Анима и Анимус

eros

Lagrenee, Louis Jean Francois – Eros And Psyche

“Ти си слуга на това, от което се нуждае душата ти.”

Карл Густав Юнг

Текстовете на Юнг са като началото, от което тръгват всички истории. Това са истории за нашия вътрешен свят, намиращ се в непрестанно движение към себе си. Извън физическата реалност всъщност няма ВРЕМЕ – темпоралните му характеристики са само ориентир в ежедневния живот. Нищо не идва или си отива, нито е ново, нито е старо, всичко е едно и е навсякъде.

Юнг определя същността на Анима и Анимус като неразделни базисни основания за единството на въплътената душа. Два различни психични образа, произлизащи от единната архетипна структура на личността – жената в мъжа и мъжът в женската природа. Те са неизменно заедно. Бидейки подпрагови в своята динамика, могат само леко да надникнат в съзнанието ни. Приличат на скачени съдове – безсмислени един без друг, вечно търсещи равновесието на цялото. Съставляват унаследената същност на психиката и образците на поведение чрез силата на инстинкта.

Понятието за Архетип е сред най-старите идеи, обясняващи връзката между душата, психичните образи и инстинктите. Той е обителта, в която изпълняват дуета си Анима и Анимус. Техният съюз е не само част от невидимостта на айсберга, но и проявление на най-дълбоките основания на душата чрез актовете на поведението ни. Овеществява се чрез ритуалите, силния афект или любимата приказка, но може да избухне и при кризи на личността – като живо същество, едновременно неделимо и автономно от колективното несъзнавано.

Колкото по-силен е стремежът към съвършенство в душата на един човек, толкова по-осъзната е тя за архетипите, чрез които живее. Архетипното поведение е най-очевидно при индикации за вътрешен конфликт. Тогава егото, разкъсвано от безсилие, предава контрола към по-ниските октави – инстинктите. Когато е извън юздите на Аз-а, архетипът разгръща историята си, а ние трябва само да я прочетем правилно. Затова е и тъй притегателна силата на символите и метафорите. Ако образността е ярка, богата и подвижна се появява митът, който според Юнг е архетипна активност, придаваща смисъл на мощните несъзнавани процеси. Потапяйки се в тази вътрешна реторика, ние се опитваме да открием вярното послание, емоция или история, която един ден ще бъде разказана от първо лице. Виждаме Херкулес и Сизиф, Атина Палада или Афродита, Ерос и Психея или Двуликият Янус.

Архетипът приласкава в себе си всички пориви на СЯНКАТА, с които личността иска да живее, без да го знае. Тя разтърсва основите на „добре подредения“ Аз и го принуждава да се движи все по-бързо между противоположностите, за да ги осмисли.  Играта на Анима и Анимус е неизбежна в процеса на освобождаване от сенчестите настроения и мисъл-форми. От друга страна, когато съумеем да проектираме сянката върху архетипа, към който тя принадлежи ще можем да я разпознаем. Нейната интеграция е всъщност първия етап от аналитичния процес, без който не е възможно познание за Анимата и Анимуса. Колкото по-обемно и важно е съдържанието на несъзнаваното, което се асимилира от Аз-а, толкова по-явно той се доближава до цялостната (напълно осъзната) личност, макар че никога не може да я достигне.

В своята автобиография Юнг говори за творческия процес и писането като за едно безкрайно и непредсказуемо пътешествие по пътя към разширяване на съзнанието. Неговите текстове приличат на паралелно пътуване през различни отрязъци от време-пространството. Те са като красив сън от светлини и сенки, като танц на Анима и Анимус в измерения от вечност.

Advertisements

Love’s Philosophy

Titania

Sir Joseph Noel Paton, The Reconciliation of Oberon and Titania

The fountains mingle with the river
And the rivers with the Ocean,
The winds of Heaven mix for ever
With a sweet emotion;
Nothing in the world is single;
All things by a law divine
in one spirit meet and mingle.
Why not I with thine?-

See the mountains kiss high Heaven
And the waves clasp one another;
No sister-flower would be forgiven
If it disdained its brother;
And the sunlight clasps the earth
And the moonbeams kiss the sea:
What are all these kissings worth
If thou kiss not me?

Percy Bysshe Shelley

Percy Bysshe Shelley (1803-1822), whose literary career was marked with controversy due to his views on religion, atheism, socialism, and free love, is known as a talented lyrical poet and one of the major figures of English romanticism. “Love’s Philosophy” is a poem, written in 1820. Shelley believes in the power of art to transform society in a positive way. In his essay “A Defence of Poetry”, he writes: “The great instrument of moral good is the imagination; and poetry administers to the effect by acting upon the cause. Poetry enlarges the circumference of the imagination by replenishing it with thoughts of ever new delight, which have the power of attracting and assimilating to their own nature all other thoughts, and which form new intervals and interstices whose void forever craves fresh food. Poetry strengthens the faculty which is the organ of the moral nature of man, in the same manner as exercise strengthens a limb.”

My Sincere Advice

Padmasambhava

Guru Padmasambhava

From the infinite sky of your pristine awareness, the totality
of experience, and the great clouds of your aspirations and prayers
Warm rays of compassion and showers of elixir stream down,
Ripening the three forms (1) in the fields, your students’ minds,
I bow to you, my teacher, my protector, supreme among the Three Jewels.

With stronger aspirations I might have joined the practice lineage.

I didn’t make the effort and now enter the twilight of a meaningless life.
I intended to follow the ancient masters,
but I’ve given up and I see others like me.
So, I’ll outline these thirty pieces of sincere advice
to evoke some determination in me.

Too bad! You’ve built up a large following, one way or another.
You look after a large institution where all the right conditions are present.
But it’s all just a basis for conflict and ideas like “This is mine.”
Live alone – that’s my sincere advice.

In public ceremonies you heal children or subdue demons.
You give your capabilities away to the crowd.
Because you really want food and money, your own needs cloud your judgment.
Tame your own mind – that’s my sincere advice.

You collect a lot of pledges from the poor
And use them to build big monuments, help the needy, and so on.
The good works you do cause others to live badly.
Goodness must be in your mind – that’s my sincere advice.

You’ve taught the Dharma to others because you wanted to be famous.
You cleverly keep a large circle of admirers around you.
To take these to be real is the seed of pride.
Limit your projects – that’s my sincere advice.

You earn money by trading, charging interest, cheating or other dishonest ways.
Although you make large offerings with your accumulated wealth,
Good actions based on greed lead to the eight conventional concerns (2) Cultivate non-attachment – that’s my sincere advice.

Although you think you’re serving the welfare of beings
By acting as a guarantor, witness or advocate to help settle others’ disputes,
Your own opinions will inevitably assert themselves.
Don’t be concerned – that’s my sincere advice.

Your political power, wealth, connections, good fortune and reputation
May spread all over the world.
When you die, these things will not help you at all.
Work at your practice – that’s my sincere advice.

Managers, assistants, directors, and such
Provide the infrastructure for both communities and religious institutions.
But your involvement in such matters gives rise to worry and concern.
Limit your business – that’s my sincere advice.

You take what you need, images, offerings,
Books, cooking gear, whatever, and stay in solitude.
Right now you have it all together but later difficulties and disputes arise.
Don’t need anything – that’s my sincere advice.

In these difficult times you may feel that it is helpful
To be sharp and critical with aggressive people around you.
This approach will just be a source of distress and confusion for you.
Speak calmly – that’s my sincere advice.

Intending to be helpful and without personal investment,
You tell your friends what is really wrong with them.
You may have been honest but your words gnaw at their heart.
Speak pleasantly – that’s my sincere advice.

You engage in discussions, defending your views and refuting others’
Thinking that you are clarifying the teachings.
But this just gives rise to emotional posturing.
Keep quiet – that’s my sincere advice.

You feel that you are being loyal
By being partial to your teacher, lineage or philosophical tradition.
Boosting yourself and putting down others just causes hard feelings.
Have nothing to do with all this – that’s my sincere advice.

As you carefully go over the teachings you’ve studied
You may think that picking out others’ mistakes is real understanding.
You will just build up a lot of negative fixations.
Keep your perception clear – that’s my sincere advice.

Mindless talk of emptiness ignores causation.
You may think the ultimate teaching is that there is nothing to do,
But when you stop the two ways of growing,(3) your practice will wither.
Cultivate these two together – that’s my sincere advice.

You think that you will enhance your practice by taking a partner
And transforming sexual energy in the context of the third empowerment,
But the path of non-retention has snared many great meditators.
Keep to the natural path – that’s my sincere advice.

Giving empowerments to those who aren’t ready,
Or even distributing sacred materials in large gatherings,
Leads to abuse and causes commitments to be broken.
Be precise – that’s my sincere advice.

You may think that you practice deliberate behavior(4) by going naked in public and shocking people in other ways.
Such actions just cause ordinary people not to trust the Dharma.
Be impeccable – that’s my sincere advice.

You work at being ethical, learned, and noble
So that you will be the best person in your district.
But from this peak you can only fall to a lower status.
Be moderate – that’s my sincere advice.

Wherever you live, in towns, spiritual communities or in isolation,
Don’t seek out special friends.
Don’t be close or at odds with anyone, no matter who is around.
Be independent – that’s my sincere advice.

Maybe you appear deferential and appreciative
To your faithful supporters who provide you with your livelihood,
But in deceiving others you only entangle yourself.
Treat everyone equally – that’s my sincere advice.

Countless books on divination, astrology, medicine and other subjects
Describe ways to read signs. They do add to your learning,
But they generate new thoughts and your stable attention breaks up.
Cut down on this kind of knowledge – that’s my sincere advice.

You stop arranging your usual living space,
But make everything just right for your retreat.
This makes little sense and just wastes time.
Forget all this – that’s my sincere advice.

You make an effort at practice and become a good and knowledgeable person.
You may even master some particular capabilities.
But whatever you attach to will tie you up.
Be unbiased and know how to let things be – that’s my sincere advice.

You may think awakened activity means to subdue skeptics
By using sorcery, directing or warding off hail or lightning, for example.
But to burn the minds of others will lead you to lower states.
Keep a low profile – that’s my sincere advice.

Maybe you collect a lot of important writings,
Major texts, personal instructions, private notes, whatever.
If you haven’t practiced, books won’t help you when you die.
Look at the mind – that’s my sincere advice.

When you focus on practice, to compare understandings and experience,
Write books or poetry, to compose songs about your experience
Are all expressions of your creativity. But they just give rise to thinking.
Keep yourself free from intellectualization – that’s my sincere advice.

When a thought arises, the key is to look right at it.
When you know about mind, the key is to be right there.
Although there isn’t anything to cultivate, the key is to keep cultivating.
Keep yourself free of distraction – that’s my sincere advice.

Act from emptiness knowing the effects of your actions.
When you understand not doing, observe the three vows. (5) With non-referential compassion work to help beings
Keep the two ways of growing inseparable – that’s my sincere advice.

I’ve studied with many learned and masterful teachers and received their profound instruction.
I’ve read some profound sutras and tantras and understood a little of them.
But I don’t practice what I know. It’s too bad. I just fool myself.
So, for me and those like me I offer these thirty pieces (6) of sincere advice.

May the good from writing these verses with this attitude of determination
Guide all beings out of the desolation of existence and bring them great joy.
May we follow the way of the buddhas of the three times, their followers and the ancient masters,

And become their great and powerful offspring as well.

  1. The three forms (three kayas) are the form of what is (dharmakaya), the form of enrichment (sambhogakaya) and the form of manifestation (nirmanakaya).
  2. Pleasure and pain, gain and loss, praise and blame, fame and obscurity.
  3. The two ways of growing are through goodness and through pristine awareness.
  4. A discipline in vajrayana in which you directly test the depth of your understanding.
  5. The vows associated with individual liberation (the five precepts and monastic ordination), the bodhisattva vow, and the vajrayana vows.
  6. There are actually only twenty-nine verses of advice. I don’t know whether this is due to a corrupt Tibetan text or, as is often the case, the whole work is counted as one, too.

Thirty Pieces of Sincere Advice was written by Tsultrim Lodru out of some slight feelings of determination. Ken McLeod translated this work because it spoke to him.

Source: http://www.unfetteredmind.org

АЛХИМИЯ НА МЪЛЧАНИЕТО

 

Venus-Embellished_MichaelParkes

Venus Embellished, Michael Parkes

Когато всички фази в една връзка преминат, на масата сяда Мълчанието. Като четвърти за бридж. Най-важният. Без него същинската игра не може да започне. И ето че сме се подредили в кръг – Гневът, Болката и Самотата. Във всеки от нас има частица от другия. Ние сме равни, ние сме едно.

Събрали сме се на вечеря, но е толкова трудно да преглътнем случващото се. Докато танцувахме абсурдния си танц, се изтощихме от очаквания. Едва намираме сили, и все пак започваме последната игра. Тази с Мълчанието, което в началото е просто свидетел на нашите уморени жестове.

Гневът остана без думи и не вдигна тост. Болката не отпи от чашата с вино, защото вече бе кисело от дългото чакане. Самотата леко докосна едно от блюдата – твърде богата бе трапезата за пръстена, който свиваше стомаха й. Бавно и категорично Мълчанието се потопи в естествената си среда – неподвижността и празнотата.

Движим се с различна скорост през ефирната материя на общуването, без да надникваме отвъд очевидното. Оплетени в ежедневното взимане-даване често не разбираме кога сме преминали границата на насищане, потъвайки в тежестта на имането. В това състояние, губим сензитивността си, ставаме твърде самоуверени, не виждаме фрапиращи детайли, бременни сме с изисквания. Искаме още, и още, и още. Искаме щастие…

Циклите в природата имат начало и край, както и истината в една връзка. Преминавайки през различни нива на съществуване, тя се бори за живота си. Историята й винаги е нова, а краят има много лица. За виждащите, той не е обикновен край. Той е възкресение и сътворяване, когато всички условия са налице. Гневът, болката и самотата съществуват а приори – нали са продукт на ума.

Първи пада гневът – една светкавична смърт в последната битка. Следва го болката – като сълза, като катарзис и освобождение. Но само, когато усетим времето да спира напълно, сме готови за самотата – достолепно елегантна в дрехи от злато и скъпоценни камъни. Тя е необходимата духовна алхимия, която призовава благородните сили и ги интронизира. Винаги прецизна в полирането на ръбовете, извайва новите сплави още в нивото на астрала. Подготвя ни бавно за Мълчанието, напластяващо стъпка по стъпка новото, неочакваното и несравнимото.

Мълчанието не търси нищо и не се нуждае от никого. Идва точно навреме, когато всички карти са вече на масата. Движи се без придружители, но винаги следвано от сянката на тишината. Прегръща ни, когато казваме сбогом на оръжията. Застива в космическо блаженство и ни обръща към самите себе си. Опитомява бавно егото ни, оставяйки на тръгване своя подарък – винаги различен, но безценен като търпението, вечността и истината.

Мълчанието е всичко и нищо едновременно. Отива си така, както е дошло – неусетно, незабележимо и напълно естествено. Сяда на трона в сърцето ни и негова е последната дума: прости. То казва всичко беззвучно, дарявайки ни с безпощадна яснота точно преди да изгрее Новата луна.

Казват, Мълчанието е злато…