НЕДОВЪРШЕНИТЕ НЕЩА

parkesegg

Michael Parkes, The Magic Spring

Моментите, в които ни спохожда мисълта за грешките, вината или непремерените думи оставят горчив вкус. Това са състоянията, за които си спомняме с натраплива отчетливост и искаме да „изиграем“ отново. Следите в паметта, които ни приземяват в срама и глупостта. Онези неразбрани чувства, подобни на доведените деца от приказките – отхвърлени, унизени, невидими; изпратени от самите нас в Долната земя. И въпреки всички кръгове на съдбата – тази част от нас, която винаги ще ни преследва като сянка.

Изкуството да доведеш всяко преживяване до творчески край е най-великото от всички изкуства и вероятно най-малко практикуваното в нашия западен свят. Преди всичко то изисква смелостта да се разделиш с „призраците“ от миналото. Тази раздяла се нарича още скъсване. Не може да има истинска свобода и ново прераждане без съзнателно отделяне от миналото, без способността да приключиш смислено и хармонично с преживяното. Смелостта може би изисква да кажеш „край“ и да прогониш спомена за онова, което остава недовършено, невъзприето, нерешено. Но не винаги е лесно да го направим – особено, когато трябва да започнем друг живот и да навлезем в новия цикъл на битие и смисъл.

Уви, призраците упорито продължават да бродят в подсъзнанието – сенките на изоставени дела, неказани думи, на големи или малки жестове, които сърцето и ръцете не могат да бъдат принудени да извършат. Седейки срещу терапевта с поглед към часовника и с разбирането, че времето ни е изтекло, може внезапно да си спомним онова, което искахме и този път да разкажем, но не успяхме отново. Можем ли да приемем неизживяната любов и да сложим окончателен край, независимо от разтрогнатите същности на онова, което е било.

Разбира се, за всичко това се изискват умения, но най-вече е нужна смелост. Тя е от необичаен вид – психическа смелост, но въпреки това е съвсем истинска и  често е по-трудно да събереш нея, отколкото онази, необходима за достойна смърт в битка. Естеството на тази смелост обикновено не се разпознава, нито се разбира добре – тя не е емоционална или физическа. Отчасти е психическа, но най-вече тя е акт на духовна воля. Човек приема загубата и започва от начало, знаейки отлично, че един ден прогонените в дън земя призраци ще се изправят пред него отново. И ако междувременно е пораснал, ще знае как да се справи с недовършените неща.

Ще говори, ще плаче, ще върви, ще живее. Просто ще продължи.

Advertisements

ОТВЪД ТЕРАПИЯТА

michael_parkes_swan_lake2

Michael Parkes, Swan Lake

Без да броди по света, човек може да опознае целия свят. Без да поглежда през прозореца, може да види небето. Колкото по-надалеч отива, толкова по-малко узнава. 

Лао Дзъ

Простотата не е просто недостижим идеал; тя не е нещо, което звучи хубаво, но на практика е неприложимо и неуместно. Това е качество, което израства заедно с личностното осъзнаване и от съзнанието за безкрайните потенциални възможности на вътрешния живот. Разумът може да бъде “убиец на реалността”, както казва източната мъдрост. И действително, нечий разум може да бъде така погълнат от заплетените детайли на конкретна карта, че да загуби от поглед целостността и автентичните ценности. В този случай, разумът е враг на истината и служи само за превратно тълкуване на настоящите проблеми с маса смущаващи и ненужни детайли.

И все пак, разумът може да служи като инструмент на Висшия “Аз”, когато връзката между тях е силна и непрекъсната, когато тялото наистина се превръща в превозно средство на душата. Само тогава той помага да се освети иначе бездънната реалност на живота и индивидуалната съдба в нейните възможно най-реални очертания.

Качеството на всеки терапевтичен диалог е повлиян от много фактори, но несъмнено сред най-важните са способността за дълбока концентрация и житейските идеали на консултиращия. Неговата безпогрешна интуиция е вълната, която се слива с невидимото енергийно поле и долавя аурата на тази дисхармония непринудено и безболезнено. Въпреки, че личността може да осъзнава донякъде същността на проблема, това е само върхът на айсберга. Случващото се е като драскотина по повърхността, в сравнение с цялата сила на съответния период от развитие и съзряване на Аз-а. Дълг на терапевта е да обясни и извади това значение и смисъл, и да помогне за пренасочване на вниманието към извършващия се основен процес.

Юнг нееднократно е посочвал в своите трудове, че това, с което нямате съзнателен контакт, ви се случва като “съдба”. То изглежда, че ви се случва, но всъщност вие не поемате никаква отговорност за това или не признавате участието си в изявата му. Колкото по-силен е контактът на личността с вътрешния  живот, толкова повече може да ви предложи и психотерапията – не някакъв сюрприз, начин да управлявате съдбата си, или подобно на рецепта от готварска книга – нещо, което да нахрани моментния глад. Тя е по-скоро средство за дълбинно разбиране на етапите на себеразвитие, които трябва да приемем и да използваме като благоприятна възможност за личностна трансформация. Това разбиране трябва да се случи във вътрешния свят на клиента и да му отвори очите – отвъд сетивата и триизмерната реалност.

Улавянето на силуета на тази простота; нишката, която свързва причината и следствието, здравето и болестта, миналото и бъдещето е най-важния момент в терапевтичния контакт. Той трябва да бъде разпознат и от двете страни. Именно тогава се случва това прищракване на механизма, измерващ времето и пространството в диалога. Тогава и само тогава сме на път да видим цялата картина, а не само нейните кодове. Отваряйки широко портите на страданието, всъщност отхвърляме фатализма и приемаме да излекуваме съдбата. Проглеждаме и наистина виждаме.

КОД: ЮПИТЕР

RubensZeusandHeraDetail

Peter Paul Rubens, Jupiter and Juno, Detail

Един от буквалните преводи на Юпитер го определя като „баща на светлината“ – богът, който овладява хаоса и дава началото на света, който прониква в човешкото съзнание и създава причините за общност между хората. Юпитер се движи във времето и всички негови посоки, покорява небесните върхове и благославя с яснота и перспектива универсалния ред. Той е въдворителят на висши принципи, творецът на единството от парчета колебание, главният бог в римския пантеон – бог на небето, дневната светлина и бурите, пръв сред боговете и властелин на света.

Когато ни гостува този архетип, ние преживяваме усещане за пълноценност, всеобхватност, разтваряне и споделяне. Това усещане става реално, когато е едно с енергията на всеотдайните усилия, насочени към обединение и сътрудничество. Юпитер предоставя на разположение редица материални шансове, но неговата сила води отвъд фалшивия външен блясък. Тази дълбока проникваща способност има силата на светкавица, осветяваща реалността с разбиране за най-дълбоко присъщата истина. Да, синхроничните способности могат да видят образа на света, но такъв талант е на разположение на малцина – тези, които могат да се обръщат „навътре“ и „навън“ по свое желание.

Юпитер е петата по отдалеченост от Слънцето планета и най-голямата в Слънчевата система. Заедно с другите газови гиганти в Сатурн, Уран и Нептун, тя е известна още като част от групата на юпитероподобните планети, планети-гиганти. Позната на човечеството още от древни времена, присъства във вярванията и митологиите на много култури.

Транзитът на Юпитер през Везни ще ускори тенденциите за разбиране на надличностните и общовалидни тенденции в областта на въздействие върху живота на всеки от нас, ще положи партньорствата в лоното на поредната или дори напълно нова социо-културна мисия. Твърде клиширано е архетипът на тази мощна енергия да се свързва с „голямото щастие“. По-скоро ориентацията трябва да бъде към способността за долавяне на знаците за изобилие и нови възможности, креативен потенциал и хиляди отворени врати.

На 9 септември предстои фактическото преминаване на Юпитер в знака Везни. За разлика от Сатурн, който „забавя, но не забравя“, бащата на боговете и хората е доста по-бърз. Мнозина вероятно вече са усетили приближаващата нова вълна – посоките на развитие, които той ще повлияе, често се проявяват няколко месеца преди началото на самия транзит. Има ли по-красив трон от този, на който ще се разположи Юпитер чак до 10 октомври 2017?! Планетата, чийто характер се асоциира с образа на древногръцкия бог Зевс ще обитава полетата на красотата, любовта, справедливостта и приятелството – Везни е знакът на партньорството. Предстоящата година ще благослови много съюзи с дълъг живот, изобилие и разбирателство, а бизнеса – с обща енергия за успех, разширяване и финансов просперитет. Всички дейности, насочени към умиротворяване на различията, обединение на противоположностите и балансиране на енергията на цялото, ще бъдат огрявани от лъчите на общочовешките ценности, чийто пазител е Юпитер.

Философските идеали и принципи черпят основания от дълбочината на моралния оптимизъм и естетиката на Универсума, който за Шелинг е “онова най-висше и най-достойно познание”. Везни се отличава с неповторим стил, елегантност и грация, а те ще сложат отпечатък върху всичко, с което се заемаме. В своята най-извисена октава, Юпитер може да е вашият път към просветлението.

Разбира се, абстрактната нагласа, присъща на приближаващия силен период не отнема от времето за конкретна работа и практически стъпки по пътя към индивидуалния успех и растеж, както и за ясни позиции в областта на дипломацията и преговорите, финансите, правото, различните видове партньорства, вкл. брака, изкуствата, архитектурата и дизайна. Времето ще е  добро за разширяване на приоритетите  и в личен, и в обществен план. Основните предизвикателства, но и възможности ще бъдат насочени към уменията за общуване, разрешаването на конфликти по дипломатичен път, към намирането на изход и ползи от всяка ситуация в рамките на моделa “win-win” и работейки за общото благо. Ключовата дума на следващите 13 месеца ще бъде ЗАЕДНО.

Търсете точките на пресичане, а не на разделение.

Art: Peter Paul Rubens, The Presentation of the Portrait of Marie de’ Medici, Detail, c. 1622-1625, oil on canvas, 394 x 295 cm, Musée du Louvre