СВОБОДАТА КАТО ИЗБОР


“ТВОИТЕ СОБСТВЕНИ МНЕНИЯ И ВЪЗГЛЕДИ ОТРАЗЯВАТ СОБСТВЕНИТЕ ТИ СПОРАЗУМЕНИЯ И СЕ ОТНАСЯТ САМО ДО ТЕБ. ТОВА НЕ Е НИЧИЯ ДРУГА ИСТИНА, ТОВА Е ТВОЯТА ИСТИНА.”

ДОН МИГЕЛ РУИС

Трябва да споделя, че книгата на Дон Мигел Руис “Четирите споразумения” ме заинтригува преди много години – още когато излезе и я прочетох за първи път. След това се появиха и другите му произведения – също толкова завладяващи. Започнах да работя с тези книги, а те постепенно се превърнаха в неотменна част от моя терапевтичен метод. Смятам, че мъдростта, събрана в тях е дълбока и автентична. Те са написани изключително достъпно и въздействащо и това се усеща още с първите страници.

Спазването на четирите споразумения може да ни отведе към лична свобода. Те отварят вратите към един нов Аз и към най-доброто, което можем да бъдем. Вашата съзнателна и ежедневна работа със себе си  е чиста проба откривателство. Разкажете собствената си истина чрез тези четири споразумения:

Бъди безгрешен в словото си.

Не приемай нищо лично.

Не прави предположения.

Винаги давай най-доброто от себе си.

Дон Мигел Руис

Дон Мигел Руис

Почти на шега направих тази презентация за няколко приятели. Последвайте връзката и научете повече за книгата и най-важните послания на четирите споразумения: 4Agreements

Advertisements

Past Lives

Karol Bak

Artist: Karol Bak

Urusvati remembers the many changes in the long progression of her lives. These memories do not burden her, but only enrich her consciousness. A right attitude toward past lives is very rare. As a rule, remembering past lives does not inspire one toward the future, but chains one to the outlived remnants of the past. Therefore, people can seldom be allowed knowledge of their past lives. Today’s consciousness cannot absorb much. People simply cannot understand why distinguished incarnations alternate with ones of hard labor. The illusion of having been a king or a queen impedes one’s discernment even though perfectment is still needed. The earthly consciousness does not realize how much an incarnation of hard labor can raise the consciousness above that of many sovereigns of this world. It is even more valuable when an understanding of the ascent of the spirit grows while in the earthly state.

Many learn about one of their distinguished incarnations and fall into pride. It is even worse when people glean from false accounts certain fantastic traits of character, and begin to emulate them, thus obscuring their path. Every old spirit has had some distinguished incarnations, and gained knowledge of leadership. However, of the many needed qualities this ability is not of primary importance. The persecuted learn more than the persecutors, and all domains of hard labor are rife with discoveries. Tests are strewn at every crossroad. I speak of this because We, too, have encountered all tests. We have forgotten the pain, and the suffering has turned into joy. Our tormentors are themselves struggling somewhere and ascending through labor. Our Abode could not exist if We thought of threatening Our tormentors. The Law of Karma flows immutably.

We remember Our incarnations. We must remember them, not for Ourselves, but for the sake of all those whom We have met and whom We have resolved not to forget. The encounters of travelers on earthly paths bring close the most varied people. The expectation of dates, the joy of meeting, the sorrow of parting—none of these human feelings disappear. Those who rejoiced or sorrowed together do not forget for many centuries.

Urusvati remembers many meetings. The feelings generated by them are alive after thousands of years. Such remembrance of feeling can help the broadening of consciousness. The fires of feeling blaze in full inviolability. Earthly words cannot express them, but the heart will throb exactly as it did thousands of years ago. Thus today the rainbow shines again over Christ just as it did in the desert. Similarly, the joys of Hellas live, and the Great Northern Saint, Sergius, passes nearby. There are many meetings in the Subtle World and also in this country in which We now talk.

In the inner life of the Brotherhood this living feeling is never forgotten, for the Abode of Knowledge cannot live without feeling. Thought about Knowledge will also be thought about the Highest feeling. Without it there would be no martyrs, no heroic saints, no victors. We have images and teraphim that serve to strengthen Our help.

Supermundane, The Inner Life, Book I,1938, (35)

Емоционалната интелигентност: ключ към успешни лидерски практики

Сър Ричард Брансън

Сър Ричард Брансън

Отдавна е разсеян митът за недостъпността на лидера. Въпреки огромния обем работа и отговорността, той намира време за пряк контакт с хората от екипа си и служителите. Все по-често, огромната му заетост се поема от опитни мениджъри, а за него остава приятното задължение да влияе, да присъства, или просто да бъде на точното място и в точното време. Звучи твърде идеалистично, но големите наистина го постигат. Те притежават това въздействащо и невидимо присъствие, чиято липса се усеща веднага. Какво прави един лидер толкова магнетичен? Възможни ли са интуиция и усет на такива фини нива? Как можем да тренираме себе си и да постигнем такова съвършенсто в общуването? Ето 10 кратки правила, с които може да започнете?

1. Слушайте два пъти повече
Когато слушаме внимателно някого, ние му засвидетелстваме признание за неговата ценност. Даваме му възможност да се разтовари от въпроси или съмнения, успяваме наистина да вникнем в това, което той ни казва. Понякога един такъв контакт може да помогне на подчинените ни да достигнат до отговори или правилни действия по-бързо и лесно.

2. Отговаряйте, вместо да реагирате
Обикновено реагираме, когато имаме емоционална потребност да извадим наяве емоции и импулси, заседнали в подсъзнанието. Когато си дадем време и овладеем изкушението на спонтанността, ние поставяме юзда на непремерени чувства и изблици. Можем да отложим реакцията. Да обработим вътрешно информацията, която възприемаме в даден момент. Можем също да помолим за допълнително време и да изчакаме 10-15 минути, преди да решим как да продължим. По този начин няма да позволим на емоциите да контролират взаимоотношенията ни с другите.

3. Влезте в обувките на другия
Колкото по-добре разбираме ситуацията и перспективата на човека срещу нас, толкова по-адекватни послания можем да излъчим. Така ни става безпощадно ясно дали сме в плен на нечия съпротива или е необходимо само да си дадем сметка за потребностите на другите. Безценно е в стремежа да мотивираме екипа си за по-високи резултати.

4. Извинете се директно, когато сте сгрешили
Един начин веднага да изградите по-висока степен на взаимно доверие. Излезте от кръга на подозренията и обвиненията и просто продължете напред с лекота. Освободете се от вината или заблуждаващите ходове. Играйте открито и това ще ви спести време и енергия.

5. Не прекъсвайте говорещия и не сменяйте темата
Когато сте в трудна ситуация и у вас напират неприятни чувства, опитайте се да останете в нея без да бягате. Опитайте се да изслушате говорещия, осъзнайте емоцията и не сменяйте темата. Това ще успокои атмосферата, а с времето ще ви бъде все по-лесно.

6. Бъдете автентични, покажете дори уязвимост
Лидерът често е натоварен с прекалени очаквания. Не сте длъжни да влизате в образа на свърхчовек. Когато показвате уязвимост, вие се доближавате до другите и градите взаимност. Разказвайте за грешките си, споделяйте опит – така ще бъдете още по-уважавани.

7. Свързвайте се емоционално и осъзнавайте чувствата на човека до вас
Това винаги се усеща от отсрещната страна. Когато проявявате емпатия към другите, вие си давате по-лесно сметка за нечии чувства, а с времето ще видите и себе си в друга светлина, ще разберете по-добре посланията и на собственото си сърце. Правете това полезно упражнение по-често. Показвайте непресторена загриженост и разбиране, а не формално отношение.

8. Създавайте позитивна атмосфера
Усмихвайте се повече. Така без усилие започвате да произвеждате ендорфини и се освобождавате от стреса. Чувството се пренася и върху другите, които ви се усмихват в отговор. Не забравяйте, че щастливите хора са по-продуктивни.

9. Не заповядвайте, а помолете за това, което ви е необходимо
На никого не е приятно да му заповядват. Да, всички знаят кой сте вие –просто не е нужно да употребявате прекалено строг или назидателен речеви модел в общуването си. Когато помолим подчинените си да направят нещо, ние им показваме уважение. Молбата предполага и друга интонация – много по-мека и предразполагаща. Наблюдавайте сами себе си и ще се убедите – експериментирайте.

10. Раздавайте повече награди, давайте по-често положителна оценка
Вярно е, че ако ласкаем другите, това няма да ни донесе винаги дивиденти, но не бива да се скъпим на добри думи, когато нещо наистина е свършено както трябва. Ако човек е дал всичко от себе си – независимо от резултата – то си струва да го поздравим. Така усилието ще бъде повторено и умножено, а успеваемостта още по-голяма. Преценете и как да дадете тази положителна оценка, съобразете се с индивидуалните особености – за някои е по-добре, нещата да се случат семпло.