Парфюмът

За любовта като биологична потребност

Charles_West_Cope_-_The_Thorn

Charles West Cope, The Thorn

Ние усещаме емоциите най-напред в тялото си, но чак след като нервните импулси предадат информацията до мозъка, получаваме яснота за случилото се и нашата ответна реакция. Сърцето от своя страна, като един от най-важните регулатори на чувствата, има собствена интелигентност. То е фабрика за производство на хормони – на адреналин, когато му се налага да функционира с максимален капацитет, а също и на т.нар. хормон на любовта – окситоцин. Окситоцинът се освобождава в кръвта, когато  сме щастливи – например, когато майката кърми детето си, когато сме във фаза на влюбване, по време на преживяване на сексуално удоволствие и др. Човек възприема щастливите моменти най-напред чрез рецепторите и с помощта на физическата си чувствителност към разнородни стимули.

Потребността от физически контакт като една от базисните ни потребности е средство за оцеляване, датирано от най-дълбока древност. Тя се задоволява чрез съвместната дейност на всички сетива, но предимно чрез кожата и осезанието, които отключват най-високо скоростния обмен на електрически импулси в нервната система. Рецепторите и на осезанието, и на мириса въздействат директно върху центрове в главния мозък, намиращи се в близост до тези на удоволствието в хипоталамуса. Ето защо допирът, докосването и прегръщането, както и приятното ухание  на нечий парфюм ни носи такава наслада. И без Деня на прегръдката, ние разбираме прекрасно смисъла на този жест. Разтварянето на ръцете за прегръдка е знак за приемане на другия, с който сякаш казваме: „давам ти сърцето си“, „доверявам ти се“. Любовта лекува не само нас самите, но и околните. Чрез нея ние се съхраняваме, възстановяваме и израстваме, но също така и я отдаваме, за да споделим щастието.

В подкрепа на тези биологични закони е широкоизвестния експеримент на Хари Харлоу, който е проследил реакциите и поведението на невръстни маймуни макаци. Експериментът започнал, като веднага след раждането, той отделял малките маймунки от техните майки и ги отглеждал сами в отделни клетки, в които имало и хавлиено одеяло. Когато одеялото било прибирано за пране, маймунките показвали силно безпокойство и разочарование, и се държели така, като че ли са ги отделили от тяхната майка.

По-нататък, Харлоу предположил, че маймунките свързват одеялото с храната (в съответствие с разпространената по това време представа, че детето се привързва и стреми към този, който удовлетворява неговите физиологични нужди). За да докаже експериментално това, той решил да сравни разликата в поведението, свързано с наличието на храна, и с другото, повлияно от присъствието на хавлиено одеяло.

За тази цел той поставил в клетката на малката маймунка два макета на нейната майка. Единият макет бил направен от железни пръчки (неприятни за докосване), но на него се намирала бутилката с храна (удовлетворяваща физиологичните потребности). Другият макет не удовлетворявал никакви физиологични потребности, но затова пък бил гумен (от изкуствен каучук), много по-мек и покрит с хавлиен плат.

Харлоу регистрирал по колко време маймунките прекарват при всеки модел на майка. Оказало се, че преобладаващата част от времето малките маймунки прекарват прегръщайки хавлиения модел, а при модела с храната отивали само, когато били гладни. Освен това, при появата на някаква заплаха отвън (макет на застрашително насекомо с невероятно големи размери), маймунките прегръщали и търсели защита от хавлиения модел на майка, а не от теления. Подобни са реакциите на малките деца, когато в подобна ситуация търсят физически контакт с тялото на човека, който го люлее, прегръща и гали.

На следващия етап от експеримента, когато периодично се отнемала хавлиената “майка” на малкото маймунче, то започвало да проявява пристъпи на ужас. Неговата емоция на привързаност била толкова силна, че когато в тази фаза било поставено в клетка с изкуствена майка, но вече с други функции (грубо на вид механично устройство, със стърчащи остри детайли под хавлиената повърхност, задвижвано със сгъстен въздух по такъв начин, че да може да нанася удари по маймунчето и да го хвърля на земята), то само за кратко време се отдръпвало от нея. Когато “майката” преставала да се движи, то отново се стремяло да се долепи до макета сякаш нищо не се е случило.

Да, това е един много красноречив експеримент.

collage_monkey

Чрез сърцето, организмът променя своето магнитното поле (аура), което излъчва на метри извън физическото тяло. Участието на този орган в играта на емоциите не е само метафора и научните изследвания го доказват. Сърцето усеща, чувства и разбира. То въздейства върху цялата ни физиология и вътрешно равновесие. Освен върху кръвното налягане, хормоналния баланс и магнитното поле, то има вариации и уникален ритъм в унисон с осъзнаването на специфични емоции, регистрирани чрез връзката му с филогенетично най-ранното образувание в главния мозък – хипоталамуса. Промяната в ритъма на сърцето не е непременно аритмия. Точно обратното – в резултат на сензитивността ни (и способността да осмисляме, осъзнаваме и контролираме) и чрез различните по скорост контракции, то уравновесява основните два дяла на вегетативната нервна система и осигурява на организма вътрешна кохерентност и балансирани емоции.

Обичайте сърцето си и то ще ви отвърне с взаимност. То е вашият компас в океана от енергия, която ни върти всеки ден. То е лакмус за качеството на парфюма, наречен любов.

“When you love yourself unconditionally, you justify and explain everything you perceive through the eyes of love.”

Don Miguel Ruiz

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s