на което се отдаваме често съвсем спонтанно. Нима има нещо по-естествено от стремежа към преживяване на нежност, спокойствие и свързаност с красотата и добротата около нас. В такива моменти изпитваме онова стоплящо чувство на принадлежност и благодарност за сливането с тази представа и енергията на любовта. Тя не е обикновено „виждане“ на спомена върху екрана пред затворените ни очи. Тя е потапяне в океана на една дълбока отдаденост.

Сърцето е чувствително към образите, възникващи в съзнанието ни. То е същество от любов, което реагира мигновено, ако се концентрирате и усетите неговия отговор. Епизодите на щастие са оцветени различно при всеки. За едни това е приятната и разтоварваща разходка сред природата, за други – изкачването на високи върхове, при трети е погледа на дете, а за четвърти – смирения акт на благодарност.

По време на медитация, ние извикваме красивия спомен и това активира сърдечната вибрация. Често, на устните е изписана неволна усмивка, което от своя страна е доказателството за свързване с една обособена част от главния мозък, за удобство наричана „емоционален мозък“. Чувството е съпроводено с топлина и разширяване на областта в средата на гръдната кост, където е ситуирано нашето физическо сърце. Именно тези преживявания са знак за наличие на сърдечна кохерентност.

Сърдечната кохерентност е постигането на вътрешна съгласуваност, усещане за хармония, равновесие и емоционален баланс. Сред многобройните изследвания по темата са тези на „Америкън джърнъл от кардиолоджи“, където учените от института (McCraty, Atkinson etc., 1995) доказват, че дори краткотрайното свързване с позитивна емоция, благодарение на спомен или дори на въображаема сцена, много бързо довежда до преминаване на сърцето във фаза на кохерентност. То изпраща сигнал до емоционалния мозък и по този начин контактът между тях е установен. От своя страна, емоционалният мозък транслира импулс до сърцето и усилва неговата кохерентност. Тази размяна на енергия между „двете сърца“ продължава различно дълго при всеки, но ако се концентрираме върху процеса, и задържим визуализацията, можем да се радваме на блаженство в рамките на 30 и повече минути.

Кохерентността създава равновесие в нервната система, което ни позволява да подобрим интуицията си и качеството на своите реакции. Именно чрез нея се активира мъдростта на емоционалния мозък и функциите, за които отговаря когнитивния мозък – разсъждение, абстрактни умозаключения и планиране. Кохерентността ни свързва с нашето „вътрешно аз“ и образно казано повишава оборотите, придвижва ни към друго ниво на функциониране, преодолявайки хаоса или негативизма в мислите.

Медитацията на сърцата близнаци е един от инструментите за постигане на сърдечна кохерентност. Чрез нея ние активираме сърдечния център, но също и енергията в емоционалния мозък и другите центрове в областта на главата, като по този начин се хармонизират функциите на ендокринните жлези, които отговарят за тях. Затова и медитацията носи това име – тя ни свързва с „вътрешното аз“, но също и с „висшия аз“, активира физическото и духовното ни сърце едновременно. Тя е инструмент не само за преодоляване на стресови ситуации или негативни емоции, тя е цялостен метод за саморегулация на най-висши нива.

Царският път към несъзнаваното

kinuko craft_psyches curiosity

Kinuko Craft, Psyche’s Curiosity

Темата за сънуването и „произхода” на сънищата безспорно е сред най-интересните. Много теории се занимават с това явление, но психоанализата и в частност Фройд, още през далечната 1900 година, построява един изключително издържан и цялостен обяснителен модел. Сънищата са наистина „царския път” към несъзнаваното и неговото изследване.

Можем да наречем съня и „защитна операция на Егото”. Според тази теория, механизмът на сънуването се опитва да предаде проблемите от живота в будно състояние с език или образи, които са в най-близка връзка с това, което всъщност изтласкваме. В резултат, получаваме зрително представяне на ситуация или проблем докато спим, което от друга страна е т.нар. от Фройд процес на „сгъстяване“.

Когато се събудим, ние помним една наситена версия на идеи, усещания и желания, идващи от латентното съдържание на нашия сън, т.е. – това, което сме подтиснали и все още не отреагирали. Ето защо и много често именно сутринта, когато сме в това гранично състояние между будност и сънуване, ние получаваме като резултат не винаги достатъчно ясен смисъл и/или съдържание на преживяното. Картината в нашето съзнание  обикновено не е някаква добре подредена история, а по-скоро амалгама от парадокси или странни връзки. Поради това и Фройд нарича Егото „цензура на сънищата”. Сънищата са парадоксални, защото именно това Его е „компресирало” някаква фрустрираща за нас ситуация. Не е приятно да изпитваме страх, вина или силна тревога, нали? Дори и по време на сън, Егото се опитва да ни предпази от тези неприятни усещания.

Известно е, че в състояние на релаксация нервните импулси се движат по-бързо и могат да изминат много по-дълъг път, отколкото в будно състояние. Тяхната активност нерядко ни носи разрешения на някаква наша вътрешна дилема. Мозъкът ни е изтъкан от когнитивни мрежи, и всеки спомен или следа достига по съответните асоциативни канали до други подобни събития, чувства, мисли и състояния. Така те се активират и се свързват с други следи – затвърдени в настоящето, в сегашния ни опит.

Символиката в един сън е всъщност езика на съответния човек, тя е знак за естеството на неговата семиотична матрица. Тяхната образност може да зависи и от степента на разширяване на съзнанието. В съня си, ние правим своеобразни астрални пътувания и често може да открием отговорите на важни за нас въпроси. Когато се събудим, най-важни са по-скоро усещанията – дали са приятни или неприятни, повърхностни или проникновени, цветни или черно-бели и т.н. Никой не може да обясни един ваш сън по-добре от самите вас.

Има, разбира се, сънища, които човек помни цял живот. Те са дълги, имат сюжет, изградени са по-цялостно. Обикновено са ясни и като послания. Другите, които са по-сложни и иносказателни – тях разбираме след време, нужна е повече вътрешна работа, за да усетим есенцията им. Понякога тези образи ни служат като подсказка за бъдещи развития, а много често стават сюжет за разказ или книга. Сънищата винаги са били и ще бъдат източник на вдъхновение за хората на изкуството. А и не само за тях.

Сънищата могат да бъдат и много често са използвани от терапевтите в тяхната работа – те въздействат безболезнено върху нагласите, които обикновено са доста устойчиви. Естествено няма как автоматично да се премахнат причините за травмите, но въпреки това, сънят е един чудесен инструмент за претълкуване и преформулиране на дефицити, попаднали във фокуса на терапевтичния процес. По принцип всяка образност е добре дошла, защото така се намират обиколни пътища за осветляването на един проблем, променя се перспективата, разбиват се защитите на Егото или казано обобщено – се открехва завесата на подсъзнанието – мястото, където ние ревниво пазим своите страхове, рани или тайни желания.

Ако си спомним за Юнг, един от най-известните последователи на Фройд, то бихме могли да открием изумителни постижения в работата със собствените му сънища. Той анализира и изследва и най-отдалечените кътчета на подсъзнанието си и благодарение на този опит, създава нова парадигма в терапевтичната практика. Този период от живота му, всъщност го тласка и към окончателната раздяла с Фройд. За Юнг сънищата са сред най-автентичните методи за самоизследване – така те се превръщат за него в едно своеобразно пътуване към личния мит. Постепенно той стига до създаването на Теорията за психологическите типове и централното понятие в юнгианската анализа, а именно – процеса на „индивидуация“. Въпреки огромното многообразие от подходи, за Юнг сънищата си остават един от основните инструменти в търсенето и намирането на себе си и централен механизъм в работата със сянката.

ВРЕМЕТО КАТО КОНТЕКСТ, РЕЛАЦИЯ И СМИСЪЛ

„Когато човек дойде на този свят, той изобщо не знае как да оценява времето. Това се научава бавно, в продължение на години. Натрупването на опит по отношение на времето и неговото използване е един от най-сложните проблеми на човешкото съществуване.“ 

Вирджиния Сатир

Porter Magazineр, Photography Jeff Bark, Model Karen Elson

Porter Magazineр, Photography Jeff Bark, Model Karen Elson

Времето е основна философска категория, интерпретирана от древността до днес с неописуема колоритност и богатство. Феноменът ВРЕМЕ ще продължи и занапред да ни вдъхновява именно заради своята непознаваемост и тоталност. Тази необятна тема е вечната тема на поетите, на художниците, на езотериците и разбира се – на учените.

Времето, както и културата, се разполагат в живота на човека толкова многопосочно, чие той въобще не може да си представи всеобхватността и дълбочината на това измерение на реалността. Времето ни се разкрива чрез смисъла, който му придаваме, и тъй като нищо не е “извън” него, то е навсякъде и във всичко. То е в отношението ни към хората и събитията, то задава скоростта, с която преминаваме през трудностите и щастливите моменти, то е чувството за комфорт или досада. Времето, всъщност е БЕЗВРЕМИЕТО между две мантри ОМ – състояние на неподвижност и покой. То е блаженството и тишината, които създават усещане за вечност. Времето е в неуловимостта на мига, когато просто искаме до помълчим с някого, но и силата, която ни изтласква извън собствените ни граници при преодоляването на препятствие.

Отношението към времето е безпогрешен индикатор за степента на стрес, удовлетворение от себе си и яснота за перспективата. Когато работя с такава проблематика, често използвам една стара персийска приказка. Притчите са изключтелен помощник в работата ми със своя дълбок контекст и свободата при интерпретацията им. И така:

Живял някога  един мъдър владетел.  Веднъж той решил да  зарадва поданиците си и поставил слънчев часовник на градския площад, донесен някога от далечно пътуване. Този дар променил живота на  хората  в  държавата – гражданите се научили да разпределят и ценят времето си, да бъдат точни. След известно време всички станали богати и заживели щастливо.

Когато владетелят умрял, гражданите започнали да мислят как да му се отблагодарят за това, което той е направил за тях. И тъй като слънчевият часовник бил  символ на успеха им, те решили да построят около него огромен  храм със златни куполи. След като храмът бил издигнат, слънчевите лъчи  престанали да  падат върху часовника и сянката, която показвала времето изчезнала. Хората вече не били точни, редът в държавата постепенно бил унищожен и тя се разпаднала.

СВОБОДАТА КАТО ИЗБОР


“ТВОИТЕ СОБСТВЕНИ МНЕНИЯ И ВЪЗГЛЕДИ ОТРАЗЯВАТ СОБСТВЕНИТЕ ТИ СПОРАЗУМЕНИЯ И СЕ ОТНАСЯТ САМО ДО ТЕБ. ТОВА НЕ Е НИЧИЯ ДРУГА ИСТИНА, ТОВА Е ТВОЯТА ИСТИНА.”

ДОН МИГЕЛ РУИС

Трябва да споделя, че книгата на Дон Мигел Руис “Четирите споразумения” ме заинтригува преди много години – още когато излезе и я прочетох за първи път. След това се появиха и другите му произведения – също толкова завладяващи. Започнах да работя с тези книги, а те постепенно се превърнаха в неотменна част от моя терапевтичен метод. Смятам, че мъдростта, събрана в тях е дълбока и автентична. Те са написани изключително достъпно и въздействащо и това се усеща още с първите страници.

Спазването на четирите споразумения може да ни отведе към лична свобода. Те отварят вратите към един нов Аз и към най-доброто, което можем да бъдем. Вашата съзнателна и ежедневна работа със себе си  е чиста проба откривателство. Разкажете собствената си истина чрез тези четири споразумения:

Бъди безгрешен в словото си.

Не приемай нищо лично.

Не прави предположения.

Винаги давай най-доброто от себе си.

Дон Мигел Руис

Дон Мигел Руис

Почти на шега направих тази презентация за няколко приятели. Последвайте връзката и научете повече за книгата и най-важните послания на четирите споразумения: 4Agreements

Емоционалната интелигентност: ключ към успешни лидерски практики

Сър Ричард Брансън

Сър Ричард Брансън

Отдавна е разсеян митът за недостъпността на лидера. Въпреки огромния обем работа и отговорността, той намира време за пряк контакт с хората от екипа си и служителите. Все по-често, огромната му заетост се поема от опитни мениджъри, а за него остава приятното задължение да влияе, да присъства, или просто да бъде на точното място и в точното време. Звучи твърде идеалистично, но големите наистина го постигат. Те притежават това въздействащо и невидимо присъствие, чиято липса се усеща веднага. Какво прави един лидер толкова магнетичен? Възможни ли са интуиция и усет на такива фини нива? Как можем да тренираме себе си и да постигнем такова съвършенсто в общуването? Ето 10 кратки правила, с които може да започнете?

1. Слушайте два пъти повече
Когато слушаме внимателно някого, ние му засвидетелстваме признание за неговата ценност. Даваме му възможност да се разтовари от въпроси или съмнения, успяваме наистина да вникнем в това, което той ни казва. Понякога един такъв контакт може да помогне на подчинените ни да достигнат до отговори или правилни действия по-бързо и лесно.

2. Отговаряйте, вместо да реагирате
Обикновено реагираме, когато имаме емоционална потребност да извадим наяве емоции и импулси, заседнали в подсъзнанието. Когато си дадем време и овладеем изкушението на спонтанността, ние поставяме юзда на непремерени чувства и изблици. Можем да отложим реакцията. Да обработим вътрешно информацията, която възприемаме в даден момент. Можем също да помолим за допълнително време и да изчакаме 10-15 минути, преди да решим как да продължим. По този начин няма да позволим на емоциите да контролират взаимоотношенията ни с другите.

3. Влезте в обувките на другия
Колкото по-добре разбираме ситуацията и перспективата на човека срещу нас, толкова по-адекватни послания можем да излъчим. Така ни става безпощадно ясно дали сме в плен на нечия съпротива или е необходимо само да си дадем сметка за потребностите на другите. Безценно е в стремежа да мотивираме екипа си за по-високи резултати.

4. Извинете се директно, когато сте сгрешили
Един начин веднага да изградите по-висока степен на взаимно доверие. Излезте от кръга на подозренията и обвиненията и просто продължете напред с лекота. Освободете се от вината или заблуждаващите ходове. Играйте открито и това ще ви спести време и енергия.

5. Не прекъсвайте говорещия и не сменяйте темата
Когато сте в трудна ситуация и у вас напират неприятни чувства, опитайте се да останете в нея без да бягате. Опитайте се да изслушате говорещия, осъзнайте емоцията и не сменяйте темата. Това ще успокои атмосферата, а с времето ще ви бъде все по-лесно.

6. Бъдете автентични, покажете дори уязвимост
Лидерът често е натоварен с прекалени очаквания. Не сте длъжни да влизате в образа на свърхчовек. Когато показвате уязвимост, вие се доближавате до другите и градите взаимност. Разказвайте за грешките си, споделяйте опит – така ще бъдете още по-уважавани.

7. Свързвайте се емоционално и осъзнавайте чувствата на човека до вас
Това винаги се усеща от отсрещната страна. Когато проявявате емпатия към другите, вие си давате по-лесно сметка за нечии чувства, а с времето ще видите и себе си в друга светлина, ще разберете по-добре посланията и на собственото си сърце. Правете това полезно упражнение по-често. Показвайте непресторена загриженост и разбиране, а не формално отношение.

8. Създавайте позитивна атмосфера
Усмихвайте се повече. Така без усилие започвате да произвеждате ендорфини и се освобождавате от стреса. Чувството се пренася и върху другите, които ви се усмихват в отговор. Не забравяйте, че щастливите хора са по-продуктивни.

9. Не заповядвайте, а помолете за това, което ви е необходимо
На никого не е приятно да му заповядват. Да, всички знаят кой сте вие –просто не е нужно да употребявате прекалено строг или назидателен речеви модел в общуването си. Когато помолим подчинените си да направят нещо, ние им показваме уважение. Молбата предполага и друга интонация – много по-мека и предразполагаща. Наблюдавайте сами себе си и ще се убедите – експериментирайте.

10. Раздавайте повече награди, давайте по-често положителна оценка
Вярно е, че ако ласкаем другите, това няма да ни донесе винаги дивиденти, но не бива да се скъпим на добри думи, когато нещо наистина е свършено както трябва. Ако човек е дал всичко от себе си – независимо от резултата – то си струва да го поздравим. Така усилието ще бъде повторено и умножено, а успеваемостта още по-голяма. Преценете и как да дадете тази положителна оценка, съобразете се с индивидуалните особености – за някои е по-добре, нещата да се случат семпло.

ПРЕТЪЛКУВАЙ ЖИВОТА СИ!

rosesИмате ли нужда от промяна? Колебаете ли се откъде да започнете? А може би не разбирате точно какво се случва с вас?

Присъединете се към един полезен за вашите ежедневни комуникации тренинг, чрез който ще осъзнаете ясно важността на всяко ваше послание и силата на думите, които понякога изричаме с такава лекота. По време на обучението, ще имате възможност да се убедите в директната връзка и последствията от комбинацията на мисли, думи, чувства и действия, а така също и как тази верига се проявява по отношение на нашето здраве и благоденствие.

Тренингът включва теоретична и практическа част. Работата в група или самостоятелно ще ви помогне да проверите себе си, а също и дали не сте в плен на стереотипи, от които всъщност искате да се освободите. Принципът, на който се подчиняваме е „ПОВЕЧЕ, С ПО-МАЛКО!“. Само за 3 часа, ще успеете да се отворите за едно съвсем различно светоусещане. Ще видите себе си, хората и обстоятелствата в живота си много по-реалистично и може би ще се доверите на мъдростта на душата. Завършваме с групова медитация!

Тренингът е отворен за всеки и не поставя никакви предварителни условия.

Телефон за въпроси и допълнителна информация: 0894/448001

Кога: 28 ноември 2015
Място на провеждане: Пловдивски културен институт, ул. „Иван Перпелиев“, № 5
Времетраене: 3 часа – от 12.00 до 15.00 ч.
Необходимо е предварително записване на тел. 0884 777 050, ki_plovdiv@abv.bg или info@change-life.eu

Водеща: Магдалена Герева, психолог и холистичен терапевт
„Синхронизирането на три основни линии в работата ми – позитивна психотерапия, йога и пранично самолечение – се превърна в моята успешна формула. Опитът от различни терапевтични школи и духовни практики ми дава възможност да коригирам вътрешния дисбаланс по един щадящ и проактивен начин. Смятам за привилегия работата си в полето на оздравяващата и трансформираща енергия, която притежава всеки един от нас.“