ПЪТЯТ КЪМ ОБИТЕЛТА

san galgano italy roofless medieval chirch

Uncovered Medieval Church, San Galgano, Italy

Моля се в църквата. Така както аз си зная. Но най-вече се моля Господ да ми прати някого, когото и да е – не мога да бъда повече сам. И тъй като имах цялото време на света, изчетох почти всички книги по рафтовете в килията. Един ден измъкнах една малка книжка, която срамежливо стоеше, притисната от два дебели тома. Бяха стихове от архимандрит Серафим. Взех я и седнах пред църквата, за да почета под лятното слънце.

Когато открехнах корицата, открих, че на титулната  страница отец Емил беше изписал: Обикновено ние намираме пътя към вярата, но понякога той сам открива нас!

Преди да прочета първото стихотворение, се замислих върху посланието, оставено от моя предшественик. Седях, загледан в изгнилата порта на манастира, и си спомнях за пътя, който ме доведе дотук преди много години. Пътят, който винаги и винаги ме отвеждаше в манастира, въпреки че рутината и инерцията ме пришпорваха все към града…

Отчетливи удари на метал върху дърво ме изкараха от унеса. Някой настойчиво чукаше на манастирските порти. За първи път от двадесет години! Сетне хлопането спря насред един недовършен удар. В чия ли ръка бе останало този път ръждивото чукче?

Из: “Пътят към обителта”, разказ от Стефан Бонев, публикуван в сборника “Пред прага на храма”, изд. Хермес, 2012, http://www.stefanbonev.eu

stefan

… живота да обичаш

и жив да си във гроб;

и никой да не знае

за твоите борби –

туй моята съдба е…

и твойта, може би!…

Из “Може би” от архимандрит Серафим

 

На разпети петък погребахме Стефан – един от най-известните пловдивски писатели.

Отиде си внезапно…

С чувство на благодарност за времето, през което сме били заедно, споделям част от един негов разказ – може би най-симптоматичния за емоциите, които душата му бе приютила. Изключителен разказвач, винаги усмихнат, и сега отново препрочитайки го – сякаш чувам гласа му – бодър и весел глас, пълен с живот. Разказите му са пъстри и живи, понякога абсурдни, но най-вече романтични, нежни и лирични… Като самия него.

Почивай в мир, скъпи приятелю!

Маги

 

ПЪТИЩА КЪМ БЛАЖЕНСТВОТО

JUNG

Изразът „вечност” ни плаши, но аз мога да опиша преживяното единствено като едно извънвремево състо­яние на блаженство, където настоящето, миналото и бъдещето се сливаха в едно. Всичко, което се случваше във времето, там бе едно обективно цяло. Нищо не беше разположено във времето, нито пък можеше да се измер­ва с понятията за време. Преживяното би могло да се опише по-скоро като състояние на чувствата, което не може да бъде произведено от въображението. Та как бих могъл да си представя, че съществувам едновременно и онзи ден, и днес, и утре? Тогава едно нещо още нямаше да е започнало, друго би било чисто настояще, а трето щеше да е вече приключило – и все пак всичко би било едно. Единственото, което чувството би могло да обхване, беше една съвкупност, една цялост с преливащи отблясъ­ци, в която се съдържаше очакването за започващото, изненада от случващото и задоволството или разочарова­нието от резултата от отминалото. Едно неописуемо цяло, в което човек е втъкан и все пак го възприема напълно обективно.

Преживях тази обективност още веднъж по-късно. Беше след смъртта на жена ми. Видях я в един сън, който приличаше на видение. Стоеше на разстояние и ме гледа­ше право в лицето. Беше в разцвета на годините си, около тридесетгодишна, облечена в рокля, която преди много години й беше ушила братовчедка ми, която беше меди­ум. Може би беше най-красивата рокля, която бе носила. Изразът на лицето й не беше нито весел, нито тъжен, а обективно мъдър и разбиращ, без и най-слабата емоцио­нална реакция, като че ли отвъд мъглата на афектите. Знаех, че това не е тя, а специално създаден или поръчан от нея за мен портрет. Той съдържаше всичко – началото на нашата връзка, преживяното през петдесет и трите години на нашия брак, както и края на живота й. Човек остава безмълвен пред лицето на такава цялостност, защото едва ли би могъл да я проумее.

Тази обективност, която преживях в съня си и във виденията, е част от една завършена индивидуация. Тя означава скъсване с даването на оценки и с всичко, което означаваме като емоционална обвързаност. На тази об­вързаност, общо взето, човекът залага твърде много. Но тя съдържа още и проекции, а те трябва да бъдат оттег­лени, за да стигне човек до себе си и до обективността. Емоционалните отношения са отношения на въжделени­ето, обременени от принудата и несвободата: от другия се очаква нещо, като по такъв начин и той, и ние самите ставаме несвободни. Обективното познание лежи скрито зад емоционалната съотнесеност; изглежда, че това е главната тайна – едва чрез нея е възможно истинското con inner in.

К.Г. Юнг, Автобиография – спомени, сънища, размисли. Записани и издадени от Аниела Яфе, 1994, с. 127

ПОЗНАЙ СЕБЕ СИ

KnowThySelf

„Личностното развитие е непопулярно, рисковано начинание, неприветлива отбивка встрани от широкия път, пустинно странстване, подобаващо на отшелници. Нищо чудно, че само малцина дръзват да се впуснат в това приключение.“ К.Г.Юнг

Линкът по-долу ще ви отведе до интервюто, което наскоро прозвуча в ефира на радио Пловдив. Благодаря на чудесния журналистически екип и водещата Дора Башакова за възможността да дискутираме темата!

Онлайн психотерапия и процесът на консултиране във виртуалната среда

VENI, VIDI, VICI

caesar-adolphe-yvonAdolphe Yvon (French painter), Caesar, 1875

Гай Юлий Цезар започва военното си обучение през 69 г. пр. Хр. на възраст, на която най-прочутият завоевател Александър Велики вече е владеел обширни територии в Азия и североизточна Африка. Неудовлетворението, което римският император изпитва от този факт е само един кратък момент през годините на изкачване към върха. Изминавайки пътя на велик пълководец и император, той се превръща във фигура-символ, вдъхновяваща държавници, оратори, военни и политици както в миналото, така и днес. Еволюцията на победителя  в различните исторически епохи има своята уникална траектория, характер и мисия. Той е не просто въплъщение на завоевателя или енергия на неустоимо въздействаща харизма. Той е пътят към невъзможното.

През май 47 г. пр. Хр. , след историческата победа над Птолемеевите войски в битката при Нил, на Гай Юлий Цезар му се налага да се раздели с разкоша, на който се наслаждава по това време. Този триумф е повратна точка и в отношенията му с Клеопатра, чийто статут на владетелка на Египет, той официализира веднага след това. Цезар и Клеопатра ознаменуват победата си в Александрийската гражданска война с пищна триумфална процесия от 400 кораба по река Нил. Те никога не се женят, тъй като римският закон позволява брак само между римски граждани. Въпреки обстоятелствата, връзката им най-често не се определя като прелюбодеяние.

KleopatraVivien

Vivien Leigh in “Ceaser and Cleopatra”, 1945

Именно през май 47 г. пр. Хр., напускайки за известно време вече бременната Клеопатра, Цезар се отправя за Сирия и само с три легиона завладява земите на цар Фарнак II-ри в битката при Зела – провинция в северните райони на днешна Турция. Историята не познава по-кратко, съдържателно и едновременно категорично описание на победа във военна операция като това, което Цезар изпраща в писмото до приятеля си Гай Матий в Рим. Както свидетелства Плутарх в своите „Изречения на царе и пълководци“, римският император е повече от лаконичен и написва само три думи: дойдох, видях, победих.

Независимо от своята краткост, легендарната латинска фраза VEDI, VIDI, VICI,  разкрива удивително дълбок контекст. Разнообразни употреби, многобройни цитати, пъстри символи и анализи в различни области на писаното слово, жонглират със смисъла и силата на нейното въздействие. Всъщност, духът на победителя е енигма, отразяваща едновременно неговото вътрешно състояние, но и овеществяването на голямата цел. Победата е само един мит – точка в безкрая на света. Уникалността на опита по пътя към нейното постигане – безценно лично откритие.

ДОЙДОХ… 

Преди да пристигнеш някъде, трябва вече да си бил там – в мислите си, със сърцето си, с душата си. Избирай най-краткия път и не се разпилявай. Подбирай ходовете си гъвкаво, защото пейзажът се променя бързо. Знай, че ти е нужна стратегия за справяне с несигурността. Движиш се в безкрайното поле от знаци по твой начин – тук няма верни и грешни отговори. Замълчи – бъди в образа, който преследваш. Превърни се в машина на времето и не изпускай момента на срещата. Поглеждаш от най-високата точка и вече си там, където ще ти се поклонят.

ВИДЯХ…

Можеш да се окажеш на точното място, ако преди това си нарисувал всичко във въображението си – до последния щрих на четката. Полирал си образа до блясък. Превърнал си го в кристална енергийна вибрация. Достигайки до дъното на мечтата, отговаряш предварително на всички възможни въпроси. Ти си този, който й придава смисъл, ти си виждащият, ти си в звука и символа, в цветовете и трептенията. Каквото и да решиш, ще бъдеш прав. Ти си това, което си. Сливането с висшия АЗ е пределното осъзнаване на реалността в това измерение. С очите си го виждаш отвътре.

ПОБЕДИХ… 

Преди да победи другите, истинският владетел подчинява най-напред инстинктите си. Не се отклонява от траекторията на интуицията, защото владее до съвършенство техниките за пределна концентрация. Единонасочената и балансирана като потенциал и качество енергия е изключително мощна. Тя е, всъщност, определението за Воля. Когато се работи с такава сила е необходимо да сме проследили целия процес – от причината за началото до самия край на последствията. Знаеш, че си реализирал мечтата, когато няма разминаване между чертежите, картите и гледката при пристигането. В такива моменти,  висшата интуиция се превръща в откровение – постигнал си невъзможното, предела, невидимата граница между две измерения. Затова и победата ти не е усилие, а самореализирало се пророчество. Тя е твоят вътрешен глас, ликуващ тихо:

ДОЙДОХ, ВИДЯХ, ПОБЕДИХ!   

gaius_julius_caesar_roman_emperor

Painting by Sophie Harding

WESAK

bird_moon

WESAK е най-важният от всички будистки фестивали, който отбелязва раждането, просветлението и смъртта на Буда. Той се празнува винаги на пълнолуние през месеците април или май (в знака на Телец), или през шестия лунен месец от източния календар. Този ден е официален празник за много югоизточно-азиатски страни. Празнува се с многобройни специфични за Изтока ритуали на посвещаване и служене,  благотворителна дейност. На WESAK се правят и дарителски жестове в полза на многобройните будистки монаси и манастири.

Съществуват три големи пролетни фестивала, които застават най-високо в годишния цикъл. Това са Великден (пълнолунието в Овен), Весак (пълнолунието в Телец), и фестивалът на Добрата воля или Великия призив (пълнолунието в Близнаци). Чрез последователната и задълбочена работа в медитация на многобройни групи в целия свят, тези Фестивали сега постигат своя висок смисъл в индивидуалното съзнание на хората. Те представят базисната божествена цел, която ще се установява с помощта на различни институции, които едновременно започват да признават и спазват, всяка по своя начин, уникалното общуване между хората и Бога. Това едновременно признаване е базисно за структурата на новия свят.

Празникът WESAK e велико космологично явление, световно признато от духовните общности като времето на най-сакралните и свети дни в годината. Невероятната мощ на енергията на Шамбала бе проявена на три пъти през миналия век – веднъж по време на Втората световна война, през 1975 г. и през 2000 г. Всеки човек, който се включва в потока на празника WESAK може да се потопи в енергията на „волята да правиш добро” през този период. Всички, принадлежащи към някаква духовна общност чрез медитация по време на фестивала WESAK могат да се превърнат в канал за впечатления на менталния план и да послужат като посредници между Йерархията и човечеството. Това може да стане, ако учениците и работещите за добруването на човечеството в областта на духовността притежават достатъчно чисти енергийни тела, освободени са от високи нива на стрес, прекомерни амбиция, пристрастия и опасения, както и фиксации и ограничения.

Фестивалът WESAK продължава 5 дни. През този период, повече от когато и да било, чрез медитация и подходящо насочване на енергията учениците и работещите за доброто на другите, могат да си сътрудничат с Йерархията в духовния план в името на еволюцията на съзнанието на нашата планета.

Два дни преди пълнолунието е времето за подготовка. Подготвяме се за деня на кулминацията, поддържаме подходяща нагласа и се посвещаваме на другите, в съзвучие сме с духовната вибрация на приближаващия празник. През тези дни сме свръхпроводящи и сръхвъзприемчиви за божествената енергия и посланията, които нашата душа ще приеме в деня на пълнолунието. Това са посланията, с които ще можем да бъдем полезни по-нататък на Духовната Йерархията.

Денят на самото пълнолуние е денят, в който ние ставаме приемащи и пазители на енергията, която получаваме. Само от нашата чистота и извисеност зависи с каква сила ще бъде енергията на WESAK, която бихме могли да удържим. Не бива да търсим обяснения или точни описания на това, което се случва. Нито трябва да очакваме някакви бързи резултати. Тази материя е изключително ефирна. Просто трябва да запазим вътрешния си мир, да останем стабилни и спокойни. В ума си трябва да държим само две мисли: от какво се нуждае човечеството (хората около нас) и как да се превърнем в по-чист групов канал за енергията, която се излива върху нас под „експертното” ръководство на Духовната Йерархия.

Двата дни след пика на пълнолунието са дните за разпространение и разпределение. Това са дните, в които след като сме осмислили добре вътрешния си план, трябва да се обърнем навън към външния свят. Нашите усилия трябва да бъдат насочени към предаване на това количество енергия, което сме усвоили по посока на хората, събитията и обстоятелствата, с които сме свързани. В името на идеята да служим и помагаме за духовното израстване на тези около нас.

Празниците на пролетните пълнолуния имат за цел да направят възможни следните 7 резултата:

  1. На всички ученици и посветени се дава изключителна енергия, сила и мъдрост да продължат да направляват процеса на преустройството.
  2. Волята за Любов ще стимулира добрата воля на всички хора навсякъде по света. Вътрешния стремеж на човечеството да живее заедно съществува, и в този период той получава мощен тласък.
  3. Волята да Действаш ще води интелигентните хора, които имат пред себе си задачата да претворят инициативи, преобразуващи сегашния свят в един нов, по-проспериращ и щастлив свят.
  4. Волята за Сътрудничество е нараснала изключително много в последно време. Хората ще търсят все повече пътя към истинските партньорства като един естествен начин на живот.
  5. Волята за Знание и способността да мислиш правилно и творчески ще се превърне в отличителна черта на цялото човечество. Знанието е пътят към Мъдростта.
  6. Волята за Постоянство и упоритостта ще се превърнат в основни човешки черти, преодоляващи базисния инстинкт за самосъхранение.Това ще доведе до постоянство във волята и упоритост в процеса на разпространение на идеалите, в името на които работят Световните служители.
  7. Волята да Организираш ще продължи да се развива с помощта на вдъхновението на тези Световни служители. Средството ще бъде потенциалът на тяхната Добрата Воля и отговорната добра воля на всички хора.

 

Текстът се базира на текстове от Алис Бейли. 

ЕФЕКТЪТ НА ПЕПЕРУДАТА

 “Посей мисъл и ще пожънеш действие, посей действие и ще пожънеш навик, посей навик и ще пожънеш характер, посей характер и ще пожънеш съдба.”  Свами Шивананда

Parkes

Michael Parkes,”Gossamer Wings”

Когато пеперудата разтвори крилe, може би в далечна страна се вихри ураган. Когато посеем добри семена, някъде вече се берат добрите плодове. Когато благославяме определено място с любяща енергия, то процъфтява и създава радост и щастие за много хора. Случайността на някакво събитие е само привидна, отложена причинно-следствена връзка, която не сме осъзнали напълно в момента на нейното посяване. Тя е узряването на един акт от миналото в точното време и на точното място. Тя е резултат от ефекта на пеперудата.

Съгласно теорията на хаоса, ефектът на пеперудата (наименование въведено за първи път от Едуард Лоренц) е чувствителната зависимост на дадено явление от началните условия. Според него, една малка променлива в дадена нелинейна система може да доведе до големи амплитуди в състоянието й на по-късен етап. Теорията на хаоса и чувствителната зависимост от началните условия са описани за първи път от Анри Поанкаре през 1890 година.

Всичко се движи, а понятието покой е илюзия на сетивата по отношение на материята. Лао Дзъ казва, че в неподвижността е концентрирано най-интензивно движение. Енергията и материята са вибрации с различна честота – те не спират никога своите трептения и се променят непрекъснато. Те си взаимодействат, поради което всяка вълна е едновременно причина за дадено проявление на реалността и следствие по отношение на предходното. Всичко вибрира, движи се, живее. Всяко повишаване на скоростта и съответно на вибрацията могат да доведат до навлизане в абсолюта.

Така както във физиката се наблюдават енергийни вълни от различно естество, така и човекът, като цялостна и интегрирана био-психо-социална система, ако вложи енергията си в постигането на една цел, то без съмнение би могъл да я постигне. Всяка мисъл е енергия, която има способността да се движи и трансформира непрестанно. Преминавайки през различни честоти, тя придобива относително устойчиво състояние чрез силата на намерението и нейното естествено слизане в плътните реалии.

Според Айнщайн материята може да се превръща в енергия. Енергията не се създава, нито се унищожава, но преминава от едно състояние в друго. Благодарение на тази закономерност, мисленето също задвижва духовна енергия, която се материализира след определено време. Всичко съществуващо в духовен план неминуемо се проявява, когато узрее моментът. Средно на ден, през главата ни преминават около 15 000 мисли и всички те са носители на определено качество на енергията. Променяйки посоката им, ние променяме и проявлението им в материята, а от там и хоризонта, до който можем да достигнем.

Живеем в енергийно-информационно поле, където ежедневно произвеждаме „мисъл-форми“ – динамични енергийни субстанции с определена форма, цвят и скорост на вибрация. Те присъстват в аурата ни и могат да бъдат видяни от хора с повишена екстрасензорика. Мисъл-формите се материализират с различна скорост и качество и това зависи от вложения в тях енергиен потенциал, емоция, намерение. Колкото по-силни са те, толкова по устойчива е материализиращата се същност на първоначалния тласък.

Творческата спонтанност е важно условие за успешното претворяване на идеите ни. Необходимо е да сме отворени, свободни и да вярваме в това, което правим. Тогава сме способни на чудеса, тъй като имаме достъп до мъдростта на епохите преди нас. Нищо не произлиза от нищото – при определени условия, можем да получим достъп до Знанието по енергиен път, защото винаги има връзка между това, което е било и това, което е. Отваряйки се, достигаме до по-високите вибрации на живота и безкрайната потенция на духа. Като креативни същества, ние лесно можем да променяме траекторията на движение на плановете си в унисон със силата и свободата на волята, която носим. Така променяме резултата, но и създаваме нови причини за начинанията си, осъзнавайки, че сме част от непрекъснатия енергиен кръговрат във вселената.

Бъдете себе си, бъдете свободни и креативни, свържете се с източника вътре във вас и разтворете криле.