Spiritual Alchemy

Дамата с хермелина

Leonardo da Vinci, “Lady with an Ermine”

Transmutation, or Spiritual Alchemy, is a science based upon Divine Facts in Nature, which we, as conscious Souls, can learn and apply to the betterment of our world. In a very real sense we are, in this series of instruction, dealing with the transmutation process. We begin first with the very core of the ideal identification.

New ideas have to be formulated as the blueprint after which is patterned a positive disciplinary program for the persona. What are the basic characteristics of this Spiritual being the student intends to become? They are three in number, three characteristics which form a triangle of Spiritual force about the central core of Christ Light. They are:

1. Divine Will. This is the first point of the triangle. Divine Will is inherited by the Son from the Father. It overshadows and infuses Him from above and directly aligns Him with the Father. Divine Will works out in the inner being of the persona as it (Divine Will) infuses the threefold nature (mental, emotional, and physical) of that persona, as the Will to Good. It is expressed outwardly in the world of affairs as good will toward all members of the human family.

2. Divine Love Wisdom. This is the second point of the triangle, located below and to the right of the first point.

Divine Will
Divine Love-Wisdom

Divine Love is the basic nature and therefore the essential characteristic of the Son Himself, created by the interplay of Divine force between His Divine Parents. It constitutes His atonement with all other human life. Divine Love Wisdom works out as Right Understanding or Empathy or Altruism in the innermost nature of the persona as it infuses that persona.

It is expressed outwardly as brotherhood, and constitutes the quality of the His actions as well as the reason for them.

3. Intelligent Activity. This is the third point of the triangle located below and slightly to the left of the first two points.

Divine Will
Divine Love-Wisdom
Intelligent Activity

Intelligent Activity is inherited by the Son from the Mother. It underlies and substantiates Him, giving Him appearance or form.

Intelligent Activity works out as the creative imagination (the ability to formulate ideas into plans) in the innermost nature of the threefold persona as it infuses that persona.
It is expressed outwardly as right action in the life and affairs of the persona.

We have now the basic structure of the ideal a point of Christ Light and Life within a triangle of Spiritual force, that triangle constituting the basic characteristics of the ideal.

The next step is the rounding out of the essential identity and its characteristics into a whole being. To do this we have but to add the four attributes that form the magnetic aura of the Spiritual Soul, or ideal. These attributes are:

1. Divine Harmony

All of the tones of the persona have been tuned to the pure tone of the Christ, and harmony prevails in the auric influence of the whole being. They are in tune with the One Life. The effects they create in the world of affairs are in harmony with the Spiritual growth and development (The Divine Plan) of humanity.

2. Concrete Science and Knowledge

The forms within their magnetic aura are patterned after the Divine Facts in Nature. They are rational, reasonable, positive, and constructive. They are the application of the basic characteristics, found in the triangle of Spiritual force, in the daily affairs of the persona.

3. Devotion to an Ideal

The magnetic aura is aspirational in nature. It devotes its attractive force to that which is of Spiritual Import, and is thus constantly filled to overflowing with the Life of the Spirit.

4. Divine Law and Order.

All forms within the magnetic aura are attracted into right relationship with one another and the One Life so that order prevails throughout the system of the whole entity. The Son of God lives according to Divine Law, therefore, manifesting via His auric influence, Divine Order, within the life and affairs of those whom he contacts.
The ideal is now formulated. Sincere students know what it is they wished to become. They comprehend in degree the goal of Spiritual growth and development they are initiating. They have only to relate the abstract ideal to concrete form, to step it down into a planned activity that will enable them to embody it. This they do via meditation, application, and reflection.

Lucille Cedercrans, Creative Thinking, Lesson 27

Enroll and read more about the free online course:Dear Reader

Lady with an Ermine

As in many of Leonardo’s paintings, the composition comprises a pyramidic spiral and the sitter is caught in the motion of turning to her left, reflecting Leonardo’s lifelong preoccupation with the dynamics of movement. The three-quarter profile portrait was one of his many innovations. Il Moro’s court poet, Bernardo Bellincioni, was the first to propose that Cecilia is poised as if listening to an unseen speaker. This work in particular shows Leonardo’s expertise in painting the human form. Cecilia Gallerani was a member of a large family that was neither wealthy nor noble. Her father served for a time at the Duke’s court. At the time her portrait was painted, she was about 16 years old and was renowned for her beauty, her scholarship, and her poetry. There are several interpretations of the significance of the ermine in her portrait. The ermine, a stoat in its winter coat, was a traditional symbol of purity because it was believed an ermine would face death rather than soil its white coat.

The symbols of Leonardo

 

 

Advertisements

ЕНЕРГИЯТА СЛЕДВА МИСЪЛТА

fuji 001

… Мислете за нещата, които са добродетелни и заслужават възхвала, които са истински и благородни, праведни, чисти, красиви и достойни за възхищение. Филипяни 4:8

Един от първите духовни закони, който трябва да се разбира от търсещия е доста популярен – повечето от вас са чували много пъти: “Енергията следва мисълта”. Това е фундаментална истина, която носи много конотации. Те ще бъдат правилно изтълкувани и наистина възприети, ако хората станат „добри майстори“ на формите, които сами създават, майстори на собствената си съдба. Но преди всичко, трябва да разберем, защо енергията следва мисълта? Кои са специфичните взаимовръзки, които задвижват този процес – в нас самите, в природата и в обществата ни?

Мислите са нематериални – не можем да ги видим, чуем, вкусим, докоснем или помиришем. За повечето хора, в действителност, те нямат някаква ясна основа. И все пак, те са причина за всичко, което преживяваме във външния свят на събитията и феномените. Преди да има опит, трябва да има съзнание; да има процес на формулиране на мисъл в съзнанието, което от своя страна да насочи енергията към съответната адекватна форма и опит. Всеки опит е в пряка корелация с нашия мисловен живот.

Когато започнете да разбирате творческия процес, постепенно ще започнете да доминирате и над формите и характеристиките на околната среда, над обстоятелствата във вашия живот, защото те са вече част от вашата система. Така те – като продължение на самите вас – няма да могат да приемат тезата за непредсказуемата съдба, защото природата на съзнанието, поляризирано изцяло на психическо ниво, е да създава и контролира себе си и видимите резултати. Съзнанието търси информация чрез ученето, медитацията и експеримента. То ще започне да придава форма на резултатите от усилията, чиято цел е да се постигне пълноценно знание за способностите ни и как да ги претворяваме в конкретни дела. Мисъл-формите, произведени на ментално ниво ще пожънат и съответните „възнаграждения“, според вложеното в тях качество и чистотата на мотива.

По тази и много други теми ще се водят дискусии в едногодишен онлайн курс по книгата на Lucille Cedercrans „Творческо мислене“. Ако това е пътуването, което търсите, можете да се включите в малка международна група. За целта, единственото нещо, което е необходимо да направите, е да изпратите имейл на innerchangecreation@gmail.com, за да се регистрирате. Насърчаваме ви да задавате въпроси.

Работният език на сесиите и материалите е английски.

Курсът е безплатен.

Ежеседмичните срещи включват общо 40 урока, които ще бъдат провеждани всяка неделя от 28 януари 2018 г. до ноември 2018 г. с прекъсвания за празниците и лятната ваканция. Класовете ще започват в 18.00 часа и ще бъдат с продължителност  1 – 1.5 часа. На всеки, който се включи в групата, уроците ще бъдат изпращани предварително – като аудио запис и PDF файл. Участниците ще получават и запис на самия разговор от груповата среща, след като тя приключи. Всяка неделя ще ви бъде изпращан и линк за връзка преди уговорения начален час.

Неостаряващата мъдрост, вдъхновила хиляди философи, артисти, учени и писатели ще се разгърне пред вас чрез оригинални текстове, медитации и упражнения, поради което препоръчваме редовно участие в срещите на живо. Моля да заявите желанието си за включване в курса не по-късно от 20.01.2018 г. Местата са ограничени.

Фасилитатор на курса „Творческо мислене“ е Магдалена Герева – психолог и психотерапевт. Допълнителна информация по темите в него, може да прочетете на сайта: http://www.academyofwisdomteaching.eu

Можете да разпространите анонса на английски от тук: DEAR READER…

ОТВЪД ТЕРАПИЯТА

michael_parkes_swan_lake2

Michael Parkes, Swan Lake

Без да броди по света, човек може да опознае целия свят. Без да поглежда през прозореца, може да види небето. Колкото по-надалеч отива, толкова по-малко узнава. 

Лао Дзъ

Простотата не е просто недостижим идеал; тя не е нещо, което звучи хубаво, но на практика е неприложимо и неуместно. Това е качество, което израства заедно с личностното осъзнаване и от съзнанието за безкрайните потенциални възможности на вътрешния живот. Разумът може да бъде “убиец на реалността”, както казва източната мъдрост. И действително, нечий разум може да бъде така погълнат от заплетените детайли на конкретна карта, че да загуби от поглед целостността и автентичните ценности. В този случай, разумът е враг на истината и служи само за превратно тълкуване на настоящите проблеми с маса смущаващи и ненужни детайли.

И все пак, разумът може да служи като инструмент на Висшия “Аз”, когато връзката между тях е силна и непрекъсната, когато тялото наистина се превръща в превозно средство на душата. Само тогава той помага да се освети иначе бездънната реалност на живота и индивидуалната съдба в нейните възможно най-реални очертания.

Качеството на всеки терапевтичен диалог е повлиян от много фактори, но несъмнено сред най-важните са способността за дълбока концентрация и житейските идеали на консултиращия. Неговата безпогрешна интуиция е вълната, която се слива с невидимото енергийно поле и долавя аурата на тази дисхармония непринудено и безболезнено. Въпреки, че личността може да осъзнава донякъде същността на проблема, това е само върхът на айсберга. Случващото се е като драскотина по повърхността, в сравнение с цялата сила на съответния период от развитие и съзряване на Аз-а. Дълг на терапевта е да обясни и извади това значение и смисъл, и да помогне за пренасочване на вниманието към извършващия се основен процес.

Юнг нееднократно е посочвал в своите трудове, че това, с което нямате съзнателен контакт, ви се случва като “съдба”. То изглежда, че ви се случва, но всъщност вие не поемате никаква отговорност за това или не признавате участието си в изявата му. Колкото по-силен е контактът на личността с вътрешния  живот, толкова повече може да ви предложи и психотерапията – не някакъв сюрприз, начин да управлявате съдбата си, или подобно на рецепта от готварска книга – нещо, което да нахрани моментния глад. Тя е по-скоро средство за дълбинно разбиране на етапите на себеразвитие, които трябва да приемем и да използваме като благоприятна възможност за личностна трансформация. Това разбиране трябва да се случи във вътрешния свят на клиента и да му отвори очите – отвъд сетивата и триизмерната реалност.

Улавянето на силуета на тази простота; нишката, която свързва причината и следствието, здравето и болестта, миналото и бъдещето е най-важния момент в терапевтичния контакт. Той трябва да бъде разпознат и от двете страни. Именно тогава се случва това прищракване на механизма, измерващ времето и пространството в диалога. Тогава и само тогава сме на път да видим цялата картина, а не само нейните кодове. Отваряйки широко портите на страданието, всъщност отхвърляме фатализма и приемаме да излекуваме съдбата. Проглеждаме и наистина виждаме.

БЕЛИТЕ ЛИЛИИ

White_Lillies_parkes

Michael Parkes, White Lilies

Богата е символиката, свързана с бялото цвете. Още от древна Персия, Гърция и Рим, както и в християнската образност, лилията е символ на чистотата, смирението, красотата и плодовитостта. Но със своето изящество и нежност тя също така е и знак за величие и божествена природа. Нерядко бялата лилия е била в косите на царските особи като символ на особени привилегии, възвишеност и мъдрост. Деликатността на това цвете е същностна за неговата сакрална автентичност.

Подобна крехкост притежават хората, които искат да бъдат себе си и да пристъпят към другите с флага на истината. Поради особеностите на характера си, те понякога се чувстват несигурни и трудно приспособими. Възможно е да пострада самоуважението им, или да останат за дълги периоди напълно неразбрани и недооценени. Присъщата им скромност не ги поставя в “светлините на рекламата”. Към днешната статия ме връща един случай, свързан с ниска самооценка. Често хората не могат да се начудят, откъде биха се взели тези съмнения в един млад човек, когато всичко в него и около него крещи, че е обречен на успех.

Самооценката е една от най-важните личностни характеристики, а корените на сериозните емоционални кризи, както и на нашите успешно реализирани проекти имат своя зародиш още от детството. В най-ранна възраст започва формирането на първичните способности – тогава се научаваме на полезни механизми за преработка на информацията от външната среда, формираме поведения, които са белег за емоционална интелигентност или обратното –  не развиват чувствителност към заобикалящия свят. Важно е и възпитанието, което получаваме от родителите си – техните подходи към нашите грешки и несъвършенства, начинът, по който учим, моделите на нашите бащи и майки и характеристиките на тяхното партньорство, приятелския кръг и взаимоотношения с по-тесния социален кръг.

При толкова много информационни и образователни кампании, свързани с ранното развитие и родителството, сигурно всички ще се съгласят, че най-важно за самооценката като пораснем е да сме получили достатъчно обич и нежност в детството, безусловно приемане и топлота от страна на родителите ни, да сме „попивали” от един здравословен и цялостен модел за женска и мъжка роля. Дали още от първите месеци след раждането е била стимулирана спонтанността и естественото желание на всяко дете да експериментира, изучава, пробва, и дори да разваля, за да види какво има вътре? Не винаги можем да намерим отговор на такъв въпрос. Този изследователски инстинкт е важен и показателен за способността да се адаптираме към един променящ се свят в по-късна възраст. Усещането за успех и външното признание, но и много други фактори наред с тях ни дават увереността, дълбокото и позитивно  чувство за реализация, а от там и удовлетворяващата оценка от значимите други и самите нас.

Самооценката е най-високия стълб на личността – тя е есенцията, каймака, най-синтезираният и комплексен индикатор за нашето състояние и здравето ни дори. Как мнението на околните влияе върху нас и до каква степен регулира самоприемането, е въпрос, третиращ междуличностните отношения в една схема на взаимен контрол – доста разпространена като нагласа и начин на мислене. Имайки предвид динамиката в съвременния свят, такъв модел сякаш още по-здраво се вкопава в комуникацията между хората. Общата несигурност на живота ни кара понякога да се страхуваме и самоограничаваме. Състезанието и конкуренцията като път към постигане на своето, изтощават и “най-силните”, могат да претопят вдъхновението, да ни превърнат някак учудващо лесно в „бързи и яростни“.

Както казват специалистите по невролингвистика „картата” не е „територията”.  Т.е. всеки от нас има различен прочит на събитията и хората, с които сме свързани по един или друг начин. Човек мисли и действа въз основа на личната си „карта”, а картите, които създаваме имат своята ценност в зависимост от контекста, но и от вътрешния ни потенциал. Нищо и никой не съществува изолирано – всичко е свързано и е в някаква конфигурация, която може винаги да бъде променена. Или както намеква жаргонът – няма провал в общуването, има само обратна връзка! Така че, всичко, казано или направено от някого в определена ситуация може да  породи нова реалност.

Ако разглеждаме общуването между хората през тази призма, не би трябвало да се грижим особено за мненията и впечатленията на другите, тъй като те също боравят със свои „карти” и мнението им отразява състоянието на света, който обитават. Това е тяхната емоция, и тя може и въобще да не ни засегне, ако се научим да мислим системно. Или както казва Дон Мигел Руис, добре е да се научим да не приемаме нещата лично – една висша форма на егоизъм, сякаш всичко е „за мен”. Хората действат и предприемат различни стъпки и това си е само тяхна работа.  Те могат да носят позитивен заряд или да са не съвсем добронамерени – а ние бихме могли да изберем до каква степен и дали въобще да се съобразим с тези послания. И когато изберем да сме относително независими – тогава имаме и по-голям шанс да съхраним самооценката си. Само тогава можем да поддържаме нивото на самоуважение достатъчно високо, защото сме цялостни, спонтанни и открити.

Изтокът от векове се опитва да обясни на Запада, че е почти невъзможно наистина да се знае точно каква е „реалността”. Да, всяка истина е не само относителна, но и временен поглед върху “територията”. Но вие ще попитате какво общо има всичко това с емоциите, самооценката и самоуважението, с мнението на другите и как то ни касае?

Например, ако имаме различия с човек от близкото обкръжение или пък ни атакуват по неприемлив за нас начин, имаме няколко избора. В такива конфликти, самочувствието и настроението биха могли да пострадат. Но един от подходите, който можем да изберем ще пощади самооценката ни. Опитайте се и вие да експериментирате със себе си – приемете, че в момента човекът срещу вас е разстроен от нещо, възникнало в предишен момент и това изкривява неговата „карта”, помислете как да  поставите нещата в някаква друга перспектива и ще видите, че така те биха имали съвсем друго развитие. Овладейте се и опитайте да демонстрирате уважение и дистанция едновременно, независимо от това, че ви идва да кажете остри думи в отговор.

Друг възможен подход би бил да зададете уточняващи въпроси. Това ще ви подари малко време като същевременно свали градуса на напрежението. Внасянето на „покана” за размисъл ще разсее тъмните краски, хвърляйки повече светлина върху картината.  За да разберете чуждата територия, вие трябва да настроите по-прецизно своите сензори и да уловите реалността на събеседника, да се опитате да влезете в нея по-осезаемо. От една страна ще се отворят нови възможности за взаимно учене, а от друга, ще се промени комуникацията и истинското разбиране за света на другите, който нерядко е необяснимо различен от вашия.

Всеки има своето специално убежище и може да позволи само на отделни хора да пребивават в него. Така че, когато уважаваме личното пространство на близките ни, много е възможно и те да започнат да правят същото с нашето. Това “поставяне на граници”е всъщност начин да се погрижим за територията си, да извършим необходимото за стабилизиране на емоционалното си състояние, да повишим удовлетвореността от своите ежедневни постижения, което от своя страна автоматично ще нормализира нивата на самооценката.

Още по-ценно ще бъде да се научим да приемаме, че всичко се променя и да не се съпротивляваме на това.  Споровете и неприемането на чужда позиция са плод на твърдото отстояване на някакви наши собствени убеждения и стил, които можем да огъвкавим. Промяната съхранява Аз-а. Тя го трансформира и развива, или както често се цитира  Абрахам Маслоу – върхът в развитието на една личност е „способността й за самоактуализация”. Тази динамика е привилегия на високата самооценка, вътрешния локус на контрола и увереността на човека в своята способност да създаде качествено нова реалност, да твори и експериментира.

Идеята за трансформация на нагласите е от ключово значение за оцеляването ни. Така стигаме отново до промяната и до работата върху собственото пространство –  само тогава ще се извърши и истинското обновяване на света около нас, брилянтно изказано преди много десетилетия от Махатма Ганди. Познаваема ли е непрекъснато променящата се реалност, можем ли да избегнем стреса и изпепеляването? Работата с приказките, притчите и древната мъдрост е само едно от предимствата на метода на позитивната психотерапия. Със своя богат и красив изказ, те лесно се превръщат в мощен отключващ механизъм за психологическа интервенция именно чрез диалога между култури и контексти.

Времето и събитията, както и емоционалният им отзвук в нас, са важен индикатор за значението и смисъла, които им придаваме. Нашата вътрешна сила може да зависи от тях. Но преди това има нещо друго, и то е в основата на способността сами да сътворим мечтата. Как да се случи така, че да не се окажем в примката на времето и обстоятелствата? Можем ли да ги „посрещнем” и контролираме? Огледайте се наоколо и се запитайте дали ви харесва това, което виждате, защото то е проекция на собствената ви същност. За да го промените, ще трябва да започнете от себе си. Сега…

ПОЗНАЙ СЕБЕ СИ

KnowThySelf

„Личностното развитие е непопулярно, рисковано начинание, неприветлива отбивка встрани от широкия път, пустинно странстване, подобаващо на отшелници. Нищо чудно, че само малцина дръзват да се впуснат в това приключение.“ К.Г.Юнг

Линкът по-долу ще ви отведе до интервюто, което наскоро прозвуча в ефира на радио Пловдив. Благодаря на чудесния журналистически екип и водещата Дора Башакова за възможността да дискутираме темата!

Онлайн психотерапия и процесът на консултиране във виртуалната среда

ИСКАЙ И ЩЕ ТИ СЕ ДАДЕ!

and-when-they-came-to-the-sword-that-the-hand-held-king-arthur-took-it-up

“Тук кралете оставиха своите корони и скиптри, а героите – своите оръжия. Те всички бяха велики духове, чието могъщество струеше от самите тях, а не го получаваха от външни вещи – навсякъде величието им бе с тях.”

Артур Шопенхауер, на шестнадесетгодишна възраст в Уестминстърското абатство

Тънката граница между даването и получаването е в основата на много легенди за крале, принцове и рицари. Някои виждат в това крехко равновесие само моментно измерение на живота, други – справедливото възмездие, трети – блясъкът на победата. За мнозина тази граница е в „Златното правило“, но за мъдреца е универсалния закон в едно лично пътуване.

Този архетип** е белязан от символите на величие и слава. Той най-често е победител и даровете са в краката му. Но дори и в най-могъщите и щастливи царства, животът носи тъжни отпечатъци от битки с незнайни врагове или срещи с огнедишащия дракон. Връзката на легендата, която почитаме може да ни докосне и много лично. Тя ни превежда през битието на Невинния, Сирака, Скитника, Воина, Мъченика или Магьосника*. Многобройни са образите, в които се настаняваме през целия си живот, но именно тези ще оставят пред вратата ни най-големите подаръци. Точно на зазоряване.

Движим се ту по-бързо, ту по-бавно по оста „минало-бъдеще“ без да забелязваме превъплъщенията на героичното си обкръжение. Пътуването понякога прилича на огнено танго с присъщите му резки извивки и задъхано темпо – след „две напред“, ще последва кратък момент на неподвижност преди да направим поредния завой назад. Един танц по спирала в прегръдката на образи, мистично изваяни в ателието на подсъзнанието.

Преди да получиш, трябва да дадеш или „искай и ще ти се даде“?!

Харесва ми елегантния нюанс в тази дилема. Той предполага отношение не към резултата или бързото достигане до определена точка в пространството, а анализ на пътуването, което ще доведе до ново измерение на битието – в случая на нашия герой. След края на всяко пътуване постигаме нова реалност, ново качество и нова сила. Постепенно сме усвоили измамната лекота на живота и се отдаваме на потока около нас без усилие. Какво получаваме и какво даваме, какво искаме и какво намираме са въпросите на героя в нас, но и отговорите, които намираме.

Всяко магично пътешествие започва невинно – отвсякъде струи светлина, а хората са красиви и добри. Не, не чакаме да завоюват доверието ни – даваме им го. Уверени в себе си, щастливи и устремени,  не мислим за страха и нямаме инстинкт за него, просто не можем да го разпознаем. Невинният живее в рая на безвремието с красивата илюзия на вечността. Танцуваме с истината, защото сме напълно отворени и приемащи и знаем каква е същността на нещата. Вярваме, че сме защитени. Вярваме, че животът е чудо.

В противовес на Невинния, архетипът на Сирака може да бъде изживян като мъчително и нежелано пътуване. Тук има самота и усещане за изоставяне, има страх и болка, недоверие и бягство. Сълзи, лъжа, предателство… Това е едно от най-важните ни пътешествия. В този период от живота си сме изправени пред сянката си, но не знаем, че това е тя. Ще го разберем по-късно – чак във фазата на мъченичеството. Дотогава ще трябва да се посветим на пречистването и да се освободим от вината, гнева и агресията като отхвърлим тежкото наследство на поколенията преди нас. Ще трябва да се изправим на краката си и да продължим да танцуваме.

Пред Сирака има няколко възможности –  да избяга и да се скита безцелно, да се предаде на енергията на Мъченика или да застане под знамената на най-смелия. Понякога той прави рязък завой и се опитва да избегне осъзнаването, решително приемайки войната. Но каква ще е тази смелост, ако не е добре премерена и осмислена, ако не е част от голямата стратегия, ако не се разтваря в близостта на перспективата. Нерядко при Сирака се развива сценария на омагьосания кръг и колебание между Мъченика и Воина. Той се лута ту към територията на единия, ту се изкушава от славата, която му обещава другия. И това може да продължава безкрайно, ако целта е да се избяга от неудоволствието. Стремежът тук не е да победим другия, да се завърнем с трофеи или да завладеем земи. Пътуването в архетипа на Сирака е преход към креативните вселени в душата на Скитника. Към света на търсещия себе си творец и експериментатор – не просто любител на промените, а сътворител на идентичности.

Архетипът на Скитника носи в себе си свобода и подвижност, понякога съпътствани от аристократична небрежност и лекота, но и от безумната смелост на мечтата. Скитникът е все още в плен на страха, макар че дълбоко в себе си е осъзнал тленността на победата и лъскавата суета. Той поема към далечни земи и сменя с радост територията, виждайки във всеки нов ден началото на нова епоха.  Придирчиво подбира партньорите си, но все още не е застрахован от зрителни илюзии. В търсене на щастието, Скитникът припява с блаженство мантрата „Красотата ще спаси света“, уви, нерядко извор на  покрусени очаквания. Насред хаоса, той оцелява с белези от рани, но и с разбирането, че най-голямото приключение е самият Той и, че Новата земя го чака отвъд лудия порив на мисълта. Именно Скитникът се заема със Сянката. С времето спира да се самонаранява и започва да вижда голямата картина. Разбира смисъла на всяка жертва и не обвинява никого за провалите и грешките. Смирява се пред силата на архетипа и застава пред чистилището високо повтаряйки на глас: Аз съм това, което Съм! Аз не съм тялото. Аз не съм мислите…

Да това е той, Воинът – преодолял утопията на Невинния, бягствата на Сирака, отчаянието и жертвоготовността на Мъченика, многобройните скиталчества и приключения на Скитника. Във времето за рекапитулация, тъмната нощ на душата е свършила и героят се събужда, необезпокояван от сенки и полутонове. Получил достъп до силата след многобройни тестове, кризи и конфликти, той се самоутвърждава и заявява с лекота. Борбите вече не всяват страх, спокойствието е мисия възможна, а опредметяването на практицизма – една от първите задачи на строителя. На този етап от развитието се материализира формата, кристализирала с цената на много мъки и лишения. Емоциите са рафинирани и приглушени, дори някак ненужни, защото имат благородна цел: другите и тяхното добруване. Героичен архетип като този на Воина ще се грижи за по-слабите и онеправданите, ще издигне каузата на справедливостта и ще възцари мъдро ценностите на един по-красив свят. Той вече има себе си, опитомил е силата и е готов да плати цената. Няма да се откаже… Осъзнал единството на живота, ще танцува в добри и лоши времена, ще съзерцава с мъдро равнодушие и светлината и сянката, ще притихне в неумолимия копнеж за заедност на противоположностите.

На разположение ни е винаги и образът от детските приказки, от когото научаваме всичко за сътворението – Магьосникът. Откърмени сме с него още в далечното минало, когато чудесата са били част от естествения вик на живота. По-късно разбираме всичко за синхроничността, относителността и силата на намерението.  Ще видим съдбата си като низ от сбъднати малки мечти, като красива игра с времето, като сила и търпение в едно. Да полира диаманта в сърцето е първата и най-важна привилегия, постигната от Магьосника. Но не отношенията с хората и обстоятелствата са негов единствен приоритет. Той търси и намира хармонията на вътрешно и външно, той е в трансцендентното поле на знанието. Виждайки истината, се слива с неподвижността на време-пространството по своя воля. Способен на рядкото съчетание между пределна концентрация и спокойствие, Магьосникът е самото олицетворяване на тъканта на живота. Той е овладял Златното правило и приема нещата като съвършени, цялостни, и завършени вътре в себе си. Магьосникът е самореализиращия се манифест за доброта, любов и истина, защото за да пресътвори живот за другите, той трябва вече да е бил там, трябва да се е завърнал при невинния, трябва да е бил ужасно сам.

„Искайте, и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори; защото всякой, който иска, получава, и който търси, намира, и на тогоз, който хлопа, ще се отвори.“

Евангелие от Матей (7:2–8)

* Формулирани от Каръл Пирсън, въз основа на теорията на Юнг

** Понятието е въведено в психологията и културологията от Карл Густав Юнг. Архетипът съхранява универсални културни и архаични представи. Те принадлежат на цялото човечество и имат колективна природа. Именно този колективен основен образ, част от колективното несъзнавано, Юнг нарича архетип – „нещо ясно изразено, точно определен порядък с архаичен характер, както по форма, така и по смисъл. Архетипът съдържа митологични мотиви.” Архетипите са генетично заложени в структурите на човешкия мозък. Те се проявяват по време на сънища, екстрасензорни преживявания или творческа дейност.

Image: And when they came to the sword that the hand held Кing Arthur took it up, N.C. Wyeth, American Artist and Illustrator,  1922

Този специален момент

kidPlane2

Промяната идва бързо.

Като намигване.

Като събуждане за нов ден.

Идва отвън и за миг пренастройва честотите ни.

Тя може да е отговорът на казана дума или внезапно заминаване.

Понякога ни изчаква зад сцената…

Промяната се настанява незабележимо, но е напълно реална в подсъзнанието.

Случва се постоянно – когато сме будни и когато спим. 

Тя е във всеки наш миг и никога не спира.

Мисълта за промяна може да дойде и като вътрешно убеждение. Като резултат от приятелски съвет или амбициозни послания за повече смелост да скочим в празното. Но когато тази идея стане наше ежедневно утвърждение, значи сме сериозни.

Да, има един специален момент, в който решаваме да сменим ритъма и този момент е различен за всеки. Поемаме в различни посоки и завъртаме колелото. За някои той е като сбъдната мечта и това е красиво, но понякога той е белязан от раздялата с удобното. Когато той ни посети, ясно усещаме, че вече сме някъде другаде, че сме се разминали с нещо. Точно тогава си обещаваме да се намерим отново. Решаваме да променим нещо.

Ако това ти звучи познато, значи си на точното място.

Запознай се с промяната.

Промяната в теб…

„Всичко се променя и всичко ще се промени. Понякога това отнема известно време.“ 

Дон Мигел Руис