„АЗ“ И „ТИ“ В ОГЛЕДАЛНИЯ СВЯТ

Waterhouse_decameron

John William Waterhouse, A Tale from the Decameron, 1916

„Творците са вълшебни помощници. Като пресъздават символи и мотиви, които ни свързват с по-дълбоката ни същност, те могат да подпомогнат напредъка ни в героичното странстване на собствения ни живот. Всички митове, дочути от вас и резониращи с вашата същност, са онези елементи от обкръжаващата ви среда, които вграждате в някаква форма в живота си. Важното в случая е как те се свързват един с друг във вашия контекст, а не какъв смисъл са имали… Какъв смисъл имат сега – освен ако чрез размишление над предишното им значение не започнете да разширявате собственото си разбиране за ролята, която играят в живота ви.“

Джоузеф Кембъл, Из “Пътища към блаженството”

Независимо от това дали успяваме да се свържем емоционално с другите, когато общуваме, ние участваме в една необикновена размяна на символи. Всеки контакт, стимул или знак ни моделират неусетно. Човешкият мозък винаги е имал способността да регистрира реални или потенциални изменения на най-фини клетъчни нива. Той отразява външната среда и информацията специфично, с брилянтна коректност и навреме. Той е една от точките на пресичане на обективната реалност с душата, създавайки нагласи, очаквания и митове за живота – такъв, какъвто го усещаме.

Процесът на размяна изпраща сигнали, които могат да бъдат модифицирани чрез емоциите. Ние привличаме и излъчваме  вълни с различен оттенък и благодарение на сетивата и смисъла, приписан на случващото се, общуваме с другите без да рискуваме комфорта си. Негативността е само привидна – тя е илюзия от светлини и сенки.

Разбира се, в началото, може и да не ни изглежда така. Ако обаче овладеем чувствата и обяздим предположенията, ще проправим с успех пътя на истината. Никой не е застрахован от страдания и когато излезем от капсулата си, ще вентилираме емоциите, разказвайки за травмиращите мисли и чувства. Осмелявайки се да го направим, ще получим подкрепа, защото такова отваряне на сърцето привлича осъзнато споделяне, а това е раздяла със сковаващия страх. Разказвайки своята история се оглеждаме се в лицата на другите и виждаме себе, но и другите версии за собствения си Аз. Виждаме живота си като бягане в различни писти, виждаме своите нови идентичности и бъдеще.

В такива констелации разбираме, че можем да получим одобрение и защита, защото сме ги поискали. Осъзнаваме, че незаслужено сме се омаловажавали и самонаранявали, както и измамната игра на очакванията и сюжетите, режисирани от нас самите. Да, налага се да се разделим с костеливи навици, обичайни модели на поведение, или хора, от които сме зависими. Но имаме съюзник в това изкачване – нашето интелигентно тяло. Душата ни обитава гениален организъм, в който мозъкът и сърцето работят с кохерентна заедност.

Според основателя на позитивната психотерапия д-р Песешкиан, всеки човек се ражда с две базисни способности – да обича и да се учи. Точно, както тялото ни, което благодарение на нанесените „рани“, придобива имунитет и резистентност към други подобни атаки, така и психиката ни, чрез нашия гениален мозък като един от инструментите й, се научава да се справя с неблагоприятни въздействия и да се самовъзстановява отвътре. Не, това не е езотерика. Говорим за молекулярни изследвания, в съзвучие с експериментите на проф. Масару Емото, илюстриращи въздействието на думите и енергията на техния изказ върху водата.

Думите влияят върху тялото не само като вибрация и честота, но и чисто смислово и това е закодирано от далечно минало в нашето ДНК. Така позитивните послания и енергия могат да възстановят и ревитализират увредени молекули, въздействайки на клетъчно ниво. Една казана дума, може да звучи като хвърлен камък, но добрата дума ще отвори железни врати. Огледалните неврони, най-силно концентрирани в префронталната мозъчна кора, имат невероятната функция да приемат и възпроизвеждат с фотографска точност мисленето и действията на другите. Ето защо, хората около нас и тези, с които общуваме продължително, ни трансформират – те наистина са наше огледало.

Подобно на Алиса от приказните селения, ние можем да сме любопитни, можем да задаваме въпроси, можем да разбираме посланията идващи отвътре, както и тези, които филтрираме в аурата си. Важно е качеството на енергията, с която резонираме, защото това сме Ние, това е Пътят ни, това са Другите. И, всичко е едно в голямото огледало на живота.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s