Този специален момент

kidPlane2

Промяната идва бързо.

Като намигване.

Като събуждане за нов ден.

Идва отвън и за миг пренастройва честотите ни.

Тя може да е отговорът на казана дума или внезапно заминаване.

Понякога ни изчаква зад сцената…

Промяната се настанява незабележимо, но е напълно реална в подсъзнанието.

Случва се постоянно – когато сме будни и когато спим. 

Тя е във всеки наш миг и никога не спира.

Мисълта за промяна може да дойде и като вътрешно убеждение. Като резултат от приятелски съвет или амбициозни послания за повече смелост да скочим в празното. Но когато тази идея стане наше ежедневно утвърждение, значи сме сериозни.

Да, има един специален момент, в който решаваме да сменим ритъма и този момент е различен за всеки. Поемаме в различни посоки и завъртаме колелото. За някои той е като сбъдната мечта и това е красиво, но понякога той е белязан от раздялата с удобното. Когато той ни посети, ясно усещаме, че вече сме някъде другаде, че сме се разминали с нещо. Точно тогава си обещаваме да се намерим отново. Решаваме да променим нещо.

Ако това ти звучи познато, значи си на точното място.

Запознай се с промяната.

Промяната в теб…

„Всичко се променя и всичко ще се промени. Понякога това отнема известно време.“ 

Дон Мигел Руис

Advertisements

Като мислеща тръстика

earthAgnels

„Какво е човекът във вселената? Нищо в сравнение с безкрайното, всичко в сравнение с нищото, средина между всичко и нищо. Съвсем неспособен да разбере тия две крайности. За него са еднакво непостижими и небитието, от което е възникнал, и безкраят, който го поглъща.

Човек е само тръстика, най-крехкото нещо в природата, но той е мислеща тръстика. Не е нужно цялата вселена да се въоръжи, за да го смаже: лек полъх, капка вода са достатъчни, за да го убият. Но дори когато природата го смазва, човек пак ще надвишава онова, което го убива. Защото то съзнава, че умира и че вселената е по-силна от него, докато тя няма никаква представа за това.

Той ще иска да се извиси над човешките си измерения, а в крайна сметка е само човек, тоест годен за малко и за много, за всичко и за нищо: нито ангел, нито звяр, а човек. …

Познанието за външния свят няма да ме утеши в мигове на горест за неведението ми в духовния мир, но овладял нравствените закони, винаги ще мога да мина без физическите.

Учат ни на всичко друго, само не как да станем достойни хора. А ние винаги претендираме, че знаем по-добре от всичко останало именно това. Претендираме, че знаем единственото, на което никога не ни учат.

Никога не живеем в настоящето. Толкова сме неразумни, че все блуждаем във времена, които не ни принадлежат, пренебрегвайки единственото, което ни е дадено. Почти никога не мислим за сегашното; а и дори да се замисляме, правим го само с оглед на бъдещето. Настоящето никога не е наша цел. Миналото и настоящето са за нас средства, единствено бъдещето – наша цел. Затова никога не живеем, а се надяваме да живеем; и тъй като все кроим планове как да бъдем щастливи, неизбежно никога не сме щастливи.

Справедливостта може да бъде оспорена, докато силата е очевидна и неопровержима. Затова хората не са успели да въоръжат със сила справедливостта, тъй като силата се е опълчила срещу нея и се е провъзгласила самата тя за справедливост. И така, неспособни да дадат сила на правото, хората са дали право на силата.”

Блез Паскал „Мисли”, Наука и изкуство, София, 1978 година

 

СЪРЦЕТО НА КАРАЯН

karajan2

Сърцето чува. Сърцето вижда. Сърцето знае… В едно изследване на австрийски психолози*, наблюдавали реакциите на Херберт фон Караян в различни ситуации, ни се разкрива поредния пример за невероятното въздействие на музиката върху работата на сърцето. Удивителният синхрон на увертюрата Леонора 3 от Бетховен и ускоряването на сърдечния ритъм на големия диригент, е едно от многобройните научни доказателства за директното възприятие на звуковите вълни чрез нашето астрално тяло. При един от пасажите, сърцето на Караян реагирало винаги по точно определен начин, докато при други от същата увертюра, макар и доста по-трудни за дирижиране, реакциите му не били толкова наситени. Сърцето на големия диригент избирало винаги този специален момент от произведението, за да ускори темпото. Случвало се нещо съвсем различно, почти екстремно и много по-вълнуващо дори от пилотирането на частния самолет и моментът на излитането, от усещането за скоростта на поршето, от емоционалната среща с приятели на яхтата, която управлявал сам. Сърцето на Караян принадлежало само на музиката.

Знаем, че астралното тяло е фината вибрация на душата, чрез която осъзнаваме чувствата и емоциите. Хора, притежаващи по-висока сензитивност са споделяли пред мен: „усещам музиката с кожата си“. Силата и проницателността, които се постигат благодарение на редовни медитативни практики, ни позволяват да разгърнем творческия си потенциал и да усещаме съдбата си като път. Караян посвещава дните си изцяло на дирижирането, но въпреки огромната му заетост, широко известен факт са неговите сериозни занимания с йога и дзен практики. Безспорно противоречива личност, за едно можем да се съгласим – бил е изцяло верен на себе си, сърфирал е през живота и музиката с неустоима страст.  Събирал е в сърцето си много идентичности – на диригент, бизнесмен, пилот, кинозвезда, съпруг, баща. Голям почитател на технологиите, екстремните спортове и високите скорости, той е изследвал света с непозната на повечето от нас отдаденост.

Караян е легенда. Невидимата аура от звуци, която той е създавал представлявала едно необикновено преживяване. Импровизациите на Маестрото са били в тон с най-финия рисунък на сърцето, изпълняващо своя неповторим танц със сетивата на публиката. Следвайки ритъма и чувствителността на този интелигентен орган, той е съумявал да подчини оркестъра пред себе си и да придаде настроение и чувства, идващи от най-дълбоката му същност – нежност, лиричност, увереност, настоятелност или чувственост. Караян е въздействал на музикантите с почти хипнотична мощ, затваряйки неволево стоманено сините си очи през по-голямата част от изпълнението. Това е тоталната вътрешна ангажираност на изкуството му с енергията на душата в един единствен уникален момент – моментът на сливането с божествения звук.

Диригентът е създавал своя живот чрез музиката, обитавайки различни измерения на времето. Да слушаш негови изпълнения е като полет в невидимия свят, когато притихваме в себе си и поемаме отново въздух едва след последните акорди. Херберт фон Караян е едно от най-големите имена на 20 век. Той е диригент на Берлинската Фирхармония в продължение на 35 години. Напуска този свят през 1989 година.

*Harrer, G. and H. Harrer (1977), “Music, emotion and autonomic function””, Music and the Brain, M. Critchley and R.A.Hanson, London, William Heinemann Medical, c. 202-215

Даровете на влъхвите

When they saw the star, they rejoiced exceedingly with great joy; 
and going into the house they saw the child with Mary his mother, 
and they fell down and worshiped him. 
Then, opening their treasures, they offered him gifts, gold and 
frankincense and myrrh. Matthew 2:10

Един долар и осемдесет и седем цента. Това беше всичко. И от тях шестдесет цента бяха в монети по един цент. Монети, икономисвани по една, по две, за които бяха водени такива пазарлъци с бакалина, със зарзаватчията и месаря, че страните пламваха от безмълвния упрек, предизвикан от подобно сметкаджийство. Дела ги преброи три пъти. Един долар и осемдесет и седем цента. А утре е Коледа.

Не й оставаше нищо друго, освен да се тръшне на охлузената кушетка и да зареве. И Дела така и направи. Което навежда на дълбокомъдрената мисъл, че животът се състои от сълзи, подсмърчания и усмивки, като подсмърчанията преобладават.

Докато стопанката на този дом премине лека-полека от първия стадий към втория, нека хвърлим поглед на самия дом. Мебелирана квартира за осем долара седмично. Не че тя просто плаче да бъде описана, но като я гледаш, може и да ти се доплаче.

Долу до входа пощенска кутия, в която никакво писмо не би могло да влезе, и бутон на звънец, от който никой смъртен не би могъл да изтръгне звук. Към всичко това картичка с надпис: „Г-н Джеймз Дилингъм Йънг“. „Дилингъм“ се беше разположило нашироко в неотдавнашния период на благосъстояние, когато собственикът на това име получаваше тридесет долара седмично. Сега, когато този доход бе намалял на двадесет долара, буквите на „Дилингъм“ бяха избледнели, сякаш не на шега си мислеха дали да не се свият в едно скромничко и непретенциозно „Д“. Но когато господин Джеймз Дилингъм Йънг се прибираше и се качваше в квартирата си, той неизменно се превръщаше в „Джим“ и попадаше в топлите прегръдки на госпожа Джеймз Дилингъм Йънг, представена ви вече под името Дела. А това е много приятно.

Дела престана да плаче и понапудри бузите си с пухчето. После застана до прозореца и се загледа омърлушена в една сива котка, която се разхождаше долу по сивата ограда на сивия двор. Утре е Коледа, а тя разполага само с един долар и осемдесет и седем цента, с които да купи подарък на Джим. Месеци наред бе икономисвала всеки цент, който можеше да се икономиса, и ето какво бе събрала. С двадесет долара на седмица не се стига далеч. Разноските се бяха оказали по-големи, отколкото бе предвидила. Все така става с тези разноски. Само долар и осемдесет и седем цента за подарък на Джим. На нейния Джим! Колко радостни часове бе прекарала, мечтаейки как ще му купи нещо хубаво. Нещо изящно, рядко и скъпоценно, нещо поне малко от малко достойно за високата чест да принадлежи на Джим.

На стеничката между прозорците имаше огледало. Не сте ли виждали такова огледало в квартира за осем долара? Много слаб и много подвижен човек може, като наблюдава в бърза последователност смяната на отражението си в надлъжните ивици, да получи доста точна представа за своята външност. Дела, която беше тъничка и слабичка, бе усвоила това изкуство.

Изведнъж тя обърна гръб на прозореца и застана пред огледалото. Очите й излъчваха блясък, но лицето й за двадесет секунди бе загубило всякакъв цвят. Тя бързо извади фуркетите от косите си и ги разпусна.

Тук трябва да кажем, че семейство Джеймз Дилингъм Йънг имаше две съкровища, с които страшно се гордееше. Едното от тях беше златният часовник на Джим, оставен от дядо му на баща му и от баща му на него. Другото съкровище бяха косите на Дела. Ако Савската царица живееше в отсрещния апартамент, Дела сигурно би сушила разпуснатите си коси на прозореца, за да затъмни всички скъпоценности и накити на нейно величество. А ако цар Соломон работеше като портиер в тази къща и държеше всичките си богатства в мазето, Джим би вадил часовника си при всяко влизане и излизане, само и само да види как онзи си скубе брадата от завист.

И тъй великолепните коси на Дела се разляха около нея вълнисти и лъскави, подобно кафяв водопад. Те се спускаха чак под коленете й и я обгръщаха като мантия. Изведнъж тя започна да ги прибира с бързи, припрени движения. После сякаш се поколеба и остана за минута неподвижна, а през това време две-три сълзи капнаха на протрития червен килим.

Старият кафяв жакет на гърба, старата кафява шапка на глава и развяла поли, с още неизсъхнал блясък в очите, тя излетя от стаята и хукна по стълбите към улицата.

Фирмата, пред която се спря, гласеше: „Мадам Софрония. Всякакви изделия от коси“. Дела се качи тичешком до горния етаж и се спря да си поеме дъх. Мадам, грамадна, прекалено бледа, студена, отвори вратата.

— Бихте ли купили косите ми? — попита Дела.

— Аз купувам коси — отвърна мадам. — Свалете си шапката да видя как изглеждат.

И отново се струйна кафявият водопад.

— Двадесет долара — отсече мадам и поповдигна с опитна ръка гъстата маса.

— Давайте ги по-бързо — каза Дела.

О, следващите два часа прелетяха на розови криле. (Извинявайте за изтърканата метафора.) Дела тичаше от магазин на магазин да търси подарък за Джим.

Най-после намери. Това нещо несъмнено бе създадено за Джим и само за Джим. Такава вещ нямаше в нито един от другите магазини, а тя ги беше преобърнала всичките. Това беше платинена верижка за джобен часовник, семпла и строга, която привличаше вниманието с истинските си качества, а не с показен блясък — каквито впрочем трябва да бъдат всички хубави вещи. Тя беше достойна дори за Часовника. Още щом я зърна, Дела разбра, че тази верижка трябва да принадлежи на Джим. Тя беше като него. Скромност и достойнство — тези качества се отнасяха с еднаква сила и за верижката, и за Джим. Взеха й двадесет и един долара и Дела забърза към къщи с осемдесет и седем цента в джоба. С такава верижка на часовника Джим би могъл без стеснение, във всякаква компания, да погледне колко е часът. Колкото и хубав да беше часовникът му, сега той често пъти го поглеждаше крадешком, защото бе окачен на стара кожена каишка.

Когато Дела се прибра в къщи, въодушевлението й отстъпи донейде място на разсъдливостта и благоразумието. Тя извади машата за къдрене, запали газта и се зае да поправи опустошенията, причинени от благородство, съчетано с любов. А това винаги е невероятно тежка задача, приятели мои, исполинска задача.

След четиридесет минути главата й се покри със ситни къдрички, с които тя удивително заприлича на палав хлапак. Дела се огледа внимателно и критично в огледалото.

„Ако Джим не ме убие още щом ме зърне, ще каже, че приличам на вариететна артистка — помисли си тя. — Но какво можех да направя, ох, какво можех да направя само с долар и осемдесет и седем цента?“

В седем часа кафето вече беше сварено, а нагретият тиган стоеше отстрани на печката в очакване на котлетите.

Джим никога не закъсняваше. Дела сви платинената верижка в ръка и седна на края на масата, че да е по-близо до вратата. След малко чу стъпките му по стълбата и пребледня, макар и само за миг. Тя имаше навика да произнася кратички молитви и при най-дребния повод и сега зашепна:

— Мили боже, направи тъй, че пак да му се видя хубава.

Вратата се отвори, Джим влезе и я затвори след себе си. Изглеждаше отслабнал и угрижен. Горкият! Не е леко на двадесет и две години да се грижиш за семейство. Имаше нужда от ново палто, а и ръкавици му трябваха.

Джим застина неподвижен до вратата — като сетер, подушил пъдпъдък. Погледът му се спря на Дела, с изражение, което тя не можа да разбере, но което я уплаши. Това не беше нито гняв, нито изненада, нито неодобрение, нито ужас — изобщо нито едно от чувствата, които можеше да се очакват. Той просто се беше втренчил в нея и от лицето му не слизаше това странно изражение.

Дела скочи от масата и се хвърли към него.

— Джим, мили — извика тя, — не ме гледай така! Отрязах си косите и ги продадох, защото Коледата щеше да ми е черна, ако не ти подарях нещо. Те пак ще пораснат. Не ми се сърдиш, нали? Просто нямах друг изход. Косата ми расте страшно бързо. Кажи ми сега „честита Коледа“, Джим, и нека прекараме весело празника. Да знаеш само какъв хубав, какъв чудесен подарък съм ти приготвила.

— Отрязала си си косите ли? — едва успя да попита Джим, сякаш, въпреки усилената мозъчна дейност, все още не можеше да възприеме този очевиден факт.

— Да, отрязах ги и ги продадох — каза Дела. — Не ме ли харесваш и така? Аз съм си същата, макар и с отрязани коси.

Джим огледа стаята, като че търсеше нещо.

— Значи, вече нямаш коси? — попита той едва ли не като смахнат.

— Безсмислено е да ги търсиш — отвърна Дела. — Казах ти вече: отрязах ги и ги продадох, толкоз. Сега е Бъдни вечер, момчето ми. Бъди мил с мен, защото заради теб направих това. Може би космите в косите ми могат да се изброят — продължи тя с нежния си глас, който изведнъж зазвуча сериозно, — но кой може да измери любовта ми към теб? Да слагам ли котлетите, Джим?

И Джим бързо се съвзе от вцепенението. Той взе Дела в прегръдките си. Нека бъдем тактични, и спрем за няколко секунди вниманието си на някой страничен предмет. Кое е по-голямо — осем долара седмично или милион годишно? И математикът, и мъдрецът ще ви дадат погрешен отговор. Влъхвите са поднесли скъпи дарове, но между тези дарове е липсвал един. Впрочем тези мъгляви намеци ще бъдат разяснени по-нататък.

Джим извади от джоба на палтото си някакъв пакет и го хвърли на масата.

— Не ме разбирай погрешно, Дела — каза той. — Никаква прическа и подстригване не са в състояние да намалят любовта ми към моето момиче. Но отвори този пакет и ще разбереш защо в първия момент се пообърках.

Белите подвижни пръсти разкъсаха канапа и хартията. Последна възторжено възклицание, което — уви! — чисто по женски бе сменено със сълзи и хлипания, та се наложи стопанинът на дома да пусне в ход всичките си успокоителни способности.

Защото на масата лежаха Гребените, същият онзи комплект гребени — два за отстрани и един за отзад, на които Дела толкова пъти се бе любувала пред една витрина на Бродуей. Великолепни гребени от истинска костенуркова черупка, с блестящи камъни покрая, съвсем в тон с хубавите й, но липсващи сега коси. Те струваха скъпо — тя знаеше това — и в душата си само бе мечтала и копняла за тях, без някаква надежда, че ще може да ги има. И ето, сега те бяха нейни, ала липсваха косите, които биха красили тези така желани украшения.

Все пак тя ги притисна до гърдите си и когато най-сетне намери сили да вдигне глава и да се усмихне през сълзи, каза:

— Косата ми расте толкова бързо, Джим.

Изведнъж тя скочи като попарено коте й възкликна:

— Ах, боже мой!

Джим още не беше видял своя красив подарък. Тя бързо му го поднесе на отворената си длан. Матовият скъп метал сякаш заблестя в лъчите на нейната чиста и предана душа.

— Кажи, не е ли чудесна, Джим? Обиколих целия град, докато я намеря. Сега ще можеш и по сто пъти на ден да си поглеждаш часовника. Я ми го подай. Искам да видя как ще му стои.

Но вместо да й даде часовника, Джим легна на кушетката, подложи ръце под главата си и се усмихна.

— Дела — каза той, — нека приберем някъде подаръците и ги оставим на мира известно време. Прекалено хубави са, за да ги използуваме още сега. Аз продадох часовника си, за да мога да ти купя гребените. Е, вече е време да приготвиш котлетите.

Влъхвите, които са донесли дарове на младенеца в яслите, са били, както ви е известно, мъдри хора, удивително мъдри хора. Те са измислили обичая да се правят коледни подаръци. И понеже са били мъдри, несъмнено и техните подаръци са били мъдри — може би дори с уговорка да бъдат подменени, в случай че се повтарят. А тук аз ви разказах една съвсем незабележителна история за две глупави деца, живеещи в квартира за осем долара, които без капчица мъдрост пожертвуваха един за друг своите най-скъпи съкровища. Но нека кажем на мъдреците в наши дни, че от всички, които поднасят подаръци, тези двама са най-мъдрите. От всички, които правят и приемат подаръци, такива като тях са истински мъдрите. Винаги и навред. Те именно са влъхвите.

Даровете на влъхвите, разказ от О. Хенри. Превод: Тодор Вълчев, 1977. Оригинално заглавие: The Gift of the Magi by O.Henry,1906

The_magi_henry_siddons_mowbray_1915 (1)

The Magi, 1915

Henry Siddons Mowbray, Amrican Panter (1858 – 1928)

ОНЛАЙН КОНСУЛТИРАНЕ

pleiades Constellation

При онлайн консултирането хората преодоляват лесно вътрешните бариери да търсят помощ и са много по-склонни към споделяне. Паралелно с това, самият акт на писане (особено чрез наративната психотерапия) има лечебен ефект. По този начин, човек може по-ясно да оцени дадена ситуация или проблем – на първо място пред самия себе си, а след това да представи случая си пред психотерапевта или друг човек. Онлайн връзката е гъвкава и дискретна, а комуникацията между двете страни – удобна и предразполагаща, в обстановка избрана съобразно възможностите и предпочитанията.

В какви случаи може да потърсите моята професионална помощ?

  • Емоционални неразположения и/или вегетативна симптоматика
  • Преодоляване на тревожни, страхови и депресивни състояния
  • Проблеми в общуването или партньорските взаимоотношения
  • Справяне с възникнали житейски кризи – загуба на близък човек, болестни състояния, развод и раздяла
  • Трудности в адаптацията при важни житейски или професионални промени
  • Хроничен стрес и бърнаут.

 

Как можем да работим заедно?

  1. „Познай себе си!

Научете повече за себе си и пътя на душата си, вижте особеностите на своя психологически профил, оценете талантите и перспективите пред себе си, насочете потенциала си в правилна посока!

Възможно е просто да имате желание да поговорите с някого, споделяйки свои колебания, временни затруднения или въпроси. Консултацията може да бъде както по имейл, така и с предварително уговорени онлайн срещи с мен. Използвайте връзката : innerchangecreation@gmail.com и аз ще ви водя стъпка по стъпка.

  1. Онлайн сесии по имейл или скайп

Този тип консултиране е подходящо при потребност от подкрепа и съветване, преподаване на по-лесни техники, даване на обратна връзка и анализ на ситуация, съветване при възникнали кризисни обстоятелства и др.

Отново е необходимо да изпратите имейл, за да фиксираме време за сесията. За целта можете да опишете кратко ситуацията си на innerchangecreation@gmail.com и аз ще ви изпратя обратен имейл с инструкции.

 

 

 

 

„ПОЗНАЙ СЕБЕ СИ!“

KnowThySelf-Online

 

„Постигането на осъзнатост е култура в най-широкия смисъл на думата, а от там следва, че себепознанието е същността и ядрото на това явление.“

Карл Густав Юнг

Тезата «Познай себе си!», схваната като върховна норма на човешката мъдрост е била инкрустирана в храма на Аполон в Делфи. Да познае човек себе си според Сократ, на когото се приписва тази фраза, означава да се почита най-напред не човешкото тяло, а човешката душа и нейната същност – онова разумно и божествено начало, което прави човека човек и му помага да развие добродетелите си. „Познай себе си!“ е мотото, чрез което и днес модерният свят се опитва да достигне до едно по-дълбинно разбиране за законите, които управляват живота ни.

От екзотерична (външна) гледна точка, психологията е необозрим, всеобхватен и сложен предмет, но само от езотеричната, или вътрешна страна може да се види съединителната нишка между аспектите, които характеризират вашата истинска същност. Всеки човек е част от енергийната тъкан на света. Чрез своя индивидуален избор и път, той се включва във великата структура на живота и неговите проявления. Езотеричната психология подпомага изследването на пътя на душата. Тя се основава на Древните учения и книгите на Алис Бейли и Люсил Седеркранс – Трактат за седемте лъча, Езотерична астрология, Творческо мислене, Природата на душата и др.

Как може да поръчате индивидуална консултация?

Научете повече за пътя на душата си чрез Езотеричната психология. За целта е нужно да изпратите приложената по-долу форма за заявка, отбелязвайки своя въпрос, проблем, както и точна дата, час и място на раждане. Веднага ще получите обратен имейл с потвърждение за приемане на заявката ви и уточнения относно следващите стъпки. Моля пишете от имейла, от който ще се води кореспонденцията.

 

 

Парфюмът

За любовта като биологична потребност

Charles_West_Cope_-_The_Thorn

Charles West Cope, The Thorn

Ние усещаме емоциите най-напред в тялото си, но чак след като нервните импулси предадат информацията до мозъка, получаваме яснота за случилото се и нашата ответна реакция. Сърцето от своя страна, като един от най-важните регулатори на чувствата, има собствена интелигентност. То е фабрика за производство на хормони – на адреналин, когато му се налага да функционира с максимален капацитет, а също и на т.нар. хормон на любовта – окситоцин. Окситоцинът се освобождава в кръвта, когато  сме щастливи – например, когато майката кърми детето си, когато сме във фаза на влюбване, по време на преживяване на сексуално удоволствие и др. Човек възприема щастливите моменти най-напред чрез рецепторите и с помощта на физическата си чувствителност към разнородни стимули.

Потребността от физически контакт като една от базисните ни потребности е средство за оцеляване, датирано от най-дълбока древност. Тя се задоволява чрез съвместната дейност на всички сетива, но предимно чрез кожата и осезанието, които отключват най-високо скоростния обмен на електрически импулси в нервната система. Рецепторите и на осезанието, и на мириса въздействат директно върху центрове в главния мозък, намиращи се в близост до тези на удоволствието в хипоталамуса. Ето защо допирът, докосването и прегръщането, както и приятното ухание  на нечий парфюм ни носи такава наслада. И без Деня на прегръдката, ние разбираме прекрасно смисъла на този жест. Разтварянето на ръцете за прегръдка е знак за приемане на другия, с който сякаш казваме: „давам ти сърцето си“, „доверявам ти се“. Любовта лекува не само нас самите, но и околните. Чрез нея ние се съхраняваме, възстановяваме и израстваме, но също така и я отдаваме, за да споделим щастието.

В подкрепа на тези биологични закони е широкоизвестния експеримент на Хари Харлоу, който е проследил реакциите и поведението на невръстни маймуни макаци. Експериментът започнал, като веднага след раждането, той отделял малките маймунки от техните майки и ги отглеждал сами в отделни клетки, в които имало и хавлиено одеяло. Когато одеялото било прибирано за пране, маймунките показвали силно безпокойство и разочарование, и се държели така, като че ли са ги отделили от тяхната майка.

По-нататък, Харлоу предположил, че маймунките свързват одеялото с храната (в съответствие с разпространената по това време представа, че детето се привързва и стреми към този, който удовлетворява неговите физиологични нужди). За да докаже експериментално това, той решил да сравни разликата в поведението, свързано с наличието на храна, и с другото, повлияно от присъствието на хавлиено одеяло.

За тази цел той поставил в клетката на малката маймунка два макета на нейната майка. Единият макет бил направен от железни пръчки (неприятни за докосване), но на него се намирала бутилката с храна (удовлетворяваща физиологичните потребности). Другият макет не удовлетворявал никакви физиологични потребности, но затова пък бил гумен (от изкуствен каучук), много по-мек и покрит с хавлиен плат.

Харлоу регистрирал по колко време маймунките прекарват при всеки модел на майка. Оказало се, че преобладаващата част от времето малките маймунки прекарват прегръщайки хавлиения модел, а при модела с храната отивали само, когато били гладни. Освен това, при появата на някаква заплаха отвън (макет на застрашително насекомо с невероятно големи размери), маймунките прегръщали и търсели защита от хавлиения модел на майка, а не от теления. Подобни са реакциите на малките деца, когато в подобна ситуация търсят физически контакт с тялото на човека, който го люлее, прегръща и гали.

На следващия етап от експеримента, когато периодично се отнемала хавлиената “майка” на малкото маймунче, то започвало да проявява пристъпи на ужас. Неговата емоция на привързаност била толкова силна, че когато в тази фаза било поставено в клетка с изкуствена майка, но вече с други функции (грубо на вид механично устройство, със стърчащи остри детайли под хавлиената повърхност, задвижвано със сгъстен въздух по такъв начин, че да може да нанася удари по маймунчето и да го хвърля на земята), то само за кратко време се отдръпвало от нея. Когато “майката” преставала да се движи, то отново се стремяло да се долепи до макета сякаш нищо не се е случило.

Да, това е един много красноречив експеримент.

collage_monkey

Чрез сърцето, организмът променя своето магнитното поле (аура), което излъчва на метри извън физическото тяло. Участието на този орган в играта на емоциите не е само метафора и научните изследвания го доказват. Сърцето усеща, чувства и разбира. То въздейства върху цялата ни физиология и вътрешно равновесие. Освен върху кръвното налягане, хормоналния баланс и магнитното поле, то има вариации и уникален ритъм в унисон с осъзнаването на специфични емоции, регистрирани чрез връзката му с филогенетично най-ранното образувание в главния мозък – хипоталамуса. Промяната в ритъма на сърцето не е непременно аритмия. Точно обратното – в резултат на сензитивността ни (и способността да осмисляме, осъзнаваме и контролираме) и чрез различните по скорост контракции, то уравновесява основните два дяла на вегетативната нервна система и осигурява на организма вътрешна кохерентност и балансирани емоции.

Обичайте сърцето си и то ще ви отвърне с взаимност. То е вашият компас в океана от енергия, която ни върти всеки ден. То е лакмус за качеството на парфюма, наречен любов.

“When you love yourself unconditionally, you justify and explain everything you perceive through the eyes of love.”

Don Miguel Ruiz