ЕДИН ДРУГ ВЪЗМОЖЕН ЖИВОТ

„Да бъдеш или не? Туй е въпросът.

Дали е по-достойно да понасяш

стрелите на свирепата съдба,

Или обнажил меч, да се опълчиш

Срещу море от мъки и в таз битка

Да ги зачеркнеш всички?“

 „Хамлет“, Уилям Шекспир

За обитателите на храма на Мелпомена – играта е всичко. Тя е сакрален акт на свързване с духовните корени и силата на съдбата, и независимо от броя на изиграните представления, пиесата сякаш всеки път е нова и различна. Въплътеният образ е чиста енергия, която прегръща публиката, създавайки неповторима колективна аура. Актьорът прескача през епохи и настроения в играта на живота и полирал до съвършенство чертите на скитника се превръща в мост към душата на зрителя. Заразява ни с енергията на вечно търсещия и жадуващ справедливост, любов и красота, но най-вече – той, АКТЬОРЪТ, е примерът, на когото позволяваме да ни трансформира. В хода на жизнения си път, ние също изиграваме различни роли и често не забелязваме колко силно се идентифицираме с определен образ – на майката, на твореца, на воина, на шамана.

Eдни от най-трудните въпроси на психолозите по време на терапевтичните сесии са тези, приканващи ни да опишем себе си. Наглед доста обикновен, повикът „Кой съм аз?“ често ни препраща към по-дълбоки размисли. От него тръгва своеобразната лична ретроспектива – плод на подсъзнателна потребност за себепознание.

В стремежа си да разгадаем мистерията на душата, ние потегляме на различни пътешествия. Трябва ни само време, и да се доверим на инстинкта. Постепенно започваме да разпознаваме лицата си от вчера, днес и утре. И за артиста, и за нас, докосването до истината може да е болезнено преживяване, но може да звучи и с нотка на облекчение, ако постигнем осъзнаване без да забравяме миналото. Тогава сме се излекували от спомена, простили сме всичко, обикнали сме невъзможното.

Актьорската професия е от малкото привилегировани, позволяваща преминаването през един и същи тест многократно. Всеки път, когато се превъплъщава в образ, актьорът извиква навън познати и непознати нагласи, мисли и чувства. Потапянето в себе си е не само неизбежно – то се случва според собствените вътрешни правила. В краткия отрязък от време-пространството, артистът се изправя пред парадоксалната автентичност на душата, пред един друг възможен живот. Превръща се в лечител, алхимик, магьосник – за себе си и другите.

ANGELflute

„Всичко си има време, време има за всяка работа под небето:

време да се родиш, и време да умреш; време да садиш, и време да скубеш насаденото;

време да убиваш, и време да лекуваш; време да събаряш, и време да съграждаш;

време да плачеш, и време да се смееш; време да тъгуваш, и време да играеш;

време да разхвърляш камъни, и време да събираш камъни; време да прегръщаш и време да избягваш прегръдки;

време да търсиш, и време да губиш; време да къташ, и време да пилееш;

време да раздираш, и време да съшиваш; време да мълчиш, и време да говориш;

време да обичаш, и време да мразиш; време за война, и време за мир. …

Каквото е било, то е и сега, и каквото ще бъде, то е вече било, – и Бог ще повика назад миналото.“

Книга на Еклисиаста или Проповедника, гл. 3, http://www.pravoslavieto.com

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s