ОГЪН И ВОДА

whiteMoon

Казват, че водната енергия е най-силна. Тя може да угаси огъня и да изглади ръбовете на всеки камък. Бавна и галеща, за нея няма нищо невъзможно – тя прониква навсякъде и винаги намира път. Пълнолунието в Козирог, малко след полунощ на 19 юли, попада в сезона на Горещниците. Все още сме под влияние и на съвпада Венера-Меркурий, който беляза уикенда с красиви емоции, творчески подем и въздушни вдъхновения.

Днес честваме празника на Св. Марина и апогея на огнения импулс във водния Рак. В този период от годината, огънят и водата сключват примирие. Пикът на лунната енергия в 27-ия градус на Козирог просветлява емоциите с очакван прилив и дълбочина, но и с търпеливо разбиране за истината. Дейн Ръдиар формулира в своите изследвания Сабианският символ за тази позиция и той е повече от красноречив в ден като днешния: „Поклонници се изкачват към свещения връх.“ С легендата за Света Великомъченица Марина се завръщаме към стари истини и традиции, които така удивително прилягат на случващото се в средата на жаркото лято.

Всяка година, на празника на Света Марина жителите край село Кесарево правят водосвет на малкото Аязмо, наричано от местните Маринкиното кладенче. Хората пристигат там от рано сутринта. Идват всякакви – измъчени, хора с болести, хора, преживели своята драма…

Всеки чака утрото с надеждата, че Чудото ще се случи! А утрото идва с надеждата, донесена от няколкото свещеници, които извършват водосвет. В едно се смесват ароматът на тамян, разноцветни китки от дъхави цветя, пръските от светената вода.

Легендата говори, че преди стотина години, на Маринкиното кладенче, точно на празника на Св. Марина, рано сутринта като че ли от недрата на земята бликнала за първи път вода. Вода – лековита, носеща благословеността на надеждата за чудото, което всеки очаква. Било време размирно, хората били измъчени от войни и мизерия и всеки носел болката в душата си. Първи открил тази вода овчар, който имал болни животни. Запили те водата и както в легендите се случва – бързо оздравели. След време овчарите се събирали на раздумка и всеки път посягали към корените на дървото, за да гребват шепа вода. Лесно разбрали, че водата е лековита не само за животните – повярвали и в нейните чудодейни качества. Защото Света Марина е не само лечителка, но и закрилница на брака и семейството.

Водата, която блика точно в утрото на празника на Св. Марина, в течение на месеците бавно оттича и се скрива в земята. Затова и ако човек има нуждата от нея, най-важното е да я посрещне още в началото. Хората вярват, че гребвайки шепа вода, болестите ще намалеят, безбрачните ще си намерят своята половинка, разделените – ще се съберат отново. Хората са уверени, че всяко наречено пожелание се сбъдва…

Така да бъде.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s